Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13 .05.2021 г. град Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова административно дело №29 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 211
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Ж.М.В. ЕГН ********** ***, подадена чрез
пълномощника му адвокат Ф.Г. ***, против Заповед УРИ №8245з-526 от 11.12.2020
г. на началника на Второ Районно управление при ОД на МВР-Стара Загора, с която
на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл.
първо, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.
Наказанието е наложено за това, че на 09.09.2020 г. в сградата на Второ
РУ-Стара Загора, в качеството му на длъжностно лице, на което са възложени
правомощия за провеждането на инструктажи и отводи на служители от група
„Охрана на обществения ред“ /ООР/, изпълняващи патрулно-постова дейност /ППД/ В.
не е запознал служителите от наряда с разпореждането за разстановка
на силите и средствата за денонощието и поименното им разпределение по видове
наряди, не е поставил конкретни задачи и разпоредените
часови графици на нарядите, не е определил старшите на нарядите, както и не е
проверил наличността на полицейските органи, определени за изпълнение на ППД,
униформеното им облекло и оборудване, и не се е информирал за здравословното им
състояние и готовността им за работа. Чрез допуснатата небрежност при
изпълнение на служебната си дейност В. не бил изпълнил вменените му служебни
задължения, което представлявало и дисциплинарно нарушение, за което се
предвиждало и налагането на оспореното в процесния случай дисциплинарно наказание.
В жалбата, подадена на 29.12.2020 г. в
рамките на 14-дневния срок от връчването на заповедта, считано от 11.12.2020 г., се твърди, че в хода на проведеното
дисциплинарно производство не са събрани достатъчно доказателства, които да
ангажират дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Твърди се, че е налице
неправилно подвеждане на фактическите установявания от страна на
дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ под юридическите факти на материалноправните норми, посочени като основание за
налагане на дисциплинарното наказание, като в този смисъл в заповедта липсвало
ясно посочване на извършеното нарушение, което от своя страна водело до
нарушаване правото на реализиране на ефективна защита срещу постановения
административен акт. В тази връзка се заявява, че в заповедта липсват конкретни
мотиви относно връзката между установената небрежност в служебната дейност на В.
и неизпълнението на служебните му задължения. Твърди се, че при определяне на
наказанието ДНО не е изложил съображения по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР
по отношение тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата при които то е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като не са изложени и конкретни мотиви във
връзка с определеното по вид и размер наказание. От съда се иска отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание, своевременно и
редовно призован, жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа изцяло депозираната жалба, като се излагат подробни съображения в
защита на основните изложени тези за незаконосъобразност на оспорената заповед.
В представени по делото писмени бележки детайлно се аргументират доводи за
допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при провеждане на дисциплинарното производство, както и за
необоснованост и недоказаност на обективираните в заповедта фактически и правни
установявания на ответника.
Ответникът – началникът на Второ
Районно управление при ОД на МВР-Стара Загора, в открито съдебно заседание,
чрез пълномощниците си по делото – главен юрисконсулт Р. М. и старши
юрисконсулт И. М. оспорват жалбата, като неоснователна, излагайки съображения
за законосъобразност и правилност на оспорената заповед, която от своя страна съдържала
точна и ясна формулировка на обвинението и фактическата обстановка. В
представени по делото писмени бележки се посочва, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при съобразяване с
материалния закон. Противно на аргументите на жалбоподателя се твърди, че са
налице достатъчно доказателства за това, че Ж.М.В. не е изпълнил в пълен обем
служебните си задължения съгласно чл. 52 и чл. 53 от „Инструкция №8121з-929 от
02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност“, като в случая неизпълнението на
служебните задължения се изразявало в пропускането да бъдат извършени
определени действия от службата на В.. Именно тези установени пропуски при
провеждането на инструктажа от 09.09.2020 г. представляват допуснатата
небрежност в служебната дейност на служителя, което е довело до неизпълнение на
вменените му служебни задължения. Посочва се, че правилно и законосъобразно е
ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, като установените по
преписката доказателства обосновават наложеното наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата
и закона, намира за установено следното:
Оспорената в настоящото
производство заповед е издадена въз основа на справка УРИ:8245р-15897 от
13.11.2020 г. на старши инспектор Г.Н. –началник на група ООР към сектор ОП при
Второ РУ-Стара Загора /л. 13/. Същата е изготвена с оглед възложена от
Директора на ОД на МВР-Стара Загора проверка на информацията, съдържаща се в
справка УРИ:349р-22446 от 16.09.2020 г., изготвена от старши инспектор П. Д.в В. –началник на група ООРТПВП и инспектор Д.Г. –
полицейски инспектор в група ООРТПВП /л. 20 и сл./, последната обективираща извършена проверка на провеждането на отвод и
инструктаж на 09.09.2020 г. във Второ РУ-Стара Загора.
Съгласно заповед №349з-2483 от 09.09.2020 г. на директора на ОД на
МВР-Стара Загора /л.63-64/ и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР във връзка с
чл. 40а от „Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постовата
дейност“ /Инструкцията/ на служителите П.В. и Д.Г. е възложено осъществяването
на явен и негласен контрол над полицейски служители, изпълняващи задълженията
си по провеждане на отвод и инструктаж, като на дата 09.09.2020 г., за времето
от 07.00 ч. до 10.00 ч. на същите е разпоредено да
извършват проверка във Второ РУ-Стара Загора. Съгласно т. 4 от Заповедта при
извършване на контрола е следвало да се обърне внимание на качеството на
провеждания инструктаж на нарядите, доброто информационно обезпечаване и
наличност, начина на водене и съхранение на служебната документация,
непосредственото изпълнение на ППД, тактиката на действие при прилагане на
полицейските правомощия от нарядите, оборудване на нарядите с технически,
помощни и защитни средства, спазване на изискванията за облекло и оборудване и
пр. В т. 6 от заповедта е посочено, че за резултатите от извършената проверка
следва в 5-дневен срок да бъде докладвано по установения ред на директора на ОД
на МВР-Стара Загора.
С оглед възложеното служителите П.В. и Д.Г. са установили, че отводът на
нарядите за времето от 20.15 ч. на 08.09.2020 г. до 08.15.ч. на 09.09.2020 г. е
проведен от полицейски инспектор Ж.В., а инструктажът на нарядите за извършване
на ППД за времето от 08.15 ч. до 20.15 ч. на 09.09.2020 г. е проведен съвместно
от полицейски инспектор Ж.В. и младши инспектор М.Г.И. – старши полицай в група
ООР. Установени са пропуски при воденето на отвода, изразяващи се в
неизвършване на съпоставка за изпълнението на конкретни задачи, поставени на
предходен инструктаж, непредставяне на изготвени доклади и други разпоредени документи, свързани с изпълнение на служебната
дейност, както и непредставяне на отделните наряди, съответно посочване на
участъците за обслужване и патрулните автомобили. В хода на провеждания
инструктаж от младши инспектор М.И. е извършена проверка на наличността на
състава, определен за изпълнение на ППД. Не е извършена проверка на
здравословното състояние на служителите, като проверката на служебните им карти
е осъществена от И. след приключване на инструктажа от Ж.В.. Установено е, че е
извършена проверка на оборудването с помощни полицейски средства и униформено
облекло, като е осъществен формален контрол за наличието на палки и то от
страна на младши инспектор М.И.. Установено е също, че не са били проверени
необходимите документи за осъществяване дейността на служителите, нито от полицейски
инспектор Ж.В., нито от младши инспектор М.И.. Определянето на участъците за
обслужване и старшите на нарядите, запознаването с разстановката
на силите и средствата за предстоящата смяна и времето за хранене е извършено
от младши инспектор М.И.. Същият служител е раздал и информационните карти на
нарядите и копие на ежедневното разпореждане, както е и поставил конкретни
задачи на нарядите за проверка на лица и МПС-та във връзка с превенция върху
посегателства на личността и собствеността, приет план за СПО, съдействие на
здравните служби и посегателства върху БДЖ. Същевременно полицейски инспектор Ж.В.
е запознал служителите с ежедневния бюлетин за издирвани лица. Според
извършилите проверката В. не е посочил извършването на пеши обходи при престой,
както и не е накарал служителите да посочат на картата уязвимите места от УО. Установено
е също, че не са посочени допълнителни конкретни задачи за всеки наряд.
Полицейски инспектор Ж.В. обърнал внимание на нарядите по отношение
използването само на служебни помощни средства, както и да бъдат завишени
проверките на МПС и административнонаказателната
дейност през деня. Установено е, че В. е положил подпис в информационните карти
на нарядите, а инструктираните са се подписали в ежедневната ведомост. По време
на инструктажа не било изяснено дали полицейските наряди ще изпълняват
служебните си задължения с автомобили, които са оборудвани със системи за видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол,
като при наличие на патрулни автомобили, оборудвани с подобни системи,
провеждащият инструктажа не раздал на старшите на нарядите техническите
средства за явно наблюдение. Инструктажът е започнал в 08.15 ч. и приключил в
08.30 ч.
Описаните констатации от извършената проверка били обективирани във
визираната вече справка УРИ:349р-22446 от 16.09.2020 г., предоставена за
сведение на директора на ОД на МВР-Стара Загора. С писмена резолюция, датираща
от 18.09.2020 г. е разпоредено извършването на
проверка по така предоставената информация. Със заповед УРИ №8245з-445 от
14.10.2020 г. на началника на Второ РУ-Стара Загора /л. 26/ на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР и с оглед предварителните данни, че полицейски инспектор Ж.В.,
при провеждане на отвод и инструктаж на 09.09.2020 г. не е спазил разпоредбите
на чл. 52, т. 3 и на чл. 53, т.2, т. 4, т. 5 и т. 6 от Инструкцията, с което
съответно е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, е разпоредено
извършването на проверка за допуснато дисциплинарно нарушение, която да се
извърши от поименно определена комисия, като резултатите от проверката бъдат
докладвани в срок до 13.11.2020 г.
С покана УРИ: №8245р-14279 от 15.10.2020 г. /л. 19/ полицейски инспектор
Ж.В. е запознат с образуваната проверка, като му е предоставена възможността да
предостави писмени обяснения и доказателства във връзка с производството.
Поканата е връчена на 15.10.2020 г., като в предоставения срок са постъпили
писмени обяснения с УРИ №8245р-14308 от 16.10.2020 г. /л. 18/, в които
жалбоподателят заявява, че на 09.09.2020 г. за времето от 08.00 ч. до 08.30 ч. е
провел отвод и инструктаж, съгласно Инструкцията и дадените указания.
В изготвената справка
УРИ:8245р-15897 от 13.11.2020 г. на старши инспектор Г.Н. –началник на група
ООР към сектор ОП при Второ РУ-Стара Загора и председател на комисията по
разследването /л. 16/ са възпроизведени вече направените констатации за
неизпълнение на задълженията на жалбоподателя, произтичащи от разпоредбите на
чл. 52, т. 3 и на чл. 53, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от Инструкцията, като е
отбелязано, че В. е запознат с тях. Посочено е, че в хода на извършваната
проверка се доказва безспорно наличието на данни за извършено нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения за провеждане
на инструктаж, което следвало да се квалифицира като допусната небрежност в
служебната дейност по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗМВР и за което нарушение следвало да се наложи наказание „писмено
предупреждение“. В справката са изложени мотиви за липсата на умисъл при
поведението на В.. Служителят е запознат с документа на 02.12.2020 г., за което
същият е оставил писмена следа върху него.
С нарочна покана /л. 15/ на Ж.В. е
предоставена възможност да се запознае със справката от 13.11.2020 г. и с
всички материали от проведената проверка, като му е предоставена възможност за
обяснения и възражения. Такива са постъпили с № 8245р-16888 от 04.12.2020 г.,
като в тях отново е посочено, че за времето от 08.00 ч. до 08.30 ч. на
09.09.2020 г. служителят е извършил последователно отвод и инструктаж при
стриктно спазване на нормативните актове и получените указания.
В оспорената заповед УРИ №8245з-526
от 11.12.2020 г. на началника на Второ Районно управление при ОД на МВР-Стара
Загора се проследяват хронологично и описват всички извършени в хода на
проверките действия и установявания. В заключение се възприемат изцяло
съображенията на дисциплинарно-разследващия орган за извършено нарушение, в
резултат на допусната небрежност в служебната дейност, произтичаща от
неспазване на разпоредбите на чл. 52 и чл. 53, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от
Инструкцията, което представлявало нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗМВР. Поради това и след преценка
на всички доказателства и обстоятелства, при които е извършено нарушението,
цялостното поведение на служителя и установената форма на вина –небрежност и
предвид тежестта на извършеното и приетите обяснения на служителя, на инспектор
Ж.М.В.-полицейски инспектор V
ст. в група ОРР, сектор ОП на Второ РУ-Стара Загора, считано от датата на
връчване на заповедта е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца. Видно от заповедта /л. 14/ същата е
връчена на В. на 11.12.2020 г.
По делото е представено Експертно
решение №0342 03.07.2020 г. на ТЕЛК за общи заболявания към Медицинския
институт на МВР /л. 32/ , с което на жалбоподателя е определена 60% трайно
намалена работоспособност със срок до 01.07.2023 г. и дата на инвалидизиране – 29.08.2017 г. В ЕР е записано, че
служителят е годен за изпълнение на служба в МВР, като държавен служител –
полицейски инспектор, при спазване на дадените противопоказания – тежък физически
и нощен труд и покриване на нормативи за физическа подготовка. В тази връзка и
съобразно становището от заседание на КУТ, отразено в протокол от 17.01.2019 г.
на жалбоподателя са осигурени облекчени условия на труд – заповеди на л. 56-58
от делото. Със заповед УРИ: 349з-2037 от 28.07.2020 г. на директора на ОД на
МВР – Стара Загора /л. 62/ е разпоредено за
полицейски инспектор Ж.В. във връзка с провеждането на отвод и инструктаж на
служителите в група ООР, установяването на ненормиран работен ден на служителя
с продължителност от 8 работни часа от 08.00 ч. до 17.00 ч.
По делото са представени всички
документи, съдържащи се в преписката по повод образуваното дисциплинарно
производство и издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Представени и приложени като доказателства по делото са и утвърденият план за
провеждане на инструктаж на служителите от група ООР II отделение за времето от 08.15 ч. до
20.15 ч. на 09.09.2020 г. /л. 66/, разпорежданията за разстановката
на силите и средствата, изпълняващи ППД през денонощията на 08 и 09.09.2020 г.
/л. 67-76/, информационните карти за дейността на нарядите /л. 77-91/, както и
ежедневните ведомости /л. 92-95/.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит, в качеството им на свидетели на П.
Д.в В., Д. С. Г., Г.И.Н., М.Г.И. и С.П.С..
Свидетелят П.В. заявява, че е
извършил проверка на 09.09.2020 г. във Второ Районно управление при ОД на
МВР-Стара Загора, относно провеждането на отвода и инструктажа на нарядите,
отговорен за дейностите по което бил полицейски инспектор Ж.М.В.. В. посочва,
че е констатирал пропуски, като същите е обективирал
в изготвената от него и представена на директора на ОД на МВР справка. Твърди,
че при провеждането на инструктажа Ж.В. е бил подпомаган от М.Г.И., който в
общи линии е извършил повечето дейности по инструктажа, докато В. единствено
бил запознал служителите с бюлетина за издирваните лица. Свидетелят потвърждава,
че не е проверено здравословното състояние на служителите от нарядите, както и
оборудването им, униформеното им облекло и необходимите за дейността им документи.
Не било изяснено, че служителите ще изпълняват задълженията си с автомобили,
оборудвани с видеорегистратори. По време на
инструктажа не са раздадени срещу подпис видеорегистраторите
на старшите на нарядите, като това е сторено по-късно в друга стая. Като цяло не
била извършена обстойна проверка по отношение функционалността на камерите.
Свидетелят разяснява, че конкретните задачи за всеки от нарядите не се препокриват
от плана за СПО за противодействие на битовата престъпност, който бил месечен,
като действията по този план така или иначе са задължителни за изпълнение.
Твърди, че в плана за инструктаж са отбелязани конкретни задачи, за които В. не
е обърнал внимание на нарядите и в този смисъл липсват поставени конкретни и
допълнителни задачи, отбелязани в информационните карти. В. потвърждава, че
като цяло инструктажът е бил непълен и проведен в голямата си част от М.Г.И..
Свидетелят Д. С. Г. потвърждава,
че инструктажът по принцип е следвало да се води от Ж.М.В. самостоятелно, като
в случая обаче това не е било така – полицейският инспектор е бил подпомаган от
командира на отделението. Последният обяснил разстановката
на служителите и им раздал информационните карти, като оборудването на
служителите не било проверено обстойно. Свидетелят заявява, че в стаята за
инструктаж следва да има налична документация, свързана с провеждането на ППД,
като при липса на конкретни документи, съответният служител изисква да му бъдат
предоставени такива. За това отговорност носи провеждащият инструктажът, който
следва да се информира от служителите за тяхната документална обезпеченост.
Свидетелят заявява, че разпореденото от В. завишаване
на проверките на МПС и лица и административнонаказателната
дейност през деня не е конкретна задача, а обща такава. Твърди, че конкретни
задачи се съдържат в плана за инструктаж, като те се индивидуализират по време
и място и следва да бъдат отразени в информационните карти на нарядите.
Свидетелят посочва, че планът за инструктаж се изготвя от инструктиращия преди
или непосредствено преди самият инструктаж. Заявява, че титулната част на
информационната карта се изготвя от старшия на наряда, като инструктиращия се
подписва най-отгоре в нея, а обстоятелствената част се попълва от
инструктираните. Посочва, че изправността на камерите се проверява от
инструктиращия.
Свидетелят Г.Н. заявява, че е
запознат с изготвената справка, относно проверката на инструктажа от 09.09.2020
г., като сочи, че не е присъствал на същата.
Свидетелят М. Г.И. твърди,
че на 09.09.2020 г. за времето от 08.15 ч. до 08.30 ч. е присъствал на
инструктажа, планът за който написал лично. Заявява, че за съставил се е
подписал Ж.М.В.. По принцип И. попълвал плана, а В. се запознавал с него по
време на инструктажа. Свидетелят посочва, че инструктажът се провежда от
инспектор или от командир на отделение, като твърди, че не знае дали е
възприето командирът на отделение, каквито задължения е изпълнявал той на 09.09.2020
г., да подпомага инструктиращия. Заявява, че материалите за ППД се раздават при
необходимост от г-н В. и същите се намират в друга стая. И. посочва, че няма
представа, как точно се извършва проверката относно здравословното състояние на
служителите, като ако някой не му каже, че е болен той няма как да разбере
това. Свидетелят заявява, че е допълвал В. по време на инструктажа, а самият
той е запознал служителите с ежедневната им работа, като е изчел съответната
част от плана за инструктаж. Не си спомня да са били задавани контролни въпроси
и да са проверявани служебните карти на служителите от страна на В.. Заявява,
че конкретните задачи се записват от старшия на наряда в информационната карта
и те съответстват на тези, заложени в изготвения план за инструктаж. В тази
връзка посочва, че общите задачи се съдържат в плана, а само конкретните се
записват саморъчно в картите. Отговаря отрицателно на въпроса дали е знаел
предварително за извършваната проверка.
Свидетелят С.С. твърди, че на
09.09.2020 г. инспектор В. е провел инструктаж на наряда от 08.15 ч. до 20.15
ч., като е попитал всички дали са добре и дали имат актове по ЗМВР. Лично С. не
е имал достатъчно, поради което останал след инструктажа за да може В. да му
даде такива. Инструктиращият бил попитал служителите и за други неща, но „дали
за палки, дали за оръжие“ свидетелят не се сещал. Заявява, че информационните
карти се попълват по време на инструктажа. Посочва, че в картите се записват
задачите, които се съдържат в плана за инструктаж. С. няма спомен В. да е
задавал контролни въпроси при инструктирането.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената Заповед УРИ №8245з-526 от 11.12.2020 г. на началника на Второ
Районно управление при ОД на МВР-Стара Загора, намира са установено следното
Жалбата е подадена в срок и от
лице, субект на дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира,
поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган. Съгласно тази
разпоредба наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1- 3, измежду които е и писменото
предупреждение, се налагат със заповеди от
служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Видно от оспорената
заповед неин издател е Началникът на Второ Районно управление при ОД на
МВР-Стара Загора, като в този смисъл и с оглед заеманата от него ръководна длъжност
е безспорно, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на
предоставените му от закона правомощия за това. Към момента на издаването на
заповедта жалбоподателят е заемал длъжност полицейски инспектор V ст. в група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ на Второ Районно управление при ОД на МВР-Стара
Загора, като по отношение на него е наложено дисциплинарно наказание по чл.
197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 2 във връзка с 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Заповедта е издадена в
предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР възможността компетентният административен орган да упражни
правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките
на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Определение за
понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ се намира в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като според него дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е „установено“, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. Според чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е
в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест. В конкретния случай оспорената заповед е издадена на
11.12.2020 г. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи
ползването на платен годишен отпуск от страна на жалбоподателя или други
обстоятелства, предпоставящи спиране на сроковете,
визирани по-горе. От събраните по делото доказателства е видно, че извършването
на проверката по смисъла на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е възложено със заповед на
дисциплинарно наказващия орган от 14.10.2020 г., като материалите от нея –
справка УРИ: 8245р-15897 са представени и са станали негово достояние на 29.11.2020
г., за което е поставена и писмена резолюция от същата дата. В този смисъл
най-рано към 29.11.2020 г. на органа са били известни всички факти и
обстоятелства относно наличието и състава на нарушение, извършено от полицейски
инспектор Ж.В., като следва да се възприеме, че към посочения момент на него са
били предоставени материалите от завършеното дисциплинарно производство. В този
ред на мисли е видно, че нарушението е открито не по-ранно от 29.11.2020 г.,
като заповедта от 11.12.2020 г., с която се налага дисциплинарно наказание, не
се явява издадена извън преклузивния двумесечен срок.
В хода на дисциплинарната
процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с всички актове,
свързани с провежданото дисциплинарно производство – в случая, както с
предварителните данни от справката за осъществената проверка на инструктажа от
09.09.2020 г., така и с окончателната справка, изготвена от старши инспектор Г.Н..
Във връзка с последното служителят е предоставил и писмени обяснения, които са
приети от ДНО на 04.12.2020 г. /л. 17/, с което са изпълнени и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
С оглед горното съдът намира,
че в хода на дисциплинарното производство са спазени процесуалните правила в т.
ч. не са допуснати нарушения, които да са съществени и възпрепятстващи защитата
на жалбоподателя.
Обжалваната заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция. Нарушението на В. се изразява в неизпълнение на служебни
задължения, произтичащо пряко от нарушение на разпоредбите на чл. 52, т. 3 и на
чл. 53, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от Инструкцията, поради допусната небрежност
при изпълнение на служебната дейност от държавния служител, което съставлява
дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За подобно
нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ – чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо.
Съгласно нормата на чл. 199, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „писмено
предупреждение“ се налага за срок от три до шест месеца, като Държавният
служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение
по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от
Инструкцията ежедневен инструктаж и отвод на нарядите се извършва от
началниците на сектор, началник на група, полицейски инспектор или командир на
отделение от съответното звено за изпълнение на ППД по предварително утвърден
график или съгласно графика по чл. 30, ал. 1.
Съгласно ал. 2 на разпоредбата звената, в които няма предвидени/заети длъжности
по ал. 1 или с наличните не може да се осигури присъствие за всяка смяна за провеждане
на инструктаж и отвод на наряда, лицата по чл. 26, ал. 1
и 2 от
Инструкцията или оправомощени от тях длъжностни лица с писмена заповед възлагат
провеждането на инструктаж и отвод на дежурните в ОДЦ/ОДЧ или на други
полицейски органи, в длъжностните характеристики на които са предвидени
правомощия по линия на охранителната дейност. Съгласно чл. 52, т. 3 от Инструкцията
непосредствено преди
провеждането на ежедневен инструктаж длъжностните лица, определени да го
извършат проверяват наличността на полицейските органи, определени за
изпълнение на ППД, униформеното им облекло и оборудване, като се информират за здравословното
им състояние и готовността им за работа. Съгласно чл. 53, т. 2, 4, 5 и 6 в
рамките на инструктажа инструктиращият запознава полицейските органи с
разпореждането за разстановката на силите и
средствата за денонощието и поименното им разпределение по видове наряди;
възлага конкретни задачи на нарядите, като при необходимост указва и часови
графици за изпълнение на ППД/КПД на установъчните
пунктове/точки на контрол, разпоредени в указанията
за изпълнение на ППД/КПД; определя старшите на нарядите и предоставя разпоредените документи за изпълнение на служебната
дейност. Както вече беше отбелязано от фактическа страна заповедта се основава
на това, че на 09.09.2020 г. в сградата на Второ РУ-Стара Загора, в качеството
му на длъжностно лице, на което са възложени правомощия за провеждането на
инструктажи и отводи на служители от група ООР, изпълняващи ППД В. не е
изпълнил вменените му от цитираните по-горе норми задължения, като чрез така
допуснатата небрежност при изпълнение на служебната си дейност не бил изпълнил
служебните си задължения, което от своя страна представлявало и дисциплинарно
нарушение, за което се предвиждало и налагането на оспореното в процесния
случай дисциплинарно наказание. В тежест на
така формираното обвинение стои и фактът, че В. в предоставените по
производството обяснения твърди, че е провел инструктажа, съобразно
нормативните изисквания, но без да представя доказателства за тези си
твърдения.
Съдът намира това обвинение за доказано.
Съгласно разпоредбите на чл. 206,
ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР за разкриване на обективната истина в
хода на дисциплинарното производство могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон, като наказващият орган е длъжен да събере и оцени
всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както
и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по
делото са взети предвид констатациите на проверяващите служители - П. Д.в В. и Д. С. Г., на които надлежно е възложено
извършването на проверката при провеждане на отвода и инструктажа. Тези
констатации представляват преките впечатления и отразяват конкретните
възприятия на служителите, извършили проверката, като имат доказателствена
тежест по отношение осъществилите се факти от обективната действителност. В
тази връзка следва да се отбележи, че на наказания служител е била предоставена
възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите,
съдържащи се в справката от 16.09.2020 г., но такива по преписката не се
съдържат. Конкретни доказателства не се сочат и в хода на проведеното съдебно
производство, доколкото показанията на свидетеля С.С. са по-скоро спорадични и
непълни, и ярко контрастират с останалия доказателствен материал. Същите не
следва да се ценят особено с оглед факта, че свидетелят е подчинен на В..
Вярно е, че защитата на
жалбоподателя остро критикува фактическите установявания на наказващия орган,
като подлага на съмнение осъществяването на
всеки елемент от твърдените за неизпълнени норми от приложимата Инструкция,
като за целта систематично и последователно изследва всяко от вменените за
неизпълнени задължения, излагайки аргументи в подкрепа на твърденията си за
липса на бездействие от страна на В.. Вярно обаче е и че от доказателствата по
делото в т. ч. и от показанията на свидетелите е безспорно, че полицейският
инспектор от една страна не е извършил инструктажа самостоятелно, както
повелява нормата на чл. 51, ал. 1 от Инструкцията, а от друга не е извършил
всички предвидени действия, независимо, че част от тях все пак са извършени от М.
Г.И., последното неоправдаващо по никакъв начин поведението на В.. Наведените от защитата на жалбоподателя доводи
и аргументи в тяхна подкрепа, като цяло се явяват неоснователни и недоказани
при все, че фактическите съображения на ДНО се пресъздават и възпроизвеждат
чрез показанията на свидетелите по делото, както и като цяло от
доказателствата, съдържащи се в материалите по разследването.
За да бъде доказано дисциплинарното
нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да
се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие на
конкретния служител, от обективна страна да се докаже противоправността
на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е
налице вина на дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното
поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на
това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание,
следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност
и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за тях, което в случая е налице.
Установеното неизпълнение на
служебни задължения правилно е квалифицирано от ДНО като дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което от своя страна е основание по чл. 199, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗМВР /допусната небрежност
в служебната дейност/ за налагане на дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от 6 месеца. Налице е неизпълнение на конкретни
задължения във връзка с осъществяването на инструктаж по смисъла на чл. 51 и
сл. от Инструкцията. Като не е запознал служителите от наряда с разпореждането
за разстановка на силите и средствата за денонощието
и поименното им разпределение по видове наряди, не е поставил конкретни задачи
и разпоредените часови графици на нарядите, не е
определил старшите на нарядите, както и не е проверил наличността на
полицейските органи, определени за изпълнение на ППД, униформеното им облекло и
оборудване, и не се е информирал за здравословното им състояние и готовността
им за работа жалбоподателят виновно не е изпълнил произтичащите от служебното
си правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние
обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В
оспорената заповед, както и в справката към нея е вменено неизвършването на
конкретни действия, което недвусмислено насочва към конкретно дължимо
поведение, което е трябвало да има наказания служител – да проведе инструктажа в
пълнота, съобразно нормите на чл. 52, т. 3 и чл. чл.
53, т. 2, 4, 5 и 6 от Инструкцията. Нормата на чл. 194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР квалифицира нарушението от правна страна, тъй като в
случая е конкретизирано какви задължения не е изпълнил В., по какъв начин са му
вменени те, като в този смисъл тяхното неизпълнение пряко ангажира
дисциплинарната му отговорност.
Чрез
оспорената заповед е наложено второто поред /след мъмрене/ дисциплинарно
наказание по чл. 197, ал. 1, т.
2 от ЗМВР, за проявена небрежност в служебната дейност по смисъла на
чл. 199, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗМВР. Не може да се
приеме, че е налице незначително отклонение от изискванията за изпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Като отговорен за провеждането на отводите и инструктажите на
служителите от група ООР, служителят е допуснал небрежност при изпълнение на
служебните си задължения, изразяваща се в неправилно, непълно и незадълбочено
провеждане на инструктаж на нарядите, без осъществен достатъчен контрол и
проверка на оборудването, униформите, необходимите документи и здравословното
състояние на служителите и без конкретизиране на определени индивидуални
задачи, извън общо възложените и ежедневни такИ..
Безспорно е, че извършеното чрез бездействие противоправно деяние не е било
умишлено, като правилно формата на вината е определена като небрежност
/неосъзнавана непредпазливост/, при която по-скоро
деецът не предвижда настъпването на последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това деяние правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 199, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗМВР, даващо основание
за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".
Вярно е, че същото е наложено в максималния срок по чл. 199, ал. 2 от ЗМВР, но това не е в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Касае се за неизпълнение на основни и задължения. Нарушенията
правилно са преценени като съществени, даващи основание за налагане на
наказанието в максимален размер съгласно чл. 199, ал. 2 от ЗМВР. Следва да се отбележи също, че в случая не е необходимо
от противоправното поведение да са произтекли някакви конкретни вредни
последици, още повече, че в случая нарушенията са осъществени чрез бездействие,
поради което е невъзможно да се преценят адекватно евентуалните вредни
последици за службата в частност и за обществото като цяло.
Поради изложеното съдът приема, че
са налице материалноправните предпоставки на основанието
за налагане на конкретното наказание – неизпълнение на служебните задължения,
сочещо на съставомерно от обективна и субективна
страна неправомерно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина, изразяващо се в допусната небрежност при изпълнение на служебната
дейност, за което в случая и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с
чл. 197, ал.1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗМВР е наложено на инспектор Ж.М.В. - полицейски инспектор V ст. в група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ на Второ Районно управление при ОД на МВР-Стара
Загора дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца. Съдът
намира също, че видът и размерът на наказанието е правилно определен от страна
на ДНО, съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Следователно оспорената Заповед УРИ №8245з-526 от 11.12.2020
г. на началника на Второ Районно управление при ОД на МВР-Стара Загора е
издадена при правилно приложение на материалния закон, при определянето съставомерността на деянието, неговата правна квалификация
и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в съответствие с
установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в
хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че инспектор Ж.М.В.
е извършил вмененото му и описано по-горе дисциплинарно нарушение, като за това
законосъобразно му е наложено и съответното дисциплинарно наказание.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Същата е постановена в съответствие и при правилно приложение
на материалноправните
разпоредби на които се основава, при спазване на административнопроизводствените
правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Доколкото от страна на процесуалния
представител на ответника е отправено искане за присъждане на сторените по
делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, след приключване на последното заседание по делото, чрез
представените писмени бележки, то същото не следва да бъде уважено, като
несвоевременно направено.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.М.В. ЕГН ********** *** против Заповед УРИ №8245з-526 от
11.12.2020 г. на началника на Второ Районно управление при ОД на МВР-Стара
Загора, с която е наложено на В. дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199,
ал. 1, т. 3, предл. първо, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл.
204, т. 4 от ЗМВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр. Стара Загора за присъждане на съдебно- деловодни разноски за процесуално
представителство, като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ на основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: