№ 18
гр. Сливен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Търговско дело №
20212200900058 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба против отказ на Агенция по
вписванията и намира правното си основание в чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалбата на „Д.“ ЕООД, представлявано от Я.Т.П.,
подадена чрез адв. М.П., против Отказ № 20200925143032-2/17.08.2021г.,
постановен от АВп, Търговски регистър към МП, с който е отказано
вписването на ГФО на дружеството за 2019г.
В жалбата си твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй
като след като дадените указания от ДЛР, в частта касаеща представянето на
декларация по чл. 62а ал.2 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до
ТРРЮЛНЦ са неправилни. Посочва, че цитираната разпоредба на е била
приета и не е била в сила към датата на подаване на процесното заявление
07.03.2020г., а същата е приета с ДВ бр. 23/2020г. и е влязла в сила на
14.03.2020г. Счита, че въпреки това, представения протокол от ОС, на което е
приет ГФО за 2019г. е безспорното доказателство за приемането на отчета, а
самия текст на чл. 62а ал.2 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп
до ТРРЮЛНЦ е приет за да се улесни заявителя да не представя протокола от
ОС. Счита, че дадените указания са незаконосъобразни и в частта да се внесе
държавна такса, тъй като тя не е посочена по размер.
Твърди, че отказът е незаконосъобразен и тъй като е постановен преди
1
да е изтекъл срока за отстраняване на нередовностите на заявлението.
Заявлението по образец Г2 е било подадено на 25.09.2020г. В законния срок
от три работни дни, ДЛР не се е произнесло. Едва близо година след това на
12.08.2021г. са дадени указанията за отстраняване на нередовности. Счита че
в този случай срокът е три работни дни, който започва да тече от деня
следващ даването на указанията и изтича в 0 часа на 18.08.2021г. Като е
постановило отказа на 17.08.2021г. в 14.15, ДЛР не е дало възможност на
заявителя да изпълни дадените указания. Представя с жалбата доказателство
за внесената държавна такса по сметка на АВп – ТР.
Моли съда да отмени обжалвания отказ, като незаконосъобразен и
претендира разноски. Пред съда е подадена молба с представени
доказателства за упълномощаването на адв. П. за настоящото производство и
за заплатено възнаграждение в размер на 250 лв. и списък на разноските.
В съответствие с разпоредбата на чл. 25 ал. 2, изр. трето от
ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, не е депозирала писмен отговор.
Жалбата е допустима, подадена от лице, имащо право да обжалва. С
придружителното писмо на АВп е посочено, че се изпраща и обратна
разписка за връчване на отказа, но такава не е представена, поради което
съдът приема, в полза на жалбоподателя, че жалбата е подадена в срок, тъй
като задължението да се докаже връчването на АВп – ТР. Разгледана по
съществото си жалбата е основателна.
По заявление вх. № № 20200925143032 /25.09.2020г., образец Г2,
подадено от Д.К.К. – пълномощник, за обявяване на ГФО за 2019г. на „Д.“
ЕООД на 12.08.2021г. са постановени указания по чл. 22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,
заявителят да представи декларация по чл. 62а ал.2 от Наредба № 1 за водене,
съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ и документ за внесена държавна такса.
Указано е, че същите следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.
19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Указанията са изпратени на посочения електронен
адрес.
На 17.08.2021г. в 14.15 часа е постановен обжалвания отказ №
20200925143032-2/17.08.2021г., като е прието, че указанията не са изпълнени
в срок и е налице пречка за обвяване на ГФО на дружеството за 2019 г. в ТР.
2
Видно от представените с жалбата доказателства дължимата държавна
такса в съответен размер – 20лв. е внесена по сметка на ТР на 17.08.2021г. в
13,53 часа.
Съдът намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Същият е
преждевременно постановен, преди да е изтекъл срока за изпълнение на
дадените указания. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 19 ал.2 от
ЗТРРЮЛНЦ сроковете в производството пред ТР са специфични, различни от
общите разпореди за борене на срокове, но в конкретния случай те не са
спазени. Срокът за произнасяне по чл. 19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е от три
работни дни. Тъй като заявлението не е разгледано веднага след като е
подадено, следва да се приеме, че то следва да се разгледа (респективно да се
изпълнят указанията) в същия този срок. Срокът започва да тече от деня,
следващ даването на указанията и изтича в края на третия работен ден т. е. до
23.59 часа на 17.08.2021г. Общите правила относно изчисляване на сроковете
визирани в разпоредбата на чл.60, ал.5 от ГПК предвиждат, че срокът, който
се брои на дни се изчислява от деня, следващ този от който е започнал да тече
срокът и изтича в края на последния ден. Правилото е приложимо и за
охранителните производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
Като е постановило отказа си преди изтичането на този законов срок,
ДЛР е действало незаконосъобразно и отказът следва да бъде отменен.
На ДЛР следва да бъдат дадени указания да извърши исканото
вписване, тъй като видно от представените доказателства са изпълнени
дадените от него указания.
Даденото указание да се представи декларация по чл. 62а ал.2 от
Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, действително е
незаконосъобразно. Изискването за представяне на тази декларация в
Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ е прието след
датата на депозиране на съответното заявление и след изтичане на срока от
три работни дни за произнасянето по него т.е. ако ДЛР беше се произнесло в
срок по заявлението за обявяване на ГФО то не би имало основание да
изисква такава декларация. Правилно е и изложеното в жалбата, че с
представянето на протокола от ОС за приемане на ГФО за 2019г., заявителят е
представил е повече от цитираната декларация по чл. 62а ал.2 от Наредба № 1
3
за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ и той удостоверява
подлежащото на вписване обстоятелство по несъмнен начин.
С оглед изложеното следва да бъде отменен обжалвания отказ, като се
дадат указания на ТР да извърши обявяването. Изпращане на документите,
представени с жалбата не е необходимо, тъй като те са представени пред АВп
в оригинал, а жалбата и доказателствата са представени като копия на съда.
При този изход на производството, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размел 250лв., от които
10лв. държавна такса и 240лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановения от Агенция по вписванията гр. С., отказ №
20200925143032 -2 от 17.08.2021 г., постановен по заявление вх. №
20200925143032 от 25.09.2020г., подадено от Д.К.К., в качеството й на
упълномощено лице от Я.Т.П., управител на „Д.“ ЕООД, ЕИК **********, с
който е отказано обявяване на годишен финансов отчет за 2019г. по партидата
на „Д.“ ЕООД, ЕИК **********.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията да извърши исканото обявяване по подаденото заявление.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, гр. С., ул. „Е.Б.“ № 20 да заплати
„Д.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Т.„ № 5, ет.1, ап.1 направените разноски в размер на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4