П
Р О Т
О К О
Л № 272
гр.
Пловдив, 16.06.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ
МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на
прокурора РУМЕН БОЕВ сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ ВЧНД № 246 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10:05 часа в залата се явиха:
На основание
на Заповед № РД 55/14.05.2020 г. на Председателя на Апелативен съд - Пловдив
относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед обявеното
извънредно положение в Република България с решение от 13.03.2020 г. на НС и с
оглед предпазване и предотвратяване със заразяване с „COVID“ - инфекция, настоящото производство се провежда чрез видеоконферентна
връзка чрез „Skype“ с Ареста –
гр. П.
Видеоконферентната
връзка в съдебното заседание се осъществява в присъствието на системния
администратор при Апелативен съд – Пловдив – В. Н., при добър звук и картина.
От другата
страна на линията по „Skype“
в Ареста П. се намира жалбоподателят - ОБВИНЯЕМИЯТ
А.С.А..
В залата
присъства защитникът на обвиняемия А.С.А. – АДВ. Д. Б.
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор РУМЕН БОЕВ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията-докладчик с прочитане
частната жалба на обвиняемия А.С.А. срещу определението от 09.06.2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, постановено по ЧНД № 999/2020 г. по описа на същия съд.
Съдебният акт се атакува като
незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна и определяне на
по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
АДВ.
Б.: Поддържам частната
жалба.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.: Поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Нямам доказателствени
искания.
АДВ.
Б.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Нямам искания за доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Нямам искания за доказателства.
С оглед заявеното от страните, съдът намира,
че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.
Б.: Уважаеми апелативни
съдии, ще ви моля този път да се уважи искането за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на А.С.А..
Започвам с прекомерността на задържането.
Шест месеца изтекоха вчера или на 12 юни, откакто той е задържан. Това е в
рамките на един вече неразумен срок и една прекомерност, която е в противоречие
с ЕКЗПЧОС, както и за нашите изисквания в НПК. ПОС, за да остави без уважение
жалбата, признава, че той няма опасност да се отклони, ако бъде освободен от
ареста, се позовава единствено на опасност да извърши друго престъпление.
Започвам с това, че той е с чисто съдебно минало, вече на зряла възраст, в
крайна сметка нещата, свързани с разследването и досъдебното производство са в
много напреднала фаза. Но, когато се отворят четирите тома, ще се видят няколко
факти, важни, за това, че не е необходимо повече задържане. Те се крият в това,
че аз не виждам в скоро време завършването на досъдебното производство така,
както то се ръководи от прокуратурата и така, както се изпълняват указанията на
прокуратурата. Това най-добре личи от том 4 л. 101 – писмото на досъдебното
производство на разследващия полицай, в което писмо на две страници
разследващият полицай излага аргументи, свързани с предстоящи действия, описва
онова, което е предписано от прокуратурата. За мен са почти безсмислени
действия, обаче са разпоредени, и както виждам от писмото на разследващия
полицай, той ги е задвижил, за да ги изпълни. Така например, предстои проверка
и преводи на „М.“ фирма за преводи от чужбина към България, която прехвърля
кореспонденцията си към моя подзащитен с това, че тя не може да даде информация
и трябва да се търси такава информация от „П.“, тоест, от друга фирма. Една на
друга друга фирмите си прехвърлят задълженията, за да дадат извлечение за това
- има ли такива преводи, какви са те, а отговорът е категорично на
първоначалната фирма, която е разпоредено да бъде проверявана, че те не могат
да дадат никаква конкретност на лицата, на които са правили преводи, техните
адреси, местоизвършването на преводите, начина на получаване на същите и т.н.,
за да се стигне до идентифициране на лицата, които са превеждали суми, до
степен да бъдат намерени и след това да бъдат разпитани доколко е достоверно,
че моят подзащитен е правил лихвени кредити на свои познати, граждани, вкл. и
тези, които фигурират в списъците. Направена е връзка с офицер за връзка с
чужбина от МВР и за връзка в А., за да се получи информация пак от друга фирма,
която извършвала преводи и те дават отговор, че не могат да дадат никаква
информация за юридически и физически лица за личните им данни и размера на
сумите. Отделно няма отговор от „Б.“, „Д… и „Р. б.“ какво е положението,
свързано с висящи сметки на нашия подзащитен. Едновременно с това, досъдебното
производство е направило и други досъдебни недомислия, но 90/100 от тях са
напразни, защото – ето, тук има един П. П., който се намира във Ф. Трябва да се
очаква да дойде, за да бъде разпитан. И. Л. - в Г., без данни за завръщане на
същия и невъзможност да бъде разпитан. Дават се указания да се правят тези
разпити и, очевидно, това ще продължи разследването не един - два дена, не един
и два месеца, а може би половин, нова година. Търсят на л. 83 адресът на едно
друго лице - М. К. от К. На адреса,
посетен от полицията, не е намерено лицето. В. К. е неоткрит – л. 80 от
досъдебното производство. Какво показва това?! Самото писмо на разследващия
полицай показва, че разследването продължава, но продължава с мудност, която не
зависи от разследването, а от кредитните институции, от които се очакват
извлечения, след това идентификационни данни от полицейските служители за
местоадреси, трите имена на лицата и т.н. Има и други лица, с които искам да
ангажирам вашето внимание в том 4 - Дирекцията за международно сътрудничество
на МВР казва - „В информацията, която ни
давате има технически грешки на имената на лицата, грешни имена, грешни адреси.“,
както казва служителят от МВР, който издирва лицата. В стремежа си да се
докажат повече обвинения на „моя голям лихварин“ от с.К., циганин, се добавят
едни действия, които са абсурдни за извършване, но все пак са наредени от
прокуратурата и трябва да бъдат извършени в необозримото време. И се позовавам
на още един факт, свързан с друго писмо в том 3 на досъдебното производство,
пак за искане да се продължава срока на делото, в което фигурират почти същите
проблеми, които се намират в това писмо. Тоест, за да се даде двумесечно
продължение срока на разследване. За мен, тази работа сочи на една
прекомерност, една бих казал продължителност на процеса, която не би трябвало
да продължава и моля да приемете, че повече престоят на този човек в ареста,
докато се извършват всички тези действия, не е необходим. Той с нищо не помага
на разследването, защото никой не го е питал нещо повече от първоначалните му
разпити. Какво предстои - аз ви казах, то личи в писмото в том 4 и в писмото от
том 3, с което се иска продължаване на срока на разследването. Няма защо да
разширявам проблематиката на задачите, които следствието си е поставило в
резултат на искането от страна на прокуратурата. Тоест, поддържам идеята, че в
кориците на делото се съдържат данни, че разследването не е в състояние да
свърши работа, вкл. и максималния срок на задържането от 8 месеца, който
предстои да свърши след месец и нещо, и този престой просто е неразумен в
рамките на изискванията на ЕКЗПЧОС.
Към това се добавят още няколко аргумента
свързани с липсата на обществена опасност от това, което той е извършил, както
и че е опровергано разбирането на първоинстанционния съд за това, че неговото
пускане ще доведе до извършване на друго престъпление. Какви са тези аргументи?
Първо, неговата лихварска дейност е в рамките на едно село Х. Д. и циганското
малцинство, което, имайки нужда от парични средства, е прибягвало в продължение
на тези 3 - 4 години до неговите услуги. Той им е давал по 50, 100, 200
лева, има и по-големи суми срещу лихва. Тази дейност е вече документирана.
Всички случаи, които са станали пред очите на полицията в продължение на тези 5
години пред очите на полицията, какви мероприятия са проявявали органите на
властта, очевидно неговите уши са пораснали, закрепил е вземането на лихви,
защото вие знаете, че това е една от най-хубавите икономически дейности в РБ.
Този, който има пари, ги раздава и получава лихви. Това е най-лекия начин за
забогатяване. Естествено, един циганин ще се възползва от тази услуга. И сега,
нека да дадем отговор на въпроса - щом е с чисто съдебно минало и с
необходимата липса на право на работност, не е отишъл да се посъветва с
адвокат, с икономист, който да му каже за си направи фирма, за да си плаща
данъци върху лихвите и по този начин да
си изгражда една финансова къща и да си регулира нещата. В крайна сметка,
Държавата, в лицето на участие на държавна банка и частни лица, които са
богати, отпускат кредити, вземат огромни такси и циганите прибягват към него,
защото им трябват пари, за да пътува в чужбина, да си купи лекарство. Вярно е,
че моят подзащитен използва тази слабост. Взема лихви върху сумите, които дава,
но в крайна сметка имайте предвид неговата примитивност, неговата ниска правна
култура, неговата липса на познание какво да направи и как да го направи, за да
узакони дейността си. Купил е земи, насял е розови градини и ги обработва.
Занимава се и със селскостопанска работа. Той не е регистриран земеделски
стопанин. Защо е необходимо да бъде регистриран, щом като е намерил начин и
поминък да произвежда нещо и от 2 години казва, че взима добри пари от
розопроизводство. Дали е регистриран или не, това е свързано с данъци и
задължения. Селскостопанската дейност не е облагана с данъци. С оглед на това и
че той не ги е канил, не ги е търсил, да им дава преводи, трябва да има
поделяне на отговорността, между онзи, който иска да вземе парите и този, който
иска да ги даде, с оглед да получи лихви. Относно оценката на обществената
опасност, такива дела, които са минавали в ПОС, винаги са завършвали с условни
присъди. Какво да направи той, ако бъде пуснат?! Не може да измени показания на
вече разпитани свидетели. Може ли да спре писмата на финансовите институции и
тези преводни писма, които са получени, за да се събират нови данни дали има
получени кредити или не. Абсолютно нищо той не може да попречи. Защо е необходимо
да лежи, когато това е вече инквизиция, предварително изпълнение на една
присъда при положение, че предстои най-важната дейност в това дело, а именно да
се направи счетоводния банков анализ по това какви пари в продължение на 5
години да били дадени. Това трябва да стане с една експертиза, която да помогне
и на досъдебното производство, и на нас, за да знаем какво трябва да
възстановяваме на Държавата, защото в крайна сметка това, което е незаконно
полученото, той трябва да го върне, за да може евентуално да се направи
споразумение. Това предстои, а това е огромен труд и очевидното е, че това ще
бъде свързано с още много време, но той
не може да попречи и повлияе на експертизата и на каквото и да било.
Затова аз смятам, че тези аргументи са достатъчни
вече, прекалено много става задържането на човека. Няма опасност да се отклони.
Това самият съд го приема, но да му се попречи да извърши ново престъпление.
Взети са от него 80 000 лева. От къде ще вземе пари сега да раздава
отново. Какво друго престъпление може да извърши един човек вече на 40-годишна
възраст. С оглед на това считам, че крайно време е да се прояви разбиране,
хуманност. Какво е това сега, да отнемеш свободата на един човек в продължение
на 6 месеца в ареста. Вярно е, може да е извършил всякакво престъпление, но е
ненужно да се тормози и инквизира с мярка за неотклонение без да има общ
съдебен акт. С оглед на това смятам, че ПАС, който е бил винаги на ниво във
връзка с обективната преценка на фактите и данните по делата, ще намери сили да
го пусне на свобода, делото да си продължава и смятам, че би трябвало при тази
ситуация да се направи така, че мярката за неотклонение да бъде по-справедлива
и да бъде изменена. Крайно време е, шест месеца той лежи и нищо не прави. Нито
е полезен на семейството, нито на обществото. Престъпление едва ли ще извърши,
щом досега не е допускал подобни неща.
С оглед на тези съображения, моля да
преосмислите въпроса с мярката за неотклонение и като съд на висота, който не
гледа дребнаво на нещата и на дребно, тук е един селски лихварин и я му се
съберат лихви 30 до 35 хиляди лева, които ще ги възстанови евентуално, по този
начин ще приключи делото. Благодаря ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.С.А. /за лична защита/:
Съгласен съм със защитника ми. Нямам какво да добавя. Не се чувствам вече добре
тук, не съм добре здравословно.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии,
ще се помъча да бъда по-кратък. Настоящото производство е по чл. 65 от НПК и се
развива за втори път пред Пловдивския апелативен съд. Веднъж вече е
осъществяван при тези условия контрол на взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия А.. В този процес се следва
законността на мярката и всички обстоятелства относно тази законност, относно
основанията за определянето й и всичко друго, което е нововъзникнало. Няма спор
относно основанието за определяне на мярката за неотклонение, това, общо взето,
си е категорично. Все повече се потвърждава и се събират нови доказателства,
потвърждаващи обстоятелството, че е осъществено престъплението, за което му е
повдигнато обвинение по чл. 252 ал. 2, разпитани са отново свидетели, регулярно
течащото разследване, което е сложно, няма спор. В тази насока се присъединявам
и към твърденията на колегата защитник, но тя е сложна престъпната дейност, тя
е многопластова многогодишна, тя е спрямо много хора, така че доказателственият
процес няма как да е лесен. Но това обстоятелство продължава да си е налице.
Всъщност разковничето в конкретния случай е дали е прекомерно задържането. В
крайна сметка в рамките на 6 месеца е, че разследването наистина е на финал.
Доколкото движението на делото, което би спомогнало за по-бързото му
приключване, е отделна тема.
Доказателственият материал в основни линии е
събран по делото, предстои прецизиране, предстои проследяване на разследването.
Така че това обстоятелство също трябва да се има предвид, когато се има
предвид дали е в нормалните и разумни
срокове се развива. Не може един срок, фиксиран в закона да бъде неразумен,
особено в българския закон и в НПК. Там точно и ясно е посочено - престъпления,
за които са повдигнати обвинения, наказуеми с еди-какви си наказания, разумният
срок е толкова, толкова и да твърдим, позовавайки се на международна практика,
с която не може да не се съобразяваме, но в рамките на нашия срок, за мен противоречи
на правилното тълкуване на закона. Така че този срок си е разумен, а що се
касае за обстоятелството, че е налице опасността, защото не спорим за
местоживеене, укриване и т.н., че няма как да се случи, още повече съдът е взел
категорично становище в тази насока, че може да се извърши друго престъпление,
аз в това отношение се прикрепям към изводите на Пловдивския окръжен съд,
изложени в неговото определение. Спецификата на това престъпление,
продължителността на това престъпление, многобройността на това престъпление,
тук мога да ползвам и част от аргументите на защитата, връзките между тези
хора, въздействието, което може да се окаже, механизмът на извършване на голяма
част – „кредитни карти, дебитни карти – в мен“, това са все доказателства, които
насочват към извод, че продължава да съществува опасността да се извърши
престъпление в тази насока, и то в насока да не могат да се съберат
доказателства. Нямам никакви доказателства, събрани досежно изявлението от А.
току-що, че вече се чувства недобре, за да коментирам здравословното състояние.
Приемам, че няма как човек в местата за задържане под стража да се чувства
комфортно и да е добре.
Това са аргументите ми, макар и кратки, с
които моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд.
АДВ.
Б. /реплика/: Целите на
мерките за неотклонение са посочени, в тях са посочени целите в закона. Тук е
предвидено наказание, което предвижда възможност да се определи такава мярка. Но да мислим за обществената опасност
на това деяние…. В момента е пълен градът с цигани, които търсят пари, кредити,
с оглед на положението, в което се намираме. Една дейност, която, като се
покрие от държавата, респективно от други частни лица и фирми, тя е
регламентирана, добре върви, стопанския оборот се осъществява, печелят банките.
В рамките на такова човешко отношение към нуждите на хората, не виждам
обществена опасност толкова голяма в конкретния случай на извършеното от моя
подзащитен. Защото в крайна сметка това нито е убийство, нито е изнасилване, с
нищо не се засяга толкова тежко обществената норма, общественото благоприличие.
Моля да приемем, че се касае за деяние, което, макар и наказуемо с лишаване от
свобода, да лежи този човек толкова време..., не бива.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Съжалявам. Искам по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
След тайно
съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С Протоколно
определение №575 от 09.06.2020 г. по ЧНД №999/2020 г. Пловдивският окръжен съд
е оставил без уважение искането на адв. Д. Б. от АК – П. – защитник на
обвиняемия А. С. А. по досъдебно производство №664/2019 г. по описа на РУ на
МВР – К. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в
по-лека такава.
Недоволен от
така постановеното определение е останал адв. Б., който го е обжалвал в
законоустановения срок пред въззивната инстанция, като незаконосъобразно и
необосновано. Според него първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено
поставените от защитата въпроси в жалбата за изменение на мярката за
неотклонение. На първо място намира за твърде дълго задържането на подзащитния
му в продължение на повече от 6 месеца, което надвишава рамките на разумните
срокове в противоречие с ЕКЗПЧ. На второ място набляга върху обстоятелството,
че предстоящите действия по разследване нямат нищо общо с участието на обв. А.,
за да се налага неговото задържане. На трето място, че няма опасност от
извършване на друго престъпление, тъй като обвиняемият е с чисто съдебно
минало, семейно и трудово ангажиран, като не би могъл да повлияе на воденото
досъдебно производство. В тази връзка се
иска от въззивната инстанция да отмени атакуваното определение и вземе по-лека
мярка за неотклонение срещу обвиняемия.
В съдебно
заседание обв. А. се явява лично и с адв. Б., като заявяват, че поддържат
жалбата си по изложените в нея съображения, за липсата на реална опасност
извършване на друго престъпление и неразумно дългия срок на задържане.
Прокурорът
дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди атакуваното
определение, тъй като няма промяна в първоначалните предпоставки, с оглед на
които е била взета мярката за неотклонение.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и с
направените оплаквания в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд обосновано е решил, че събраните до момента доказателства не могат
да доведат да някакви различни изводи спрямо тези, при които е била взета
първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обв. А. с
Протоколно определение №1378/13.12.2019г. по ЧНД №2334/2019г. на ПОС,
потвърдено с Протоколно определение №736/19.12.2019 г. по ВЧНД №621/2019 г. на
Пловдивския апелативен съд.
Няма промяна и
в направените правни изводи при предходното произнасяне по чл.65 от НПК с
Протоколно определение №372/10.04.2020г. по ЧНД № 615/2020г. на Пловдивския
окръжен съд, потвърдено с Протоколно определение №163/16.04.2020г. по ВЧНД
№155/2020г. на Пловдивския апелативен съд.
И това е така,
защото въз основа на събраните до момента доказателства, продължава да остава
неразколебано обоснованото подозрение за съпричастността на обв. А.А. спрямо
вмененото му обвинение за престъпление по чл. 252, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1,
пр.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Към настоящия
момент не е отпаднала и опасността от извършване на друго престъпление от
страна на обв. А.. Безспорно същият е с чисто съдебно минало, с данни за
семейна и трудова ангажираност, но естеството на вменената му сериозна по своя
времеви и териториален обхват престъпна дейност, засягаща повече от 20
пострадали лица, със значителни вреди и продължаващите процесуално-следствени
действия, дават основание да се приеме, че продължава да е налице реална
опасност от извършване на престъпление по повод на събирането на допълнителни
гласни и писмени доказателства.
Правилно е
съобразено, че сериозният обем на събраните до момента доказателства от над 400
страници, разпределени в 4 тома, сочи за провеждано ритмично разследване по
воденото срещу обвиняемия А. досъдебно производство. По този повод и
продължилото до момента задържане под стража на обв. А. над 6 месеца не
надвишава стандартите визирани в чл. 22, ал.2 - 3, срока по чл.63, ал.4, пр.1
от НПК и изискванията на ЕКЗПЧОС.
В заключение,
съвсем правилно е било преценено, че посочените от защитата основания, на
настоящия напреднал етап от разследването не могат да бъдат приети за обосновани
и като последица да доведат до промяна на взетата спрямо обв. А. първоначална
мярка за неотклонение.
Настоящият
състав намира за коректна и преценката на окръжния съд, че в конкретния случай
не е наложително приложението на чл.65, ал.6 от НПК за определянето на
двумесечен срок, през който ново искане за изменение на тази мярка за
процесуална принуда се явява недопустимо.
Затова и
следва да се потвърди изцяло обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд
по отношение на оставянето без уважение молбата на защитата на обвиняемия А. за
изменение на първоначалната му мярка за неотклонение в по-лека такава, тъй като
няма настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на които е била взета.
Предвид
гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение №575
от 09.06.2020 г. по ЧНД № 999/2020 г., с което Пловдивският окръжен съд е
оставил без уважение искането на адв. Д. Б. от АК – П. – защитник на обвиняемия
А. С. А. по досъдебно производство №664/2019 г. по описа на РУ на МВР – К. за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека
такава.
Определението е окончателно.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 10:39 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: