№ 116
гр. гр.Велинград, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200163 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ш. 68“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Иван Ушев“ № 12,
вх. „А“, представлявано от управителя В. ХР. Ш., чрез адв. Х.Ц. К. - САК,
против Наказателно постановление № ГБО - 0068/17.03.2022 г. на Заместник -
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на дружеството – жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД, на
основание чл. 34, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 8а,
ал. 6 от ЗЧАВ.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление (НП). Твърди се, че същото е издадено при съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Алтернативно, твърди се, че
административнонаказващият орган неправилно не е приложил разпоредбата
1
на чл. 28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното НП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „Ш. 68“ ЕООД, чрез адв. Х.К.,
излага съображения за незаконосъобразност на НП. При условията на
евентуалност твърди, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли
за отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Заместник-председателят на ДАМТН, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не
взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на жалбоподателя и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2021 г. свид. М. К. Х., заемаща длъжността „инспектор“ в
Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление -
Южна централна България“ (РО ККГБО-ЮЦБ) в Главна дирекция „Контрол
на качеството на горивата за битово отопление“ (ГД ККГБО) при ДАМТН,
съвместно с колегата си свид. Н. Р. Р. - Началник РО ККГБО-ЮЦБ,
извършили проверка на обект - складова база, находящ се в гр. Велинград, кв.
„Индустриален“, стопанисван от „Ш. 68“ ЕООД. При проверката
санкционираното дружество представило следните документи: Фактура №
3012546/04.10.2021 г. за доставка на 26,060 тона твърдо гориво за битово
отопление - въглища, доставени от „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД,
придружена с Декларация за съответствие № 10/28.10.2020 г. за партида 10,
издадена от „ТЕЦ Горна Оряховица“ ЕАД, на основание Протокол за
изпитване № 2010319 Rus Az/15.10.2020г., издаден от Incolab Services Russia
S.C. и Стокова разписка № 69319/11.10.2021г. за продажба на 0,400 тона
твърдо гориво – въглища за битово отопление на физическо лице.
От представените документи проверяващите органи установили, че на
11.10.2021 г. в обект - складова база, находящ се в гр. Велинград, кв.
„Индустриален“, дружеството-жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД е
разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление – 0,400
тона въглища, без дружеството-жалбоподател и проверявания обект да са
вписани в „Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и
2
обектите, в които се разпространяват твърди горива“ по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ,
с което бил нарушен чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Действията на проверяващите органи и техните констатации били
удостоверени в съставения от свид. М.Х. Протокол за проверка и вземане на
проби от горивата за битово отопление № ЮЦБ-П-128/24.11.2021 г., препис
от който бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството.
На 17.03.2021 г. дружеството-жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД било
заплатило по сметка на ДАМТН сумата в размер на 50,00 лв. с посочено
основание в преводното нареждане „заявление за вписване в регистъра на
ДАМТН“. Жалбоподателят обаче подал по електронен път в ДАМТН
заявление за вписване в регистъра в 09,36 часа в деня на проверката на
24.11.2021 г., което било девет минути преди започването й, видно от
приложеното по делото заверено копие на писмо от Главния директор на
ГДККГБО (л.79). Заявлението за вписване в регистъра било входирано при
ДАМТН под вх. № 21-41-206/24.11.2021 г.
На 25.11.2021 г. дружеството - жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД било
вписано под № Р-0438 в Регистъра на ДАМТН на лицата, които
разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди
горива по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Под номер № Р-0438-1 в същия регистър бил
вписан и обект на дружеството за пакетиране, етикитиране и продажба,
находящ се в гр. Велинград, ул. „Индустриален“, складова база.
Предвид установеното в хода на проверката, на управителя на „Ш. 68“
ЕООД – В.Ш., било връчено срещу разписка писмо - покана изх. № 89-02-68
от 24.11.2021 г. за явяване на 24.01.2022 г. от 09,00 ч. до 12,00 ч. в ДАМТН –
Главна дирекция „Контрол качеството на горивата за битово отопление –
Южна централна България“ – гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67, ет.
3, за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, като същият
бил предупреден, че при неявяване АУАН ще бъде съставен при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
За констатираното нарушение свид. М.Х. съставила срещу „Ш. 68“
ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-
ЮБЦ-002/24.01.2022 г. в присъствие на управителя на жалбоподателя – В. ХР.
Ш. и на свид. Н. Р. Р. – Началник РО ККГБО-ЮЦБ. АУАН бил предявен на
24.01.2022 г. на управителя на „Ш. 68“ ЕООД, който се запознал с
3
констатациите по него и го подписал без възражение. Препис от АУАН е
надлежно връчен на жалбоподателя, чрез управителя му, на същата дата. В
срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателя депозирал писмено възражение
срещу АУАН, в което изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на дружеството – жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв., за
извършено нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, на основание чл. 34, ал. 3 от
ЗЧАВ.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД на 04.04.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка и останалите такива, събрани в хода на съдебното производство,
както и от гласните доказателствени средства чрез разпита на
актосъставителя М.Х. и свид. Н.Р..
Разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание
актосъставителят М.Х. потвърждава авторството на АУАН и направените в
него констатации. Изложеното от актосъставителя се потвърждава от
показанията на свид. Н.Р. – присъствал при установяване на нарушението,
който излага идентични факти относно констатираното в хода на проверката.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите М.Х. и Н.Р., тъй като същите са достоверни,
логични и кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
4
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място, съдът счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП
са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за
тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 43а, ал. 3 от
ЗЧАВ и Заповед № А – 114/11.03.2022 г. на Председателя на ДАМТН, а тази
на актосъставителя се установява от представената по делото Заповед № А –
406/19.07.2021 г. на Председателя на ДАМТН.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на дружеството – жалбоподател да
разбере в какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.
Възраженията във въззивната жалба в обратна насока са неоснователни.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството-нарушител и
на свид. Н.Р., който е присъствал при установяване на нарушението. Актът е
подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е
предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от
управителя му. На жалбоподателя е надлежно връчен препис от АУАН.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е
осъществил състава на нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Съгласно чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ забранява се разпространението на
твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл.
8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Съгласно последната разпоредба - чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ
председателят на ДАМТН създава и поддържа публичен регистър на лицата,
5
които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват
твърди горива, а според ал. 2 на посочената норма, дейностите по
разпространение на твърди горива се извършват от лицата и в обектите, които
са вписани в регистъра по ал. 1. Следователно вписването в публичния
регистър по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ се явява абсолютна предпоставка за
разпространение на твърди горива.
Съгласно т. 43 от § 1 от ДР на ЗЧАВ „Твърди горива, използвани за
битово отопление“ са въглища и брикети от въглища, предназначени за
изгаряне в горивни инсталации с топлинна мощност, по-малка или равна на 0,
5 MW.
Според т. 44 от § 1 от ДР на ЗЧАВ „Разпространение на твърди горива“
е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от
внос или въвеждане, до разпространителя включително. Следователно
разпространението е динамичен процес, който включва комуникацията между
няколко субекта - производител, вносител, дистрибутор, разпространител.
Всеки от тях осъществява разпространение, тъй като се касае за движение, а
не за едностранно насочване на твърди горива от производител или вносител
към останали субекти. Цялостното движение по разпространението се
реализира чрез всеки от тези отделни субекти и взаимодействието помежду
им.
Съгласно т. 45. от § 1 от ДР на ЗЧАВ „Разпространител на твърди
горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва
продажба на твърди горива за битово отопление. Видно от легалната
дефиниция за разпространител на твърди горива сред действията, които може
да извършва разпространителят е и разпространението на твърди горива.
В процесния случай, от съдържанието на НП и АУАН, се установява, че
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана в качеството му на разпространител на твърди горива за битово
отопление по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ, тъй като на 11.10.2021 г. е
разпространявало (в частност продавало) твърдо гориво за битово отопление
– въглища в обект „Складова база“, находящ се в гр. Велинград, кв.
„Индустриален“, без обекта и провереното дружество да са вписани в
публичния регистър по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно дружеството -
6
жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД е квалифицирано като „разпространител на
твърди горива“, който е разпространявал твърди горива – въглища без то и
неговият обект, намиращ се в в гр. Велинград, кв. „Индустриален“, да са
надлежно вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Въпросното
дружеството е получило доставка на 26,060 тона въглища, съгласно фактура
№ 3012546/04.10.2021г., придружена от Декларация за съответствие №
10/28.10.2020 г., приложени по делото, поддържало е наличности от твърдо
гориво - въглища, като на 11.10.2021 г. е разпространявало (в частност
продало) 0,400 тона въглища, видно от приетата като писмено доказателство
по делото стокова разписка № 69319/11.10.2021 г. на физическо лице.
Извършената на 11.10.2021 г. продажба на 0,400 тона въглища на физическо
лице, за което е издадена стокова разписка № 69319/11.10.2021 г., безспорно
представлява разпространение на твърдо гориво.
Извършвайки дейност по разпространение на твърди горива – въглища
дружеството-жалбоподател е субект на задължението за вписване в регистъра
по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Няма спор по делото, че дружеството- жалбоподател
„Ш. 68“ ЕООД и неговият обект, находящ се в гр. Велинград, кв.
„Индустриален“, са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ на
25.11.2021 г., т.е. след извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Административното нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ е формално, на
просто извършване, и се осъществява чрез бездействие. Неизвършването на
действие по регистрация в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ от лице, което
разпространява твърди горива, несъмнено се субсумира под правната норма
на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Доколкото по делото по безспорен начин се установява, че на 11.10.2021
г. дружеството – жалбоподател е извършвало разпространение, чрез
продажба, на твърди горива за битово отопление – въглища без то и неговият
обект, находящ се в гр. Велинград, кв. „Индустриален“, да са регистрирани в
регистъра на ДАМТН, то съдът намира, че същото е осъществило състава на
нарушението по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Неправилна обаче е преценката на административнонаказващия орган,
че жалбоподателят следва реално да понесе административно наказание за
допуснатото нарушение, доколкото по мнение на настоящия съдебен състав
7
процесният случай разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност. Санкционирането на нарушителя
задължително следва да бъде предшествано от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната действителна обществена опасност на деянието
ангажиране на държавна репресия спрямо дееца. Маловажен случай е налице
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
В процесния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че санкционираното дружество е заплатило дължимата държавна
такса за вписване в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ на 17.03.2021 г. (около
седем месеца преди датата на извършване на нарушението), че нарушението
е извършено на 11.10.2021 г., а заявлението за вписване в регистъра е
подадено по електронен път в 09,36 часа на 24.11.2021 г. – деня на проверката
и девет минути преди започването й, т.е. към момента на проверката са били
предприети необходимите действия от жалбоподателя за вписване в
регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Вярно е, че заплащането на дължимата
държавна такса за вписване в регистъра и подаването на заявление за това не
водят автоматично до вписване на дружеството-заявител в регистъра по чл.
8б, ал. 1 от ЗЧАВ, доколкото лицето-заявител следва да бъде одобрено от
Председателя на ДАМТН, като предвидената в закона процедура по вписване
в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ приключва с вписването в регистъра.
Безспорно е по делото, че вписването на дружеството-жалбоподател в
регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ е станало на 25.11.2021 г., т.е. процедурата
по вписване на жалбоподателя в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ е
завършена след датата на извършване на нарушението - 11.10.2021 г., респ.
един ден след датата на извършване на проверката - 24.11.2021 г. и около два
месеца преди съставяне на АУАН. Допуснатият пропуск за вписване в
регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ обаче е бил отстранен по собствена
инициатива на жалбоподателя и при очевидно добросъвестно поведение на
задължения субект, доколкото същото е станало не при изпълнение на дадени
му изрични предписания за това или след констатиране на нарушението със
съставен срещу него АУАН. Един ден след проверката дружеството –
8
жалбоподател вече е притежавало Удостоверение № Р-0438/25.11.2021 г. за
вписване в регистъра на ДАМТН. В резултат на нарушението не са настъпили
вредни последици. По делото липсват данни за предишни нарушения на
жалбоподателя по ЗЧАВ, за които да са налице влезли в сила наказателни
постановления.
По изложените съображения съдът приема, че настоящият случай,
макар и формално да осъществява състава на административно нарушение по
чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо,
налагането на наказание се явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществена опасност на деянието. Като не е квалифицирал деянието като
маловажен случай на нарушение, административнонаказващият орган е
приложил неправилно материалния закон, доколкото са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Това опорочава
проведеното административнонаказателно производство и води до
незаконосъобразност на атакуваното НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното извършване
на такива. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 46) страните по него са договорили възнаграждение в размер
на 2000 лв., което е изцяло заплатено по банков път, съгласно представената
по делото справка за транзакция от 29.04.2022 г. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ГБО - 0068/17.03.2022 г. на
9
Заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на дружеството – жалбоподател „Ш. 68“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Иван
Ушев“ № 12, вх. „А“, на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.,
за извършено нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Ш. 68“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Иван Ушев“ № 12, вх. „А“, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10