№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 760
на Административен съд – Варна по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.22, пар.7 и
чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.
Образувано е по жалба на
„СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
***, представлявано от М.В.С., против Решение № 32-88755/17.03.2021г. на
директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, връчено на 23.03.2021г., с
което на основание чл.84, ал.1 и чл.84а, ал.1 ЗМ, вр.чл.70 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр.чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл.5,
т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.77, пар.1, буква а), вр.чл.85,
пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.15,
ал.2, т.8 ЗМ и чл.19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ Отказано е приемането на
митническата стойност на стоки, декларирани с 19бр. митнически декларации MRN: 17BG002002H0159627; 18BG002002H0040429;
18BG002002H0043414; 18BG002002H0095180; 18BG002002H0103047; 18BG002002H0123951;
19BG002002000905R0; 19BG002002002942R9; 19BG002002004387R6; 19BG002002006275R3;
19BG002002006772R2; 19BG002002007027R8; 19BG002002009492R0; 19BG002002013074R0;
19BG002002014839R0; 19BG002002015725R5; 19BG002002017321R7; 19BG002002021822R2;
20BG002002036084R4; 2/ Определена е нова
митническа стойност на декларираните с посочените декларации стоки,
съгласно Таблица 6: за стоките, поставени под режим 40 за периода
25.10.2017-25.10.2020г. е определена нова митническа стойност в общ размер на
831939,15лв;
3/ Разпоредена е корекция на
съответните митнически декларации, съгласно приложение Таблица 6; 4/ Взети са под отчет начислените
съгласно решението държавни вземания;
5/ Установени са дължими суми за доплащане
по отделните митнически декларации, както следва:
|
MRN |
Дата на възникване на
задължението |
Мита А00 |
Мита А30 |
ДДС В00 |
|
17BG002002H0159627 |
22.12.2017 |
- |
0,00 |
- |
|
18BG002002H0040429 |
22.3.2018 |
9051,59 |
5934,01 |
35006,53 |
|
18BG002002H0043414 |
28.3.2018 |
8881,62 |
0,00 |
19539,56 |
|
18BG002002H0095180 |
11.7.2018 |
22141,49 |
0,00 |
43289,41 |
|
18BG002002H0103047 |
26.7.2018 |
15154,81 |
3924,61 |
44081,07 |
|
18BG002002H0123951 |
3.9.2018 |
4168,67 |
0,00 |
17290,05 |
|
19BG002002000905R0 |
21.1.2019 |
1100,74 |
0,00 |
17006,90 |
|
19BG002002002942R9 |
21.2.2019 |
9467,28 |
0,00 |
32879,16 |
|
19BG002002004387R6 |
18.3.2019 |
3932,00 |
0,00 |
23868,89 |
|
19BG002002006275R3 |
17.4.2019 |
30204,25 |
0,00 |
74201,22 |
|
19BG002002006772R2 |
25.4.2019 |
26303,82 |
0,00 |
58969,94 |
|
19BG002002007027R8 |
2.5.2019 |
557,21 |
0,00 |
24116,07 |
|
19BG002002009492R0 |
10.6.2019 |
12784,23 |
7936,81 |
43044,40 |
|
19BG002002013074R0 |
5.8.2019 |
35626,23 |
0,00 |
69446,97 |
|
19BG002002014839R0 |
2.9.2019 |
9879,64 |
0,00 |
30177,41 |
|
19BG002002015725R5 |
16.9.2019 |
6368,83 |
0,00 |
18048,23 |
|
19BG002002017321R7 |
12.10.2019 |
2777,29 |
0,00 |
18412,85 |
|
19BG002002021822R2 |
19.12.2019 |
11921,71 |
5385,82 |
43136,61 |
|
20BG002002036084R4 |
10.9.2020 |
13881,47 |
0,00 |
41914,52 |
|
Общо: |
224202,88 |
23181,25 |
654429,79 |
|
ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр.чл.59, ал.2 ЗДДС; 6/ На
основание чл.77, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 ЗДДС, за
дати на възникване на задълженията са определени съответните дати на приемане
на митническите декларации; 7/ На
основание чл.77, пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.83, ал.1 ЗДДС, за
длъжник е определено „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, *********.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати
процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на събраните при проверката
доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че
за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност, митническите
органи трябва да обосноват наличието на съмнения, относно достоверността на
декларираната митническа стойност и после да докажат, че са спазили избраната
от тях процедура по нейното увеличаване - в случая, че са установили по
безспорен начин договорна стойност на внесените стоки, по-висока от
декларираната пред тях. Относно декларираната митническа стойност дружеството е
представило цялата налична информация в хода на проверката, извършена в рамките
на последващия контрол, относно проверявания период и стоките, предмет на
проверка - договор, анекс, фактури и плащания към тях. Твърди, че същественото [обстоятелство] в случая
е, че дружеството плаща на продавача авансови суми за закупуване на стоките от
Китай като впоследствие от този аванс се приспада стойността на поръчаните от
дружеството стоки. Митническите органи са приели, че неусвоеният платен аванс
за доставка на стоки към китайския доставчик е следвало да се приеме като
реално платената цена за стоките, внесени за периода 22.12.2017г. -
10.09.2020г., като в тази връзка се твърди, че изложените мотиви - защо трябва
да се преразпределят пропорционално неусвоените аванси, платени на продавача
като реално платената цена - не кореспондират с текстовете на представените
договор и анекс към него, както и с действителната воля на страните. В договора
страните са уговорили, че плащането на стоките става авансово, като
индивидуализацията на стоките за всяка поръчка става с фактурата, а не както е
записано в решението - че срещу всяко плащане трябвало да има издадена фактура.
Твърди, че във фактурата се уговорят единичните цени на бройка, т.е.
договорната стойност на стоките за единица бройка са описани във фактурите и
условията на плащане /вида на плащането и банкови детайли. В този смисъл сочи,
че с действията си митническите органи реално са определили нова договорна
стойност, за която страните не са [постигали
съгласие]. Твърди,
че фактът, че дружеството има неусвоен аванс за доставки на стоки от продавача,
не означава договаряне на по-високи стойности от декларираните, а задължение на
продавача да достави стоки на такава стойност или да върне надвнесената сума.
Време за усвояване на аванси, чрез поръчка на нови стоки, не е определяно и не
може да се твърди, че правото на купувача да стори това е погасено. На следващо
място твърди, че определените по-високи стойности не кореспондират с
търговската логика, т.к. надвишават с около 5 пъти обичайните стойности за
такива стоки, внасяни на територията на страната. Сочи и че не съществува
способ за увеличаване на митническата стойност по чл.70 от МК чрез
пропорционално разпределение на една сума върху множество различни стоки за
период от 3 години като се твърди, че това е договорната им стойност, реално
платената или подлежаща на плащане цена, а трябва да се докаже за всяка отделна
фактура, че е договорена и платена точно определената по-висока стойност. В
случая митницата не оспорва автентичността на приложените към митническите
декларации фактури, което означава, че не може да игнорира единичната стойност
на стоките, а в същото време това означава, че митницата не разполага с
доказателства относно договаряне или плащане на стойностите, определени с
решението. В самото решение е записано, че в извършените авансови плащания към
продавача няма посочен номер на фактура, поради което не може да се твърди, че
тези плащания са по тези фактури. Митническите органи не са определили
единичната цена на стоките като по някои декларации внесените артикули са
повече от един и не е ясно с колко е увеличението за всеки един от тях. Излага
подробни съображения за това каква е причината за направените авансови
плащания, за които все още няма пристигнали стоки, както и за това, че са
нарушени императивните изисквания на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане
на МК - съмненията в достоверността не са надлежно мотивирани и дружеството не
е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията.
Твърди, че нарушаване на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв.С.Ж., която поддържа жалбата на наведените в нея
основания. По подробни съображения в пледоарията по същество, моли обжалваното
решение да бъде отменено и претендира присъждане на разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна - Директора на ТД
„Северна Морска“ в Агенция „Митници“, чрез юрк.М.Р., оспорва жалбата. Счита, че
от всички събрани в хода на последващата проверка и в съдебното производство
доказателства, безспорно се установява, че митническите органи са имали
основания да приемат, че надвнесените суми, за които в хода на проверката не са
представени документи, доказващи заприходена/доставена стока и/или стока на
път, следва да бъдат прибавени към реалната митническа стойност на процесните
стоки по 19бр. митнически декларации. В контекста на дефиницията по чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и след като е установено, че жалбоподателят е платил
на продавача стойност по-голяма от декларираната, твърди, че извършените
плащания се явяват част от действително платената цена за внесените стоки.
Твърди и че извършените авансовите плащания са в нарушение на договора и анекса
към него, както и в нарушение на чл.2, ал.2 от Наредба
№ 28/18.12.2012г. на Министерство на финансите и БНБ за сведенията и
документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на
презгранични преводи и плащания към трета страна, т.к. са извършени преди
издаване на фактурите и без означено основание за плащане. В тази връзка твърди
и че според самия договор между страните авансовото плащане следва да е
извършено след издаване на фактурата и преди доставката на стоките, а не да е
авансово, преди издаване на какъвто и да било документ. Относно метода за
определяне на митническата стойност на стоките по всяка конкретна декларация -
чрез пропорционално разпределяне на авансово платените суми, сочи, че се касае
за утвърдена практика - както пропорционално се добавят към митническата
стойност и транспортни разходи. Излага подробни съображения в представени
писмени бележки С.д. №9864/30.06.2021г. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
Със Заповед №
ЗТД-2000-475/32-312545/26.10.2020г. (стр.78), на основание чл.33, т.1 и т.9 от
УПАМ и чл.84в, ал.2, т.2 ЗМ на директора на ТД Северна морска, на „СТРОЙТРАНС
2011“ ЕООД е възложена проверка в рамките на последващия контрол на основание
чл.48, вр.чл.12, 15, 46 ,47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на ЕП и Съвета
и чл.84а, ал.1 от ЗМ във връзка с поставянето на стоки под режим.
Предмет на възложената проверка била
законосъобразността на действията на проверяваното дружество при поставяне на
стоките под режим „допускане за свободно обращение“, които не са предмет на
освободена доставка по ДДС, прилагането на мерките на търговската политика в
ЕС, както и изпълнение на задължението за заплащане и обезпечаване на публични
държавни вземания при поставяне на стоките под съответния режим. Проверката е
обхващала периода от 25.10.2017г. до 25.10.2020г., със срок за извършване - 45
календарни дни, считано от датата на връчване на заповедта (27.10.2020г. -
стр.79). Със Заповед № ЗТД-2000-572/32-363015/09.12.2020г. е изменена Заповед №
ЗТД-2000-475/32-312545/26.10.2020г., като срокът за извършване на проверката е
продължен с 45 календарни дни, считано от датата на издаване на заповедта.
Във връзка с възложената проверка
до „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД са изготвени 4бр. Искания за представяне на
документи, справки и писмени обяснения - стр.89-102, по които са предоставени
писмени обяснения - стр.121, 104, 98, 97 и 91.
Установен е договор № 45/2016г. от
15.12.2016г. /стр.110/, сключен между CHINA
GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO, LIMITED, Китай (продавач) и „Стройтранс
2011“ ЕООД (купувач), с който продавачът се е задължил да продава, а купувачът
- да купува, изделия и опаковъчни материали. Според т.1.2, стоката се доставя
на партиди, като наименованието на стоката, количеството и цената се определят
за всяка отделна партида, съгласно приложенията към договора. Според т.1.3,
приложение към договора се счита фактура, издадена от продавача и приета от
купувача чрез поставяне на нея печат и подпис. Според т.2.1. цената на стоката,
доставяна по настоящия договор, се определя в евро във фактурата за всяка
партида от стоката. Фактурата е едновременно и оферта, като частично или пълно
заплащане по нея означава, че купувачът е съгласен с цената на стоката и е
готов да приеме стоката. Според т.3 „Условия на плащане“, условията за плащане
са посочени във фактурата (т.3.1), а начинът на плащане е - авансово по банкова
сметка (***.3.2). Според т.4 „Условия за доставка“, продавачът доставя стоката
при условията на FOB в
пристанище Китай, съгласно ИНКОТЕРМС 2010 (т.4.1). Изпращането на стоката се
извършва в срок от 30 дни след заплащането, ако във фактурата е предвидено
предплащане (т.4.2). При невъзможност за доставка на стоки след получаване на
предплащане, продавачът връща паричните средства по разплащателната сметка в
срок от 90 дни от деня на предплащане (т.4.4). Вносът на стоката на територията
на България се извършва в срок от 90 дни от деня на предплащане. Съгласно т.9.3
от договора, същият влиза в сила от момента на подписването му от страните и
има срок на действие до 31.12.2020г.
На 25.12.2016г. е сключен анекс към
договор № 45/2016г. /стр.105/, с който продавачът се е задължил от свое име да
извършва и организира спедиторски услуги, свързани с превоз на товари,
собственост на купувача, посредством международния трафик до Пристанище-Варна.
Според т.10 от анекса, продавачът се задължава надлежно да достави стоката в
рамките на срока от момента на заминаване от пристанището на натоварване до
момента на пристигане в пристанището на местоназначение. В съответствие с
условията CFR, два дни преди изпращането
продавачът се задължава да уведоми купувача чрез социалните мрежи (WeChat), чрез телефонен разговор или по електронна поща за
наименованието на стоката, стойността на фактурата и датата на изпращане, за да
може продавачът своевременно да сключи застраховка. Според т.11 от анекса, в
срок от 48 часа, продавачът се задължава, веднага след приключване на
натоварването на стоката, да уведоми купувача за наименованието на стоката,
количеството на натоварената стока, стойността на фактурата, тегло бруто,
название на плавателния съд и датата на експедиране.
Според обяснителна записка от
04.11.2020г. /стр.98/, основният предмет на „Стройтранс 2011“ ЕООД е
хотелиерство и ресторантьорство. Дружеството е собственик и менажира
самостоятелно хотелски комплекси „Терма Палас“ и „Терма Еко Вилидж Спорт & СПА“ в с.Кранево. При закупуване на оборудване и обзавеждане,
дружеството директно се договаря с китайски производители, като основно си
партнира с CHINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO,
LIMITED,
взаимоотношенията с който са уредени с договор. Механизмът на доставките е
следния: представителят на CHINA
GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO, LIMITED изпраща на „Стройтранс 2011“ ЕООД
ценови оферти - писмено и устно, по e-mail, чрез
социалните мрежи и разговор чрез видеовръзка, „Стройтранс 2011“ избира стоките,
след което CHINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO,
LIMITED се свързва
с фабриките и прави поръчки. След като съответните поръчки са подготвени и
окомплектовани, агентът на CHINA
GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO, LIMITED организира логистиката и изпраща
стоката до пристанище в Китай. Заплащането се осъществява съгласно договора
между страните - чрез авансови плащания. След извършване на доставките и
издаване на фактури, стойността им се приспада от платените аванси.
Според писмени обяснения на
стр.121, счетоводното отразяване на извършените към доставчика плащания е Дт
с/ка 401/ Кт с/ка 503 или 504 - със сумата на плащането. За отразяване на
закупените стоки и при представяне на фактура, се вземат сч.записвания -
Дт с/ка 3022 или с/ка от гр.20/Кт с/ка 401- със стойността на фактурата. Тъй
като закупените стоки са хотелски консумативи и обзавеждане на ниска стойност
(хотелски халати и хавлии, чехли, санитарни сетове за еднократна употреба,
спално бельо) в счетоводството не се води аналитична отчетност на всеки вид
закупена стока. Отчита се по обособени обекти на заприхождаване, каквато е
аналитичността на с/ка 3022 - „Спомагателни материали“ видно от Справка
„Хронология с/ка 401 - China
Gorizont
25.10.2017г. - 25.10.2020г. Сумата на всеки инвойс се прихваща с най-старото за
всяка година направено авансово плащане до изчерпване на платената сума. В края
на всеки отчетен период за отразяване на неусвоения аванс се взема сч.операция
- Дт с/ка 402/Кт с/ка 401 - със сумата на неусвоените аванси. В обясненията е
посочено, че причина за направените авансови плащания, за които все още няма
пристигнали стоки е че „Стройтранс 2011“ прави поръчки към CHINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO, LIMITED във връзка
с бъдещите си инвестиционни проекти - строеж на детски лагер в с.Кранево,
изграждане на тенис кортове и футболни игрища с прилежащи към тях съблекални,
изграждане на допълнителна леглова база към вече съществуващата. Поради
усложнената икономическа криза в световен мащаб, породена от епидемията COVID-19, инвестиционните начинания са временно замразени, както и
доставките от CHINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CO,
LIMITED. Освен
подготовката на бъдещите строежи, дружеството не е спряло да закупува
периодично необходимите за осъществяване на дейността на другите му обекти
материали и консумативи.
На 14.01.2021г. до „Стройтранс
2011“ е изготвено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на
основание чл.84к ЗМ /стр.87/, съобщено на 20.01.2021г.
На 21.01.2021г. е съставен Протокол
за заключително обсъждане /стр.81/ на основание чл.84к от ЗМ на резултати от
проверка в рамките на последващия контрол, между проверяващите и управителя на
„Стройтранс 2011“ ЕООД. За резултатите от проверката е съставен Доклад BG002000/1/9/05.02.2021г. /стр.58/, а въз основа на него е
постановено обжалваното Решение рег.№ 32-88755/17.03.2021г. към посочените
19бр. MRN.
Митническите органи са констатирали
наличие на недекларирани суми, заплатени към чуждестранния контрагент CNINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, Китай, за
който е установено, че се явява основен доставчик на „Стройтранс 2011“ ЕООД за
стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период 25.10.2017г. -
25.10.2020г.
Съгласно предоставените договор,
анекс, платежни нареждания, фактури и счетоводна отчетност, са констатирани
осчетоводени за периода 25.10.2017г. - 25.10.2020г. първични счетоводни
документи на стойност 628200,88лв., които съответстват на приложените към
регистрираните 19бр. митнически декларации търговски фактури на стойност
321194,02 EUR.
Установени са извършени плащания
към доставчика в размер на 1079093 EUR или
2110629,27лв.
Дружеството е представило 1 бр.
платежно нареждане от 18.10.2017г. в размер на 28481,00 EUR и банково извлечение № 200/18.10.2017г., като плащането е
регистрирано в счетоводната отчетност преди началната дата на проверявания
период, но сумата е включена при формиране на крайния баланс на неусвоените
аванси за отчетен период 2017г.
По отношение платежно нареждане от
12.10.2020г. в размер на 227280 EUR и банково
извлечение № 105/12.10.2020г. регистрирано по време на проверявания период,
проверяващите са взели предвид условията на сключения между страните договор и
регистрираните митнически декларации след периода на проверката. Прието е, че
според договор № 45/2016г. от 15.12.2016г., валиден до 31.12.2020г., за стоките
предмет на договора се издава търговска фактура в EUR, която се счита за анекс към договора и подлежи на авансово
плащане, чрез банков трансфер. След извършване на предварителното плащане,
доставчикът е задължен да натовари стоките в рамките на 30 дни и стоката да
бъде доставена до България в рамките на 90 дни. Прието е, че анализът на датите
на търговските фактури към митническите декларации и датата на извършеното
плащане показва, че платената сума на 12.10.2020г. в размер на 227280 EUR не следва да се счита за неусвоен аванс, т.к. касае стоки
допуснати до свободно обращение с последващи 3бр. MRN - Таблица 3.
От представената счетоводна справка
„Движение по дати по сметка: 402000…15199901“ са установени неусвоени авансови
плащания за проверявания период към CNINA
GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, Китай общо в размер на 3136461,83 лв.
При анализ на данните и
счетоводните записи е установена неосчетоводена към съответния отчетен период и
неприспадната от заплатените суми към доставчика фактура № 335/15.11.2017г. за
закупени стоки, допуснати за свободно обращение с МД от 22.12.2017г.
Осчетоводяването на доставката е извършено в хода на проверката - на
25.10.2020г., поради което стойността на фактурата 9577,43 EUR (18731,82лв.) следва да се приспадне от стойността на неусвоения
аванс. Надвнесените суми, за които в
хода на проверката не са представени допълнителни документи, доказващи
заприходена стока и/или стока на път, са установени в размер на 3117730,01лв. По
арг. от чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е прието, че така извършените
плащания се явяват част от действително платената цена. Не са представени
доказателства в подкрепа на твърдението на дружеството, че всички аванси на
стойност 3117730,01лв. са за бъдещи доставки и няма основание за третирането им
като част от митническата облагаема стойност. Не са представени допълнителни
документи и информация - фактури, поръчки, договори, анекси, търговска
кореспонденция и други, в подкрепа на твърдението, че плащанията са за бъдещи
доставки, по които все още не е осъществен внос.
Извършен е анализ на датите на
регистрираните счетоводни записи - начално салдо по с/ка 401000…68999901 CNINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, Китай, при
който е установено, че дружеството стартира 2018г. с неусвоен аванс в размер на
2079822,66лв. и продължава да извършва плащания към китайския контрагент през
цялата година, като платените суми многократно надвишават стойността на
внесената стока за годината. Прието е, че при съпоставка на датите на извършените за проверявания период плащания, с датите на
приложените към регистрираните МД търговски фактури и тяхната стойност, следва
извод, че същите са в противоречие с уговорките по представения договор №
45/15.12.2016г. и Анекс към него от 25.12.2016г. - че всяко плащане следва да
се извършва срещу издадена търговска фактура, в която е определена цената на
стоките за всяка партида и са посочени условията на плащане.
Прието е, че фактите и обстоятелствата,
които обосновават прилагането на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и
пропорционално разпределение на неусвоените аванси съобразно декларираната
митническа стойност на стоките по регистрираните 19бр. декларации са следните:
- Липса на доказателства за реално
очаквани бъдещи доставки на стоки или потвърждение от китайския контрагент за
наличие на неусвоени суми с конкретно посочен размер;
- Липса на посочено основание за
плащане в платежните нареждания - фактура или друг документ за доставката, който
да съответства на документите към МД;
- Липса на предоставена информация
относно обвързване на направените плащания, в т.ч. неусвоените аванси, с
конкретна търговска фактура за доставка на стоки по регистрираните за периода
МД.
- наличие на еднозначно определяне
в договора на цената на стоката (в търговска фактура) и условия за плащане
(авансово, срещу издадена фактура). Не е предвидено авансово плащане без
издадена фактура.
- договорени условия и дата на
доставка, посочени в Договор № 45/15.12.2016г.
В тази връзка е прието, че
наличието на неусвоен аванс означава задължение на продавача да достави стоки
на такава стойност, като времето за доставката е еднозначно определено в
договора - за изпращане на стоките: 30 дни от предплащането и за извършване на
вноса - 90 дни от деня на предплащане. За констатираните неусвоени аванси няма
регистрирани внесени стоки. В случай че заплатените аванси се отнасят за
заявени, но недоставени стоки, би следвало заплатените средства да бъдат
върнати от китайския контрагент в срок от 90 дни. Възстановени парични средства
по банковите сметки, отразени в сч.отчетност, не са констатирани.
- Изтичане действието на договора и
анекса към него - договорен краен срок 31.12.2020г. Не са предоставени анекс
или друг договор, доказващи продължаване на търговските взаимоотношения между
страните.
- Заприхождаване на доставените
стоки по обособена аналитична отчетност от материалната сметка, идентифицирана
със съответния обект, за който са предназначени, а не съобразно тяхното
количество и стойност за единица бройка, описани във фактурите към МД.
По изложените съображения е прието,
че пропорционалното разпределение на надвнесените авансови суми върху
стойността на внесените стоки следва митническата практика, съобразена със
спецификата на договорените взаимоотношения между страните и предоставените сч.записи за отразяване на
доставките.
В
заключение е прието, че на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва
констатираната сума на неусвоените аванси в размер на 3117730,01лв. да бъде добавена
към декларираната митническа стойност на стоките, допуснати за свободно
обращение по 19бр. МД, разпределена пропорционално върху нея, като по този
начин се определи нова митническа стойност - Таблица 6 от решението.
В хода на съдебното производство е
допусната Съдебно-счетоводна експертиза, по която е прието заключение С.д. №
8815/14.06.2021г. На стр.4 от заключението, вещото лице е представило обобщени
данни за счетоводните записвания във връзка с извършените авансови плащания,
доставени стоки и салда, като е изведен извод, че реално платената цена от
жалбоподателя за декларираните стоки в процесните 19бр. митнически декларации е
в размер на 321194,02 EUR, общо с
левова равностойност 628200,90лв. - т.е. платено е толкова, колкото е
фактурирано. Сумата по всяка фактура е прихваната от най-старото авансово
плащане през съответната година. Налице са отразявания в счетоводството на
жалбоподателя на платените суми към продавача на стоката, предмет на вноса,
като разчета с доставчика във връзка с процесните доставки е закрит. Вещото
лице е установило, че към 31.12.2020г. салдото на с/ка 402 „аванси“ е в размер
на 3412715,10лв. Установени са доставени стоки по фактури през 2021г. на
стойност 332644,84лв., като за периода 01.01.2021г. - 10.06.2021г. няма превеждани
авансови суми. Според ССЕ плащането на търговските фактури е извършено с
валутни преводи за авансово плащане в периода от 22.12.2017г. до 12.10.2020г. в
размер на 321194,02 EUR- колони 5
и 6 от Приложение 1 към заключението. Според счетоводните записвания доставени
стоки след ревизирания период - след 25.10.2020г. до 31.12.2020г. са на
стойност 430378,33лв., а през периода 01.01.2021г. до датата на изготвяне на
заключението (10.06.2021г.) са на стойност 332644,84лв. Усвоените аванси чрез
извършени вносове от страна на жалбоподателя след приключване на проверката и
към момента на изготвяне на заключението са общо в размер на 463023,17лв.
Извършените плащания са авансови и не са обвързани с конкретни търговски
фактури. Според счетоводните записи, доставките по конкретните търговски
фактури са обвързани с размера на извършените авансови плащания до размера на
сумите за плащане на доставените стоки. Тъй като валутните преводи са за
авансово плащане в различни размери и бъдещите задължения са предплатени, няма
съответствие на извършените плащания към доставчика и задълженията към него -
авансите са в по-голям размер от задълженията по издадените фактури. В
счетоводството на дружеството е налице отразяване на платените суми към
продавача, към издадените фактури, като разчета с доставчика във връзка с
процесните доставки е закрит. Сумата по всяка фактура е прихващана от
най-старото направено през годината авансово плащане. При сравняване на датите
на наредените валутни преводи, спрямо датите на издадените търговски фактури, е
налице осъществен внос и регистрирани счетоводни записи за тяхното
заприхождаване в срок от 90 дни от деня на всяка предварително платена сума в
рамките на проверявания период. При сравняване на датите на наредените валутни
преводи, спрямо датите на митническите декларации, е налице осъществен внос на
стоки на територията на РБ в срок от 90 дни от деня на предварително платената
сума в рамките на проверявания период, с изключение на МД 19BG002002021822R2 от 19.12.2019г., за която срока е повече от 90 дни. Според вещото
лице, ако се вземат предвид салдата по с/ка 402 от аванси, платени в предходни
години, то осъщественият внос на стоки и регистрирани счетоводни записи за
тяхното заприхождаване в ревизирания период, са в срок по-дълъг от 90 дни от
деня ва всяка предварително платена сума. В счетоводните регистри на
дружеството не са установени данни за върнати на доставчика предварително
платени суми за стоки, които не са пристигнали в указания по договор срок.
