РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Девин, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100420 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че е търговско
дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.За, ал.I от
ЗКИ, с peг. № BGR004* със Заповед № БНБ — 23940/21.02.2020г. на
подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед №
РД22-2133/03.10.2012 г. - per № BGR00288). Основната дейност на „К. И.“ АД
е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата
на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. - Закона
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/. Поради това Б. Р.
Х., с ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит
1
чрез сайта на дружеството, на адрес www.cr****s.bg. като е предоставил
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Б. Р. Х.
данни, техен служител се е свързал с него на посочения телефон, като
ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството
кредит в размер на 300.00 лева. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от
него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К. И.” АД
линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит
„Екстра” № Д3010**/09.09.2022 г. и желаната сума му е била преведена чрез
системата Е-Рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Из.”
АД срещу представена ог Б. Р. Х. лична карта. Представят копие от заявката,
изпратена до дружеството им от Б. Р. Х., справка - извлечение за извършен
превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната
практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ — за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени
в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е
свързана само и единствено с Б. Р. Х., който лично е предоставил на
дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин
автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът
придава значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13. ал. 3
ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За
2
обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия
случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК). Представя договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, го
представят по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна
на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия,
потвърждаване на издадения му договор, чрез предоставен e-mail адрес и
телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено
словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното
съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на
Република България, четвърто гражданско отделение, гр. д. № 868/2012 г.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е
предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е
приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и
получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно
условията на сключения Договор, „К. И.”, е поело задължение да предостави
на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с
договорка лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно е
главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 09.10.2022,
09.11.2022, 09.12.2022 г. Към дата 04.05.2023 г. Кредитополучателят не е
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 09.10.2022, 09.11.2022, 09.12.2022 г. Служители на дружеството
неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на
3
напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Б. Р. Х. не е
осъществил, никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума. Съгласно чл. 86 ЗЗД Б. Р. Х. дължи на „К.
И.” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 21.16 лв.
Ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 04.05.2023 г. е
подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение. PC - Девин е образувал ч. гр. дело 183/2023 г. и по същото дело
тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане на доверителя ми е
указано да предяви иск на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Общата стойност на
непогасения паричен дълг на длъжника Б. Р. Х., с ЕГН ********** към датата
на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в
размер на: 348.16 лв., от които 300.00 лв. главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010**/09.09.2022 г., 27.00 лв.
договорна лихва за периода 09.10.2022 г. - 09.12.2022 г. и 21.16 лв. законпа
лихва за забава за периода 10.10.2022 г. - 04.05.2023 г. Към задължението са
направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното
производство по чл. 410 ГПК в размер на 425.00 лв. както и разноски за
образуване на настоящото производство в размер на 825.00 лв. и разноските
по настоящото производство. Моли съда да се приеме за установено със сила
на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Б.
Р. Х., с ЕГН **********, че дължи на „К. И.” АД: 300.00 лева - главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д3010**/09.09.2022 г.; 27.00 лева - договорна лихва за периода 09.10.2022 г. -
09.12.2022 г.; 21.16 лева - законна лихва за забава за периода 10.10.2022 г. -
04.05.2023 г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Моли съда да осъди ответника Б. Р. Х. да заплати на „К. И.“ АД
разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер
на 425.00 лв. както и разноски за образуване на настоящото производство,
включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни
предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на
4
съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл.80
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника а. Ч., в който оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана.
В о. с. з. ищцовото дружество не се явява и не изпраща
представител. Със молби от ищцовото дружество, чрез адв. Симона М.,
поддържа исковата молба, моли да се уважи иска, като излага съображенията
по същество.
В о. с. з. ответникът не се явява, представлява се от особен
представител адв. Ж. Ч., който оспорва иска, моли да се отхвърли изцяло,
излага съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 183/2023, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 87/02.06.2023г., по която е разпоредено длъжникът Б. Р. Х., с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * да заплати на
кредитора „К. И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Ц. Б. III, № **, ет. М. представлявано от М. Г. А. –
Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Р. И. Д., сумите: 300.00
лева (триста лева) – главница по Договор за потребителски кредит Екстра №
ДЗ010* от 09.09.2022г.; 27.00 лева (двадесет и седем лева) – договорна лихва
за периода 09.10.2022г. до 09.12.2022г., 21.16 лева (двадесет и един лева и 16
стотинки) законна лихва за забава за периода 10.10.2022г. – 04.05.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата 300.00 лева, считано от подаване
на заявлението в съда – 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 425.00 лева (четиристотин двадесет и пет лева) – разноски по
делото, от които 25.00 лева - държавна такса и 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” № Д3010**/09.09.2022г.
Сключен е Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” №
Д3010**/09.09.2022г. На 09.09.2022г. между страните Б. Р. Х., ЕГН
5
**********, в качеството на Кредитополучател и Кредитодателя „К. И.” АД,
ЕИК: ********* (с пр. данни „К. И.” ООД, ЕИК: *********, преобразувано
чрез промяна на правната форма), вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията и в качеството на финансова институция вписана в
регистъра на БНБ с регистрационен № BG00428, се сключва онлайн Договор
за потребителски кредит „Екстра” № Д3010**/09.09.2022г. в размер на 300.00
лв. във формата на електронен документ при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона
за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Видно от Разписка за извършено плащане №2000000317934632/
09.09.2022г. в полза на ответникът Б. Р. Х. е преведена сумата в размер на
300.00 лева.
Така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
– банка заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника
с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда
правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 183/2023г. по описа на Районен
съд – Девин, по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Настоящият установителен иск е предявен на 03.11.2023г. /п.к./ в
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В производството по чл. 422, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да
6
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че между „К. И.“ АД и ответникта е възникнало валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на
ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да
установи положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че между „К. И.“ АД и ответника е налице валидно сключено
правоотношение, по силата, на което на 09.09.2022г. между „К. И.“ АД в
качеството на кредитор и Б. Р. Х. в качеството му на кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ010* от 09.09.2022г.,
по силата на който „К. И.“ АД е предоставил на кредитолучателя
потребителски кредит в размер на 300.00 лева, като кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията, уговорени в договора. След подадена от Б. Р. Х. онлайн
заявка за отпускане на кредит чрез електронния сайт на дружеството:
www.cr****s.bg, същата е одобрена и чрез партньорски офис на Из. му е
преведена исканата сума срещу надлежно издадена и получена от него
разписка. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e[1]mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „К. И.“ АД е поело задължение да
предостави на Кредитополучателя заем под формата на потребителски
кредит, а Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платим
ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи:
09.10.2022г., 09.11.2022г. и 09.12.2022г. Съдът намира, че процесният
7
Договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ010* от 09.09.2022г., е
потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ответника е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди) и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2
ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената
парична сума. Процесният договор по правната си същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата
на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от
ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между „К. И.“ АД -
кредитор и ответника Б. Р. Х. - кредитополучател страните договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл и текстови съобщения представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по
чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил съгласието на
8
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския
закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги. Ето защо, съдът приема, че е налице
валидно правоотношение между „К. И.“ АД и ответника. Установява се, че
ответника е усвоил сумата по кредита и не погасил задължението си, което е
в общ размер на 425.00 лева, представляващи 300.00 лева - главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д3010**/09.09.2022 г.; 27.00 лева - договорна лихва за периода 09.10.2022 г. -
09.12.2022 г.; 21.16 лева - законна лихва за забава за периода 10.10.2022 г. -
04.05.2023 г. След усвояване на кредита, кредитополучателя Б. Р. Х. не е
извършвал погасявания, поради което размера на дължимата сума по кредита
се е увеличил с дължимите върху главницата лихви. Исковата претенция
следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 425.00 лева,
представляващи 300.00 лева - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” № Д3010**/09.09.2022 г.; 27.00 лева -
договорна лихва за периода 09.10.2022 г. -09.12.2022 г.; 21.16 лева - законна
лихва за забава за периода 10.10.2022 г. - 04.05.2023 г.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на
главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Основателна е претенцията на ищцовата страна за
законна лихва върху главницата от 300 лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
31.05.2023г. до окончателното погасяване на задължението.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск
за съществуване на вземането по чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 във връзка, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК е основателен и доказан, затова ще следва
да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество - „К. И.“ АД въз основа на Договор за потребителски
кредит „Екстра” № Д3010**/09.09.2022 г. сумите, както следва: 300.00 лева -
главница; 27.00 лева - договорна лихва за периода 09.10.2022 г. -09.12.2022
9
г.; 21.16 лева - законна лихва за забава за периода 10.10.2022 г. - 04.05.2023
г., както и законна лихва за забава върху главницата от 300.00 лева, считано
от момента на подаване на заявлението в съда - 31.05.2023г. до
окончателното заплащане на на задължението.
По разноските:
Относно направените по делото разноски. Искането за установяване
на направените в заповедното производство деловодни разноски няма
самостоятелен характер. По силата на т.12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д.
№ 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ищеца претендира за разноски в размер на 1550 лева, от които в
заповедното производство: 25 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатски
хонорар; по настоящото производство: 25 лева – държавна такса и 800 лева –
адвокатски хонорар и 300 лева депозит особен представител на ответника.
Процесуалния представител на ищеца претендира за адвокатското
възнаграждение в исковото производство в общ размер на 800.00 лева.
Обемът на оказаната правна помощ по предявените искове съответства на
минималните възнаграждения, дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като следва да се уважи сумата от 400.00 лева
адвокатско възнаграждение съобразно фактическа и правна сложност на
делото, проведеното едно съдебно заседание, в което не се е явил
представител на ищеца, извършените процесуални действия по събиране на
доказателства. За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца в исковото производство едно адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева. Предвид изхода на спора, следва на
основание чл.78 ал.1 ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца
направените разноски в общ размер на 1150.00 лева, от които в заповедното
производство: 25 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатски хонорар; по
настоящото производство: 25 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатски
хонорар и 300 лева депозит особен представител на ответника.
10
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Р. Х., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * че
същият дължи на „К. И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет. М., представлявано от управителя
М. Г. А., чрез пълномощника си адв. Р. И. Д., със съдебен адрес: гр. С., бул. Ц.
Б. III № **, ет. М., въз основа на Договор за потребителски кредит Екстра №
ДЗ010* от 09.09.2022г.сключен между „К. И.“ АД в качеството на Кредитор и
Б. Р. Х. в качеството му на Кредитополучател сумите, както следва: 300.00
лева (триста лева) - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит Екстра № ДЗ010* от 09.09.2022г.; 27.00 лева (двадесет
и седем лева) – договорна лихва за периода 09.10.2022г. до 09.12.2022г.,
21.16 лева (двадесет и един лева и 16 стотинки) законна лихва за забава за
периода 10.10.2022г. – 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата 300.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда –
31.05.2023г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 87/02.06.2023г.
по ч. гр. дело № 183/2023 г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА Б. Р. Х., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Б.,
общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * ДА ЗАПЛАТИ на „К. И.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет.
М., представлявано от управителя М. Г. А., чрез пълномощника си адв. Р. И.
Д., със съдебен адрес: гр. С., бул. Ц. Б. III № **, ет. М. сумата в общ размер от
1150.00 лева (хиляда сто и петдесет лева) , от които по ч. гр. дело №
183/2023 г. по описа на Районен съд – Девин: 25 лева – държавна такса и 400
лева – адвокатски хонорар; по настоящото производство: 25 лева – държавна
такса и 400 лева – адвокатски хонорар и 300 лева - депозит особен
представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
11
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12