№ 63
гр. Русе, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Т.а
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201360 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от И. С. Д. против
Наказателно постановление № 18 - 001993 от 18.07.2022 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе, с което на основание чл.415, ал.3 от
КТ му е наложена глоба в размер на 1 500 лв. В нея се излагат доводи за
отмяна на наказателното постановление, поради незаконосъобразното му
издаване.
Представителят на наказващия орган излага в съдебно заседание
становище за неоснователност на жалбата. Пледира съда да постанови
решение, с което да потвърди наказателното постановление.
Русенската районна прокуратура, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат отношение по случая.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в срока на
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
На 12.05.2022 г. свид. Г. Г. – гл.инспектор в Дирекция “Инспекция по
труда” - Русе, при извършване на проверка на „Д.М.Секюрити груп“ООД в
обект на контрол, намиращ се в гр.Русе, ул.“Майор Атанас Узунов“, № 19,
1
приел, че жалб.Д. имал качеството на длъжностно лице по чл.403а, ал.2 от КТ
и изискал от него да декларира писмено, той ли е изготвил предоставените
графици за работа, работено ли е по тях и как се представя информацията на
работодателя за положения от охранителите труд за осъществяване на
съответните начисления. Жалб.Д. отказал да даде писмени обяснения, но
впоследствие на 17.05.2022 година, предоставил такива, за които било
преценено, че са непълни.
При тази обстановка свид.Г. приел, че не било оказано необходимото
съдействие на контролните органи при извършване на проверката, поради
което съставил срещу Д. АУАН за нарушение на чл.415, ал.3 от КТ.
Впоследствие директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе издал
обжалваното наказателното постановление.
Релевантната за делото фактическа обстановка, съдът приема за
установена въз основа на събраните в хода на настоящото производство
доказателства.
Според чл.402, ал.2 от КТ, работодателите, органите по назначаването,
длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват
съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
Съобразно чл.402, ал.1, т.3 от КТ, контролните органи в рамките на
своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и
служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола,
както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства,
свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по
изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на
труда.
Съгласно чл.415, ал.3 от КТ, който не оказва съдействие на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите
функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер
от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба
в размер от 1000 до 10 000 лв.
В случая съдът приема, че жалб.Д., при извършване на проверката от
служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе по спазване на
трудовото законодателство от „Д.М.Секюрити груп“ООД и при
осъществяване на техните правомощия по чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
действително не е представил писмено факти и обстоятелства, свързани с
осъществяването на трудовата дейност, но с деянието си не е осъществил
състав на нарушение.
На първо място същият не е длъжностно лице по смисъла на чл.415,
2
ал.3 от КТ, тъй като на основание чл.403а, ал.2 от КТ със Заповед от
29.04.2022 г. за длъжностно лице в предприятието за проверявания обект,
което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда,
считано от 01.05.2022 г. е определен служителя С.Т.Д.. Следователно
жалбоподателят не е субект на разпоредбата на чл.415, ал.3 от КТ, в
хипотезата касаеща административнонаказателната отговорност на
длъжностните лица, поради което не следва да бъде санкциониран на това
основание.
На следващо място, при преценката дали следва да се приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, а
именно чл.415, ал.3, пр.1 от КТ, като на жалбоподателя се определи
наказание глоба в размер между 100 и 500 лева, съдът намери, че и тук не е
налице нарушение. Тава е така, тъй като липсват доказателства, от които да
се направи категоричен извод, че жалбоподателят като служител на
проверяваното дружество бил длъжен да е наясно с обстоятелствата досежно
исканата информация, разполагал с нея и могъл да даде отговор на
поставените въпроси. Налице е само едно предположение затова, но в
административнонаказателното производство е недопустимо ангажирането на
отговорност по предположение. В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже извършеното нарушение, което в случая не е сторено и
наказателното постановление като незаконосъобразно издадено подлежи на
отмяна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 - 001993 от 18.07.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3