РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 33 03.01.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, ІV въззивен
състав,
На трети януари, две хиляди и деветнадесета
година,
В закрито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа в.гр.д. № 1917/2018 г. по описа на Бургаския
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.К.Р., подадена
чрез процесуалния й представител адв. Г., против Решение № 170/21.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1125/2017 г. по описа на PC-Айтос, с което е отхвърлен предявения от въззивницата
против К.К.Т. установителен иск по чл. 422 от ГПК – за установяване дължимостта
на сумата от 3700,95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
ищцата е осъдена да заплати на ответницата съдебно-деловодни разноски в размер
на 500 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал нарушения на материалния и
процесуалния закон. Изложени са подробни доводи. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което
да уважи предявения иск.
При извършената на осн. чл. 267, ал.
1 от ГПК проверка, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима,
като подадена в срока по чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение. Въпреки това въззивният съд счита, че
не са налице условията за внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, тъй като и към настоящия момент исковата молба, по която е образувано
първоинстанционното производство, е нередовна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Видно от исковата молба и
допълнителното й уточнение, в случая е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК – за установяване на вземане, което е предмет на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 770/2017 г. по описа на РС-Айтос.
От приложеното заповедно производство
се установява, че заявителката А.Р. е претендирала сумата от 3700,95 лв., като
е твърдяла, че е платила тази сума вместо длъжника К.Т. - в качеството си на поръчител
по сключен от Т. договор за потребителски кредит. Въз основа на това заявление
АРС е издал исканата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на А.Р.
против К.Т. за сумата от 3700,95 лв., като е посочил, че вземането произтича от
„плащане на чужд дълг“.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът К.Т.
е подала възражение против заповедта за изпълнение, в което е посочила, че не
дължи сумата, тъй като тя си е изплатила кредита към „ПРОФИ КРЕДИТ“. С оглед на
това заповедният съд е указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което А.Р. е предявила иска, по
повод на който е образувано гр.д. № 1125/2017 г. по описа на АРС. В обстоятелствената
част на исковата си молба А.Р. е посочила, че е „встъпила като поръчител“ по
договора за кредит, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответницата К.Т.,
т.е. твърдяла е, че се е задължила да отговаря като поръчител спрямо кредитор
на ответницата за поетите от нея задължения по договор за кредит – твърдения, които
са идентични с изложените в заповедното производство. Същевременно в исковата
молба са изложени и твърдения, че ищцата е обедняла с тази сума, а ответницата
се е обогатила с нея, като в петитума на иска изрично е записано, че
дължимостта на сумата произтича от неоснователно обогатяване (платена вместо
ответницата сума по изп.д. № 20138380401684 на ЧСИ Милен Бъзински). В резултат
на тези неясноти и противоречия в исковата молба, производството по делото е
било оставяно неколкократно без движение, включително е било прекратено от АРС,
но БОС е отменил това прекратяване и е върнал делото на АРС с указания за
даване на нови указания към ищцата за отстраняване на нередовности на исковата
молба. В резултат на тези указания, ищцата е депозирала молба от 29.05.2018 г.,
в която е заявила, че се е задължила към „ПРОФИ КРЕДИТ“ като солидарен длъжник
по договор за револвиращ заем, по който ответницата е била кредитополучател, но
в „поправения“ петитум отново е поискала да бъде прието за установено по
отношение на ответницата, че й дължи сумата от 3700,95 лв., която ищцата е
платила вместо нея по задължението, произтичащо от получения от ответницата
кредит, т.е. твърди се изпълнение на чуждо задължение, а не на собствено такова,
каквото е задължението на солидарния длъжник.
При така изложените от ищцата
твърдения в заповедното и в исковото производство, въззивният съд намира, че
все още липсва яснота относно обстоятелствата, от които произтича процесното
вземане и на които се основава предявеният иск, а именно дали сумата се
претендира от ищцата като платена от нея в качеството й на поръчител за
задължения на ответницата по договор за кредит (както е твърдяла в заповедното
производство), или в качеството й на солидарен длъжник по договор за кредит, по
който ответницата е била кредитополучател (както е посочено в последната
уточняваща молба), или вземането й произтича от неоснователно обогатяване на
ответницата (извъндоговорна отговорност), както е посочено в петитума на
исковата молба. Ето защо производството по делото следва да бъде оставено без
движение и на ищцата следва да бъде указано да направи ново уточнение на
исковата си молба, с което ясно и точно да посочи обстоятелствата, от които
произтича вземането й към ответницата, а именно какви са били отношенията между
нея и ответницата, въз основа на които се твърди, че е платена процесната сума
- договорни или извъндоговорни, съответно какъв договор е бил сключен между
тях, ако се претендира договорна отговорност, като тези обстоятелства следва да
са идентични със заявените обстоятелства в заповедното производство с оглед
характера и спецификата на настоящото исково производство.
Мотивиран от гореизложеното, въззивният
съд
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на въззивницата – ищца А.Р. в 1-седмичен срок от
съобщението, с нарочна писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани
нередовностите на исковата си молба, като посочи точно и ясно обстоятелствата, от които произтича вземането й към
ответницата К.Т. в размер на 3700,95 лв., съгласно дадените в мотивната част на
настоящото разпореждане указания.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на горните указания в срок, исковата й
молба ще бъде върната като нередовна, а първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено като недопустимо.
Разпореждането
е окончателно.
СЪДИЯ: