№ 525
гр. Варна, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20233100500384 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивната страна Х. С. Н., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Въззиваемата страна ТП НА НОИ - ВАРНА, редовно и своевременно
призовано, представлява се от юрисконсулт М.К., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Х. С. Н.
чрез пълномощника му адвокат Т. П. против решение № 73 от 09.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 15601 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и четвърти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. С.
1
Н. срещу Териториално поделение на НОИ – Варна иск с правно основание
член 1, алинея 1, точка 3 от ЗУТОССР за приемане за установено, че ищецът
е придобил трудов стаж за периода месец юни 1981 г., месец юли 1983 г. -
05.01.1984 г., месец април 1984 г. – месец октомври 1984 г., месец декември
1984 г., месец януари 1986 г. – месец октомври 1987 г., като е полагал труд по
трудов договор при работодател *** в град Велико Търново на длъжност
„дисководещ“ и за периода месец юни 1989 г. и месец януари 1991 г. – месец
декември 1996 г. при работодател „***“ ООД, на длъжност „дисководещ“.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като
изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства по смисъла на
член 6, алинея 2 от ЗУТОССР и показанията на разпитания свидетел не могат
да служат за установяване на трудовия стаж при работодателя *** не почива
на правната логика. Напротив – твърди се, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил в
периода от месец юни 1981 г. до месец октомври 1987 г. по трудов договор в
*** като дисководещ на пълно работно време. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства. Желае
се потвърждаване на решението в атакуваната му част.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам така изложеното в отговора. Считам,
че е останал неуточнен въпросът къде точно е полагал труд въззивникът, тъй
като се очаква изрично да е посочено ***, а реално по времето на социализма
това е било под шапката на ***, затова удостоверенията, които сме
представили, са точно такива. Представям едно допълнително писмо от
16.03.2023г., което също удостоверява, че липсват данни, не гарантират да е
съхранен архивът. *** е бил един от всички в страната, които се управлявани
от *** и е в несъстоятелност. Пред първата инстанция беше установен този
факт, затова считам, че гласните доказателства следва да бъдат кредитирани и
приети като установяващи факта, че жалбоподателят-въззивник е полагал
труд за процесния период точно там.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
2
Оспорвам въззивната жалба, като считам, че в едната си част е недопустима, а
в останалата част е неоснователна, поддържам отговора. Нямам възражения
да се приеме.
АДВ. П.: Обжалваме само частта, в която е отхвърлен искът.
Недопустимостта се сочи в онази част на решението, за която ние не сме
подали жалба. Щом като съдът приема, че сме установили процесния период,
за който е прекратил производството, не обжалваме.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното днес писмо от ТП
на НОИ – Велико Търново, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представеното от въззивника в днешно съдебно заседание писмо от ТП на
НОИ – Велико Търново с изх. № 5506-04-83/16.03.2023г.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям договор за
правна защита в минимален размер.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Нямам доказателствени искания. Моля да ни
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Правя възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение по отношение на неговото основание и размер.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивната страна договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба и по същество да приемете
3
за установено на основание чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР, че въззивникът е полагал
труд за процесния период така, както сме го посочили в жалбата, като
„дисководещ“ в ***, както и в нощен бар „***“ и вариете казино „***“ при
пълно работно време от 8 часа, което време да бъде признато за трудов и
осигурителен стаж. Моля да приемете за относими и допустими гласните
доказателства, които са приети пред първа инстанция и същите удостоверяват
твърденията му. Въззивникът е вече седемдесетгодишен и не може да се
пенсионира, защото липсват архиви, които да удостоверят действително
полагания от него трудов стаж. Моля да ни присъдите сторените разноски.
Моля за решение в този смисъл.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Моля да постановите решение, с което да
оставите без разглеждане въззивната жалба в частта относно установяване на
трудов стаж за юни 1981г., периода от април 1984г. до октомври 1984г., и
декември 1984г., поради това, че е недопустима, а останалата част от
въззивната жалба да отхвърлите като неоснователна и да оставите Решение №
73/09.01.2023г. по гр.д. № 15601/2021г. по описа на Районен съд - Варна в
сила в обжалваната част. Намирам за недопустима жалбата в частта, в която
се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен
предявения от Х. С. Н. от гр. Варна срещу ТП на НОИ - Варна иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено, че ищецът
е придобил трудов стаж за периода юни 1981г., от април 1984г. до октомври
1984г., и декември 1984г., като е полагал труд по трудов договор при
работодател *** на длъжност „дисководещ“. По делото е прието и приложено
писмо, представено от ищцовата страна, с изх. № 5506-04-490 от 30.11.2022г.
на ТП на НОИ – Велико Търново до ищеца, ведно с приложено към него
удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 с изх. № 5507-04-
22/30.11.2022г. от ТП на НОИ – Велико Търново. Издаденото на ищеца
удостоверение обр. УП-13 удостоверява трудов стаж в *** – в
несъстоятелност, гр. Плевен, за периода от април 1984г. до декември 1984г.
включително. Също така в пенсионното производство ищецът е представил
удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5507-10-1982/13.11.2022г., издадено от ТП
на НОИ – Ловеч, което удостоверява трудов стаж в „Янтра ***“ ЕАД за юни
1981г. в размер на 14 дни. С оглед изложеното за ищеца липсва правен
интерес от установяване на трудов стаж за изложените от мен периоди. По
тези съображения считам въззивната жалба в тази си част за недопустима.
4
Считам въззивната жалба в останалата си част за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е анализирал разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от ЗУТОССР, тъй като в специалното производство не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж. Тези
доказателства трябва да са издадени от работодателя/осигурителя, при който
е придобит стажът и по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от закона са
посочени какви могат да бъдат тези писмени доказателства, като
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Освен изброените в ал. 2 на
цитираната норма писмени доказателства, такива могат да бъдат и други
документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието
съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за
целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен
стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени
доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват
или не вероятността на претендирания стаж.
Правилно Районният съд е счел, че по делото доказателства по смисъла
на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР не са представени от ищеца, поради което и
показанията на разпитания свидетел не могат да служат за установяване на
трудов стаж при посочените в исковата молба работодатели поради тяхната
недопустимост. Доказателства, установяващи полагания от ищеца труд при
работодател/осигурител *** не са представени, с оглед на което предявеният
иск като недоказан е отхвърлен правилно.
Следва да се обърне внимание на твърдението във въззивната жалба, че
по делото са приети удостоверения УП-13, с които е установен трудов стаж
на ищеца за период 1981г.-1985г. при работодател ***. Това твърдение е
неправилно и не кореспондира с приобщените по делото като доказателства
удостоверения УП-13. Доказателства, установяващи полагане на труд по
трудов договор при работодател *** няма. Погрешно е твърдението във
въззивната жалба, че по делото са приети доказателства, установяващи
полагане на труд по трудов договор при работодател *** през периода 1981г.-
1985г. Неправилно е и твърдението, че следва показанията на разпитания по
делото свидетел да се приемат и да послужат за установяване на трудов стаж
при същия работодател за част от претендирания период. Свидетелят, който е
разпитан, е работил в периода 14.12.1985г.-04.05.1986г., по-малко от шест
5
месеца в ***, гр. Велико Търново.
В условията на евентуалност, ако се вземат предвид неговите показания,
това може да свидетелства само за този период, ако се приеме въпреки че
няма доказателства за правоприемственост между *** и ***, гр. Велико
Търново. Въз основа на издадените удостоверения обр. УП-13, установяващи
трудов стаж, съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от
установяване на трудов стаж за посочените периоди. По изложените
съображения предвид липсата на писмени доказателства, установяващи
вероятността на положения от ищеца трудов стаж през процесните периоди и
недопустимостта на свидетелските показания, искът се явява недоказан. Като
е приел това, Районният съд е постановил обосновано и законосъобразно
решение, което следва да бъде оставено в сила. Оспорвам претенцията на
насрещната страна за присъждане на разноски по размер и основание. Моля
да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Моля за решение в
този смисъл.
АДВ. П.: Публични са регистрите в Търговския регистър, а и сме
представили пред първа инстанция доказателства за това, че *** – в
несъстоятелност, гр. Плевен, е управлявало всички онези хотели, които са
били под шапката на „***“. Разговаряла съм със синдика на това дружество,
но до 1990г. всички хотели са били под управлението на „***“, което се
преобразува в *** – в несъстоятелност, така че ние няма как да представим
други документи.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Ако приемем, че *** е правоприемник, няма
удостоверение, че ведомостите за заплати са изгубени или унищожени, и е
възможно те да са налични при синдика на дружеството.
АДВ. П.: Затова сме представили днешното удостоверение, оказа се, че
архивът е местен както в Ловеч, така и в София, последно в Плевен. Върви
някаква прокурорска проверка, разследване, доколкото разбрах, но
ведомостите не са налични.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Няма такова удостоверение от синдика на
дружеството.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
6
09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7