РЕШЕНИЕ
№………/28.09.2021 г.
Гр.
София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично заседание на осемнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Габриела Владова,
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Маджев т. д. № 265/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от 21.10.2019 г., която
е подадена от „К.Е.П.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу „З.А.Д.А.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Средец“, ул. „********Предявен е за разглеждане е иск с правна
квалификация чл. 405 КЗ, във връзка с чл. 384, ал. 2, т. 1 ТЗ за заплащане на
сумата в размер от 55 616,58 лв. – представляващо възникнало вземане за
заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен
договор „Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица с №
**********/05.04.2019 г. и настъпило в рамките на неговото действие
застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на ПТП на датата –
05.07.2019 г. в гр. Пловдив, което е довело до настъпването на материални щети
върху застрахования по имуществената застраховка лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ Е
63 С“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху заявеното вземане
дължима за периода, считано от 21.10.2019 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/
до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2019 г.
дружеството-ищец е встъпило в лизингово правоотношение с „У.Л.“ АД, въз основа
на което в качеството му на лизингополучател е получил ползването на лизингов
обект – лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ Е 63
С“, с рег. № ********. Придържайки се към поетите с лизинговата сделка
задължения, на 05.04.019 г. ищецът сключил застрахователен договор с ответното
дружество по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“, под формата на застрахователна полица с № **********/05.04.2019
г., като обект на застраховане бил автомобилът предмет на цитирания договор за
лизинг. Посочва се, че периодът на валидност на застраховката се простирал от
08.04.2019 г. до 07.04.2020 г., а уговорената застрахователна сума била в общ
размер на 172 680 лв. Покритие по този застрахователен договор следвало да
намерят материалните щети реализирани по отношение на застрахования обект в
резултат на настъпили покрити рискове, които са изчерпателно упоменати в
полицата. Ищецът изтъква, че на 05.07.2019 г. докато А.Ц.– управител на ищеца
управлявал застрахованото МПС в гр. Пловдив, около 15,50 ч. след излизане от
паркинга на хотел „Л.К.Х.И С.П.“ и включване в движението по бул. „Шести
септември“ посредством ляв завой автомобилът поема в посока Гребен канал. След
около 300 м. при навлизане в ляв завой, водачът изгубва контролът по
управлението на автомобила, като в резултат на това същия излиза вдясно от
пътното платно и се удря в крайпътен стълб. Това довело до настъпване на
материални щети върху застрахованото превозно средство, чиито общ размер по
данни на официален сервиз възлизат на стойност от 62 755,61 лв.с ДДС, като
същите засягат общо 143 позиции по автомобила. Поддържа се, че непосредствено
след настъпване на описаното застрахователно събитие управителят на ищеца е
уведомил ответния застраховател за реализацията му, като резултат от това е
била образувана преписка по щета № 26019030103457. След разглеждане на претенцията на 13.09.2019
г. ответното дружество в писмена форма е отказало плащане на обезщетение по
същата в полза на ищеца. Допълва се и обстоятелството, че изрично в пункт 18.4.
от договора за финансов лизинг сключен между ищеца и „У.Л.“ АД на 04.04.2019 г.
е предвидено, че в хипотеза на настъпили частични вреди спрямо лекия автомобил
предмет на лизинговата сделка обезщетението се изплаща на
лизингополучателя.
В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество – ЗАД
„А.“ АД се е възползвало от възможността
му да упражни писмен отговор по исковата молба. С него предявения за
разглеждане осъдителен иск се оспорва, както по основанието му, така и по
заявения размер. Потвърждава се, че между страните е възникнало застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № **********/05.04.2019 г., с която е
извършено имуществено застраховане на л.а. „МЕРЦЕДЕС АМГ Е 63 С“, с рег. № ********.
Възразява се, че соченото в ИМ събитие няма характера на застрахователно, което
лишава ищеца от правото му на застрахователно обезщетение. Увредите настъпили
от произшествието станало на 05.07.019 г. в гр. Пловдив не били последица от
покрит застрахователен риск, защото попадали в хипотезата на изключен риск по
смисъла на т. 14.5. от ОУ по застраховката. Касаело се за действия предприети
от страна на водача, които покривали характеристиката на такива за проявена
„груба небрежност“ и които са единствената причина за реализацията на увредите
по превозното средство, което е застраховано при ответника. Грубата небрежност
проявена от водача се състояла в това, че същия е управлявал автомобила в
населено място при скорост надвишаваща над 2 пъти, тази установена за движение
в населено място /до 50 км.ч./, и 3 пъти тази в отсечката, където е станало
произшествието /установено било скоростно ограничение до 30 км.ч./, липсвало и
съобразяване на конкретните пътни условия и пътен участък, доколкото водачът
избрал скорост за движение надхвърляща 100 км.ч., която е над критичната такава
за преодоляване на левия завой, като максималната възможна скорост, която при
която коментираният завой е можело да бъде преодолян е около 90 км.ч. По
отношение преценката за груба небрежност не трябвало да се пренебрегва и
обстоятелството, че вследствие на настъпилия удар на превозното средство е била
увредена и градска инфраструктура /сборен е уличен стълб за осветление/.
Очертаното поведение не попадало сред покритите рискове по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на КЗ, защото при възникването на вредоносното събитие отсъстват
елементите несигурност, неизвестност, независимост от волята на застрахования,
респективно водача. Ако тези съображения за непокрит/изключен риск не били
споделени от съда, то застрахователят в условията на евентуалност привежда и
възражение, че не дължи обезщетение по полицата, доколкото при настъпилото
събитие били налице множество нарушения на задължения по застрахователния
договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно :
ищецът не е ползвал МПС-то с грижата на добрия стопанин – т.50.2. от ОУ; не е
предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия за предпазване на
застрахованото МПС от вреди – т.50.3. от ОУ; не е спазил правилата за движение
по ЗДв.П и правилата за прилагането му – т.50.5 от ОУ. Именно поради
неизпълнението очертаните задължения на основание т. 50.9 от ОУ застрахователят
е преценил, че следва да откаже изцяло плащането на застрахователно
обезщетение, като е съобразил тежестта на неизпълнението и множеството нарушени
уговорки по договора. Ако се приеме, че няма основание за прилагането на пълен
отказ, както е процедирал ответника, то същия настоява за прилагането на
редукция в порядъка на 90 % от размера на заявеното за изплащане обезщетение,
тъй като са налице множество и съществени по тяхното естество нарушения на
задължения по застрахователното правоотношение, които са спомогнали за
реализирането на произшествието със застрахования автомобил. Въведени от
ответника са и възражения по размера на търсеното за присъждане застрахователно
обезщетение, като е налице позоваване, че то трябва да бъде определено на база
действителната стойност на вредите към датата на настъпване на произшествието,
като тази стойност не кореспондира на очертаната от ищеца в ИМ. Възразява се по
всяка една позиция упомената в ИМ, като се отрича по нея да е налице увреждане,
вид на ремонта за неговото отстраняване, както и по упоменатата цена на същия.
Ако исковата претенция бъде счетена за основателна, то застрахователя прави
възражение за прихващане на сумата в размер от 3 698,80 лв., която съставлява
дължимата по застрахователния договор премия по 3-та и 4-та вноски. Отбелязано
е, че по смисъла на т. 28 и сл. от ОУ при настъпване на застрахователно събитие
цялата премия по застраховката става изискуема.
В срока по
чл. 372 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба от „К.Е.П.“ ООД, с която дружеството чрез
пълномощникът му в производството излага съображения по въведените от ответния
застраховател оспорвания в отговора му. Категорично несъгласие е изразено по
повод твърденията за допусната от водача на застрахованото МПС груба
небрежност, която изключвала покритие по събитието очертано в ИМ. Всички
твърдения за движение с недопустима скорост и поведение на водача на автомобила
се базирали на изводи направени в частна експертиза съпътстваща отговора, която
не би могла да се обсъжда и цени в пределите на исковото производство, защото
не е събрана по установения в процесуалния закон ред. В този контекст
почиващите на това заключение доводи и аргументи на ответника били неправилни.
Опонира се по това, че в района на произшествието имало поставен знак за
ограничение на скоростта до 30 км.ч., каквито твърдения се поддържат от
ответника. От ищецът се отрича и това към момента на сключване на договора да е
бил запознат и да са му били предоставени общите условия за този тип
застраховка във вида описван от ответника. От застрахователя не били въведени
ясни критерии относно понятието „груба небрежност“, което го лишава от
възможността да изисква тяхното спазване от водачите на застрахованото МПС,
респективно да отказва заплащане на обезщетение позовавайки се на подобно
неспазване. На самостоятелно основание застрахованият-ищец прави възражение за
нищожност на определени клаузи от Общите условия действащи към застрахователния
договор /т.50.2., 50.3., 50.5., 50.9, 95 и 14.5./, доколкото същите
противоречали на закона, като тези уговорки противоречат на признат от правовия
ред интерес на застрахования в пределите на учреденото застрахователно
правоотношение. Едновременно с това други уговорки от ОУ, а именно 6.3.,
6.5.10. и 6.2.4. били несъответни на съдържанието на застрахователната полица,
която следва да намери приложение съгласно чл. 384, ал. 1 КЗ. Не отговаряли на
действителното положение и изнесените в отговора твърдения, че водачът на
застрахованото превозно средство не е положил грижата на добрия стопанин при
управлението му непосредствено преди настъпване на събитието, както и че не е
взел предохранителни мерки за осигуряване предпазването на МПС-то от увреждане,
както и че се е отклонил от правилата за движение по пътищата. Нямало основание
да се приеме за установено и възражението на ответника за редукция на
застрахователното обезщетение, защото липсвали доказателства, че водачът на
застрахованото МПС е пренебрегнал задължения по имуществената застраховка,
както и правила за движения по пътищата, които негови действия да са допринесли
в една или друга степен за настъпването на вредоносния резултат. Акцентира се и
над това, че никъде в застрахователния договор не била уредена подобна
възможност за намаляване на застрахователното обезщетение, в т.ч. определяне на
процентно съотношение. Ищецът допълва фактическите си твърдения с това, че към
момента на подаване на ДИМ увреденият автомобил е бил напълно възстановен със
средства на ищеца в официалния сервиз на марката.
В срока по чл. 373 ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, с който се поддържат всички вече изказани в първоначалния отговор
съображения. Добавя се оспорване на твърдението на ищеца, че понастоящем
автомобилът сочен за увреден от събитието настъпило на 05.07.2019 г. е
възстановен. Възразява се по вида, размера и количеството на сторените ремонтни
операции и вложените нови части, съгласно приложените към ДИМ фактури.
Възразява се, че ищецът е реализирал плащане на стойностите по двете фактури
във връзка с поддържания от него ремонт.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Съгласно сключен на 04.04.2019 г. между „У.Л.“
ЕАД-лизингодател и „К.Е.П.“ ООД – лизингополучател договор за финансов лизинг №
133908 лизингополучателят е получил за ползване от лизингодателя лизингов обект
– употребяван лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“,
модел „Е 63“, с номер на рама WDD2130891A285976 срещу заплащане на втъпителна и погасителни лизингови вноски. Съгласно
чл. 18.1. от договора за целия срок на договора в задължение на
лизингополучателя е да застрахова лизинговия обект в полза на лизингодателя за
видовете застраховки, съгласно раздел 1, а именно – Гражданска отговорност и
Каско. Според клаузата на чл. 18.4 от
договора при настъпването на частични вреди обезщетението се изплаща на
лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура,
в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния
изпълнител.
Представена е застрахователна полица № ********** от
05.04.2019 г., сключена между „У.Л.“ ЕАД /в качеството му на собственик на
лизинговия обект - употребяван лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС“, модел „Е 63“, с номер на рама WDD2130891A285976/ и
застрахователно дружество - ЗАД „А.“ АД,
като същата се отнася до имуществена застраховка „КАСКО“ с покритие „ПЪЛНО
КАСКО“ на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС“,
модел „Е 63“, с номер на рама WDD2130891A285976 с първа датата на регистрация –
07.06.2017 г. Уговорено е, че застрахователната сума по полицата възлиза на 172 680
лв., като полицата е валидна за периода от 00:00 часа на 08.04.2019 г. до 23:59
часа на 07.04.2019 г. Застрахователната премия подлежаща на плащане от
застрахованото лице е установена на сумата от общо 7 397,60 лв., като
същата е предвидено да се погаси на четири вноски през периода на действие на
полицата. При сключване на полицата е отразено, че застрахованото лице - „У.Л.“
ЕАД, действа чрез пълномощник - „К.Е.П.“ ООД – лизингополучател договор за
финансов лизинг № 133908. Същата е подписана за застрахован и за застраховател,
като не са отразени именатана лицата положили подписите. В полицата е отразено,
че застрахования е получил преписи от представител на застрахователя на Общи
условия и Специлни условия за застраховки „Каско на МПС“, „Автомобилен асистанс
за чужбина“ и „Злополука на местата в МПС“, като е посочено че същия е запознат
с тях и ги приема.
Приложени са Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“ приложими към застрахователните договори които ЗАД „А.“
сключва с физически и юридически лица, които са собственици на моторни превозни
средства. Съгалсно отразеното в т. 97 Общите условия в тази им редакция влизат
в сила, считано от 01.12.2014 г. В т.14.5. от същите сред изключените рискове
при настъпването на които не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС са очертани хипотези предизвикали застрахователното събитие,
както следва умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица. Сред дефинираните с ОУ термини употебени в тях в т. 17
присъства и „грубата небрежност“, като под нея се подвждат неизчерпателно
действия или бездействия : преминаване през железопътен прелез при спуснати,
започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното
устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в
прелеза; преминаване през железопътен прелез при забранителен звуков и/или
светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им;
навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на МПС с незатворени
врати и капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична
помпа; необезопасяване на МПС срещу самопотегляне; управление с гуми, чиито
технически изисквания не съотвестват на законовите изисквания и сезонните
условия; паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и всички други
случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на водача или
неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от
вреди.
По делото е представен протокол за ПТП № 1727927 от
05.07.2019 г., съставен длъжностно лице изпълняващо длъжност „младши
автоконтрольор“, в който е посочено, че на 05.07.2019 г. около 15,50 ч в гр.
Пловидв при движение на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“, с рег. № ********по
бул. „Шести септември“ от изток на запад с посока към „Гребна база“ и при
навлизане в лява крива на пътното платно, поради движение с несъобразена
скорост с релефа и местността, водаъчът изгубва контрол върху автомобила
напуска вдясно по посоката си на движение пътното платно и реализира ПТП в
метален стълб за улично осветление. В протокола е посочено, че водач на
автомобила участвал в настъпилото ПТП е лицето – А.К.Ц.. В протокола са
отразени и видимите щети реализирани по превозното средство, вследствие на
настъпилото произшествие. Протоколът е подписан от участника.
На 05.07.2019 г. до ответния застраховател – ЗАД „А.“
АД е депозирано уведмоление за щета по застраховка „Каско на МПС“, което е
подадено от А.К.Ц. означен, като представител на собственика на лек автомобил
„МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“, с рег. № ********. В същото пред застрахователното
дружество е оповестено, че на 04.07.2019 г. спрямо застрахованото МПС е
реализирано ПТП, като същото е станало при следния механизъм около 15,50 ч. в
гр. Пловдив при пътуване по бул. „Шести септември“ при навлизане в завои от
изток-запад посока „Гребна база“ водачът изгубил управление над автомобила
вследствие на което същият излязъл извън пътя, като същевременно ударил и
съборил уличен стълб, като спрял около 30 м. отстрани на пътя. Описано е, че
уврежданията настъпили по превозното средство вследствие на така случилото се
събитие са концентирани в предната част на автомобила и в ходовата му част. По
повод на това уведомление пред ответния застраховател била образувана преписка
по щета № 26019030103457, като на 05.07.2019 г. и 16.07.2019 г. експерти при ЗАД „А.“ АД извършили оглед и
описали увредените части по автомобила.
На 13.09.2019 г. ЗАД „А.“ АД уведомил „У.Л.“ ЕАД и А.К.Ц.
относно решението си по образуваната преписка по щета № 26019030103457, а
именно да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, с което да се
покрият вредите реализирани по застрахования лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“,
с рег. № ********, вследствие на декларираното събитие от 04.07.2019 г.,
доколкото същото съставлявало изключен риск по смисъла на т. 14.5. от ОУ
приложими към застрахователното правоотношение създадено по сключената полица,
съответно застрахователят не отговарял пред застрахования, тогава когато
вредите били настъпили вследствие на събитие, което е предизвикано от действия
на водача покриващи хипотезата на груба небрежност. За такива действия в
писмото се сочи, че управлението на автомобил в населено място при ограничение
от 30 км./ч. със скорост от 100 км./ч., като техническите параметри на мястото
и превозното средство са позволявали завоят да бъде преодолян със скорост не
по-висока от 90 км/ч.
Съгласно приложена по делото проформа фактура
издадена от „С.С.Р.“ ЕАД на 04.09.2019 г. с получател дружеството-ищец е дадена
стойност на частите и труда необходими за отстраняването на вреди по лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“,
с рег. № ********, по повод на които е образувана щета № 26019030103457, като в
детайлизирана разбивка по описание на материалите е калкулирана обща сума за
плащане в размер на 62 755,61 лв. с вкл. ДДС.
Ангажирани са също така два броя фактури издадени от
„С.С.Р.“ ЕАД на 26.09.2019 г. и
25.10.2019 г. с получател отново дружеството-ищец, с които за ремонтни дейности
по лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“ са наичислени стойности от 16 000 лв.
с ДДС по първата фактура и 39 616,58 лв. с ДДС по втората фактура. Според
приложените две потвърждения за осъществени плащания от „К.Е.П.“ ООД в полза на
„С.С.Р.“ ЕАД се установява, че ищецът е платил в полза на дружеството издало
фактурите сумите по тях, съответно на дататите 25.09.2019 г. и 25.10.2019 г.
Фактът на извършените плащания се разкрива и от приетото по делото експертно
заключение по допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Дадени са отговори, че издадените от „С.С.Р.“ ЕАД два броя фактури от
26.09.2019 г. и 25.10.2019 г. са осчетоводени, като при „К.Е.П.“ ООД, така и при издателя им,
съответно впоследствие са осчетоводени и като платени. Допълва се, че
коментираните фактури присъстват в дневниците към справките-декларации по ДДС,
като подадени към НАП със същите суми. Плащанията на сумите по фактурите били
извършени чрез банкови преводи, за което били налични данни в съответните
извлечения. Заключението е прието без да се оспорва от страните по делото.
По делото е прието и заключение по допусната САТЕ. С
него вещото лице след съобразяване на приобщените по делото доказателства, в
т.ч. и събраните гласни такива е дало отговори на поставените към него въпроси,
в следния смисъл : конкретизираните и описани в заключението увреждания по лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“, с рег. № ********се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.07.2019 г. ПТП в гр. Пловдив.
Паричната стойност необходима за възстановяване на описания лек автомобил
изчислена при съобразяване на актуалните пазарни цени към датата на настъпване
на ПТП – 04.07.2019 г. възлиза на сумата от 62 755,61 лв. Позицията на
вещото лице е, че причината за настъпването на изследваното ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил „МЕРЦЕДЕС“, който го е управлявал със скорост от
87,10 км/ч, която се явява по-висока от критичната за преодоляване на завоя –
80,21 км/ч. Непосредствено преди настъпване на удара скоростта на движение на
превозното средство е била 87,10 км/ч, като е пояснено, че в кориците на делото
няма доказателства, от които да се извличат данни за налична хоризонтална или
вертикална маркировка, която да е ограничавала скоростта непосредствено преди
момента на настъпване на произшествието. На последно място вещото лице е
посочило, че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил в случай,
че същият го е управлявал при скорост по-ниска от критичната за преодоляване на
завоя - 80,21 км/ч. При изслушването му
в съдебно заседание на 18.06.2021 г. вещото лице – Й. е посочил, че е ползвал
приложения по делото снимков материал, откъдето е възприел ситуирането на
МПС-то след настъпване на произшествието. По отношение мястото на напускане на
пътното платно от превозното средство вещото лице се позовава на оставените
следи в тревната площ разположена до пътя. Изтъква и това, че е онагледил
траекторията на движение на автомобила от излизането му до пътното платно до
мястото на спиране в нарочно изготвена скица. Обоснован е и методът на
извършеното от вещото лице изчисление на скоростта, с която автомобилът се е движел
непосредствено преди да напусне пътното платно. Пояснено е, че ако хипотетично се
допусне излизане на автомобила от пътното платно на място различно от това,
което е възприело вещото лице /такова което е по-близко до мястото на
установяване на автомобила/, то тогава скоростта би била по-ниска. Обосновава
се обаче, че от приложените по делото материали извод за различно /по-близко
място на напускане на автомобила/ не може да бъде формиран. Експертното
заключение е оспорено от процесуалния представител на ищеца в производството, в
частта му с която е определена скоростта на движение на автомобила към момента
на напускане на пътното платно, като е възприето изминато разстояние от 63,78
метра в тревната площ. Касаело се до субективно възприятие на вещото лице,
което е ползвало обектите визуализирани върху няколко снимки.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством извършени разпити на доведени от всяка от страните по спора
свидетели.
При разпита си свидетелят А.Ц.посочва, че е
съдружник в ищеца, като от две години дружеството притежава лек автомобил “МЕРЦЕДЕС АМГ 63 С“, с рег. № ********, бял цвят. Същият се управлява от
свидетеля. Описва, че в началото на м. юли 2019 г. шофирайки в гр. Пловидв при излизане
от хотел Л.на Т-образното кръстовище направил маневра ляв завои, като при
следващия ляв завои на пътното платно пред автомобила тръгнало да излиза куче,
на което той реагирал натискайки спирачка целейки да избегне удар. Резултатът
бил, че колата се разтресла и продължила да се движи по направление направо,
като излязла от пътя и се спряла в купчина пръст покрай платното. Близко до
пътя имало обикновен алуминиев стълб с дебелина от около 30 см., като при
излизанто си автомобилът до ударил. Свидетелят обяснява, че на това място
настилката на платното не била особенно добра /имало вълни/, като допълнително
била разпръсната пръст вероятно от изкопни дейности извършвани в близост до
пътя, защото видял да излизат камиони. Скоростта, с която се движел преди
втория ляв завои била не по-висока от 70 км/ч., като пояснява, че там
видимостта е ниска, което препятствало развиването на по-висока скорост. Единственият
възприет от водача пътен знак след потеглянето му от хотела бил на Т-образното
кръстовище, а именно знак „Стоп“. Вредите били основно в предната и ходовата
част на автомобила. След предявяване на протокол за ПТП свидетелят потвърждава,
че положения в него подпис е негов, като описаното в протокола вероятно е
вярно, доколкото е положил подпис под него. Същият бил репатриран от
местопроизшествието с помощта на специализиран автомобил, като бил
транспортиран до сервиз на „С.стар“ в
гр. Пловдив. Впоследстие пред застрахователя била заведена щета за заплащане на
обезщетение по имуществената застраховка, но след около 2 месеца бил получен
отказ за плащане. Автомобилът не бил веднага отремонтиран, а на по-късен етап,
като това станало в сервиз на „С.стар“ в
гр. Пловдив. Дават се сведения, че автомобилът се ползвал от дружеството въз
основа на сключен договор за лизинг с „Уникредит“, като договорът за това бил
подписан от свидетеля. Понеже имало задължение автомобилът да се застрахова,
като разходите за това били за сметка на лизингополучателя, то на същия била
дадена възможност да избере застраховател, с който да бъде сключена полицата,
като свидетелят се спрял на ответното дружество. Няма конкретен спомен, кога и
дали е подписвал полицата. Това било възможно да е станало, когато били
подписвани документие за лизинга, тъй като тогава свидетелят подписал голям
набор от книжа. При предявяване ОУ приложими към имуществените застраховки
„Каско“ на свидетелят, същият заявява, че няма спомен да ги е виждал при
подписването на книжата.
При разпита си свидетелката М.Ч.посочва, че работи за
ЗАД „А.“ и пряко участва в дейността по сключването на застрахователните
полици. Потвърждава, че лизинговата компания „У.Л.“ работи с офиса, където е трудово
ангажирана свидетелката. Пояснена е процедурата по сключване на полици по
имуществени застраховки „Каско“, като е отбелязано, че когато става дума за
автомобили предоставяни за ползване на лизинг, то в частност и „У.Л.“ подавал до
застрахователя индивидуализираща информация по имейл, въз основа на която се
изготвяла полицата. Уточнява се, че полицата се сключва с „У.Л.“, защото това е
собственикът на автомобила. Към полицата се прилагат Общите условия и се
предават на служител на лизинговата компания, като свидетелката е категорична,
че от офиса където работи полица без Общи условия не е възможно да излезе. При
предявяване на наличната по делото комбинирана полица на свидетелката, същата
потвърждава, че положения за застраховател подпис в тази полица е изпълнен от
нея. Тя допълва, че при предаване на полицата на представител на „У.Л.“, то
същият следва да я подпише за застрахован. Обикновено служителите на „У.Л.“
извършващи тази дейност са 5-6 човека.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Относно
иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на предявения осъдителен иск се
обуславя от осъществяването на
фактически състав, включващ елементите: 1). наличие на валиден договор за
имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с
предмет имущественото право на собственост върху лек автомобил марка “МЕРЦЕДЕС
АМГ 63 С“, с рег. № ********; 2). настъпване в периода на осигуреното
застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя
риск; 3). причинени щети на застрахования, настъпили в резултат на
застрахователното събитие и 4) наличие на уговорка между
застрахованото лице и лизингополучателя /ищец по делото/ обезщетението за
настъпило застрахователно събитие да се изплаща на лизингополучателя.
Принципно с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на договорена застрахователна
премия да поеме определен риск, при реализирането на който да заплати на
застрахования обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди, в
размер, равен на този на вредата към деня на събитието, а съгласно разпоредбата
на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца „К.Е.П.“ ООД,
което трябва да проведе пълно и главно доказване, като при липсата на
доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение,
съдът в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е
длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение за престиране на съответната парична сума в обезщетение на
претърпените вреди, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение. Такова обаче ответникът ЗАД „А.” не твърди, тъй като
оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение поради
квалифициране на настъпилото събитие като изключен риск.
Между „У.Л.“ ЕАД и ЗАД „А.” е сключен договор, който
е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им с типичното за
застрахователния договор за имуществено застраховане съдържание, включващо
задължението на ответника ЗАД „А.” да заплати обезщетение за вредите от
настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск,
съгласно застрахователна полица № **********/05.04.2019 г. Макар договорът да е
сключен между тези две страни, дружеството „К.Е.П.“ ООД в качеството му на
страна по валидно учредено лизингово правоотношение, съгласно договор за
финансов лизинг от 04.04.2019 г. и по-конкретно т. 18.4. от същия разполага с
материално-правната легитимация да претендира плащане на застрахователно
обезщетение произтичащо от визираната полица, доколкото се касае до изложени
твърдения за настъпила частична вреда върху застрахованото имуществото. В този смисъл е и чл. 384, ал.
2, т. 1 КЗ, според който при договор за финансов лизинг при частични щети
лизингополучателят има правата на застрахован. Трябва да се отбележи, че тези
права не зависят от обстоятелството, дали лизингополучателят е придобил или не
правото на собственост върху лизинговия обект след изтичане срока на
уговореното ползване. По отношение приложението на Общите условия за
застраховка на моторни превозни средства „Каско“ спрямо „К.Е.П.“ ООД и
възражението, че на дружеството подобни общи условия изобщо не са били
връчвани, а в условията на евентуалност връчените такива се различавали от
приложените по делото, настоящият съдебен състав намира, че от приложените по
делото доказателства и най-вече от удостоверяването извършено в съдържанието на
самата полица еднозначно се установява, че „У.Л.“ ЕАД в качеството му на страна
по застрахователното правоотношение е било запознато с ОУ към имуществената
застраховока, като препис от същите му е бил връчен. Това, дали „К.Е.П.“ ООД е
получило препис от тези ОУ или не е факт обусловен от начина на изпълнение на
задълженията между страните по лизинговото правоотношение, като в това
правоотношение ответния застраховател не е участник. ЗАД „А.“ АД е обвързал „У.Л.“
ЕАД с приложението на ОУ към сключената имуществена застраховка „Каско“, като ЗАД
„А.“ АД няма договорни задължения да връчва екземпляр от тези ОУ на ищеца „К.Е.П.“
ООД, а напротив доколкото това дружество се ползва с правата на застрахован при
настъпили частични щети върху лизинговото имущество негов е интереса да изиска
и получи от лизингодателя всички книжа свързани с учреденото застрахователно
правоотношение, в т.ч. и ОУ към застрахователната полица. Видно от показанията
на свидетеля Ц., нито към момента на сключване на лизинговия договор, нито към
по-късен етап от неговото действие е проявил заинтересованост да получи книжата
удостоверяващи сключването на застрахователния договор, в т.ч. и неговото
съдържание. В този контекст позоваването му, че ЗАД „А.“ АД не може да го
обвърже с правила установени в ОУ действащи към застрахователната полица
датираща от 05.04.2019 г. е напълно неоснователно и не се споделя от съда. На
общо основание текстовете на тези Общи условия обвързват, както застрахованото
лице - „У.Л.“ ЕАД, така и ищеца – лизингополучател ползващ правата на
застраховано лице.
Страните нямат разногласия относно факта, че
уговорената по сключената застрахователна полица застрахователна премия е била
заплащана в полза на ЗАД „А.“ АД при уговорените разсрочени вноски, като няма
данни за настъпило прекратяване на застрахователното правоотношение следващо от
неизпълнение на подобно договорно задължение.
Между страните отсъства спор и за това, че на
05.07.2019 г. застрахованият лек автомобил поради загуба на контрол от страна
на водача му, напуснал пътното платно, преобърнал се и се сблъскал в неподвижен
предмет – стълб от уличното осветление, а впоследствие и в купчина земна маса
разположена в дясно от пътното платно, поради което е осъществена хипотезата на
авария /т. 8.3. от ОУ/, така, както е дифинирана в общите условия, който риск
страните не спорят, че принципно е обхванат от застрахователна закрила.
Първият спорен въпрос във връзка с възникването на заявеното
за присъждане вземане за застрахователно обезщетение е съсредоточен върху това,
дали настъпилото събитие съставлява изключен, съгласно общите условия риск,
поради приложимост на т. 14.5 от същите, или напротив то е покрит такъв и
ответния застраховател трябва да отговаря пред застрахования и ползващия се с
правата на застрахован за неговата реализация.
Уеднаквената съдебна практика, изразена в решение №
79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г., ІІ т.о. ВКС, решение № 49 от
29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т. О., решение № 102/02.10.2012
г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ Т. О. на ВКС и други приема, че за упражняване
потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното
обезщетение, респ. за отказ за заплащането му не е необходимо само обективно
установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но
подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното
събитие. Неизпълнението ще бъде санкционирано само за задължение, което е от
естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе
върху размера на вредите.
Това принципно разбиране на ВКС е доразвито и в
решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно
което изрично установените в КЗ (отм.) хипотези, при които застрахователят
придобива право да откаже да плати изискуемото се обезщетение след настъпване
на застрахователното събитие дават основание да се приеме, че за правото на
последния да се освободи от задължението си по застрахователния договора, е
релевантно не само обективното наличие на неизпълнено от застрахования
конкретно вменено му от закона задължение, но и при значителност на същото, с
оглед интереса на застрахователя. Тази преценка, направена отнапред от
законодателя сочи, че се касае за такова по вид и характер задължение, което
въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или
възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.
Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за
застрахователя.
В този смисъл е и решение № 207 от 13.01.2017 г. по
т. д. № 3394/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което е обобщено, че за да
възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение
следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Създадена по повод приложението
на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), сега чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба е с
аналогично съдържание, уеднаквена практика е приложима и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им, е
предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от
застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск, както в
настоящия случай. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.
211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже плащане
на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка
между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им.
В случая, застрахователят се позовава на т. 14.5 от
общите условия, съгласно която клауза умишлените или при груба небрежност
действия на водача на лекия автомобил довели до настъпването на щетите,
обосновават изключване отговорността на застрахователя.
Гражданското право познава две форми на вина -
умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският
граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк
и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за
обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание
у длъжника, че неговото поведение е противоправно и се дефинира съобразно
субективното му отношение към последиците от това поведение.
Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване
на противоправните последици и субективно се желае, цели, тяхното настъпване,
докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на
длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението
изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за
дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие
между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността
съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките,
с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за
умисъл или за груба небрежност.
В случая събраните по делото доказателства
еднозначно установавят това, че щетите по застрахованото превозно средство са
резултат от настъпило пътнотранспортно произшествие, при което автомобилът е
напуснал платното за движение и след движение в крайпътно затревено
пространство и удар в уличен стълб служещ за осветление се е спрял в натрупана
земна маса. В този смисъл поведението на водача на застрахованото МПС в никакъв
случай не може да се счете за предприето умишлено – със съзнание, че
нарушаването на установените правила за движение по отношение на избраната
скорост на движение неизбежно ще доведе до конкретните вредни последици –
напускане на пътното платно, удар в уличен стълб, а впоследствие и в купчина от
земна маса или да ги е допускал, но да се е примирявал с тях (евентуален
умисъл). Затова причиняването на процесното ПТП не може да се приеме да е
умишлено.
По отношение на небрежността и формите й
нормативната уредба не съдържа дефиниращи разпоредби, но съдебна практика,
изразена в решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 36/22.01.2018 г. по т. д. № 1497/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. приема,
че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи добрият
стопанин (грижовен към работите си човек) при предоставяне на изпълнението в конкретния
случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата
на чл. 395 КЗ, с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования
за предпазване на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото
тази небрежност е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Увеличаването на
риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на
застрахователното събитие.
Управлението на лек автомобил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост представлява противоправно поведение,
тъй като нарушава правила (забрани), установени с нормативен акт - ЗДвП. За да
е основание обаче за изключване на отговорността на застрахователя, следва
именно това допуснато нарушение да стои в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие - авария. Превишената скорост сама по себе
си следва да е довела до самокатастрофирането на застрахования автомобил, т.е.
да е единствена негова причина. В разглежданият случай от проведеното по делото
доказване не се доказва различен фактор от превишената скорост, с която водачът
– Ц. е управлявал автомобила преди настъпването на произшествието да е
спомогнал за реализирането му. Изтъкнатото в показанията на самия водач, че
пътната настилка е била неравна, с изсипана по нея пръст, а също така, че непорсредствено
преди настъпването на произшествието на пътното платно е излязло куче, което е
стреснало водача и същия е натиснал спирачка за да избегне удар с него не се потвърждава
от останалите приложени по делото доказателства, и най-вече от отразеното в
съставения на мястото на произшествието констативен протокол, където подобни
обстоятлества около механизма на настъпване на произшествието не са отразено.
Същото важи и по отношение на изявленията на водача направени при заявяване на
застрахователната щета в писменото уведомление отправено до застрахователя.
Тоест с висока степен на вероятност може да се смята, че подобни обстоятелства
допринесли за възникването на самокатастрофирането извън превишената скорост
реално не са съществували, а те са въведени от свидетеля с оглед
заинтересоваността му по делото, тъй като А.Ц.се явява съдружник и управител в
дружеството – ищец.
На следващо място по отношение на пресметнатата от
вещото лице – Й. скорост на движение развита от автомобила непосредствено преди
навлизането му в левия завои и напускането на пътното платно, която е
определена на 87,10 км/ч, настоящият състав въпреки извършеното от ищеца
оспорване на заключението в тази му част го кредитира, защото то се базира на
обосновано от научна и техническа гледна точка изчисление, което почива на
базови компоненти /място на напускане на пътното платно от автомобила
автомобила и място на преустановяване на неговото движение, както и
разстоянието между тези две отправни точки/. Важно е да се отбележи, че тези
точки не са определени от вещото лице произволно, в каквато насока са доводите
на ищеца, а напротив тяхното установяване е последица от осъществен от експерта
преглед на приобщения по делото снимков материал, който е създаден
непосредствено след настъпване на произшествието от органите оправомощени да
извършват контрол на правилата за движение по пътищата – в случая КАТ –
Пловдив. Този материал е събран по установения процесуален ред и може да се
ползва за целите на доказването в производството, в това число да послужи на
лицата със специални знания за да установят факти с правно значение. В случая да
спомогне за установяването на обстоятелството каква е била скоростта на
движение на автомобила към момента предшестващ напускане на пътното платно. Аргумент за
движение с по-ниска от установената от вещото лице скорост не може да се черпи
от показанията на водача събрани чрез разпита му в производството, доколкото както
вече се посочи той е заинтересован от установяване на скорост, която е по-ниска
от реалната. Със съществено значение при преценката за допусната груба
небрежност при настъпване на събитието е и това, че възможната скорост до чиито
предел на развиване е било технически постижимо водачът да успее да изпълни
левия завои без да напусне пределите на пътното платно се свежда до 80,21 км/ч.
Тоест водачът е допуснал състояние, при което управлява автомобила с такава
скорост, която независимо, че надвишава осезаемо установения законов предел /50
км/ч./ в границите на населеното място /гр. Пловдив/, надвишава и възможния
технически предел, които би позволил избягване реализацията на
самокатастрофирането. Според настоящия състав превишаването на скоростта на
движение с над 37 км/ч над допустимия законово регламентиран максимум от 50
км/ч в населено място е поведение покриващо параметрите на груба небрежност,
чието съдържание бе разискано по-горе в настоящия съдебен акт. В допълненение
именно движението с установената скорост от над 87 км/ч е причинило
настъпването на вредоносния резултат по застрахования лек автомобил – щетите в
различните му части подробно описани в изготвените от застрахователя описи след
извършените няколко огледа. В подкрепа на този извод се явява и актуалната
съдебна практика – Определение №242/09.04.2020 г. по т.д. № 2140/2019 г. на
ВКС, ТК, Първо ТО. Въведеното от ищеца възражение за нищожност на клаузата на т.
14.5 от общите условия, поради противоречието й със закона според съда е
неоснователно, доколкото чрез разпоредбта на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ е налице законова
регулация, че страните могат да договорят ясно и недвусмислено изключенията от
застрахователно покритие, а уговорката в клаузата на т. 14.5 от общите условия
урежда хипотеза, близка до уредената в нормата на чл. 395, ал. 4 КЗ. Несподелими
са и останалите изложени от ищеца възражения, че нямало воля между страните за
прилагане хипотеза на груба небрежност, извън случаите, които са дефинирани
изрично в т. 17 от раздел „Дефиниции“ към ОУ съставляващи неразделна част от
полицата. Обикновенният прочит на тази дефиниция показва, че тя няма
изчерпателен характер, тъй като в нея изрично е предвидено, че като груба
небрежност следва да се причислят и всички други случаи, в които вредата е
следствие на самонадеяното поведение на водача или неполагане на дължимата
грижа за предпазване на застрахованото МПС от причиняване на вреди. Соченото от
ищеца в ИМ събитие обаче е последица именно от липса на положена дължима грижа
за съхранение на застрахованото имущество от водача на увреденото МПС, който си
е позволил да пренебрегне в осезаема степен разрешеният скоростен режим в
населено място, като допусне положение, в което да завиши многократно риска от
настъпване на произшествие управлявйки автомобила със скорост 37 км/ч над
допустимия законов предел, като именно това е причината довела до настъпвнето
на произшествието и вредите по застрахованото имущество.
При това положение следва да се приеме, че
материалната легитимация на ищеца „К.Е.П.“
ООД да получи заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото събитие
не е доказана, защото липсва възникнало в полза на дружеството вземане за застрахователно
обезщетение, тъй като е налице изключен риск по смисъла на т. 14.5 от Общите
условия, вр.с чл. 395, ал. 4 КЗ, поради което ответникът не може да бъде държан
отговорен за плащане на това, въз основа на учреденото застрахователно
правоотношение по полицата от 05.04.2019 г. Изложеното прави ненужно
допълнителното изследване от съда на останалите елементи от фактическия състав,
чието изпълненение създава субективното право на вземане по чл. 405 КЗ.
По
разноските:
Своевременно искане за
присъждане на разноски са направили и двете страни по делото, но при този изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква единствено за
ответната страна, на която следва да се присъди сумата
от 900,00 лв., от които 600,00 лв.
– внесен и използван депозит за вещо лице и 300,00 лв. – възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ответника от юрисконсулт в
производството пред СГС, което е определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С
оглед неблагоприятния изход на спора за ищеца в негова полза разноски не се
полгат.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.Е.П.“ ООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „З.А.Д.А.“ АД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********иск
с правна квалификация чл. 405 КЗ, във връзка с чл. 384, ал. 2, т. 1 ТЗ за
заплащане на сумата в размер от 55 616,58 лв. – представляваща вземане за
изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен
договор „Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица с №
**********/05.04.2019 г. и настъпило в рамките на неговото действие
застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на ПТП на датата –
05.07.2019 г. в гр. Пловдив, което е довело до настъпването на материални щети
върху застрахования по имуществената застраховка лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ Е
63 С“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху заявеното вземане
дължима за периода, считано от 21.10.2019 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/
до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „К.Е.П.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на „З.А.Д.А.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
общо 900,00 лв. – съставляваща разноски
полагащи се на ответника за участието му в производството развило се
пред Софийски граддски съд.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: