О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

                                                     гр. София, 23.06.2017г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

                                                                                          

като разгледа  докладваното от съдията докладчик  т.д. № 9250 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба на „С.“ ЕООД срещу „И.“ АД.

Ищецът твърди, че между страните са бил сключен договор за наем от 31.03.2010г., с допълнителни споразумения от 31.03.2011г., 01.09.2013г. и 17.03.2016г. съгласно който от ответника е бил  предоставен терен  - част от имот с идентификатор 68134.4361.35, при заплащане от ищеца на месечна наемна цена с различен уговарян размер, включително платима авансово, и с изрично посочване на включен в нея ДДС, съответно без посочване ДДС да се дължи отделно по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. За периода от 31.03.2010г. до 30.06.2016г. са били издадени 27 фактури от ответника – наемодател, но ДДС, в дължимия размер от 104 030. 58 лева, не е бил начисляван и отразяван във фактурите. Двете дружества са били регистрирани за целите на ДДС, ищецът не е могъл да приспадне начисления данък и така е бил увреден – лишен от възможност да се ползва от правото си на данъчен кредит за сумите. Ищецът претендира сумата от 104 030. 58 лева обезщетение за вреди, с лихва за забава за периода от издаването на всяка отделна фактура до датата на исковата молба – 37 297. 77 лева, както и със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

Платеният от ответника, но неотразен от ищеца във фактурите ДДС  в общ размер от 104 030. 58 лева, е описан подробно, в табличен вид, за всяка отделна фактура в справката по чл. 366 от ГПК, приложена към исковата молба, където отделно са посочени и изтеклите лихви върху всяка една от фактурите. Вземанията за ДДС и лихви са в размери от 16 666. 67 лева до 86. 47 лева. 

  Ответникът основно възразява, че фактурите са били издавани при възприемане, че се касае за освободена доставка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и по тях ищецът не е възразявал (подробно са посочени обстоятелства за родствена връзка между управителя на ищцовото дружество и мажоритарен акционер и председател на  съвета на директорите на ответното дружество); че не се е касаело за освободена доставка, но грешката е била междувременно коригирана и дължимият ДДС е внесен от ответника (след съставен по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС протокол № 10 от 24.08.2016г. за сума от 87 364. 08 лева, включена в справката декларация за ДДС за м. август 2016г.), при което ищецът би могъл да се ползва от данъчен кредит; както и че претенциите по част от издадените фактури и лихви са погасени по давност.

И двете страни при правната квалификация на исковете се позовават на разпоредбите на чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При посочените от ищеца обстоятелства в исковата му молба, по разбиране на настоящия съдебен състав, се касае за предявени искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.

Действително съгласно чл. 113, ал. 1 и чл. 113, а. 4 от ЗДДС, всяко данъчнозадължено лице – доставчик  е длъжно в срок да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това – фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставката към получателя й, като издаваната фактура задължително съдържа и ставката на данъка (чл. 114, ал. 1,  т. 12 от ЗДДС).

Освен на законовото задължение на ответника да издаде данъчна фактура по ЗДДС като доставчик обаче, в исковата си молба ищецът се позовава и на уговорка в договора за наем  и допълнителните споразумения между дружествата, и двете регистрирани по ЗДДС, за уговаряне на наемната цена с изрично посочване включването на ДДС, съответно приложимост на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която винаги когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, то се приема, че той е включен в договорната цена. Ищецът се позовава и на съдържащи се в договора за наем и споразуменията уговорки за издаване на фактури при уговорените авансови и окончателни плащания. Или фактурирането на ДДС се сочи като част от уговорките между страните по договора.

Поради тези изложени от ищеца твърдения, претенцията за обезщетение за вреди следва да се приеме свързана с  договорно неизпълнение.

 Също с оглед твърденията обаче, неизпълнението на ответника касае издаването на всяка една от процесните 27 фактури - че ответникът не е издавал данъчна фактура по ЗДДС за всяка извършена от него доставка на услуга или при получено авансово плащане на наемна цена, с посочване на ДДС. Видно от размера на сумите по всяка от фактурите, съответно размера на твърдения като дължим, но нефактуриран ДДС за всяка от доставките и авансовите плащания, вземанията са в размер под 25 000 лева, както и такъв е размерът на отделните претенции за изтекли лихви.

При тези обстоятелства Софийски градски съд, намира, че делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийския районен съд, тъй като на този съд е подсъдно делото по рода си по общото правило на чл. 103 от ГПК, вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.

Това би било и ако се възприеме квалификация на исковете по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, каквато е посочената от страните.

Воден от горното, и на основание  чл. 118, ал. 2 от ГПК,  съдът   

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 9250/2016г. като неподсъдно на Софийския градски съд по рода си.

ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд по подсъдност, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 103 от ГПК.  

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на определението делото, да се изпрати делото на Софийски районен съд.

 

 

                                                                                                   Съдия: