Разпореждане по дело №463/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на П. Г. С., с.М., У.”Ф. Т.”№., против решение №132/27.04.11г на РС-П., постановено по Г.д.№1726/10г по описа на с.с., с пр. осн. чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваният акт е отхвърлен иска по чл.27,вр. с чл.30 ЗЗД, като неоснователен.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен.Поради това иска неговата отмяна и уважаването на иска, развивайки подробни съображения в тази насока.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаването му, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Атакуваното решение е недопустимо.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищеца действително е сезирал РС с иск по чл.27, вр. с чл.30 ЗЗД, претендирайки унищожаването на сключения между него и въззиваемата(ответница пред РС), предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.05г.

Според материалите по делото обаче, преди образуване на настоящото, между същите страни е водено Г.д.№244/05г по описа на БОС, инициирано от въззиваемата и приключило с влязло в сила решение.С последното е уважен предявеният от нея отменителен иск по чл.135 ЗЗД срещу жалбоподателя(ищец пред РС в настоящия казус), основан на същият предварителен договор по силата на който тя е счетена за кредитор на въззивника С. и спрямо нея е обявена недействителността на двата подробно описани договора за покупко-продажба.Със същото е признато за недоказано оспорването на жалбоподателя по реда на чл.154 ГПК(отм.) на истинността на предварителния договор, досежно авторството на С..По тези въпроси не се спори, както и че след приключване на Г.д.№244/05г по описа на БОС, в РС-П. е образувано Г.д.№1257/09г по описа на с.с., по искова молба на въззиваемата срещу въззивника с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД, с оглед обявяване на посочения предварителен договор за окончателен, което понастоящем е спряно до приключване на настоящото(вж. справката на л.58).

При тези данни настоящият състав намира предявеният иск за недопустим, поради преклудиращото действие на силата не пресъдено нещо(СПН).Това е така, понеже влязлото в сила решение по Г.д.№244/05г по описа на БОС, съгл.чл.220 ГПК(отм.),респ.чл.297 и чл.298 ГПК е задължително за страните.С неговата СПН е установено, че към приключване на устните състезания правото на М.Н. да иска относителна недействителност по чл.135 ЗЗД, основано на предварителния договор, съществува(вж.чл.188 ГПК-отм.,респ. чл.235, ал.3 ГПК).Така признатите й права по арг. на чл.255 ГПК(отм.) или чл.439, ал.2 от новия ГПК не могат да бъдат оспорени въз основа на факти, възникнали преди този момент, тъй като ще е равносилно на подновяване на вече разрешен спор. С влизането в сила на решението по Г.д.№244/05г по описа на БОС, е преклудиран всеки факт, въз основа на който ответника би могъл да предяви възражение срещу иска, независимо дали този факт действа по право или е източник на потестативно правомощие, което следва да се предяви.При положение, че ответника оспорва ищцовото право е длъжен да изчерпи всички свои възражения,които го преклудират(чл.109, ал.1 и чл.127 ГПК-отм.).

Вместо да съобрази горното по Г.д.№244/05г С.(като ответник) се е ограничил да противопостави на Н. само правоизключващи възражения, не и правоунищожаващи(подробно описани в настоящата искова молба), въпреки че не е имало процесуална пречка за своевременното им предявяване.След като обаче исковата претенция на Н. е уважена, решението се ползва със СПН не само по предявените, но и по непредявените възражения, поради което същите са преклудирани.

В предвид горното настоящия състав счита, че ответника по цитираното дело не може да иска в ново производство пререшаване на спор, вече разрешен с решение, посредством предявяването(като ищец) на същото искане на основание, което е могъл да противопостави(като ответник) на ищцовото искане в производство по Г.д.№244/05г. Поради наличието на процесуална пречка, каквато се явява СПН, то в полза на въззивника(ищец пред РС) не съществува право на иск срещу въззиваемата за унищожаване на предварителния договор.

По изложените съображения, макар и различаващи се съществено от изтъкнатите от ответницата основания за недопустимост на иска пред РС, атакуваното решение по арг. на чл.270, ал.3 ГПК ще следва да се обезсили, а производството по делото прекрати. В тази насока е и константата съдебна практика(вж.Р990/57г,ІV ГО; Р987/90г,ІГО;Р1841/69г,ІГО;Р1284/96г,ІV ГО на ВС;Р27/01г на ВКС и др.).

С оглед възприетото разрешение, обсъждането на останалите доводи на страните е безпредметно.

По силата на чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателя дължи на ответницата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи общо на 1630лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО, решение №132/27.04.11г на РС-П., постановено по Г.д.№1726/10г по описа на с.с.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА П. Г. С., с.М., У.”Ф. Т.”№., да заплати на М. А. Н., ж.С., У.”. С.№.В, сумата от 1630лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: