Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
май две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 19153 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от И.К.К., ЕГН **********, с адрес *** 38, срещу ***, ЕИК ***, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи в полза на ответната страна сумата от 3364,07 лв., по издадена фактура от
08.07.2019г. за обект на потребление в ***, начислена за периода от
28.03.2018г. до 27.03.2019г., по кл. номер **********
и аб. номер **********.
Твърди
се в исковата молба следното: Ищецът е клиент на *** по партида с кл. номер ********** и аб. номер **********,
за обект на потребление в ***. През м. юли 2019г. разбрал, че е начислена
дължима сума в размер на 3364,07 лв.
Излага се, че към момента на съставяне на протокола за демонтаж на СТИ липсва
нормативна възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно
сметките на потребителите.
В
срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника ***, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се,
че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право –
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищеца. Не се спори, че между страните е налице валидно договорно отношение.
Сочи се, че разпоредбите на ОУ имат обвързваща сила между страните. След
извършена проверка е съставен КП, като е установено, че потребената
ел. енергия в регистър 1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е
отчетена и заплатена от абоната. Извършена е СТЕ в БИМ – ***. Издадено е
становище за начисляване на ел. енергия. Ответното дружество се позовава на чл.
183 ЗЗД.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото,
че ищецът е титуляр по партида
на обект, находящ се на
адрес на потребление в ***, по силата на договорни
отношения за доставка на електрическа
енергия с "Е.П." АД.
От представен констативен протокол № 1202635 от 27.03.2019г.,
се установява, че на посочената дата
длъжностни лица на ***извършили техническа проверка на СТИ на адрес
в ***. Липсва отразяване на показания на демонтирания електромер, включително за регистър 1.8.3. Липсва отразяване кой е присъствал на проверката.
От констативния протокол № 1196/25.06.2019г.,
издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел
– гр. ***, се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия през тарифа
Т.3 – 017283,442 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия.
Със
становище, изготвено на 05.07.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 17283 квт.ч. за
периода от 28.03.2018г. до
27.03.2019г., на осн.
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 3364,07 лв., за която е издадена фактура № ********** от 08.07.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е
минало през метрологична проверка през 2015г., като годността му изтича през
2021г. Показанието от 17283 кв.ч. прочетено в Т3 не е визуализирано на дисплея
на измервателния уред. Т.е. консумираната енергия не се отчита правилно и не се
измерва правилно. Наличието на показания в регистър 1.8.3. се дължи на
неправомерна софтуерна манипулация.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл. 124, ал.
1 ГПК в тежест на ответника бе да докаже дължимостта
на начислената
сума, а именно следваше
в условията на пълно и главно доказване да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка
трябваше
да докаже, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно
и при спазване на предвиденото в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ищеца.
В процесния случай не се спори,
че ищецът, в
периода, за който е извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения
с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за извършване на корекционна процедура, респ. спазена ли е процедурата.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 27.03.2019
год.
Нещо повече. Към момента на извършване
на проверката в имота на ищеца не са действали никакви правила на ПИКЕЕ,
доколкото с peшeниe № 13691 oт
8 нoeмвpи 2018г. пo aдм. дeлo № 4785 oт 2018г. е пoтвъpдeнo peшeниe нa тpичлeнeн
cъcтaв нa BAC oт 1 фeвpyapи 2018г., с което и
разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ са отменени.
След
отмяната на ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки
за извършване на проверка за
метрологичната, функционална
и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и съдът приема
предявения иск за недължимост на претендираната сума за основателен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 614,57
лв.
Водим от горното, съдъд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.К.К., ЕГН **********, с адрес *** 38, НЕ ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***,
сумата от 3364,07 лв., по издадена
фактура от 08.07.2019г., за обект на потребление в ***, начислена за периода от
28.03.2018г. до 27.03.2019г., по кл. номер **********
и аб. номер **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на И.К.К., ЕГН **********, с адрес *** 38, сумата в общ размер от 614,57 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: