Решение по дело №260/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на Б. В. Г., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица]/10, чрез адвокат Б. Б. от АК Перник, с адрес [населено място], пл. „С.“ № 10 против Заповед № ЗРД-277 от 28.03.2024 година на командира на 78 батальон за осигуряване [населено място], с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли съда да отметни оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година, жалбоподателят Б. В. Г., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Б. Б. от АК Перник, която поддържа изложените в жалбата съображения и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Подробни съображения са развити в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година ответникът по жалбата – командира на 78 батальон за осигуряване [населено място], редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния представител Г. Ч., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

А. съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, които са визирани в разпоредбата на чл. 149,ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед № ЗРД-277/28.03.2024 година, издадена от командира на 78 батальон за осигуряване [населено място] на ефрейтор 2-ри клас Б. В. Г. на длъжност „шофьор в 1 отделение за развръщане и охрана във взвод за осигуряване на команден пункт в рота за осигуряване на командни пунктове на военно формирование 28610 София“ на основание чл. 244, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за виновно неизпълнение на служебните задължения, което води до нарушаване на военната дисциплина и на основание чл. 241, чл. 242, т. 1, във връзка с чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 110, ал. 4 от УВСВСРБ е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Служителят, според мотивите на заповедта е наказан за това, че не е провела занятия по график с определените й училища, а именно на 09.01. и 30.01.2024 година не се е явила, както и не е посочила причина за това си поведение, с което е извършила нарушение на военната дисциплина, а именно неизпълнение на Заповед № ОХ-913/23.10.2023 година на министъра на отбраната и Заповеди № № ЗРД073/08.01.2024 година и ЗРД-118/29.01.2024 година на командира на 78 батальон за осигуряването [населено място].

Дисциплинарното производство е започнало по повод постъпил сигнал от военно окръжие ІІ степен Перник, от който е установено, че настоящия жалбоподател не се е явил за провеждане на занятия по отношение на усвояване на знания, свързани със задълженията на българските граждани по отбрана на страната през първия срок на 2023/2024 година с ученици от десети и единадесети клас. В таза връзка е издадена ЗРД-154/14.02.2024 година, изменена със Заповед № ЗРД-194/26.02.2024 година на командира на 78 батальон за осигуряване [населено място], които е назначена поименна комисия за извършване на проверка за констатирани факти и обстоятелства по повод на получения сигнал.

Съобразявайки се с констатациите и цялостната проверка по случая командира на 78 батальон за осигуряване [населено място] е издал Заповед № ЗРД-277 от 28.03.2024 година, която е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дал е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията, установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения.

Оспорената заповед е издадена от командира на 78 батальон за осигуряване [населено място], който на основание чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ в качеството му на служител заемащ ръководна длъжност има правомощия да наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, поради което не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Заповедта е издадена и при спазване на сроковете, установени в чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ, съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по – късно от една година от извършването му да упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание. По своята същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата разпоредба на чл. 249, ал. 3 от ЗОВСРБ е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за открито от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган. От тази страна заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 28.03.2024 година, т.е. в сроковете посочени по – горе, тъй като се установява, че материалите са достигнали до знанието на дисциплинарнонаказващият орган на 07.03.2024 година, от който момент започва да тече преклузивен срок.

Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на служебни задължения, а именно служителят не е изпълнил писмените заповеди посочени по – горе, което е довело до нарушение на военната дисциплина. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето бездействието на жалбоподателят.

В ЗОВСРБ е залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност е лична. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. В отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият орган е извършил преценка относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината, а също така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.

От друга страна административният акт е изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение като се съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на чл. 245 от ЗОВСРБ, но също не може да се квалифицира и като маловажно. Поради това с цел да се въздейства възпитателно и предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва занапред други нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху останалите служители му е наложено наказание в предвидените за това минимални срокове.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. В. Г., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица]/10, чрез адвокат Б. Б. от АК Перник, с адрес [населено място], пл. „С.“ № 10 против Заповед № ЗРД-277 от 28.03.2024 година на командира на 78 батальон за осигуряване [населено място], с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.