Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 03.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ГО, в открито заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при участието на секретаря И.П., като
разгледа докладваното от съдия Лесенски гр. д. № 240 по описа на съда за 2014
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен осъдителен иск за сума в размер на 11 661 лв. главница с правно основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 116,18 лв. лихва върху главницата за периода 15.07.2013 г. – 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2013 г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът О.Б. твърди, че при извършена проверка било установено, че подробно описаните в протокол VII-01 от 19.10.2012 г. поземлени имоти с обща площ от 149,500 дка (149 дка и 500 кв.м.), представляващи земеделски земи от общинския поземлен фонд се ползват от ответника М. Х.К. без правно основание, като на 25.06.2013 г. кметът на О.Б. издал заповед № 332 на основание чл.65, ал.1 ЗОС, вр. чл.34, ал.4, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на тези земи, като със същата заповед е била предоставена възможност в тридневен срок от получаването и ответникът да заплати по банкова сметка ***., представляваща трикратният размер на средното годишно рентно ползване за землището на село М.К. за стопанската 2011-2012 г. за периода на неправомерното ползване на тези земи на база 26 лв. на декар средно годишно ползване с оглед прието решение № 352 от 28.02.2013 г. на Общински съвет Б.. Ответникът отказал да получи заповедта на 26.06.2013 г. видно от отметката й. В указания срок плащане не било извършено, поради което за периода от 15.07.2013 г. – 20.08.2013 г. ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 116,18 лв.
За вземанията О.Б. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Районен съд Пазарджик е издал заповед за изпълнение, против която в срок е постъпило възражение от длъжника. Поради непредставяне в срок на доказателства за подаден иск по чл.422 ГПК съдът е обезсилил издадената заповед, поради което настоящото производство е преминало от първоначално установителен иск по реда на чл.422 ГПК към осъдителен иск, като ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми за главница и лихва, законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът М. Х.К. оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че е спорно дали при заявяването на земи през 2012 г. в ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция са включени и процесните 149 дка на О.Б., тъй като от Разплащателната агенция са извършени проверки, които не са констатирали несъответствия. Счита, че собствеността на земята е без значение, когато тя се обработва и не пустее. Сочи, че общинският съвет няма компетентност да определя средното годишно рентно ползване, така както е сторил с решение от 28.02.2013 г. Сочи, че с други наематели на общинска земя наемната цена е 12,14 лв. на декар, а не 26 лв. на декар. На следващо място сочи, че заповедта за изземване е издадена, след като стопанската 2011-2012 г. е приключила. Същата никога не е била връчена или съобщена на ответницата. Твърди, че издадената заповед на основание чл.34 от ЗСПЗЗ не е основание за плащане и не поражда облигационно право на вземане, тъй като предвидената в чл.34 ЗСПЗЗ процедура била само една възможност, предоставена за предотвратяване на изземването в случай на неправомерно ползване. Заповедта не създавала за ответника задължение за плащане на парични суми, поради което и не дължала и обезщетение за забава. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, както и да и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съдът намира, че заповед № 332
на кмета на О.Б. издадена на основание чл.34, ал.4, вр. ал.1 от ЗСПЗЗ по реда
на чл.65, ал.1 ЗОС не създава задължение за адресата – ответник по делото за
заплащане на сумите, посочени в нея. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.6 ЗСПЗЗ
се дава само правната възможност лицето, което ползва неправомерно земята да
заплати трикратния размер съгласно средното годишно ползване, за да се спре
изпълнението на заповедта: „В тридневен срок от датата на издаване на заповедта
по ал.1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да
внесе по банкова сметка ***, представляваща трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за
времето на неправомерното ползване“. Подкрепа в тази насока е формулировката на
самата правна норма – „може да внесе“. Ако законодателят е искал да създаде
задължение за плащане, нямаше да използва израза „може да внесе“, а например
„следва да внесе“, „трябва да внесе“, или направо „се задължава да внесе“. В
тази връзка е и практиката на съдилищата, като конкретно в Определение № 276 от 25.04.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2676/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, е
посочено: „…административният акт (заповедта) е влязъл в сила и създава
задължение за адресата да освободи ползваните без основание земи, щом не се е
възползвал от възможността да внесе сумата по чл.34,
ал. 6 ЗСПЗЗ. Той обаче не създава задължение за плащане на тази сума“.
Ето защо само на това основание съдът намира иска за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 661 лв.
за неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен, без въобще да обсъжда останалите спорни въпроси
по делото – по отношение на размера на включените в заповедта декари,
компетентността на общинския съвет да определя средното годишно рентно
ползване, неговия размер, както и дали заповедта на кмета е била връчена или
съобщена надлежно на ответницата.
С оглед акцесорността на вземанията за лихви и
неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и искът с правно
основание чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 116,18
лв. лихва върху главницата за периода 15.07.2013 г. – 20.08.2013 г.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът следва да понесе
направените от него разноски. На ответника ще следва да се присъдят сторените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв., депозит за вещо лице – 220
лв. и депозит за призоваване на двама свидетели – 40 лв., общо 1310 лв., за
което са представени списък по чл.80 ГПК и доказателства – договор за правна
защита и съдействие и вносни бележки.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените искове с правно
основание чл.34, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.86 ЗЗД от О.Б. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., област
Пазарджик, ул. „О.“ № 4А, против М. Х.К. с ЕГН ********** ***, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 11 661 лв. главница и сумата в размер на 116,18 лв. лихва върху
главницата за периода 15.07.2013 г. – 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.08.2013 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА О.Б. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., област Пазарджик, ул. „О.“ № 4А, да
заплати на М. Х.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1310 /хиляда триста
и десет/ лв. сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: