№ 8053
гр. В., 29.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110109473 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото, съдът приема, че е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът М. М. Д. ЕГН
********** - гр.Т.В. съдебен адрес: гр.В., ж.к."**** адв.С.Д., срещу ответника „Вик гр.В.,
ул.П**** представлявано от **** - управител, отрицателен установителен иск, да бъде
установено със силата на присъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника, сумата в
размер на 665,45лв, представляващи суми за вода в качеството му на частен абонат за
периода от 07.07.2016 г. до 06.06.2018 г., поради изтекла погасителна давност.
Претендират се и направените по делото съдебно - деловодни разноски, в това число и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищцовата страна основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е
получил от ответника писмено уведомление за дължими суми за вода за периода
07.07.2016г. до 06.06.2018 г. общо в размер на 665,45лв. Сочи се, че ноторно е, че
погасителната давност за периодични плащания е три годишна. При това положение, сумите
от 07.07.2016 г. до 06.06.2018 г., в размер на исковата сума от 665,45лв. се сочи, че са
погасени по давност.
Поотделно, за всяка година тези суми се сочи, че са следните:
2016г.- 89,61 лв.
2017г. - 429,09 лв.
2018г.- 146,75 лв.
Или общо, в размер на посочената искова сума - 665,45лв.
Предвид гореизложеното, се сочи, че се предявява по реда на чл.124, ал.1 от ГПК,
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 665,45 лв., при наведено
твърдение за изтекла погасителна давност.
1
Ответната страна „Вик гр.В., ул.***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба, с който изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Като
собственик на имота, се сочи, че ищецът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл.2 от Общите условия на „ВиК - В." ООД, одобрени от КВР, с решение № ОУ-
118/09.06.2006г. Имота е водоснабден и има открита партида с абонатен номер 1710195. С
влизане в сила на Общите условия на дружеството е възникнало задължение за г-н Д. да
заплаща потребената вода на договорно основание като потребител. Сочи се, че безспорен е
фактът, че към датата на подаване на исковата молба от ищеца, същият е била уведомен с
известие от януари 2019г., че дължи заплащането на сума, в размер, посочен в исковата
молба, а именно 665.45лв., за която сума е издадена фактура. Видно от Уведомлението на
потребителя е даден срок за доброволно заплащане на потребените и незпалатени ВиК
услуги. Предвид незаплащането на описаното задължение за ВиК оператора, е възникнал
правен интерес от образуване на съдено производство, като на 18.09.2019г., е депозирал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М.Д.. Въз основа на заявлението е
издадена Заповед за изпълнение № ***/19.09.2019 по ЧГД № **/2019г. по описа на ВРС.
Предвид факта, че длъжникът, сега ищец, не се възползвал от правото си по чл. 414 ГПК,
дружеството кредитор се е снабдило с изпълнителен лист № **/18.10.2019г. за следните
суми:
- 1124.53лв. - представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с абонатен
номер 1710195 за периода от 06.10.2016г. - 04.09.2019г.;
- 137.45лв. - представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.12.2016г до
11.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 18.09.2019г. до окончателното изплащане;
- 75.24лв. - съдебно деловодни разноски.
Във връзка с гореописаното, счита се, че по същността си правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между
страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за
оспорването на процесиите вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на
длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Наред с изложеното, в постановеното
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Именно поради изложеното, ответника счита, че установеното със заповедта вземане не
подлежи на преразглеждане, освен в хипотезите на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични
на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
2
С оглед обстоятелството, че ответникът - „ВиК." ООД с поведението си, не е дал повод за
завеждане на иска моли се да се приеме, че са налице условията на чл. 78 ал. 2 от ГПК,
поради което разноските по производството да бъдат възложени върху ищеца.
Предвид гореизложеното, ответното дружество, моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск от ММ Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.С.Д. срещу
„ВиК." ООД.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, а и след служебна справка в деловодна система на ВРС, се
установява, че на 19.9.2019г., ВиК-В. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, е депозирало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Длъжник ММ Д. ЕГН **********. С
Разпореждане № 41126/19.9.2019г., е издадена Заповед за изпълнение № ***/19.09.2019 по
ЧГД № **/2019г. по описа на ВРС, като с нея е разпоредено Длъжника ММ Д. ЕГН
********** с адрес Област В. Община В. ГР.В. УЛ.Т*** № 46, да заплати на Кредитора
„ВиК”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”**” №33,
представлявано от управителя ***, сумата от 1124,53лв./хиляда сто двадесет и четири лева и
53 ст./, представляваща главница, дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1710195, за периода от 06.10.2016 г. до 04.09.2019 г. за обект -
имот, находящ се в гр.В., ул.“Т***“ № 46, сумата от 137,45 лв. /сто тридесет и седем лева и
45 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.12.2016 г. до
11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата
от 25,24лв./двадесет и пет лева и 24 ст./ за платена държавна такса, както и сумата от 50,00
лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по
настоящото производство. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1710195, по фактури за
периода от 08.11.2016 г. до 09.09.2019 г. за обект - имот, находящ се в гр.В., ул.“Т***“ № 46,
както и че присъдената сума може да бъде: внесена последната банкова сметка на
заявителя/кредитора: „**“ АД, IBAN: ***, BIC: **.
Посочено е, че заповедта е връчена на длъжника на 30.09.2019г., а като дата на влизане в
законна сила на същата е посочена 15.10.2019г. Визирано е в деловодната система, че
изпълнителен лист по заповедта е изготвен на 18.10.2019г., съответно е връчен на
23.10.2019г. От изложеното, следва, че длъжникът, сега ищец, не се възползвал от правото
си по чл. 414 ГПК, поради което ответното дружеството се е снабдило с изпълнителен лист
№ **/18.10.2019г. за сумите по издадената заповед.
Посочените факти не се оспорват от страните.
По делото не се твърди от страните, да налице висящ изпълнителен процес, образуван въз
3
основа на издадения изпълнителен лист по ЧГД № **/2019г. по описа на ВРС. Давността, не
води до погасяване на самото вземане, като материално право, а до осуетяване
възможността за принудителното му изпълнение. Само ако взискателят поддържа
процесуално правоотношение по принудително изпълнение, длъжникът може да предяви
специалния отрицателен иск по чл.439 ГПК срещу правото на изпълнение. Такова
правоотношение липсва, поради което и липсва интерес от защита по реда на чл.439 ГПК.
такъв иск разбира се не е предявен по настоящото дело.
По твърденията на ищцовата страна, че исковата претенция е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, съдът намира следното: Процесуална предпоставка за предявяване на
установителен иск по чл.124 ГПК, за съществуването на едно право, законодателят е
предвидил наличието на интерес. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът
обосновава правният си интерес от търсената защита от факта на изтекла давност.
Съдът приема, че искането на ищецът, основано на изтекъл давностен срок, е за
установяване на недължимост на материалното право на вземане на ответника за
процесните суми.
Съобразно преобладаващата правна теория (пр. Погасителната давност по българското
частно право. С., 2007, с. 14-27 на Л. ***) и трайна съдебната практика (мотивите на т. 6,
абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС),
погасителната давност е материалноправен институт. Изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а до осуетяване на възможността за получаване на
положителна съдебна санкция или принудително изпълнение относно вземането. Право на
кредитора е да кани длъжника да изпълни всички свои съществуващи задължения,
включително и погасените по давност, а на преценката на длъжника е дали ще изпълни. От
това следва, че принципно установяването на изтекла погасителна давност по см. на чл. 110
и сл. ЗЗД, не попада в хипотеза на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК /съществуване или
несъществуване на право или правоотношение/, тъй като вземанията, по отношение на
които е изтекла продължавата да съществуват, да са изискуеми и дължими - в т. см. пр. на
ВОС: Решение от 24.02.2015 г. по в. т. д. №83/2015 г. на ВОС, Решение от 12.10.2015 г. по в.
т. д. № 970/2015 г. на ВОС, Решение от 11.01.2016 г. по в. т. д. № 1657/2015 г на ВОС и др.,
които настоящия състав споделя.
Според цитираната съдебно практика, избраният способ - възражение за изтекла
погасителна давност, е несъответен на предприетата защита срещу правото, доколкото
правоотношението, от което произтичат вземанията, и след успешно проведено възражение
ще продължи да обвързва страните. Позоваването на изтекла давност е и преждевременно,
тъй като ответното дружество не е потърсило защита на материалните си права чрез иск, за
да може в този смисъл да му се противопоставят чрез възражение последиците на давността
- погасено право на иск и на принудително изпълнение. Напротив, ответното дружество
изрично посочва, че в защита на процесните вземания не са предприети никакви
процесуални действия, като последното дори не се твърди от ищеца. Между страните
липсва правен спор, от който ищецът да изведе правен интерес от водене на установителни
4
искове за недължимост на процесните суми. Едва при предприета защита от страна на
кредитора по отношение на вземанията, за длъжника ще се породи интерес да се позове на
факта на изтеклия давностен срок.
Водим от гореизложеното, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.124
от ГПК, са недопустими.
По разноските:
С оглед изхода от настоящото дело и на основание чл.78,ал.4 от ГПК , ищецът следва да
заплати на ответника, сторените по настоящото дело разноски. В случаят, предвид че
ответникът е представляван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37
и чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ, съдът смита, че ищецът следва да заплати на
ответното дружество сумата от 150.00лева за юрисконсултско възнаграждение
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №9473/2021г. по описа на ВРС, ХХХ111-ти
състав, поради недопустимост.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК,М. М. Д. ЕГН ********** - гр.Т.В. ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ответника „Вик гр.В., ул.П**** представлявано от **** -
управител, сумата от 150.00лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 и чл.25, ал.1 от Закона за
правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването на страните.
ПРЕПИСИ от настоящото определение да се връчат на страните по делото, на основание
чл. 7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5