РЕШЕНИЕ
№ 6341
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 7527 от 04.07.2022 г. постановено по гр. д. № 40913/2021 г. по описа на
СРС, 47 с-в, е признато за установено на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК,
че ищцата В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, район "******* не дължи на "Банка
ДСК" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“*******
сумите от 10 183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до
окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от 27.12.2004 г. до 03.02.2005 г.,
209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи
предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д. №01721/2005
г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по
давност.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника
"Банка ДСК" АД, ЕИК: *******, с която решението се обжалва изцяло като неправилно,
немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил
обстоятелствата по делото, като е смесил правните институти на погасителната давност и
перемпцията. Поддържа, че давността е била прекъсната с молбата от 30.09.2009 год., въз
основа на което прекъсване обосновава и липса на изтекла давност, на която се позовава
ищцата в исковата си молба. Твърди, че дори при изтичане на установения в закона
давностен срок, ищцата продължава да дължи, но с възможност единствено за доброволно
изпълнение. Аргументира, че в случая ищцата с предявения от нея иск се домогва да докаже
факт, което е недопустимо, тъй като установителни искове за факти са възможни само при
1
изрична регламентация в закон, какъвто настоящия случай не е. В тази връзка се оспорват
изводите на първоинстанционния съд, като незаконосъобразни и неправилни, както относно
изтеклата погасителна давност, така и по отношение на настъпилата перемпция по
отношение на ищцата В. К. Д., ЕГН: **********. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като на негово място постанови ново , с което да отхвърли
претенцията на ищцата. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на ищцата В. К. Д., ЕГН: **********, с която оспорва изцяло твърденията на
жалбоподателя. Поддържа аргументите, изложени в исковата молба, както относно
изтичането на давностния срок, така и относно настъпилата перемпция. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Страните не сочат и не представят нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. Д., ЕГН: **********
срещу "Банка ДСК" АД, с която е предявен иск за признаване за установено между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на образуваното срещу него по искане на
ответното дружество изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841
в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д.
№01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на
вземанията по давност. В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по гр. д. №01721/2005 г. по
описа на Софийски районен съд, 45-ти състав. Въз основа на същия изпълнителен лист
имало образувано предходно изпълнително дело при ДСИ към СРС, ІІІ-то отделение, 2-ри
участък, което впоследствие било изпратено за продължаване на действията на ЧСИ Н.М.,
рег. №841 в КЧСИ. Същото било прекратено на 09.01.2018 г. поради настъпила перемпция,
като изпълнителният лист бил върнат на взискателя. На 19.12.2018 г. въз основа на същия
изпълнителен лист по искане на ответника било образувано изпълнително дело №
201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ. Релевирани са подробни доводи за
недължимост на вземанията, присъдени по силата на изпълнителния лист, издаден по гр. д.
№01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на
същите по давност. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната давност бил датата
2
на образуване на изпълнително дело при ДСИ към СРС, ІІІ-то отделение, 2-ри участък
(11.08.2005 г.), като същата била изтекла към датата на подаване на исковата молба по
делото. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения
иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "Банка ДСК" АД за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло. Заявява, че същата е недопустима, а в
условията на евентуалност – неоснователна, като излага подробни доводи в подкрепа на
твърденията си. Отправена е молба за прекратяване на производството по делото като
недопустимо или – евентуално – за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
направените по делото разноски.
Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът
В. К. ДР. не дължи на ответника "Банка ДСК" АД сумите от 10183,14 лева главница, ведно
със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва, 209, 93
лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на
изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски
районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на вземанията по давност.
Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за недължимост на
процесните суми изтекла спрямо тях петгодишна погасителна давност.
В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на
процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на
предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1
наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2
неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3
изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения.
Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск, предявен в хода на
висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда изискването
оспорването на изпълнението да се обосновава с факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 14.02.2022
г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно размера на процесните вземания и относно издаването на
изпълнителен титул за същите по гр. д. гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски
районен съд, 45-ти състав, а именно – изпълнителен лист от 11.02.2005 г. Въз основа на
същия е било образувано изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег.
№841 в КЧСИ (предходен № /дата/година/ г. по описа на ДСИ при СРС). Към датата на
подаване на исковата молба посоченото изпълнително производство е прекратено, а
новообразуваното въз основа на процесния изпълнителен титул такова – изпълнително дело
№ 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ – е висящо.
По твърденията на ищцата за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания, респ. по възраженията на ответника в тази насока и за смесването на института с
този на перемпцията, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция.
Съображенията за това са следните.
Перемпцията е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското
право. Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в сравнителен
аспект чрез изтъкване на различията с друг правен институт – погасителната давност.
Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който
3
легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на
този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд
и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до
блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната
давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници
на законово предвидения срок.
За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за
съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния
изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този
времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да
съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в който правният субект
може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който
това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Перемпцията
подлежи на спиране и прекъсване.
В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на
изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.
Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в
изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на
класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-горе.
След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат
каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да
изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство.
Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително
изпълнение не е погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната
практика и правната доктрина при перимиране на изпълнителното производство всички
предприети изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД се обезсилват по право
и се счита, че те никога не са прекъсвали погасителната давност. В този случай длъжникът
може да се защити само като предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна
давност. (Определение № 564 от 25.07.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 307/2022 г.)
Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV ГО, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., ІV ГО и др. / перемпцията е
без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност започва да тече от
последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е
образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. (Решение № 3969 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12614/2022 г.).
В настоящия случай, въззивната инстанция споделя приетото в първоинстанционното
решение, че към датата на депозиране на исковата молба /13.07.2021 г./ 5-годишната
погасителна давност за процесните вземания е изтекла, т. е. процесните вземания са
4
погасени по давност. Изпълнителното производство се е перемирало на 11.08.2007 год., тъй
като тогава изтича 2-годишния срок, в който не са предприемани изпълнителни действия,
което има за последица прекратяване на изпълнителното производство. Ирелевантно за
прекратяването на производството е обстоятелството, че на 09.01.2018 год. взискателят е
отправил искане в тази насока, тъй като същото настъпва по силата на закона и актът на
ЧСИ няма значение относно момента на настъпването му. Следователно, прекратяването се
е случило на 11.08.2007 год., а не на 09.01.2018 год., когато искането на взискателя е
уважено. В този случай, правилен е извода, че последното годно да прекъсне погасителната
давност вземане е 11.08.2005 год., което подкрепя и извода, че петгодишната давност е
изтекла на 11.08.2010 год., т.е. в доста по – ранен момент от завеждане на исковата молба.
Следователно, ирелевантни за настоящия спор остават всички изпълнителни действия,
извършени след датата не перемирането, посочени от взискателя – ответник с цел да докаже,
че давността е прекъсвана многократно и към момента на завеждане на иска не е изтекла.
Относно действията, които са годни да прекъснат погасителната давност, препраща към
мотивите на първоинстанционото решение и по – конкретно към разясненията, дадени с т.10
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като едни и същи факти могат да имат значение и
за двете.
Възраженията на ответника, че иска на ищцата е недопустим, защото предявява
установителен иск за факт, за който такава възможност в закона не е предвидена,
настоящата инстанция намира за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Правно легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател
в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на
твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен
акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването
на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на
производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не
се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да
се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът
следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този
смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. (Решение № 3969 от
19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12614/2022 г.).
Правният интерес на ищцата се аргументира с възможността взискателят да изтегли
своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство, която
съществува докато съществува редовно издадения изпълнителен титул и докато длъжника
не се защити с иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност, тъй като
възражението за давност може да се направи само в исково производство. В изпълнителното
производство защитата може да се търси само по реда на чл. 439 от ГПК и прекратяване на
същото поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не защитава длъжника от ново
принудително изпълнение.
Предвид и противоречивата съдебна практика относно валидността на изпълнителните
действия по прекратено изпълнително дело, за ищеца на още по-голямо основание възниква
правен интерес да се установи със сила на присъдено нещо, че вземането е погасено по
давност. Докато не бъде признато за установено със съдебно решение, че вземанията не се
дължат, се създава несигурност в правната сфера на ищеца.
5
Поради изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност се явява основателен и
следва да се уважи.
По изложените съображения и предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния съд относно крайния изход на спора,
решението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
По разноските:
По отношение на разноските, при този изход на делото на процесуалния представител
на ищцата следва да се заплати адвокатско възнаграждение, като в тази връзка е приложен
договор за правна защита и съдействие от 13.09.2022 год., видно от който адв. М. М. от САК
е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна
помощ на някое от предвидените в разпоредбата основания; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за
страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл.78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. В
случая ищцата е била представлявана от адвокат, който е изготвил и депозирал документи
във връзка с образуването и движението на делото до производството във въззивната
инстанция, както и е осъществявал процесуално представителство по делото. Разноските са
поискани своевременно от процесуалният представител на длъжника. В конкретния случай,
съобразно извършените от процесуалния представител на ищеца действия в хода на
производството, на същият се дължи възнаграждение в размер на 850 лева за въззивната
инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7527 от 04.07.2022 г. постановено по гр. д. № 40913/2021
г. по описа на СРС, 47 с-в, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439,
вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищцата В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София,
район "******* НЕ ДЪЛЖИ на "Банка ДСК" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“******* сумите от 10 183,14 лева главница, ведно със законната
лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от
27.12.2004 г. до 03.02.2005 г., 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско
възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа
на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
11.02.2005 г. по гр. д. №01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“******* да заплати на В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, район
"************* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 850 лева – разноски във
въззивното производство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7