№ 5810
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №7576/15.05.2023г., постановено по гр.д. №36851/2022г.
по описа на СРС, 61 състав, е отхвърлен предявеният от „У.П.М.“ ЕООД
срещу „О.“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за връщане
на сумата от 17 798,05 лева, предоставена от ищеца „У.П.М.“ ЕООД на „О.“
ЕООД за заплащане на глоби и съдебни разноски във връзка със задържана на
10.10.2017г. стока (детски играчки) внос от Yantian, Китай, с контейнер
№TEMU7895747/40’hc, номер на коносамент № SSZ08170036, за което е
сключен двустранен споразумителен протокол №001/18.10.2017г., и във връзка
със задържана на 23.10.2017г. стока (детски играчки) внос от Yantian, Китай, с
контейнер №CCLU743967/40’hc, номер на коносамент № SSZ091700184, за
което е сключен двустранен споразумителен протокол №001/13.11.2017г.,
поради неосъществено основание – липса на наложени глоби и съдебни
разноски, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022г. до окончателното
плащане на сумата, като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от „У.П.М.“
ЕООД срещу „О.“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
връщане на сумата от 17 798,05 лева, предоставена от ищеца „У.П.М.“ ЕООД
1
на „О.“ ЕООД за заплащане на глоби и съдебни разноски във връзка със
задържана на 10.10.2017г. стока (детски играчки) внос от Yantian, Китай, с
контейнер №TEMU7895747/40’hc, номер на коносамент № SSZ08170036, за
което е сключен двустранен споразумителен протокол №001/18.10.2017г., и
във връзка със задържана на 23.10.2017г. стока (детски играчки) внос от
Yantian, Китай, с контейнер №CCLU743967/40’hc, номер на коносамент №
SSZ091700184, за което е сключен двустранен споразумителен протокол
№001/13.11.2017г., поради отпаднало основание – оттегляне на делегираните
права по даденото на ответника пълномощие, ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2022г. до окончателното плащане на сумата, като
неоснователен. Отхвърлен е предявения от „У.П.М.“ ЕООД срещу „О.“ ЕООД
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 49,44
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 17 798,05 лева за
периода от 28.06.2022г. до 06.07.2022г., като неоснователен. Осъдено е на
основание чл.78, ал.3 от ГПК „У.П.М.“ ЕООД да заплати на „О.“ ЕООД сумата
от 1800 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „У.П.М.“ ЕООД,
чрез пълномощника адв. М. А., като се излагат оплаквания, че същото е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Изводът на първоинстанционния
съд, че ответникът е изпълнил задължението си да прехвърли получените от
него суми на трети лица – митнически агенти за покриване на евентуално
възникнали глоби и разходи за съдебни разноски в административните
производства по отношение на задържаните два контейнера стоки,
противоречал на сключените между страните споразумителни протоколи и
действителната воля на страните. Съгласно договореностите ответникът
следвало да внесе получените суми лично и директно по сметките на
държавните институции или по сметка на съдилищата и с тях да погаси тези
евентуално възникнали глоби и разноски. В случая сумите били преведени по
сметки на трети частни лица – митнически агенти, поради което неправилна
била преценката, че ответникът е изпълнил задълженията си по
споразумението. Според договорката между страните именно ответникът
следвало да се сдобие с разходни документи, удостоверяващи плащането на
глоби и разходи за съдебни разноски пред ищеца. Първоинстанционният съд
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, като неправилно приел,
2
че в тежест на ответника е да представи разходни документи за извършените
плащания. Съобразно приложимата нормативна уредба за митническите
органи не възниквало задължение да предоставят решение, становище на
получателя на стоки, дал разрешение за тяхното унищожаване, а такова се
издавало едиствено на правопритежателя на правата и само ако същият
изрично го поиска. Поради това нито деклараторът, нито адвокатът на
собственика на стоките били надлежно уведомени от митническите органи в
Гърция за унищожаването на стоките. Даденото от ищеца – собственик
разрешение за унищожаване на стоките изключвало образуване и на съдебни
процеси, свързани с проверка нарушаване права на интелектуална
собственост, респ. налагане на глоби. Основание за плащане на разходи за
глоби, такси и др. не можело да възникне поради обстоятелството, че от
датата на плащане на сумите са изтекли повече от пет години и всякакви
срокове, предвидени в европейското и националното законодателства за
ангажиране на отговорността на дружеството са изтекли. Поради това
основание за плащане на глоби и съдебни разноски не било осъществено и не
можело да се осъществи за в бъдеще, поради което задържането на сумите по
депозита се оказвало безпредметно и безполезно. Освен това съгласно
предоставеното му пълномощно ответникът имал право да се снабди с
необходимите документи от митническите органи, че случаят е приключен.
Поради това от тълкуването на волята на страните заедно с предоставеното
пълномощно се обосновавал извода, че именно ответникът може и следва да
получи такива документи и въз основа на тях да заплати евентуално
възникнали разходи за глоби и съдебни разноски, съответно да ги представи
на ищеца, пред който да оправдае извършените разходи, съответно да му
доплати, ако същите надхвърлят платените като гаранция суми. Неправилен
бил и изводът на съда, че ответникът не е имал задължението да следи за
движението по казуса, като този извод бил в противоречие с представената
двустранна кореспонденция между страните. По делото били налице
признания на ответника, че депозитът от МЕДКАРГО му е възстановен и е
наличен в банковата му сметка. Била изразена воля от страна на ответника за
разваляне на споразуменията, като в представената електронна
кореспонденция било посочено от ответника, че възникналия проблем със
задържаните стоки не е от компетенциите на митническия агент и препоръчва
случая да се поеме от адвокат. Поради това ищецът нямал друг избор освен да
3
поиска дадените суми, с което потвърдил развалянето на договора.
Споразуменията имали характер на договор за поръчка и при развалянето му
довереникът бил длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, тъй като средствата
предоставени от доверителя във връзка с изпълнението на същата били
получени на отпаднало основание. Депозитът бил преведен по сметки на
трети лица преди да са настъпили основанията за плащане, което не било в
изпълнение на споразуменията. Поради изложеното моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
осъдителни искове да бъдат уважени.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна „О.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Я. С., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който
жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение. От събраните по делото доказателства се установявало, че
предадените депозити били предоставени ищеца за обезпечаване на
задълженията му към митническите органи в Република Гърция след
проведена с негово участие кореспонденция с митническите представители.
Съставените двустранни споразумителни протоколи били именно в
продължение на тази кореспонденция, с която ответникът бил запознат.
Сумите, предмет на исковите претеции, били предоставени от ищеца с цел
превеждането им на митническите агенти по тяхно настояване и със знанието
и одобрението на ищеца. Не били налице предпоставките за връщане на
платените депозити, съгласно условията в сключените двустранни
споразумителни протоколи. Ответникът не би могъл да има качеството на
участник в административни и/или административно-наказателни
производства срещу ищеца и не би могъл да се снабди с доказателства за
тяхното приключване. Това било видно и от представеното пълномощно за
представителство пред митническите органи във връзка с транспорта на
задържаните контейнери, което не съдържало подобни клаузи, а освен това
било ограничено и със срок до 31.12.2017г. В споразумителните протоколи
било надлежно постигнато съгласие относно вида и типа на документите,
които следва да бъдат представени, за да бъдат възстановени процесните
суми, каквито доказателства не били ангажирани. Несъстоятелно било
твърдението и, че след унищожаването на стоката на нарушителя не следвало
да бъде предоставен документ, удостоверяващ този факт. Упълномощаването
4
на ответника като митнически представител касаела само и единствено
действия, свързани с освобождаване на стоките от митническите власти, но не
и действия в производства, образувани след надлежното установяване на
извършеното от ищеца закононарушение. Не съществувало задължение за
ответника за последващи действия по отношение на двете пратки, вън от
получаването на депозитните суми, тяхното превеждане към митническите
агенти и последващото им възстановяване след настъпване на условията за
това. Не било установено надлежно възстановяване на депозитните суми от
страна на митническите агенти, съответно не било установено да са настъпили
условията за тяхното освобождаване. Не било налице основание за разваляне
на договорите за поръчка, тъй като липсвало неизпълнение. Поради това
волеизявлението не било породило правно действие. Ответникът изпълнил и
продължавал да изпълнява задълженията си по двата споразумителни
протокола.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, както и с оглед събраните във въззивната
инстанция писмени доказателства, следва да се добави и следното:
5
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Съгласно т. 1 ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по някои въпроси на
неоснователното обогатяване, фактическият състав на разпоредбата на чл.55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, на която основава исковата си претенция ищецът, на
връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да
бъде осъществено – при двустранни договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне и др. В процесния случай не е
налице неосъществено основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
доколкото към момента на плащането между страните е съществувало
валидно договорно правоотношение по договор за поръчка по смисъла на
чл.280 и сл. от ЗЗД. От представените писмени доказателства –
споразумителни протоколи и двустранна кореспонденция се установява, че
между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по
силата на което на ответника е било възложено митническо представителство
във връзка с внос на стоки от Китай, като съгласно представеното
пълномощно ищцовото дружество е упълномощило ответника да осъществява
представителство по смисъла Закона за митниците, включително заплащане и
обезпечаване на дължими митни сборове и др. държавни вземания.
Установява се също така, че процесните суми са били платени за обезпечаване
на евентуално възникнали глоби и разходи за съдебни разноски, свързани със
задържането на стоки със съмнение за нарушаване на авторските права.
Видно от представената двустранна кореспонденция ищецът е бил уведомен
за това, че посочените суми се изискват от страна на митнически агент
„М.Д.Т.Ш.“ С.А., както и, че същите са преведени по сметка на митническия
агент от ответника. Поради това въззивната инстанция приема, че процесните
суми са предадени на ответника на валидно правно основание – сключен
договор за поръчка, и представляват средства, необходими за изпълнение на
поръчката, съгласно чл.285 от ЗЗД. Достатъчно е установяването по делото, че
плащането на сумата е станало на определено основание, което от своя страна
изключва фактическия състав на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за
връщане на даденото поради неосъществено основание. Поради изложеното
претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е неоснователна и
решението, с което същата е отхвърлена е правилно.
6
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че заплатените от него суми са при отпаднало
основание, тъй като сключените между страните споразумения следва да се
считат за развалени.
Задължението за реституция на полученото във всички хипотези на
неоснователно обогатяване, вкл. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е
извъндоговорно. Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения
между двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е
имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила.
Тогава, освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към
момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт,
обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието. Всичко това
определя предмета на търсената защита – съществуване на твърдяното
правоотношение между насрещните страни, развалянето му и то по
причината, твърдяна от ищеца. Съдът дължи да прецени наличието на
поддържаната договорна връзка между страните, нейното съдържание,
настъпили ли са твърдените основания за разваляне на договора и това
сторено ли е, съответно какво е дадено като престации по разваления договор
от насрещните страни по него. В случая ищецът не се позовава да е налице
някоя от законоустановените хипотези на разваляне на договора, а твърди
оттегляне на поръчката. С уведомление, прието като писмено доказателство
във въззивното производство, ищецът е направил изявление, че оттегля
възложените на ответника задачи за обезпечаване или плащане на евентуални
глоби или съдебни разноски, поради което счита правоотношенията за
прекратени. Неоснователни са доводите на ищеца, че процесните суми са
платени въз основа на двата сключени между страните споразумителни
протоколи. Установява се при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, че сумите са предадени на ответника във връзка с изпълнение
на задълженията му по сключения между страните договор за поръчка във
връзка с предоставеното му пълномощно за осъществяване на
представителство по смисъла на чл.18 и чл.19 от Митническия кодекс на
Съюза, Закона за митниците и другите нормативни актове по прилагането им,
като гаранция за покриване на евентуално възникнали глоби и разходи за
съдебни разноски във връзка със задържане на стоки от митническите власти
7
на пристанище Солун. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЗД
оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане
на разноските и на уговореното възнаграждение. Както се посочи, така
заплатените суми представляват разходи във връзка с изпълнение на
поръчката, които, видно от представената двустранна кореспонденция, със
знание на ищеца са били предадени от ответника на трето лице с цел
обезпечаване на задължения за глоби и съдебни разноски. Следва да се
отбележи също така, че съгласно подписаните между страните
споразумителни протоколи сумата подлежи изцяло или частично на
възстановяване срещу надлежно представени разходни документи, след
издаване на официално становище от страна на митническите власти на
пристанище Солун и съответния компетентен съд на Република Гърция
относно статута на стоката. В случая такива не са представени по делото, а от
представената електронна кореспонденция на ответника с митническия агент
се установява, че няма развитие по случая, който все още е отворен и ще бъде
преразгледан след няколко години. Установява се също така, че ответникът
своевременно е уведомил ищцовото дружество за това, че не може да се
снабди с официална информация или документ от митническите органи в
Гърция относно задържаната стока. Поради изложеното въззивната инстанция
споделя извода на първоинстанционния съд, че предоставените от ищеца на
ответника суми са получени за внасяне по сметка на трети заинтересовани
лица като обезпечение на евентуално наложени бъдещи глоби и направени
разноски, съгласно предоставените му пълномощия, което задължение е
надлежно изпълнено от ответника и сумите са преведени на третите лица –
митнически агенти. Ето защо не е налице неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца и предявената претенция по чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените за въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, намалено на основание чл.78, ал.5 от
ГПК по направеното възражение за прекомерност на разноските, направено от
насрещната страна, което съдът приема за основателно с оглед фактическата и
8
правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника
процесуални действия.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4997/30.03.2023г., постановено по гр.д.
№44760/2022г. на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА „У.П.М.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК
****, разноски за въззивното производство в размер на 1500 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9