№ 22
гр. Сливница, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100360 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на
разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. Н. Р., с
който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
последният дължи сумата от 2 500 лв., представляваща главница по договор
за кредит № 9905318 от 11.07.2017 г., сумата от 1211,60 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 11.07.2017 г. до 20.07.2019 г., сумата от 1
019,87 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 21.08.2017 г. до
04.03.2020 г., сумата 69,56 – административни разноски, сумата от 656,55 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – обезпечение чрез поръчителство по договор за
кредит между „Кредисимо“ АД, по силата на който на ответника била
предоставена като кредит сума в размер на 2 500 лева. Договорите за
потребителски кредити, които „Кредисимо“ АД отпуска, включително и
сключения с ответника – с № 9905318 от 11.07.2017 г., се сключват изцяло
онлайн чрез официалната интернет страница www.credissimo.bg и при
1
условията на договаряне чрез средствата за комуникация от разстояние, като
всеки договор се сключва във формата на електронен документ и
правоотношенията се реализират съобразно изисквания на ЗЕДЕП. Посочено
е, че ответникът е кандидатствал за кредит чрез интернет страницата на
дружеството, на която е създал потребителски профил. Кредиторът е
изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, с което го запознал с
условията по договора необходимата преддоговорна информация във
формата на Стандартен европейски формуляр, както и с общите условия за
предоставяне на потребителски кредити на „Кредисимо“ АД. След
одобряване на искането кредиторът изпраща електронно съобщение до
ответника заедно с договора и последният следва да отрази, че е запознат с
общите условия и европейския формуляр. След получаване на обвързващото
волеизявление от страна на ответника в горния смисъл, е сключен процесния
договор за кредит при условията на чл.10, ал.1 ЗПК. На 11.07.2017 г. ищецът е
извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума в размер на 2 500
лева и ответникът я е усвоил на каса на „Изи пей“ АД срещу предоставяне на
документ за самоличност.
Отразено е в исковата молба, че на 11.07.2017 г. при сключване на
договора за кредит ответникът Р. е избрал да обезпечи изпълнението на
задълженията си по договора за кредит като осигури поръчителство от „Ай
Тръст“ ЕООД, без договорът за поръчителство да е задължителен. Твърди се,
че договорът е изпратен от „Ай Тръст“ ЕООД на посочена от ответника
електронна поща и е сключен чрез предоставения му по телефон СМС код.
Съгласно договора за поръчителство, ищецът „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласил
да отговаря солидарно с ответника пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД за
изпълнение на задълженията по договора за кредит. За предоставената услуга
от „Ай Тръст“ ЕООД ответникът се е съгласил да заплаща месечно
възнаграждение в размер на 113,34 лв. за срока на договора за кредит.
Отразено е в исковата молба, че договорът с „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
чрез размяна на електронни изявления. В договора за поръчителство е
уговорено, че ако една сума не е достатъчна да погаси едновременно
задължения към кредитора „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД с
приоритет се погасяват задълженията към поръчителя.
Тъй като ответинкът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил
нито една вноска от предоставената катот кредит сума, кредиторът е поискал
2
плащане от ищеца-поръчител за всичките неизпълнени задължения по
договора за кредит. Ищецът е изпратил уведомление по ел. поща на ответника
за всички дължими суми от него и за предстоящото погасяване от
поръчителя. Ищецът посочва, че на 09.03.2020 г. в качеството си на поръчител
е изпълнил всички задължения на ответника към кредитора, за което е
уведомил ответника по ел. поща, както и за встъпването му в правата на
кредитор. Доколкото съобразно чл. 15, вр. чл. 12 от Договора за кредит и
съгласно чл. 14 от договора за поръчителство ответникът се е съгласил
всички уведомления, изявления и документи във връзка с подписаните
договори да му бъдат изпращани на имейл, ищецът счита, че изявленията са
надлежно връчени на ответната страна.
Тъй като ответникът не е погасил дължимата сума по кредита до
уговорения краен срок – 20.07.2019 г., вземането на ищеца е станало
изискуемо на основание настъпил падеж. Ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като било
образувано ч.гр.д. № 196 / 2020 г. по описа на РС – гр. Сливница и същата е
била връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение. Това
поражда правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска за
установяване на вземанията, както и осъждане на ответника да заплати
направените разноски, както в заповедното производство, така и по
настоящото.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба
ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и прави признание на
иска, изразява готовност да заплаща задължението разсрочено и моли на
ищеца да не бъдат присъждани разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
По делото са приети материалите по ч.гр.д. № 196 / 2020 г. по описа на
РС – гр. Сливница, образувано по заявление на ищеца, във връзка с което за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 117 от
27.05.2020 г., срещу която длъжникът е депозирал възражение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ответника признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК намира,
3
че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска
поради следните съображения:
Ищецът в настоящото производство на 20.11.2019 година е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което съдът е издал заповед за изпълнение № 117 от 27.05.2020 г. по ч.гр.
дело № 196/2020 г. по описа на РС – Сливница, с която е разпоредил на
длъжника М. Н. Р. да заплати на кредитора „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 2 500
лв., представляваща главница по договор за кредит № 9905318 от 11.07.2017
г., сумата от 1211,60 лв., представляваща договорна лихва за периода от
11.07.2017 г. до 20.07.2019 г., сумата от 1 019,87 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 21.08.2017 г. до 04.03.2020 г., сумата 69,56 –
административни разноски, сумата от 656,55 лв., представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ответницата признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК
намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на
иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
визирани в чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът М. Н. Р. е признал в
съдебно заседание на 07 юни 2021 година предявения иск. Признатото право
от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не
противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска за уважаване на предявените при условията
на кумулативно съединяване искове, без да мотивира съдебния акт по
същество - чл. 237, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските в исковото производство е налице
признаване на исковете, но не е налице другата предпоставка по чл. 78, ал. 2
от ГПК - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
исковете. Настоящото производство по предявения установителен иск е
4
образувано въз основа на искова молба, като на ответника са му били
известни задълженията му към ищеца за които се уважава настоящия иск и за
които ответникът признава иска. Ответникът е станал причина за образуване
на настоящото исково производство. Поради това на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени от него
разноски в исковото производство в общ размер 409,15 лв., от които 109,15
лв. заплатена държавна такса за образуване на производството и 300 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно представения от ищеца списък по
чл.80 ГПК.
По отношение на разноските в заповедното производство ответникът с
неизпълнение на задълженията си по цитираните договори за кредит и
поръчителство е дал повод за завеждане на заповедното производство за
сумите предмет на иска и ги дължи на ищеца, така както са присъдени в
заповедта за изпълнение.
Мотивиран от изложеното и по реда на чл. 237 ГПК, ал.1 ГПК съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, предявени от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център
„България“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш. чрез
пълномощника юрк. Г.., че съществува вземането му срещу М. Н. Р., с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Д., ул. “З.С.“ № 30, за сумата в размер на от 2
500 лева, представляваща главница по договор за кредит № 9905318 от
11.07.2017 г., сумата от 1211,60 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 11.07.2017 г. до 20.07.2019 г., сумата от 1 019,87 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 21.08.2017 г. до 04.03.2020
г., сумата 69,56 – административни разноски, сумата от 656,55 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнени ена
парично задължение по чл.410 ГПК № 117 от 27.05.2020 г. по ч.гр. д. №
196/2020 г. по описа на РС – Сливница, ведно със законната лихва върху
5
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Н. Р., с ЕГН **********,
с настоящ адрес гр. Д., ул. “З.С.“ № 30 да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от
управителя И.Ш. чрез пълномощника юрк. Г.., сумата от 409,15 лв., от които
109,15 лв. заплатена държавна такса за образуване на производството и 300
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Н. Р., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., ул.
“З.С.“ № 30 да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш. чрез
пълномощника юрк. Г.., разноските по заповедното производство общо в
размер на 259,15 лева, от които 109,15 лева – държавна такса и 150 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
получаването на съобщението от страните за постановяването му.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 196/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се
докладва.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6