РЕШЕНИЕ
№104 3.08.2020г. град Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на двадесет и първи юли две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Лилия
Кирякова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №272 по описа за 2019
година
Производството е по реда на чл.318 във вр. с чл.327
от ТЗ.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
„С. И. И С.“ СД, Република Г., Д№ *****, седалище и адрес на управление
Република Г., гр.Л., представлявано от управител И.С., съдебен адрес ***, офис **,
адв.М.Х.,***, срещу „Г. А.“ ООД,с
ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.В., общ.С., обл.П., ул.“**“ №**,
представлявано от управителя Т.Н.С. по реда на с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.286
ал.1 от ТЗ, в която са изложени обстоятелства, че страните са имали неформален
договор за продажба от „С. И. И С.“ СД, Република Г. на следните машини:
1.Лента 16 mm 5 MIL 32 см 3810 m, 1.1 lt/h - 472.440,00 м; 2. Филтър 3"
120 отвора/инч. - 8 бр.; 3. Резервоар за
течен тор 120 It - 1 бр.; 4. Резервоар за течен тор 200 It - 2 бр.; 5.Маркуч за напояване 20 mm -11м; 6. Мъжки накрайник с външна резба 89 х
3" - 4 бр.; 7.Редуциращо гнездо с две женски резби 3 х 2.5" - 1 бр.;
8. Мъжки накрайник с външна резба 89 х 2.5" В - 1 бр.; 9.Сферичен клапан
1/2 F-F - 2 бр.; 10.Поцинковано гнездо с две женски резби - 7 бр., 11. Женски
накрайник с външна резба 89 х 3" - 5 бр., 12.Мъжки накрайник с вътрешна
резба 89 х 3" - 4 бр., 13. Женски накрайник с вътрешна резба 89 х 3"
- 4 бр. 14. Шибър 3"-1бр.; 15.Бързо съединяване 20 х 20 - 4 бр.,16.
Редуциращ нипел 3 х 4" х 1/2" - 12 бр.; 17. Затягащ пръстен 20 мм -
12 бр., 18. Съединителна гайка 20 мм - 12 бр., 19. Метален нипел 3/4 - 2 бр.;
20. Плосък (лей флат) маркуч 3", 4 атмосфери – 7,300 м..
Твърди се в исковата молба, че след договаряне на цената, доставката и
други елементи по сделката,ответникът „Г. А." ООД, бил превел на ищеца аванс
от 5000 евро по неговата банкова сметка, ***рдер.
Договорената
стока била подробно описана в посочената по-горе фактура по вид, единична и
обща стойност на всички изделия в размер на 35 460.89 евро.Транспортът на изделията,
бил възложен от ищеца наД.Ап. А., земеделски предприятия с Д№ ******, който
наел за превоза „Р. Т." ООД, ЕИК ****.Стоката била превозена с два
маршрута:
На
22.06.2015г. с композиции: влекач/ремарке № ……. За тази стока била изготвена
товарителница от 22.06.2015 г., от която било видно, че са били натоварени 6
бр. палета, съдържащи:Лента 16 mm 5 MIL 32 см 3810 m, 1.1 lt/h - 472.440,00 м;
Филтър з" 120 отвора/инч. - 8 бр.; Резервоар за течен тор 120 It - 1 бр.;
Резервоар за течен тор 200 It - 2 бр.; Маркуч за напояване 20 mm -11м; Мъжки
накрайник с външна резба 89 х 3" - 4 бр.; Редуциращо гнездо с две женски
резби 3 х 2.5" - 1 бр.; Мъжки накрайник с външна резба 89 х 2.5" В -
1 бр.; Сферичен клапан 1/2 F-F - 2 бр.; Поцинковано гнездо с две женски резби -
7 бр.; Женски накрайник с външна резба 89 х 3" - 5 бр.; Мъжки накрайник с
вътрешна резба 89 х 3" - 4 бр.; Женски накрайник с вътрешна резба 89 х
3" - 4 бр.; Шибър 3" - 1 бр.; Бързо съединяване 20 х 20 - 4 бр. Редуциращ
нипел 3 х 4" х 1/2 - 12 бр. Затягащ пръстен 20 мм - 12 бр. Съединителна
гайка 20 мм - 12 бр. Метален нипел 3/4 - 2 бр.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че стоката е била получена на 24.06.2015 г. от
представител на фирма „Г. А." ООД, видно от приложеното заверено копие на
последния екземпляр на товарителницата.Сочи се,че на 30.06.2015 г. с
композиции: влекач/ремарке № *******. За тази стока била изготвена
товарителница от 30.06.2015 г., от която било видно, че са били натоварени 5
бр. палета, съдържащи:Плосък (лей флат) маркуч 3", 4 атмосфери – 7,300
м.Тази стока била получена на 01.07.2015 г. от представител на фирма „Г. А."
ООД, което било видно от приложеното заверено копие на последния екземпляр на
товарителницата.
Ищецът
сочи,че на товарителниците, не били направени възражения от страна на
товарополучателя, товарът бил доставен
без рекламация и било налице пълно и точно изпълнение на договора от страна на
ищеца и на автомобилния превозвач. Превозваните стоки били пристигнали на мястото
па получаване в качеството и състоянието, в което са били предадени при
натоварването.
За
коректността на направената доставка,Д.Ап. А., земеделско предприятия с Д№ ********
изпратил уведомително писмо на „С. И. И С." СД на 02.07.2015 г.
Сочи се,
че ищецът, в качеството си на продавач бил изпълнил добросъвестно своите
договорни задължения. Ответникът „Г. А." ООД, бил получил стоката и я бил
приел без възражения.
По
издадената фактура и получената стока било извършано само частично плащане в
размер на 5000 евро. Ответникът и към днешна дата отказвал да заплати остатъка
в размер на 30 460.89 евро, с левова равностойност 59 576,26 лв.
Ищецът
твърди,че на 01.02.2016 г., бил изпратил до българският търговец покана за доброволно
плащане на остатъка от сумата. Въпреки това „Г. А." ООД, и до момента не
била платила сумата.
Твърди се
още, че продавачът и купувачът били търговци по смисъла на ТЗ, поради което за
сключената помежду им сделка намирали приложение правилата на търговската
продажба. Търговската продажба била неформален договор, за сключването на който
било достатъчно страните да постигнат устна уговорка относно съществените му
елементи. Установяването му можело да стане с всички допустими от процесуалния
закон доказателства, а с оглед стойността на процесните продажби, в случая това
било сторено с писмени доказателства. Счита се, че било установено точно
изпълнение на договора от страна на ищеца /продавач/ и неизпълнение от страна
на бъдещия ответник /купувач/ насрещното задължение за заплащане на част от
цената на доставките.
В
качеството на изправна страна продавачът имал право на основание чл. 79 от ЗЗД
да търси точно реално изпълнение от ответника. Ищецът установявал размера на
задължението по представената фактура и двете извършени доставки с писмени
доказателства.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да
осъди „Г. А.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на ищеца „С. И. И С.“ СД, Република Г.,
Д№ **********, седалище и адрес на управления Република Г., гр.Л.,
представлявано от управител И.С.следните суми: 59576,26 лв. представляваща
остатък от дължима и неплатена сума по фактура № **** г./ с равностойност –
30 460.89 евро/, по която доставката била извършена, ведно със законната
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 25.07.2019г.. Претендират и разноски.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответника „Г. А.“ ООД с ЕИК******* по
делото е постъпил писмен отговор, чрез адв. Р.В., с който се оспорват исковете
и по основание, и по размер.
Относно
изложеното в исковата молба, категорично се твърди, че не отговаряло на
истината твърдението, че ищецът и ответникът били сключили какъвто и да е
договор. Това не би могло да се случи поради простото обстоятелство, че преди
2016 г. страните никога не били контактували помежду си.
Не
отговаряли на истината твърденията, че някаква цена, някаква доставка и някакви
елементи на някаква сделка са били договаряни между страните.
Осъществяването
на никакъв транспорт не бил възлаган от ищеца наД.А.. Нямало никакви
доказателства за наличието на договор за поръчка между ищеца иД.А.. Без такъв
договор подобно действие нямало никаква житейска, правна и икономическа логика,
за сочените действия.
Твърди се
още в отговора на исковата молба, че никога ответникът не бил в никакви /нито
договорни, нито в преддоговорни/ отношения с ищцовото дружество,както и „Г. А."
ООД не било осъществявало какъвто и да е контакт с ищцовото дружество през 2015
година, в това число се оспорва да са правили поръчки за доставка на каквото и
да е, не било получавало оферти за доставки и не било отговаряло на такива
/нито изрично, нито мълчаливо/.
Ответникът
твърди,че през 2015г., „Г. А." ООД било постигнала съгласие сД.А. и
представляваната от него земеделска кооперация да осъществяват съвместна
производствена дейност, свързана с отглеждане на домати на територията на
България, като основните уговорки са били следните:Д. А. и представляваното от
него земеделско предприятие да осигури:Поливна техника, като закупи същата от
избрани от него гръцки фирми; специализирани комбайни за събиране на готовата
продукция, а от своя страна „Г. А.“ ООД да осигури:Земя и разсад; работници и
техника за обработка на земята и да заплати 5000 евро на посочена отД.А. гръцка
фирма, с която той бил сключил договор за доставката на поливна техника.
В
изпълнение на горнотоД.А. бил влязъл в контакт /твърди се, че не знаят дали от
свое име или от името на представляваното от него земеделско предприятие/ и бил
поръчал и закупил, описаното в исковата молба оборудване, а ответникът бил
превел уговорената част от 5000 евро. Именно затова в приложените товарителници
като изпращач на оборудването фигурирал той, а не ищцовото дружество, защото и
двете страни /С. иД.А./ са били наясно, че собственик на оборудването към
момента на изпращането вече не бил ищецът, а Земеделските предприятия.
Фактурата
била издадена на „Г. А.“ ООД, защотоД.А. нямал регистрирана българска фирма и
вкарвал стоката в България чрез името на „Г. А.“ ООД, за да бъдела освободена
доставката от ДДС.Описаното покривало определението на чл.329 ал.1 от ТЗ на
транзитната продажба, при която: „Страните могат да уговорят продавачът да
предаде стоката на посоченото от купувача трето лице.", което именно се
било и случило. Вярно било, че в ал.3 на същия член било посочено, че стоката
можело да бъде заплатена от третото лице, но това можело да стане само по
изрична уговорка между страните и със съгласието на третото лице /каквото не
било налице/, докато в случая уговорката е била точно в обратния смисъл,
съобразно постигнатите договорености относно създаването и функционирането на
посочената по-горе съвместна дейност между „Г. А.“ ООД и Земеделските
предприятия наД.А..
В
обобщение на казаното се твърди, че „Г. А.“ ООД не е било в договорни отношения
с ищеца и съответно не дължало претендираната на посоченото договорно основание
сума.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема
за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една страна,
като продавач и ответното търговско дружество, от друга
страна, като купувач, е бил сключен договор
за търговска продажба на изброените във фактура №1/30.06.2015г. движими вещи, във връзка с която продажба и съгласно разпоредбата на чл.321 от ТЗ е била издадена фактура №*********г.
От
приетото по делото заключение на СИЕ, се установява, че така издадената фактура
е била осчетоводена в счетоводството на ответника, а за вътрешно общностното
придобиване е бил издаден протокол №101 и №102 от 1.08.2015г., като в тях били
отбелязани за доставчик - ищеца и за получател - ответника, с обща стойност
69 355.47 лева или равностойността на 35 460.89 евро.Начислен е бил
дължимият ДДС за вътрешнообщностно придобиване в размер на 13 871.09 лева,
а протоколите с номера №101 и 102 са били включени в дневниците за покупки и
продажба на ответното дружество за м.август 2015 година, съгласно норматимните
изисквания.
От
заключението на вещото лице се установява още, че получените стоки по процесната фактура
са заведени в сметка №209 - други дълготрайни мателиални активи.Начисленото
задължение към доставчици по авнаси в партида 1264 - С. И. и С. СД е в размер
на 69 355.47 лева.Не са били представени данни за извършено плащане към
ищеца, а салдото по партидата на ищеца отразено в см.402 - доставчици по аванси
е със задължение 69 355.47 лева или 35 460.89 евро.
Не се оспорва от страните, че
ответното търговско дружество и до момента не е изплатило на ищеца остатъка от
дължимите суми по процесната фактура.
Установи се по делото, че стоките и
услугите са били получени от ответника, а така също превозът е бил извършен,
поради което същият е следвало да ги заплати на ищеца по банков път.
Съгласно трайната практика на ВКС, включването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач и в
дневника за покупките по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит,
представлява извънсъдебно признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Ответникът не
успя да проведе успещно насрещно доказване на твърденията си, че се касае за съвместна производствена
дейност междуД.А. и „Г. А.“ ООД, по посоченият в писменият отговор начин. Действително
е бил сключен договор за съвместна дейност, но не между ищеца и ответника, а
между гръцкият гражданнин Д. А. и ответника „Г. А.“ ООД.
Никъде от представените и приети
писмени доказателства, не става ясно ищеца да е бил съокнтрахент по посоченият
договор за съвместна търговска дейност на ответника с Д. А..
Обстоятелството,че Д. А. е поръчал
машините на ищеца прави ищеца само изряден продавач, който обаче въпреки
доставката на продадената стока, не е получил цената й.
Св.показания, и на двете страни са в
тази посока, че ищецът не е участвал в подобно договаряне за съвместна дейност
и е получил оферта поръчка да достави стоките от А., но на „Г. А.“ ООД.
Според трайната и последователна
практика на ВКС, сделка може да бъде сключена както чрез изрични
волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или
квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни действия. При сключването
на сделка страната може да действа лично или да бъде представлявана, както е в настоящият случай. Когато действащият при сключване на
сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения
сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не
я потвърди. Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се
прекратява и сделката не поражда действие за представлявания.
Когато обаче
ненадлежно представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то
се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, респ. след получаване на стоката, а в случая имаме и преведена сума от
5000 евро-авансово, т.е. потвърждаването се счита извършено чрез
бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим както когато сделката е
сключена чрез изрични волеизявления на мнимия представител, така и когато тя е
сключена чрез негови конклудентни действия. Фактическите действия на лице без
представителна власт, чрез които се манифестира съгласие, подлежат на
потвърждаване от търговеца при условията на чл.301 от ТЗ.
Обясненията на св.М. счетоводител на
ищцовото дружество,че издали фактурата и направили счетоводните записвания в
ответното дружество, защото Д. А. нямал регистрирана фирма в България, не
отговарят на издадените писмени документи и житейската логика.Ако
действителният купувач е Д. А., за него не би представялвало трудност за
по-малко от седмица да регистрира търговско дружество в България, каквито
доводи бяха изтъкнати от свидетеляМ..
Изложените съображения в писмените
бележки на ответната страна, че се касаело за транзитна продажба, поради което
ответникът не дължал заплащането на цената, съдът намира за изцяло несъстоятелни.
Според чл.329 от ТЗ – страните могат
да уговорят продавачът да предаде стоката, на посочено от купувача трето лице. В
случая обаче няма съставени такива писмени документи, които да удосотверят,че
купувач е Д. А., а ответникът в настоящото производство да е просто трето лице
получател на стоката. Не се представиха писмени доказателства, които изисква
закона - чл.329 ал.2 от ТЗ.
Съвкупната
преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба на стоки със съдържание,
отразено в представената от ищеца - продавач данъчна фактура, а липсата на
ангажирани от ответника доказателства за плащане на остатъка от цената в размер
на сумата от 30 460.89 евро или левова равностойност - 59 576.26 лв. сочи на основателност на иска по
чл.318 във вр. с 327, ал.1 ТЗ за заплащане на
посочената сума.
Сумата се дължи ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба- 24.07.2019 година.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат
разноски.Съобразно представния списък по чл.80 от ГПК,направените разноски от
ищеца са в размер на общо 4028.05 лева от които ДТ-лева, адв.
хонорар- 1410 лева, възнагр. на в.л.- 200 лева и възнагр. на преводач – 35 лева.
Воден
от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Г. А.“ ООД,с ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.В., общ.С., обл.Пазарджик, ул.“***“ №***,
представлявано от управителя Т.Н.С., със съдебен адрес *** адв.И.П., да заплати на „С. И. И С.“ СД, Република Г., Д№ ******,
седалище и адрес на управление Република Г., гр.Л., представлявано от управител
И.С., съдебен адрес ***, офис **, адв.М.Х.,***, на основание чл.318, във вр. с
чл.327 от ТЗ, сумата от 30 460.89
евро или левова равностойност - 59 576.26
лв., остатък по фактура №****** година за закупена техника за поливане,ведно
със законната лихва считано от депозиране на иска- 24.07.2019 година до
окончателното изплащане, както и разноски в настоящото
производство размер на 4028.05 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: