РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Бургас, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500107 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1703/26.01.23г. на БОС от Община Бургас, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана
от Кмета на Общината, чрез ю.к. С. Д., против решение № 15/06.01.2023г., по
гр.д.№ 20222100101285/2022г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният
от М. Х. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. *,
ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ц. С. П.“ № ***, ******, адв. К. К., иск с
правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпени средни телесни
повреди за размера от 10 000лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.08.2022г. до окончателното й изплащане и Общината е осъдена
да заплати на адв.Кр.К. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Твърди, че в тази част решението не е правилно. Моли да бъде отменено и
постановено ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен, а при условия на
евентуалност – уважен за сума, намалена с 80% от присъдената. Излага
подробни аргументи, позовава се на неправилна преценка от страна на съда
на събрания доказателствен материал и несправедливост на възприетия
размер на обезщетението. Няма доказателствени искания. Претендира
разноски.
По делото е депозирано становище от третото лице-помагач на
Община Бургас – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1301, ул. „Света София“ № 7,
1
ет. 5, чрез адв.Т. С. - В. Счита депозираната въззивна жалба на Общината за
основателна, а решението на Окръжен съд – Бургас – за неправилно в
обжалваната от Общината част. Моли за решение в този смисъл, не ангажира
доказателства.
Въззиваемата М. Х. Т. оспорва въззивната жалба в депозирания по
реда на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. К. К. и депозира насрещна въззивна
жалба вх.№ 3406/21.02.2023г. на БОС против решение № 15/06.01.2023г., по
гр.д.№ 20222100101285/2022г. на БОС , в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за размера над 10 000лв. до размера от 15 000лв., ведно с лихвата за забава от
датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумите.
Твърди несправедливост на присъденото обезщетение. Моли за уважаване на
депозираната жалба. Не ангажира доказателства, претендира разноски за
двете инстанции.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта,с която искът е
отхвърлен за претенцията над 15 000 лева до претендирания размер от 30 000
лева.
В съдебно заседание въззивницата-ищца М. Т.,редовно уведомена,не
се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и
адв. К.,в която се оспорва въззивната жалба на община Бургас и се поддържа
насрещната въззивна жалба. Няма доказателствени искания,претендират се
разноски.
В съдебно заседание въззивникът-ответник община Бургас,редовно
уведомена,се представлява от юрисконсулт Д.,който поддържа въззивната
жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.Няма доказателствени
искания,претендира присъждане на разноски за двете инстанции и
юрисконсултско възнаграждение.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери постановеното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация на предявения иск
по чл.49, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата е твърдяла,че на 12.06.2022г., около обяд е
претърпяла инцидент до югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор
07079.608.52.1, находяща се в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 100. Т.
преминавала от южната страна на сградата,излязла на булеварда и попаднала
в неравност на тротоара,вследствие на което паднала по очи. Като причина за
падането сочи лошата, неподдържана и негодна инфраструктура- тротоарът
бил със стари, неравни и изпочупени плочки,а върху него била изградена
асфалтирана велосипедна алея,която на това място се разделя на два
ръкава.Твърдяла е,че тротоарът ,предназначен за движение на пешеходци е
неизползваем,поради което пешеходците са принудени да се движат по
велосипедната алея, а тя е повдигната с десетина сантиметра.Ако се излиза от
страничен тротоар е още по-лошо,защото пешеходецът едновременно трябва
да гледа в краката си, за да премине безопасно ивицата с неравни и
изпочупени плочки, да се оглежда в три посоки за идващи велосипеди и да
следи да не се спъне в бордюра на повдигнатата велосипедна алея. Ищцата е
2
твърдяла,че при падането се е ударила по краката и в областта на гръдния
кош, получила болки,които не преминали и се наложило да потърси
медицинска помощ. На 14.06.2022г. била приета в МБАЛ „Бургасмед“,където
след извършени прегледи било констатирано,че са счупени 4-то, 5-то и 6-то
ребро в десен хемиторакс.Проведено е било лечение в болницата,като на
17.06.2022г. ищцата била изписана, с препоръчани два контролни
прегледа.При проведен контролен преглед на 29.07.2022г. е било установено,
че счупените ребра все още не са зараснали. Ищцата е твърдяла,че вследствие
на произшествието тя е претърпяла и все още търпи болки и
страдания,преживяла е уплаха, емоционален дискомфорт и стрес.
Понастоящем все още е със затруднено самообслужване и придвижване, а
краката и ребрата я болят.Счита,че надлежен ответник по иска и е община
Бургас,тъй като от извършена справка в кадастралната карта е видно,че
тротоарът и целият бул. „Демокрация“ представляват имот с идентификатор
07079.608.293- собственост на Община Бургас, с предназначение за
второстепенна улица. Твърдяла е,че общината не е изпълнила задълженията
си по чл. 31 от ЗП,както и задълженията по § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, § 1, т. 19
от ДР на ППЗДвП, § 6, т. 6 от ДР на ЗдвП. В исковата молба е заявено,че
полученото увреждане на здравето на ищцата е в резултат от бездействието
на служители на ответната община,защото ако посочената повредена част от
тротоара бе ремонтирана,ищцата не би паднала и получила сочените
увреждания.Т. е заявила твърдение, че претърпените от нея болки и
страдания са в причинна връзка с бездействието на общината по поддръжка
на улиците, поради което е претендирала ответната община Бургас да бъде
осъдена да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000
лева, ведно със законната лихва, върху тази сума от датата на предявяване на
иска 16.08.2022г. до окончателното й изплащане.
Ответната община Бургас е депозирала в законоустановения срок
писмен отговор,в който е оспорила предявения иск,като е заявила,че
твърдените от ищцата факти относно механизма на получените увреждания
не съответстват на действителното положение. Ответникът е заявил,че
според него не са налице всички предпоставки на чл. 51 от ЗЗД ,тъй като не
се установява причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата
вреди в резултат на падането и на улица по причина –неравности и повреди на
същата. Изразил е становище,че липсва яснота къде точно е станало падането
на ищцата,какво е препятствието довело до падането и и какви са точно
уврежданията на ищцата в резултата на твърдяното падане. Оспорил е
истинността на представените от ищцата медицински документи относно
отразената в тях причина за констатираните наранявания,като е твърдял,че
съставителите на документите не са удостоверили действия,извършени пред
тях,а са засвидетелствани непряко възприети факти/по данни на ищцата/.
Направено е било и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат,тъй като случилото се е през светлата част на денонощието, ищцата е
имала възможност да вижда добре и да внимава къде се движи,за да избегне
препятствия по пътя. Наведено е било и възражение,че ищцата се е движила
неправилно в алея за велосипедисти, с което си поведение сама е допринесла
за падането си. В условията на евентуалност,при становище на съда за
основателност на иска на посоченото основание е било направено и
3
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
По делото са били конституирани като трети лица помагачи на
страната на ответника “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, ул. Света София № 7,
ет. 5 и „ЩРАБАГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Г, сграда „Мегапарк“,
ет. 8. Третото лице помагач “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , с ЕИК *********
е взело становище за неоснователност на исковата претенция.
По съществото на спора,от фактическа страна въззивният съд намери
следното:
В подкрепа на твърденията си относно настъпилите увреждания и
механизма на причиняването им,ищцата е ангажирала по делото писмени и
гласни доказателства.От показанията на св. М.,съседка на ищцата,се
установява,че в деня на инцидента заедно с ищцата и дъщеря и –св. Т.,
решили да идат на разходка до блока „Краставицата“,където евентуално да
пият кафе.До блокчето на бул.“Демокрация“,където има велоалея,плочките и
бордюрите били изпочупени,като човек трудно се ориентирал откъде може да
мине.В близост до велоалеята ищцата се спънала на плочка от тротоара и
паднала на лице.След като паднала,не можала да стане сама,защото е около
100 кг, като свидетелката М. и дъщерята на ищцата и помогнали.Завели я
вкъщи,защото изпитвала силни болки,оплакала се,че я болят коленете и
гърдите. Случката била през почивен ден,поради което не могли да отидат до
поликлиниката да се прегледа. На следващия ден ищцата била прегледана и
насочена за болнично лечение,тъй като се оказало,че има пукнати ребра. След
като ищцата излязла от болницата,св. М. продължила да общува с нея,като
виждала,че Т. не може да се обслужва сама,а и помагала дъщеря и за около
месец.В този период тя можела да ходи с помощта на проходилка само до
тоалетната,а навън не излизала. Първите два дни след инцидента изпитвала
много силни болки,а след като излязла от болницата също споделяла,че я
боли.Към момента имала затруднения при ставането,когато е седнала трябва
някой да и помогне,за да стане,придвижва се с бастун,а преди травмата не е
ползвала бастун. По принцип ищцата се движела бавно,защото е пълна и
преди инцидента също трудно ставала,но не ползвала бастун,а сега ползва.
Според св. М., на мястото,на което се е спънала ищцата всеки може да се
спъне,защото преминаването изисква повишено внимание- по велоалеята
минават тротинетки и колела и пешеходецът трябва да се огледа наляво и
надясно,а освен това състоянието на тротоара там не е добро,защото има
счупени плочки.
От показанията на св.Т.-дъщеря на ищцата се установява, че е била
заедно с майка си и св. М. по време на инцидента. Когато излизали от
адреса,на който живеят,минавали покрай малко блокче на
бул.“Демокрация“№100, след което се излиза на тротоара,после на велоалеята
и на улицата. Майка и паднала непосредствено след като излезли от южната
страна на блокчето,като се спънала на тротоара,където има разместени
плочки.Според свидетелката,спъването е станало на плочките на тротоара,в
средата на тротоара,на предявената и снимка №2,като денивелацията между
тротоара и велоалеята не е била причина за спъването. Паднала на тротоара
по очи,точно преди велоалеята. По отношение на самото падане,св.Т. не си
4
спомня със сигурност как е протекло,защото станало много бързо,но има
спомен,че майка и първо паднала на колене,после на гърди и накрая по очи,но
не си ударила главата. Двете със св. М. се опитали да я вдигнат,което било
доста трудно. Майка и изпитвала в него момент повече страх и уплаха,като
придържайки я стигнали до входа и я качили вкъщи. Св. Т. преценила,че е по-
добре пострадалата първо да легне,за да видят какво е състоянието и,а след
това да преценят какво да правят. Дала и аналгетици,за да не я боли и се
разбрали,ако болката продължава да извикат линейка.След като приела
аналгетици,ищцата се поуспокоила и затова прегледа отложили за следващия
ден. Посетили личния и лекар на следващия ден,който казал,че трябва да се
направят рентгенови снимки,но нямало часове за такива специалисти.Св.Т.
осигурила инвалидна количка и с нея закарала майка си на рентген и на
преглед при хирург,който ги препратил към гръден хирург,след като видял
рентгеновата снимка. Гръдният хирург препоръчал да бъде приета в
болницата и тъй като не можела да се движи.За да осигури постъпването на
майка си в болницата св.Т. извикала линейка.Ищцата била приета в
болница„Бургасмед“,където била лекувана,а след изписването и ,отново с
помощта на линейка и инвалидна количка дъщеря и я придвижила до
вкъщи.През първите две седмици ищцата била изцяло на постелен режим,
била обслужвана от дъщеря си и с нейна помощ ходила до тоалетна,а след
около месец започнала да прави самостоятелни опити за придвижване.През
цялото време я болели ребрата,като с течение на времето непрекъснатите
болки отшумели,но се появявали понякога при определени позиции на
тялото.След инцидента ищцата започнала да се оплаква от болки в колената и
започнала по-трудно да стъпва.Преди инцидента ищцата се движила без
бастун и правила по 2-3 разходки навън през деня,а сега ползвала бастун и
излизала навън за кратко.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,вещото лице по
която е дало заключение,че пред жилищния блок,находящ се на
адрес:гр.Бургас,бул.“Демокрация“№98-100 е изграден тротоар с настилка от
бетонови и базалтови плочи.Констатациите на вещото лице са,че пред
тротоара е изградена асфалтова велоалея за колоездачи,която е с бетонов
бордюр от двете страни,с височина на бордюра около 10- 15 см. над
настилката,като незначителна част от него е демонтирана и разрушена.Между
бордюра и настилката от базалтови плочи е изпълнена замазка,която също е
частично разрушена.Вещото лице е констатираро,че настилката от базалтови
плочи на тротоара е неравна,с разместени и напукани и частично
разрушени,очукани плочи.Тротоарът е публична общинска собственост,за
който вещото лице не е установило да е съставен акт за общинска
собственост съгласно ЗОС.Вещото лице е установило наличие на денивелация
от страната на тротоара,както и частични неравности и повреди на
тротоарните плочки.Увредената част от тротоара може да бъде заобиколена
от пешеходец с преминаване за движение по велоалеята,въпреки че е
забранено да се върви по нея. Вещото лице е посочило,че е нормално да има
повдигане на велоалеята,защото тя е изградена по-късно от тротоара,който е
съществувал преди изграждането и.
От представената и приета като доказателства по делото епикриза от
17.06.2022г. се установява безпротиворечиво,че ищцата е била приета в
5
болница на 14.06.2022г. и изписана на 17.06.2022г.с диагноза: „Контузия на
гръдния кош“,като при извършените изследвания е установена фрактура на
четвърто,пето и шесто ребро в десен хемиторакс. Представено е изследване
КТ на торакс,извършено на 29.07.2022г.,от което е видно,че са били
установени фрактури на 4,5,6 и 7 ребрени дъги,по предна аксиларна
линия,съчетани с плеврални уплътнения в съседство.От заключението на
приетата по делото СМЕ,извършена от д-р М. се установява,че М. Т. е
получила фрактура на четири ребра в дясна гръдна половина и контузия на
двете колена,вследствие на настъпилия инцидент. На базата на извършен
преглед на ищцата и медицинската документация,вещото лице е дало
отговор,че наличното обективно състояние на ищцата се дължи до голяма
степен на предхождащ дегенеративен процес на двете коленни стави,като
болките в колене са били налични и преди деня на инцидента,но травмата ги
е провокирала. Клиничната находка в областта на дясна гръдна половина
съответства на подобен тип травма,въпреки че падането от собствена
височина представлява ниско енергийна травма и не предполага толкова
тежки травматични увреждания.Предвид възрастта на потърпевшата,вещото
лице е приело,че е възможно причинноследствено обвързване на инцидента с
наличните фрактури. По отношение на механизма на травмата д-р М. е
посочил,че същият е директен- съприкосновение на части на тялото на
ищцата с тротоарната настилка,като болките в дясна гръдна половина са в
резултат на описаната травма. По отношение болките в коленете,вещото лице
е посочило,че същите са израз на гонартроза,от която тя вероятно страда от
години.Поради обостряне на болковия синдром след травмата,вниманието на
ищцата е било фокусирано върху травмираните колене,но те страдат основно
от дегенеративния процес,а травмата се явява само провокиращ
фактор.Болките в дясната гръдна половина могат да се обяснят като късна
последица от фрактурите,като принципно болките от такава травма
отшумяват за период около 20-35 дни.
Преценката на показанията на св. М. и св. Т. съобразно чл. 172 ГПК в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства обуславя извод,че
същите следва да бъдат кредитирани от съда като безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Св. М. е съседка на
ищцата,като няма данни за нейна заинтересованост в полза или вреда на
някоя от страните по делото. В показанията си тя възпроизвежда свои лични
впечатления от инцидента,на който е била очевидец.Св.Т. е дъщеря на
ищцата,но показанията и също следва да бъдат кредитирани,тъй като
кореспондират с показанията на св.Т.,писмените доказателства и експертните
заключения. До идентични изводи относно кредитирането на свидетелските
показания е достигнал и БОС.
Неоснователни са оплакванията на въззивната община Бургас,че не е
бил доказан по делото механизмът на инцидента,при който е пострадала
ищцата и причинната му връзка с получените увреждания. Механизмът на
произшествието е установен безпротиворечиво от показанията на св. М. и св.
Т.,които са били очевидци на случилото се. Трите заедно тръгнали на
разходка,като достигнали до югоизточния ъгъл на блока,находящ се на бул.
„Демокрация“ № 100,преминали от южната страна на сградата и излезли на
булеварда.Там ищцата при движението си попаднала в неравност на тротоара,
6
вследствие на което загубила равновесие и паднала по очи,като
последователно ударила първо коленете си,а после и гърдите си. Съдът не
констатира противоречие между показанията на свидетелките досежно
мястото на инцидента. Св. М.,на въпроси на процесуалния представител на
ответника е заявила ясно,че ищцата се е спънала на плочка на тротоара,когато
е била вече близо до велоалеята. Същото е заявила и св. Т. Описанието на
състоянието на тротоарната настилка,дадено от двете
свидетелки,кореспондира с изложеното в заключението на вещото лице
Р.,което е представило и снимков материал.Вещото лице е посочило,че на
това място има напукани и разрушени тротоарни плочки, като е строго
индивидуално дали пешеходецът ще заобиколи това място или ще реши да се
движи по велоалеята,макар да е забранено. Неоснователни са доводите,че на
снимковия материал било видно,че има равен тротоар,с правилно наредени
плочки.Вещото лице е посочило,че настилката от базалтови плочи на
тротоара е неравна,с разместени,напукани и частично разрушени,очукани
плочи,което е видно и от снимковия материал. По отношение на
възражението,че в епикризата е посочено,че пострадалата е съобщила,че
падането е при битов инцидент/в този смисъл е била оспорена истинността на
епикризата- относно отразената в анамнезата причина за констатираните
наранявания- битов инцидент/ съдът отбелязва,че в тази си част епикризата
няма доказателствена стойност,тъй като се оформя съобразно преценката на
приемащия лекар. Използването на понятието „битов инцидент“ не изключва
разбирането, че падането на тротоар представлява такъв инцидент,различен
от трудова злополука,престъпление или пътнотранспортно
произшествие.Получените от ищцата увреждания въззивният съд намира за
установени несъмнено от представената медицинска документация и
заключението на вещото лице по приетата СМЕ. Вещото лице д-р М. е дало
становище,че предвид възрастта на ищцата приема,че е възможно
установените увреждания да са получени при такова падане.
От правна страна,съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите
които виновно е причинил другиму, а според нормата на чл. 49 от ЗЗД
този,който е възложил на друго лице някаква работа,отговаря за
вредите,причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия и има обезпечително-гаранционна функция. Тя произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. За да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД следва да се
установи извършването на деяние/действие или
бездействие/,противоправност на деянието,настъпили вреди за
ищеца,причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди/имуществени и неимуществени/, вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага,както и да се установи,че виновното лице е причинило вредите
при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Не е било спорно по делото,че ответната община Бургас е собственик на
процесния тротоар,който се намира в урбанизираната територия на
града,прилежащ към бул.“Демокрация“ ,в района на №98-100 на булеварда и
7
е част от имот с идентификатор 07079.608.293- собственост на Община
Бургас, с предназначение за второстепенна улица.
Съгласно чл.30 ал.4 от Закона за пътищата/ЗП/,изграждането,
ремонтът и поддържането на тротоарите и велосипедните алеи по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. В разпоредбата на чл.47 ППЗП
законодателят е регламентирал,че дейността по поддържане на пътищата
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осигуряване на мерки за защита на неговите
съоръжения и принадлежности,а текущият ремонт включва работите по
отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности,причинени от нормалната експлоатация на пътя.
Освен това, общинската улична и тротоарна мрежа е със статут на
публична общинска собственост и ремонтът и поддръжката на тротоарите
следва да се осъществява от общините. Поддръжката на тротоарната настилка
в населеното място представлява дейност,чрез която следва да се осигуряват
необходимите условия за ползването на тротоарите съобразно
предназначението им-за непрекъснато,безопасно и удобно движение на
пешеходци.
Съдът съобрази,че с разпоредбата на чл. 11 ЗОС законодателят е
вменил на собственика /ответната община/ задължението да управлява
общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин.Когато общината не предприеме
предписано от закона действие и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение на лицето,увредено в резултат на бездействието.
Установено е от доказателствата по делото,че състоянието на
тротоарната настилка,положена върху процесния участък не осигурява
удобното и безопасно движение на пешеходци по тротоара,тъй като
настилката е неравна,с разместени,напукани и частично разрушени,очукани
плочи. Наличието на неравности създава предпоставки за спъване и
падане,изисква повишено внимание при преминаване,което създава
допълнителни затруднения,особено за по-възрастни и по-трудно подвижни
граждани-пешеходци. За да избегнат преминаване по увредената част от
тротоара,пешеходците са принудени да я заобикалят,като изберат да се
движат,макар и в нарушение, по велоалеята.Съществуването на неравности и
повреди на тротоарната настилка не е било констатирано и отстранено
своевременно чрез активни действия от отговорните за поддръжката на
тротоарните настилки в града общински служители,въпреки вмененото на
общините задължение в чл.47 от ППЗП. Ответникът и лицата, на които той е
възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата
се грижа, присъща на добрия стопанин да извършат своевременно ремонтно –
възстановителни работи на тротоарната настилка и тя да не представлява
опасност за движещите се по тротоара пешеходци,т.е.налице е установено
противоправно бездействие по смисъла на чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД.
От доказателствата по делото е установено безпротиворечиво,че
ищцата е получила процесните увреждания – фрактура на четири ребра в
десен хемиторакс и контузия на колената.Установена е и причинно-
8
следствената връзка между уврежданията и противоправното бездействие на
ответника,тъй като травмите ищцата е получила при падане,причина за което
е спъване в неравност, при преминаване по увредената част от тротоара.
Неоснователно е възражението на ответната община за
съпричиняване на вредоносния резултат.Действително,съгласно разпоредбата
на чл.108 ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно,а с насочването си към велоалеята ищцата е
възнамерявала да продължи движението си по нея,което е принципно
забранено.Установено е обаче по делото,че ищцата се е спънала на тротоара,а
не на велоалеята,поради което няма причинна връзка между уврежданията и
неосъщественото намерение на ищцата да се качи на велоалеята.
По размера на присъденото обезщетение:
БАпС споделя становището на БОС че болките, преживени от ищцата
от процесните увреждания – счупване на четири ребра и контузия на колена
следва да бъдат обезщетени със сума в общ размер на 10 000 лева.Окръжният
съд е отчел всички релевантни относно справедливия размер на
обезщетението обстоятелства- три дни болничен престой,силни болки през
първите две седмици,обездвижването на ищцата и необходимостта от чужда
помощ,продължили около месец,възстановителният период,който при нея е
продължил по-дълго от обичайния за възстановяване от такива травми. По
отношение на контузията на колената,правилно е преценил
първоинстанционният съд,че не се установява интензитет и
взаимосвързаност на продължаващите и понастоящем болки по посочения в
исковата молба начин,тъй като от заключението на СМЕ се установява, че
ищцата страда от дегенеративно заболяване на двете коленни стави,поради
което продължаващото и понастоящем оплакване от болки в
колената,налагащо ползване на бастун е в резултат на това заболяване и
предвид възрастта на ищцата. Съобразено е било от съда и становището на д-
р М.,че допълнителното травмиране на болните колена в резултат на удара е
допринесло за обостряне на дегенеративното заболяване,но изпитваните от
ищцата болки в колената към настоящия момент не са в причинно-следствена
връзка с травмата, а със заболяването на ищцата.
При така изложеното до тук БАпС намери,че въззивната жалба на
ответната община Бургас и насрещната въззивна жалба на ищцата Т. са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Решението на БОС, с
което на ищцата М. Т. е присъдена сумата от 10 000 лева обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди ,а в останалата част до обжалвания
с насрещната въззивна жалба размер от 15 000 лева искът и е отхвърлен като
неоснователен е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от въззивното обжалване и оставянето на двете
въззивни жалби без уважение,въззивната инстанция не присъжда на страните
разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/06.01.2023 г., по гр. д. № 1285/2022 г.
по описа на БОС в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ община Бургас да заплати
на М. Х. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. *,
ет. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ц. С. П.“ № ***, ******, адв. К. К.,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2022 г. до окончателното й
изплащане и в частта, с която искът е отхвърлен над уважения размер от 10
000 лева до размера от 15000 лева.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на община Бургас - ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* и
„Щрабаг“ ЕАД с ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10