№ 569
гр. Пазарджик, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500640 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец А. Т. Т., редовно призован, не се явява.
За него се явява адв. А. Д., редовно упълномощена от по-рано.
За жалбоподателят-ответник Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, гр. София, се явява юрисконсулт Р. Р., редовно упълномощен.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
1
20235220101045 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Г. Н. Г. С.” № 21, да заплати
на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.
86 от ЗЗД, на А. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., общ. П., ул.
„П.“ № 1, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в общ размер на 143,44 лева, от които 11,17 лева за четвърто
тримесечие на 2020 г. /от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 35,31 лева за второ
тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./ и 96,96 лева за трето
тримесечие на 2022 г. /от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./, както и обезщетение за
забава в размер на 9,33 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
- 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за
главница над присъдената сума в размер на 143,44 лева до претендирания
размер от 2000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за
обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 9,33 лева до
претендирания размер от 500 лева, като неоснователни.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Г. Н. Г. С.” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция град София, улица „Р. В.“ № 14 Б. офис 2, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за
адвокатурата, сумата в размер на 23,32 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.
Осъден е А. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., общ. П., ул.
„П.“ № 1, да заплати на Главна дирекция„Изпълнение на наказанията”, град
София, бул. „Г. Н. Г. С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 194,64 лева и 48,66 лева разноски за ССчЕ.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София,
бул. „Г. Н. Г. С.” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати, по сметка на
Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 5,36 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от е Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” в осъдителните му части:с които е осъден
жалбоподателя да заплати на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл.
2
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на А. Т. Т., дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ
размер на 143,44 лева, от които 11,17 лева за четвърто тримесечие на 2020 г.
/от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 35,3 1 лева за второ тримесечие на 2022 г. /от
01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./ и 96,96 лева за трето тримесечие на 2022 г. /от
01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 9,33
лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023г., до
окончателното изплащане, както и в частта, е която е осъдена ГДИН, да
заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал.
2 във вр. е чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер па 23,32
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ипщовата страна, съразмерно на уважената
част от иска, съответно в частта, с която е осъдена да заплати, по сметка на
Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 5,36 лева.
В тези части решението не било правилно. Съдът стигнал до погрешни
изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка и установените
по делото обстоятелства.
Решението в обжалваните части било порочно, тъй като при
постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на
решението. Ответникът като работодател нямал за цел увреждане интересите
на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед ,
предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд ,като само за Затвора
София, допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във
всички останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30
минути и за процесния период то била заплащано на всички.
Позовава се на трайно установена практика по тези спорове.
Счита ,че допълнителните 30 минути, които от 2019 г. работодателя
ГДИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на
допълнително отработеното време на всеки един от тях.
Съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника -
3
Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б.. Съдът приел,
че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй
като заемал ръководна длъжност при ответника и дал доверие на показанията
на свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована страна,тъй като той
също бил предявил иск срещу ГДИН на същото основание (гр.д № 1080/2023
г. по описа на PC Пазарджик). Жалбоподателят подържа ,че допълнително
заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на
отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.
Важно било преглеждането на предоставените от ответника
видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда .Тези доказателства не
били допуснати , поради оспорването им от процесуалния представител на
ищеца.
Първоинстанционният съд приел, че поради направеното оспорване от
ищцовата страна ,тъй като въпреки дадените в тази насока указания
ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице
експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му,
което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради
което съдът не ги е взел предвид.
Съдът указал на ответника, че по преценка и при необходимост следва
да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на
тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност.
Указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването
на истинността на въпросните видеофайлове, не били давани.
Тези видеофайлове потвърждавали свидетелските показания на гл.
инспектор Г. Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Е. Б..
Претенцията на ищеца било за 2 часа допълнително отработено време
над установените 12 и 24 часови смени.
Първоинстанционният съд приел,че след като служителят се подпише за
сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на
затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на
отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в
установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен
физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
Разяснено било, че след сдаване на постовете служителите се отправят
4
към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако
има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа,
приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от
ПП3ИИЗС, които се зачитат за работно време, съгласно Заповед № JI-
2271/13.05.19г. на Главен директор на ГД“ИН.
В последното съдебно заседание бил поставен въпросът за
невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото
лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното
тримесечие.
Това се дължало на факта , че края на исковия период - първото
тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който
администрацията на Затвора - Пазарджик са отчитали и смятали сумарно.
Реално се получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от
23.03.23г., до 31.03.23г., период от време през, който служителя може да е бил
в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със
служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил
болничен, и на практика това води до неточности относно изчисленията на
вещото лице, които неточности се отразява на крайното заключение по
експертизата . Въпреки това , съдът възприел заключението на експертизата.
Показанията на свидетеля Б.,че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час,
не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да
докаже ,че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е
налагало да чака да бъде освободен от територия та на затвора и то извън
рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има
случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след
08:45 часа изобщо не означавал, че през това време е извършвал дейности,
свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от
служебните му задължения. Т.е. можел да се направи обоснован извод, че
отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.
Свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора
след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват
сутрин за работа могат да закусват и пият своето кафе след като преминат
бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.
5
Работното време на служителите започва съгласно съответните
заповеди в 08:15ч. в стаята за развод па наряда.
Съдът кредитирайки показанията на свидетеля пренебрегнал законова
разпоредба (чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС), според която,, Назначените в наряд се
явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения." Идването с 30, 45 или повече минути
но-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на
служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който
да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС
било посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Съдът кредитирал показанията на свидетеля Б., според който времето за
сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според който
общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в
рамките на 30 минути. Показанията на св. Б. категорично не кореспондирали с
обективната истина. Действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и
след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не му били вменени в задължение. Това, че служителят се явява но
собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е
определил,не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено. Надлежно
искане за произнасяне на съда с ново решение ,с което исковете да бъдат
отхвърлени не е направено , но то се извежда имплицитно, като се отчете
правния интерес.
Направено е доказателствено искане в съдебно заседание пред
Окръжен съд - Пазарджик да бъдат прегледани представените видеофайлове.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от ответника Т. на подадената от ГДИН
въззивна жалба
Ответникът Т. намира жалбата за неоснователна. Счита ,че няма
уеднаквена и утвърдена съдебна практика , тъй като за различните затвори
действали различни заповеди за различни периоди от време.
Съдът изрично посочил ,че кредитира показанията и на двамата
6
разпитани свидетели като констатира едно единствено противоречие-
относно края на работното време на ищеца. Съвсем логично било, когато
противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес
да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е
инсп.Гр.Ф., приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а
служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е.
неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и
непосредствени.
Първоинстанционният съд в присъствието на двете страни и един
свидетел, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2
броя дискове, което коствало много време.Трудно било при непознаване
територията на затвора ориентиране кое помещение е заснето, от къде е входа,
дали действително от там започва работното време на служителите и почти
невъзможно било да бъде разпознат ищеца- дали изобщо присъства на самия
запис.
Подържат ,че съобразно практиката на съдилищата възможно било
приемането на такива доказателства без да се допусне експертиза, , но само в
случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено
от страна на ищеца и ответникът не се възползвал от предоставената законова
възможност и не поискал назначаване на видео-техническа
експертиза,въпреки дадените указания в този смисъл.
Жалбоподателят оспорва и относимостта на тези доказателства към
спора ,тъй като чрез тях може да се докаже единствено и само кога започва
инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които
са безспорни по делото. От тях не можел да се установи началото и края на
работната смяна на ищеца. Според свидетелските показания , работното време
започва още преди служителите да влязат на територията на КПП с
преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията
на Затвора през бариерата. Въпреки че там са разположени камери за
видеонаблюдение, от там не били представени и видеозаписи.
От събраните доказателства било установено ,че определените в
Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно
недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими
7
съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при
нарядите по време на празничните дни на служителите се зачита и заплаща
допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както стана ясно
от свидетелските показания, не се извършват никакви по- специфични
дейности, различни от делничните дни.
Моли и жалбата да бъде отхвърлена, съответно решението в
обжалваната част – потвърдено.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Т. против
решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 143,44 лева до
пълния претендиран размер от 2 000 лева.
Правилно първоинстанционният приел ,че предявения иск е с правно
основание чл.19. ал.2 от ЗИН3С във вр.с чл. 1 78. ал. 1. т.З от ЗМВР и чл.86 от
ЗЗД, и необходимите предпоставки за уважаването му са наличието на
трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко
едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е
останал незаплатен от работодателя.
Жалбоподателят не възприема заключението на приетата по делото
съдебно- икономическа експертиза. В нея вещото лице е направило подробен
анализ на досегашния начин на изчисление и заплащане на отработеното
време на държавните служители, работещи в наряд. Дали този начин на
изчисление е правилен, вещото лице уточнило, че не може да отговори, тъй
като според него се изисква правен анализ па приложимото законодателство.
Експерта не дал отговор на поставен въпрос относно времето на положен
труд, тъй като стана ясно, че при своите изчисления вещото лице е дал отговор
на този въпрос като е смятал допълнителните 30 минути като отработено
време, а не като извънреден труд. Това заключение било оспорено и поискано
назначаване на повторна експертиза , което искане не било уважено.
Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата но делото
експертиза, съдът е извел погрешно своите правни изводи и неправилно е
определил сумата от 143.44 лв. главница, както и обезщетение за забава в
размер на 9,33 лв. за забава, като справедлив паричен еквивалент на
положения от ищеца извънреден труд.
Безспорен по делото бил фактът, че всяко едно дежурство на ищеца
надвишава установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне
30 мин. (които са определени със Заповедта на началника). С оглед събраните
доказателства но делото, първоинстанционният съд е приел, че реалната
продължителност па всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 13 часа,
а при 24 часов наряд е била 25 часа. Приемат изводите на съда, че това са
реално отработени часове, свързани носенето на дежурството и че този труд
подлежи на заплащане, но не споделят изводите на съда, че заплащаните от
8
ответната страна допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да
бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при
наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период,
същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд. В разпоредбата на
чл.143 от КТ било дадено легално определение на извънредния труд. По
дефиниция извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Всичко над 12 часа следва да се зачита като извънреден труд.
Действително часовете се смятали сумарно, но преди да се сумират часовете,
този допълнителен един час, приет от съда следвало да бъде отчетен не просто
като отработено време, а като извънреден труд. Категорично в тази насока
била разпоредбата именно на чл. 16 е, ал. I, т. 3 от ППЗИНЗС, съгласно който:
3. При 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12
часа отработено време по ал. 1.
4. При 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24
часа отработено време по ал. 1.
След като се отчитат 12 или 24 часа отработено време, то това
автоматично означавало, че всички часове труд над 12 и 24 часа следва да
бъдат отчитани и заплащани като извънреден труд. При извършване на
изчисленията, вещото лице не е взело предвид конкретната правна норма, а е
следвал погрешно установения алгоритъм на изчисление от счетоводството на
Затвора гр.Пазарджик. ,което е довело до некоректни изчисления.
Действително ППЗИНЗС позволява работното време на служителите в
наряд да бъде различно от това па останалите държавни служители, но никъде
в Правилника и никъде в нито една от Заповедите на Началника на Затвора не
се установявал начина на заплащане на това удължено работно време. На
практика такава законова разпоредба липсва. В специалния Закон за
Министерство на вътрешните работи и в издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове липсвала изрична правна разпоредба,
предвиждаща начина на заплащане на часовете труд над 12/24 часа.
Субсидиарно следвало да намери приложение разпоредбата на КТ.
В исковата молба били изложени твърдения за полагане на извънреден
труд за всяко едно дежурство.
Жалбоподателят счита ,че следва да се приеме и от въззивния съд, че
ищецът е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един наряд.
Още повече, тълкувайки разпоредбата на чл.16д от ПИЗИНС „работното
време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита
в часове, сумирано за тримесечен период. ".Следвайки и последователността
на действията, описани в разпоредбата, работното време първо следва да се
изчислява и отчита и чак на последно място да се сумира за тримесечен
период. Тоест преди да се извърши сумирането, трябва положените часове
извънреден труд да се отчетат като такива и едва след това да се сумират.
Изложени са доводи и относно размера на адвокатското възнаграждение
, присъдено от въззивната инстанция.
Направено е доказателствено искане за допускане на експертиза , за
което е постановен отказ от първоинстанционния съд със задача:
9
„ Колко часа извънреден труд е положил ищецът през всеки отчетен
период през исковия период, като приеме, че положеният извънреден труд за
всяко едно дежурство 12/24 е един час?“
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете
уважени в предявения размер.
Постъпил е отговор на насрещната жалба от ГДИН.
Оспорват жалбата и я намират за неоснователна.
На основание Заповед № ЧР-05-283/17.08.21г. на Министъра на
правосъдието е определен реда за разпределение на работното време за
служителите в ГД“ИН“ и нейните териториални служби, отчитането му и
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време, като въпросната заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона
за администрацията, чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с
чл. 187, чл. 187а и чл. 188 от ЗМВР, и параграф 5 от Закона за изменение и
допълнение на ЗМВР обнародван в ДВ бр. 85 от 02.10.20г., и чл. 16а -16ж от
ППЗИНЗС.
Съгласно чл. 187 от ЗМВР (1) Нормалната продължителност на
работното време па държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
2. За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения
при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява
намалено работно време.
3. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето иа 24-часова смяна е по изключение.
Съгласно чл. 16д от ППЗИНЗС (1) Работното време на държавните
служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни -
подневно.
(2) Работното време на държавните служители, работещи в наряд, се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.
В случая при работните смени на служителите на 12ч. и 24ч., за
отработено време се зачита 12 ч. и 30 мин., и 24ч. и 30 мин.
Всичко се изчислява в часове като резултат от сбора на отработените
10
часове и добавените по Заповед № ЧР-05-283/17.08.21 г. минути, при спазване
предписанията на чл. 187 от ЗМВР, и получения резултат се отчита в часове,
като се закръгля общата получена сума от цифри в часове и минути на
тримесечие, към по горния час.
Този начин на отчитане на отработените часове на служителите в
затвора бил ясно посочен в нормативните актове и правилно изчислен от
администрацията на Затвора - Пазарджик, което било потвърдено и от
заключението на вещото лице Л.Ц..
Считат, че предписанията на чл. 16д от ПП3ИНЗС и чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР, дерогирали общите предписания на Кодекса на труда по трудови
правоотношения.
Адв. Д.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам подадената от
ответника въззивна жалба, противопоставям се на направеното
доказателствено искане от него. Поддържам депозираната от нас насрещна
въззивната жалба, както и доказателственото искане, направено с нея. Нямам
други доказателствени искания.
Юрк. Р.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам исковата претенция.
Поддържам нашето становище. Имам доказателствено искане във връзка с
преглеждане на видеофайловете. Първоинстанционният съд не взе предвид
видеофайловете. Моля да вземете предвид факта, че ГДИН и Затвора –
Пазарджик за държавно властнически органи и част от изпълнителната власт
и като такъв писмените доказателства, видеофайловете, които излизат от
системата следва изнацално да се приемат за истинни. Поддържам искането да
се гледат видеофайловете. Самите файлове нямаше имат сигнатура, нямаше
съмнение за истинността на файлове. В административното право при
наличието на засилено служебно начало чл.9 от НПК досега при множеството
административни дела в Аднимистративен съд никога не е имало съмнение от
страна на съдебни състави за истинността на представените видеофайлове или
снимки. Там е засилено съдебното начало на съда, което запазва интересите
по отношение на истинността. Адвокат Д. твърди, че видеозаписите са
неистински и ги оспорва, но в гражданското право който твърди трябва да
докаже, а тя не доказа, че те са неистински. Преглеждането на
11
видеофайловете ще създаде на съда най-точна и обективна преценка за това
дали са спазени заповедите за работно време, на кои свидетелски показания
може да се даде кредит, поради което моли да бъде допуснато преглеждането.
Съдът намира, че искането, касаещо видеофайловете е неоснователно по
следните съображения: Тези видеофайлове са приети като доказателство по
делото и е извършен оглед чрез преглеждането им в съдебно заседание.
Доводите за относимостта им към спора за доказателствената им тежест
касаят съществото на спора. Не е необходимо, за да бъдат надлежно ценени
като доказателства, да бъдат непосредствено прегледани и от въззивната
инстанция, поради това съдът намира така направеното искане за
неоснователно.
По отношение на искането за експертиза, съобразявайки характера на
извършваната работа от ищеца и нормите на закона във връзка с отчитането на
този труд, съдът счита, че така направеното искане е неотносимо към спора. С
поставената задача не би се допринесло за изясняване на фактическата
обстановка, съобразно правната природа на иска.
Като е отказал съдът да допусне експертиза пред себе, не е допуснал
нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преглед на видеофайловете в
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на експертиза по
задачите поставени в насрещната въззивна жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение с
което да уважите исковата претенция на доверителя ми в пълен размер,
съобразно направените изменения на база чл.214. Пред
първоинстанционнния съд се събраха безспорни доказателства, които са в
12
подкрепа на това наше искане. Въпреки, че не беше допуснато
доказателствено искане за изготвяне на допълнителна СИЕ считам, че по този
начин не са налични по делото конкретни годни изчисления, които да
отговарят на приложимото законодателство в тази връзка. Именно
погрешният начин на изчисления на положените часове труд от ищеца са
залегнали в основата на завеждане на делото и в основата на тази лавина от
дела , които постъпиха пред РС и сега и до вас. Погрешния анализ на
дължимото законодателство е създал един порочен начин на изчисления
който е залегнал в ГДИН и поставя в неравностойно положение една
конкретна прослойка от служители, а именно служителите които работят в
наряд. Считам, че те полагат извънреден труд за всеки един наряд и макар
положените часове труд да трябва да приключат в отработеното време ,както
се споменава в чл.16д от ППЗИНЗС, считам, че в Главна дирекция към
настоящия момент съвсем погрешно прилагат ал.3 и ал.4 от конкретната
правна норма, на която моля да обърнете много специално внимание и да
дадете правен анализ правилно ли се прилага тази норма към настоящия
момент и правилно ли се тълкува тя от ГДИН. Точно разликата в тълкуването
на тази правна норма от страна на ищците доведе до този правен спор. Ще
цитирам конкретно конкретната правна норма, и по-конкретно ал.3 „При 12
часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа
отработено време“, а не 12.30 минути, както към настоящия момент се прави
от Главна дирекция. Ал.4 гласи, че при 24 часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време, а не 24 часа и 30
минути отработено време, както се прави към настоящия момент. Към
момента по делото липсват изчисления които да дадат левовата равностойност
на извънреден труд за всеки един наряд. Съгласни сме с аргументите на
ответната страна, които на няколко пъти наблягат на това, че в ГДИН
работното време на държавните служители трябва да се изчислява сумарно за
тримесечен период. Не се противопоставяме на това тяхно твърдение, но
много моля да обърнете внимание и на конкретната правна норма и най-вече
на нейната структура. Ще си позволя да цитирам и нея. Чл.16д ал.2 гласи
/Работното време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и
отчита в часове, сумирано за тримесечен период/. На първо място са
поставени действията изчислява и отчита и чак на последно място се сумира.
Тоест ние настояваме на първо място отработеното време да се изчисли и
13
отчете по правилния начин, тоест като извънреден труд и чак на последно
място да се извърши сумирането. Считам, че това е правилното правно
тълкуване на тази конкретна норма и извършвано по погрешния начин до този
момент довежда до голяма разлика от една страна в левовата равностойност
на положените часове труд, които се заплащат, от друга страна води до
полагането на извънредни дежурства, които карат служителите да идват в
почивните им дни с цел изравняване на тези часове труд, които според
Главната дирекция те не са успели да положат, изчислявайки ги по този начин.
Поради тази причина моля да дадете правен анализ и правно тълкуване как
точно трябва да се тълкува и прилага чл.16д и чл.16е от ПП ЗИНЗС. От
гледна точка на разноските съм изложила подробни съображения в
насрещната въззивна жалба, моля да се съобразите с тях. Претендирам и моля
да ми бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗАдв. и за настоящата съдебна инстанция, представлявам клиента ми
безплатно, като в тази връзка представям договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Юрк. Р.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че исковата претенция е
неоснователна, остана недоказана. Считам, че в първоинстанционното
решение е допусната е грешка по отношение необсъждането на
видеофайловете, тъй като те са представени от ГДИН Затвора Пазарджик като
част от изпълнителната власт. За началника на затвора - Пазарджик има
заплаха от най-строга наказателна отговорност ако представи неистински
файлове. В случай по време на прегреждане на файловете не беше установено
опит за манипулиране, те самите са със сигнатура което не позволява такова
манипулиране. Адвокат Д. твърди, че видеозаписите са неистински и ги
оспорва и трябваше по правилата на гражданското право този който твърди,
той да докаже, което не беше направено от тях, поради което следваше РС да
обсъди видеофайловете, защото именно те показват реалната положителност
на работното време на служителите, тъй като записът от КПП 1 е мястото,
където служителите си представят пропуските. Няма такова отработване
каквото е заложено в исковата претенция близо 2 часа на всеки наряд.
Самата искова претенция в случай е необоснована и не контактуват с
обективната истина. На записа се вижда как служителите влизат в период от
време от 8 до 8 и 11 часа , на групи, което показва, че няма задължение и
14
нормативни актове, които ги задължават да влизат по-рано на работа.
Следващата част от решението, където считаме че е неправилно по
отношение на кредита на доверие, който се дава на свидетеля на ищеца, който
не само, че има собствено заведено дело на също основание в РС-Пазарджик,
гр. дело 1080/2023г., а същият е Председател на Синдиката на служителите
на затвора – Пазарджик, който има пряк интерес от заведените дела.
Заведените дела бяха отговор на синдиката за преминаване от 24 на 12 часов
наряд. От това беше провокирано тази лавина от дела, поради което считам, че
неправилно не е даден кредит на доверие на другата страна, на инспектора Г.
Ф., който защитава честта на пагона с истината и тази чест се защитава с
истинност, не се защитава с манипулации, защото твърденията записани в
първоинстанционното дело за продължаване над 40 минути само издаването
на постовете не кореспондира с обективната истина. Следва да се имат
предвид тези неща и първоинстанционния съд след като имаше
противопоставяне на свидетелските показания да не кредитира и едните и
другите за да има справедливост и тогава нещата щяха да се обосновават
единствено на правните норми и заповедите, в случая заповедите ясно
регламентират колко следва да продължава работното време, защото всяко
оставане извън работно време е нарушение на заповед. По отношение на
твърдяното порочно отчитане на работното време моля съдът да вземе
предвид, че соченото от колегата чл.16д, ясно е посочено, че работното време
се изчислява и отчита на едно, защото не можеш да изчислиш нещо ако не се
отчете, затова е сложено на едно. Това е така защото естеството на работа в
ЗМВР при полицаите и ЗИНЗС е много различно. В случая ЗМВР уврежда
служебните правоотношения на служителите спрямо държавата. А
естеството на работа урежда ЗИНЗС. Затова работното време и графика е
различно от това по ЗМВР. Тъй като ЗИНЗС посочва как трябва да се
изчисляват, причината за това нещо е , че нарядът е много специфичен,
служителите работят 24 часа и почиват 3 или 4 дена след това, на отработени
на един месец примерно 8 наряда по 24 часа на следващия ще са 7, на
следващия може да са 8 или 7, и ако се влезе в хипотезата на отработване на
тримесечие, над определената норма за работната смята от 504 часа ,тогава се
изплаща извънреден труд или ако има такова отработване задължително се
дава компенсация и той не идва на наряда не идва на допълнителните, които са
по 8 и 10 часа да доработят или да не доработят , поради което считаме, че
15
отчисляването е правилно и няма пропуск в това изчисляване. Поддържам
претенцията , считам че изчисленията бяха неправилно направени, не се взеха
предвид фактите, че отчетният период не отговаря на исковия период, което
дава проблем и в началото на изчислението, първото тримесечие и в третото
тримесечие, защото има хипотеза, аз зададох въпроса на вещото лице ако
служителят е бил в компенсация и не е бил на работа последните 7 отчетни
дни ще има ли отработване или не, той не може да отговори. Считам, че
цялото изчисления в този аспект е изначално погрешно и направено.Вещото
лице можеше да намери начин да компенсира това в изчисленията. Моля да
отхвърлите първоинстанционното решене в осъдителната част, да потвърдите
решението в частта, в която се отхвърля претенцията. Моля за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК и също така моля евентуално
ако бъде потвърдено решението адвокатския хонорар да е съобразно
намаления процент от претенцията, която е доказана. За всичко останало моля
да приемете писмени бележки, които представям.
Адв.Д. реплика: По отношение на приложимата съдебна практика моля
да вземете предвид, че към настоящия момент такава липсва и вашата ще
бъде основополагаща. Не бих искала да се подвеждате по това, че има няколко
заведени дела в много далечен период от време с подобен предмет, тъй като
тогава се е касаело за различен период на работа и тогава служителите са
били по друг начин ощетени и техните положение часове труд дори не са
били включени в отработеното време и макар привидно самите искови
претенции да си приличат помежду си и тогава претенциите на самите
служители са били и малко по-различни от тези, които имаме в момента. Ние
настояваме да се изчислява, отчита и присъжда извънреден труд за всеки един
наряд.
Юрк. Р. дуплика: Във връзка с отчитането моля да вземете предвид чл.
16а, ал.5 от ПП ЗИНЗС /цитира/.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 30.11.2024г.
16
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.02
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17