В съдебното заседание, проведено на
22 юни 2021г. като свидетел е разпитана В. А. Ц. - главен инспектор в ТД
Северна Морска към Агенция „Митници“, която е участвала при извършването на
проверката и с показанията си потвърждава констатациите в протокола за
заключително обсъждане и в Доклад № BG002000/1/9/05.02.2021г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр.чл.220, ал.1 от ЗМ и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на служебната
проверка за валидност на оспореното решение, съдът намира, че същото е издадено
от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма, поради което не
страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Спорът между страните е формиран по
въпроса каква е митническата стойност на стоките по процесните митнически
декларации - тази, декларирана при вноса и посочена във фактурите, представени
към декларациите, или тази, установена от митническите органи?
За разрешаването му, съдът съобрази
следното:
Митническата стойност е определената за
митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от
вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и
служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу
Регламента; МК) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламента
за прилагане), както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица
правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи
както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането
на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл.145 от Регламента за
прилагане, поставя изискването за документална обоснованост на декларираната
стойност, като въвежда задължение фактурата, свързана с декларираната договорна
стойност, да се представя като придружаващ документ. В случаите, в които
митническите органи имат съмнения относно достоверността на декларираната
митническа стойност, същите разполагат с възможност на инициират процедура по
оспорване на митническата стойност по реда на чл.140 и чл.141 от Регламента за
прилагане, преди да е разрешено вдигането на стоките.
След приключване на режима и даването на
разрешение за вдигане на стоките, съгласно разпоредбата на чл.48 от Регламента,
митническите органи имат право с цел установяване истинността на данните от
декларацията, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на
информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
В конкретния случай процесните митнически
декларации са били предмет на последваща проверка именно по реда на чл.48 от
Регламента. Тази проверка се осъществява без да са налице допълнителните
изисквания и предпоставки, както при процедурата по оспорване на МОС по чл.140
и чл.141 от Регламента за прилагане, поради което извън предмета на съдебния
контрол са обстоятелствата наложили извършването на проверката, след издаване
на разрешение за вдигане на стоките. В този смисъл неоснователно е и
оплакването на жалбоподателя, че са нарушени изискванията на чл.140, пар.1 от
Регламента за прилагане - поради това, че съмнения в достоверността на МОС не
са надлежно мотивирани и не е уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията - т.к. такава процедура в случая не е проведена.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗМ, за целите на прилагане
на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на
стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез
проверка на: 1/ точността и пълнотата на информацията в декларациите и на
придружаващите документи; 2/ счетоводната отчетност на декларатора и други
видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни
или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според ал.2 на
с.р., проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и 84м.
В случая процедурата по извършване на
проверка на декларациите по реда на последващия контрол е спазена и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Проверката е възложена със
Заповед № ЗТД-2000-475/32-312545/26.10.2020г., издадена от директора на ТД
Северна Морска към АМ на основание чл.84в, ал.2, т.2 от ЗМ и във формата,
изискуема по чл.84в, ал.3 от ЗМ. В заповедта са посочени правните и фактически
основания за извършване на проверката, имената и длъжностите на митническите
служители, които ще извършват проверката, данни за проверяваното лице,
проверявания период, обхвата и срока за извършване на проверката. Заповедта е
надлежно връчена на представляващия жалбоподателя на 27.10.2020г., видно от
приложената разписка - стр.79. Проверката в рамките на последващия контрол е
извършена от митнически служители в сектор „Одит и последващ контрол“ при ТД
Северна Морска, поради което изискванията на чл.84б, ал.1 и ал.2 ЗМ е спазено и
проверката е извършена от материално и териториално компетентни митнически
служители. В хода на проверката на проверяваното дружество са връчени искания
за представяне на документи, справки и обяснения, които също са надлежно
връчени и дружеството е представило относимите към проверяваните обстоятелства
доказателства. На основание чл.84к от ЗМ е проведено заключително обсъждане в
присъствието на управителя на проверяваното дружество, като проверката е
приключила с доклад, съставен по реда на чл.84л от ЗМ, в срока за приключване
на проверката по Заповед № ЗТД-2000-572/32-363015/09.12.2020г.
С оглед изложеното съдът преценява, че в
хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения и процедурата по извършване на проверка на митническите декларации по
реда на последващия контрол е формално спазена.
Обжалваното решение обаче е постановено
при неправилно приложение на материалния закон.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т.20;
Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul,
С-354/09, EU:C:2010:439.
По правило и съгласно
чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат
направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки.
Освен това митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при
последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
В случая митническите органи са извършили
корекция на процесните митнически декларации като са приложили основното
правило по чл.70, пар.1 и 2 от МК и след като са приели, че действително
платената цена за процесните стоки е по-висока от декларираната при вноса. В
тази връзка митническите органи са анализирали представените при проверката
договор, анекс - сключени с CNINA
GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, както и счетоводни документи и
регистри, и платежни документи, като са установили, че в нарушение на
представения договор, извършваните към доставчика авансови плащания предхождат
издаването и осчетоводяването на фактурите, и за периода на проверката са
налице надвнесени суми - за които не са представени документи, доказващи
заприходена стока и/или стока на път, в размер на 3117730, 01лв. Прието е и че
не са представени доказателства за това, че всички аванси на стойност 3117730,01лв.
са за бъдещи доставки и няма основание за третирането им като МОС, поради което
извършените авансови плащания се явяват част от действително платената цена
Така на основание чл.70 от МК е прието, че сумата по неусвоените аванси (към
момента на приключване на проверката) в размер на 3117730,01лв. следва да бъде
добавена към декларираната митническа стойност на стоките, допуснати за
свободно обращение по процесните 19бр. митнически декларации, разпределена
пропорционално върху нея, като по този начин се определи нова митническа
стойност - Таблица 6 към Решението.
В случая в хода на проверката не са
установени обстоятелства по чл.84и от ЗМ, поради което не са налице и основания
за определяне на МОС по аналог по чл.84и, ал.4 от ЗМ. Вярно е, че съгласно
чл.84л, ал.3 от ЗМ фактическите констатации в доклада се смятат за истински до
доказване на противното, но само в случай че са подкрепени с надлежни
доказателства. В тази връзка и в контекста на спора между страните, в тежест на
митническите органи е да докажат по несъмнен начин, че реално платената цена за
процесните стоки е по-висока от декларираната и конкретно, че в същата се
включват установените „надплатени суми“ и то именно в размера, установен в
Таблица № 6 към решението.
Доказателства в подкрепа на този
извод на митническите органи не са събрани в хода на административното и на
съдебното производство, като при неправилно интерпретиране на клаузите на
представения договор и анекс към него, както и на данните от счетоводните
записвания във връзка с доставката и заплащането на процесните стоки,
митническите органи са стигнали до необоснован извод, че авансовите плащания,
надхвърлящи стойността на издадените фактури (за срока на проверката) следва да
се считат за част от действително платената цена.
Видно от Договор № 45/15.12.2016г.
страните са се договорили стоката да се доставя на партиди, като наименованието
на стоката, количеството и цената за всяка отделна партида, се определят
съгласно приложенията към договора (т.1.2), т.е. с всяка отделна фактура - вж.
т.1.3 от договора. Според т.2.1 от договора, цената на стоката, доставяна по
договора, се определя в евро във фактурата за всяка партида от стоката. Според
т.3.2 от договора, начинът на плащане е авансово, по банкова сметка, ***
плащане да се извършва едва след издаването на фактура - в който смисъл
митническите органи са тълкували договора. Всъщност, възприетият от страните по
договора подход за извършване на авансовите плащания преди издаване на
фактурите и впоследствие - прихващане на стойността по всяка фактура от
най-старото направено през годината авансово плащане, не противоречи на
икономическата и търговска логика, още повече че според обясненията на
дружеството от 04.11.2020г. (стр.98), след като направи избор на стоките, CNINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED се свързва
с производителите и прави поръчки - обстоятелство, което предполага доставчикът
да извършва разходи във връзка с тези поръчки, преди да фактурира доставките на
купувача.
Отделно, от заключението по ССЕ се
установява, че след прихващане на сумата по всяка фактура от най-старото
авансово плащане през годината, в счетоводството на дружеството разчета с
доставчика във връзка с процесните фактури е закрит, като неусвоените аванси
към края на периода се прехвърлят по Дт с/ка 402 „аванси CNINA GORIZONT“. В тази връзка и обосновано от представените счетоводни регистри,
вещото лице е направило извод, че реално платената цена за декларираните стоки
по процесните 19бр. митнически декларации съответства на фактурираната.
Относно направеното оспорване на
заключението в тази част и становището на ответника, че счетоводните
отразявания (досежно прихващанията с най-старото плащане и закриване разчета
към доставчика) не обясняват наличието на аванс от предходна година и въпреки
това превеждането на нови суми към доставчика, следва да се посочи, че в случая
административното производство не се е развило по реда на чл.140 и чл.141 от
Регламента за прилагане, а по реда на последващия контрол на декларирането по
чл.48 от МК и като е приложено общото правило за определяне на митническата
стойност по реда на чл.70, пар.1 и 2 от МК - на договорната стойност. В тази
хипотеза митническите органи следва да съберат безспорни и категорични
доказателства, че договорната стойност - платената или подлежащата на плащане
цена, е по-висока от декларираната, а не да се позовават на съмнения, породени
от начина на изпълнение на договора с доставчика и водената в тази връзка
счетоводната отчетност.
Неоснователно ответната страна се
позовава на извършено при валутните преводи нарушение на правилото по чл.2,
ал.1, т.1 от Наредба № 28/18.12.2012г., т.к. от една страна, в разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредбата е предвидено изключение от това правило, за което
митническите органи не са изискали и събирали доказателства, а от друга,
евентуално нарушение на валутното законодателство не следва да се тълкува във
вреда на дружеството за целите на митническото остойностяване.
Неоснователно митническите органи
обосновават изводите си и с обстоятелството, че след изтичане на срока на
договора, липсва основание за извършване на нови доставки, съответно за
прихващане със вече извършените авансови плащания. Относно начина, по който
страните по договора са установили отношенията си по плащане на доставките и
тяхното фактуриране, по делото са налице безспорни доказателства за това, че
действително стойността по издаваните фактури се приспада от вече извършените
авансови плащания. Всъщност, самите митнически органи са възприели този подход,
т.к. сами са признали извършено в хода на проверката осчетоводяване на фактура
за 9577,43 EUR (18731,82лв.), която са
приспаднали от стойността на неусвоения аванс.
Видно от заключението по ССЕ, тези
отношения между страните по договора продължават и към настоящия момент, като
вещото лице е установило, че според счетоводните записвания за периода след
25.10.2020г. до 31.12.2020г. са доставени стоки на стойност 430378,33лв., а за
периода от 01.01.2021г. до 10.06.2021г. (дата на изготвяне на заключението), са
на стойност 332644,84лв., като усвоените след проверката аванси към
10.06.2021г. са в размер общо на 763023,17лв. За периода след 01.01.2021г.
вещото лице не е констатирало извършени авансови плащания.
При така установените отношения
между страните по договора и начина, по който дружеството осчетоводява
плащанията по процесните (а и последващите) фактури, е видно че приспаданията
от вече извършените плащания на стойностите по фактурите, продължават и след
приключване на проверката, поради което съдът намира за недоказано твърдението
на митническите органи, че реално платената цена за стоките по процесните
митнически декларации е по-висока от декларираната при вноса, и конкретно - че
към същата следва да се преразпределят пропорционално неусвоените авансовите
плащания.
Обстоятелството, че са изтекли и
сроковете по договора за доставка, респ. че е изтекъл и срока на договора, е
ирелевантно, т.к. не е изтекъл петгодишния срок, в който купувачът може да се
иска връщане на платените суми, респ. да се отпише вземането.
Основателно жалбоподателят твърди и
че използваният от митническите органи метод за определяне на митническата
стойност на стоките по всяка от процесните декларации - чрез пропорционално разпределение
- според тежестта на всяка фактура като стойност (вж. показанията на св.Ц. в
с.з. на 22.06.2021г.), не кореспондира с общото правило по чл.70, апр.1 от МК
за определяне на митническата стойност и с дефиницията по чл.70, пар.2 от МК,
т.к. липсват събрани доказателства, че именно установената в Таблица 6 стойност
по всяка декларация, е реално платената цена за стоките по съответната
декларация.
По така изложените
съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е доказано, че
реално платената цена за стоките по смисъла на чл.70, пар.2 от МК е
по-висока от декларираната, поради което като не е приел декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, началникът на
ТД Северна „Морска“ при Агенция „Митница“ е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на спора
на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените в производството разноски. Съгласно представен списък по чл.80
от ГПК, същите са общо в размер на 21250,00лв., от които 50,00лв. за държавна
такса, 200лв. депозит за вещо лице и 21000лв. адвокатско възнаграждение - с
вкл. ДДС, изплатено изцяло по банков път съгласно преводни нареждания от
11.05.2021г., 18.05.2021г., 28.05.2021г. и фактура № 994/05.04.2021г.
Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, т.к.
същото е определено в размер над минималния, предвиден в чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При обжалван
материален интерес в размер на 901813,92лв. = 224202,88 (мита А00) + 23181,25
(мита А30) + 654429,79 (ДДС), минималното адвокатско възнаграждение по чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 е в размер на 3530лв. + 1% над 100000лв., или
3530+8018,14 = 11548,14лв. На основание
§2а от ДР на Наредба № 1 и по арг. от Решение на СЕС от 23 ноември 2017г., по
обединени дела
С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и
начисления данък, или общо 13857,77лв. с
ДДС. Общо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
14107,77лв. (четиринадесет хиляди сто и седем лева и седемдесет и седем
стотинки).
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ***, представлявано от М.В.С., Решение
№ 32-88755/17.03.2021г. на директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“,
с което на основание чл.84, ал.1 и чл.84а, ал.1 ЗМ, вр.чл.70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр.чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447,
чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.77, пар.1, буква а),
вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр.чл.15, ал.2, т.8 ЗМ и чл.19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС,
вр.чл.59 АПК: 1/ Отказано е приемането
на митническата стойност на стоки, декларирани с 19бр. митнически декларации
MRN: 17BG002002H0159627;
18BG002002H0040429; 18BG002002H0043414; 18BG002002H0095180; 18BG002002H0103047;
18BG002002H0123951; 19BG002002000905R0; 19BG002002002942R9; 19BG002002004387R6;
19BG002002006275R3; 19BG002002006772R2; 19BG002002007027R8; 19BG002002009492R0;
19BG002002013074R0; 19BG002002014839R0; 19BG002002015725R5; 19BG002002017321R7;
19BG002002021822R2; 20BG002002036084R4; 2/
Определена е нова митническа стойност на декларираните с посочените декларации
стоки, съгласно Таблица 6: за стоките, поставени под режим 40 за периода
25.10.2017-25.10.2020г. е определена нова митническа стойност в общ размер на
831939,15лв; 3/ Разпоредена е корекция на
съответните митнически декларации, съгласно приложение Таблица 6; 4/ Взети са под отчет начислените съгласно
решението държавни вземания; 5/ Установени
са дължими суми за доплащане по отделните митнически декларации: вносни
мита (А00) - 224202,88лв., окончателни антидъмпигови мита (А30) - 23181,25лв. и
ДДС (В00) - 654429,79лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр.чл.59, ал.2 ЗДДС; 6/ На
основание чл.77, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 ЗДДС, за
дати на възникване на задълженията са определени съответните дати на приемане
на митническите декларации; 7/ На
основание чл.77, пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.83, ал.1 ЗДДС, за
длъжник е определено „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, *********.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД, *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ***, представлявано от М.В.С., разноски за
производството общо в размер на 14107,77лв.
(четиринадесет хиляди сто и седем лева и седемдесет и седем стотинки).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен съдия: