Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
гр. Ботевград, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1027 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „ОББ“ АД срещу В.В.В. са предявени
обективно кумулативно съединени искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
сумата от 8500 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по Договор
за кредит от 23.10.2006 г.; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ – за сумата от 475,70 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 13.06.2014 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 418 във вр. с
чл. 417 ГПК (02.12.2016 г.) до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена Заповед № 4071/06.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист.
В исковата молба се сочи, че на 23.10.2006 г. ответникът
сключил с ищеца договор за овърдрафт. Предоставената сума по кредита възлизала
в размер на 8500 лв. Същата била преведена по посочена от кредитополучателя
банкова сметка ***. Уговорен бил годишен лихвен процент в размер на 9 %. Крайният
срок за издължаване бил денят, в който изтича 30- дневното предизвестие за
погасяване на задълженията. Лихвата следвало да се издължава ежемесечно в
последния работен ден на месеца. За периода от 13.06.2014 г. до 01.12.2016 г.
ответникът не погасил усвоения кредитен лимит, поради което ищецът се
възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез връчване
на нотариална покана. По същество искането към съда е да се признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми.
Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор чрез процесуалния си представител.
Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила, тъй като липсвало решение за това, взето от кредитен съвет. По
същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Същите са взели становище по
същество в предварително депозирани писмени молби, като поддържат доводите и
исканията си, изложени в исковата молба и отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор от 23.10.2006 г. за предоставяне на
овърдрафт по картова или разплащателна сметка обезпечен със залог върху бъдещи
вземания, страните по делото са се съгласили ищецът да предостави да предостави
на ответника кредит под формата на овърдрафт в размер на 8500 лв. Съгл. чл. 10
от Договора, крайният срок за издължаване е денят, в който изтича 30 - дневното
предизвестие за погасяване на задълженията В чл. 4, ал. 1 от Договора е
уговорена годишна лихва в размер на 9 %. Към договора е представен и
погасителен план. В чл. 11 се сочи, че лихвата се издължава ежемесечно в
последния работен ден на месеца.
Съгласно Извлечение от счетоводни книги на ОББ АД, към
01.12.2016 г. дължимата главница, включително предсрочно изискуемата, възлиза
на 8500 лв., а договорната лихва за периода от 13.06.2014 г. до 01.12.2016 г.
възлиза на 475,70 лв.
С Нотариална покана, връчена на длъжника на 29.09.2016
г., последният е уведомен, че поради наплащане на погасителни вноски кредиторът
се възползва от правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Съгласно заключението на ССчЕ, сумата по кредита в
размер на 8500 лв. е усвоена от ответника. По договора не са постъпвали никакви
погашения от длъжника. Дължимата договорна лихва за периода от 13.06.2014 г. до
01.12.2016г. възлиза в размер на 475,70
лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като обективно и
аргументирано по отношение на частта за главницата, но не взема предвид същото
по отношение на иска за договорна лихва, тъй като не става ясно по какъв
механизъм вещото лице е изчислило и проверило размера на лихвата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по
кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) настъпване на предсрочна
изискуемост; 5.) период и размер на всяко от вземанията.
Между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по договор за Договор от 23.10.2006 г. за предоставяне на овърдрафт
по картова или разплащателна сметка обезпечен със залог върху бъдещи вземания. Това
се установява, както от съдържанието на самия двустранно подписан договор, така
и от отразеното в заключението по ССчЕ. Извън съмнение е и обстоятелството, че
сумата по кредита в размер на 8500 лв. е усвоена от ответника, което се доказва
от т. 1 на заключението по ССчЕ, а и не се оспорва изрично от ответника.
Съгласно
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.
2 е нормативно предвидено задължение на заемателя за плащане на лихва по
кредита, уговорена с банката. Оттук са изводими и съществените елементи от
съдържанието на договор за банков кредит: размер на паричната сума по кредита
(размер на главницата), условия и срок за погасяване на кредита, размер на
лихвата, доколкото договорът по дефиниция е възмезден. В конкретния случай
клаузите на договора по отношение на условията и срока на погасяване са
абсолютно неясни. В чл. 4, ал. 2 от Договора се бланкетно посочва, че
олихвяването се извършва ежемесечно. Чл. 10 от Договора предвижда, че крайният
срок на издължаване на разрешения и използван кредитен лимит под формата на
овърдрафт е денят, в който изтича 30 – дневното предизвестие за погасяване на
задълженията по Договора. Никъде в договора не се изяснява върху каква база и
по какъв механизъм се изчислява лихвата. Въпросното 30-дневно предизвестие, в
зависимост от което е поставена изискуемостта на вземанията, не се споменава в
никоя друга клауза на договора, не се конкретизира от кого следва да изхожда същото
и към кого да е адресирано, а още по – малко в какви хипотези се отправя. Към
договора не са налични общи условия или погасителен план. Всичко изложено обосновава
извода, че съществените задължения на кредитополучателя са уговорени толкова неясно
между страните, до степен, че по отношение на тях липсва съгласие. Липсата на
съгласие от своя страна влече нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2,
предложение второ от ЗЗД, за която съдът следи служебно дори и при липса на
наведен от страните довод.
Доколкото обаче се касае за
потребителски кредит, приложими се явяват разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), включително чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо искът за възнаградителна
лихва следва да се отхвърли и да се уважи единствено претенцията за главница.
Неоснователни
са възраженията на ответника за погасяване по давност на главницата. По
отношение на главницата се прилага 5 – годишната давност, тъй като не се касае
за периодични плащания, а за единно задължение, чието изпълнение е разсрочено
на отделни погасителни вноски. Както бе посочено по – горе в изложението, краен
падеж на издължаване на главницата, така и не е уговорен. Затова съдът приема,
че се касае за задължение без определен падеж. Съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В конкретния случай длъжникът е бил поканен с нотариална
покана на 29.09.2016 г., от когато
задължението му става изискуемо. Заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е депозирано на 02.12.2016 г., с което давността е прекъсната.
За пълнота следва да се отбележи, че
възраженията на ответника за ненадлежно връчване на процесната нотариална
покана и липсата на решение на кредитен съвет за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита са неоснователни. Връчването на нотариалната покана е
надлежно, като е ирелевантно за спора обстоятелството, дали лицето, открито на
адреса, член на семейството на ответника, реално е предало съобщението. Колкото
до обявяването на предсрочната изискуемост, настъпването на същата не е
обусловено от решение на кредитен съвет.
Поради всичко гореизложено, искът за главница следва
да се уважи изцяло, а искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни в производството, ищецът
съразмерно на уважената, а ответникът съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 674,96 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, от които 199,96 лв. – държавна такса, 190,00 лв. –
депозит за ССчЕ и 285,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 802,26 лв. (осемстотин и два лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, от които 170,53 лв. – държавна такса и 631,73 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 48,00 лв., представляваща разноски в исковото производство за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ, че В.В.В. с ЕГН: **********,***, дължи на „О. Б. Б.“ АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № *, сумата
от 8500 лв. (осем хиляди и петстотин
лева) - главница, представляваща непогасено задължение по Договор за
предоставяне на овърдрафт по картова или разплащателна сметка обезпечен със
залог върху бъдещи вземания от 23.10.2006 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № 4071/06.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1437/2016 г. по описа на
РС - Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата от 475,70 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 13.06.2014 г. до 01.12.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.В.В. с ЕГН: **********,***,
да заплати на „О. Б. Б.“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“ № *, сумата от 674,96 лв. (шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, от които 199,96 лв. – държавна такса, 190,00 лв. –
депозит за ССчЕ и 285,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
802,26 лв. (осемстотин и два лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 170,53 лв. –
държавна такса и 631,73 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „О. Б. Б.“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „С. С.“
№ *, да заплати на В.В.В. с ЕГН: **********,***, сумата от 48,00 лв. (четиридесет и осем лева), представляваща разноски в
исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :