РЕШЕНИЕ
гр.
С., 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 12904/2018г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Н.П.
срещу решение от 22.06.2018г., постановено
по гр.д. № 57870/2017г. на СРС, 51 с-в, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, че
жалбоподателят дължи на етажните собственици
от административен адрес гр. С., ж.к. ******, ул. „********, сумата 4 072 лв. –
припадащо се задължение за заплащане на разходи за довършване на сграда-етажна
собственост, ремонт и обновяване, приемане на сградата с протокол образец 16 и
издаване на разрешение за ползване, определена с решение на общото събрание на
етажните собственици от 14.02.2017г., ведно със законната лихва от 21.03.2017г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 17531/2017г. на СРС, 51 с-в. С решението искът е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 8 758 лв. и са присъдени разноски съобразно изхода
на спора.
Въззивникът–ответник обжалва
първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска с доводи, че е
неправилно и необосновано. Счита, че по делото не е доказана активната
легитимация на ищците, тъй като липсват доказателства за качеството председател на ЕС на Е. Г. Г.. Поддържа, че представеният по делото
протокол от общо събрание на ЕС от 14.02.2017г. е своевременно оспорен по
съдържание и относно недостоверност на датата на съставянето му. Сочи за
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
е преклузивен както за отмяна на решението на ОС на ЕС, така и за неговата
нищожност. Излага съображения за недостоверност на изводите на вещото лице,
изготвило заключението на приетата СТЕ. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и изцяло недоказан, с присъждане на разноски.
Въззиваемите - Етажни собственици на
сградата в гр. С., ж.к. Люлин, ул. „********, чрез упълномощен представител, излагат
доводи за неоснователност на жалбата. Считат, че постановеното от Софийски районен
съд съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли съда да
бъде потвърдено. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Етажните собственици на сградата
в гр. С., ул. „******** с предявен по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗУЕС за признаване за установено спрямо въззивника - ответник, дължимостта на сумата общо 8 758лв.,
съгласно решение на ОС на ЕС, проведено на 14.02.2017г., представляваща разходи
за довършване на сградата, ремонт и обновление, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС по гр.д. № 17531/2017г. на
СРС, 51 с-.
По делото е представено решение на ОС на
ЕС от 14.02.2017г., въз основа на което е издадена процесната заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС.
В протокола от 14.02.2017г. са обективирани
взети решения на ОС на ЕС за учредяване на ЕС в жилищната сграда, за избор на
управител на ЕС за срок от 2 години, както и за определяне размера на
индивидуалните парични вноски на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, съгласно таблица – Приложение № 1, неразделна част от протокола. В
протокола е обективирано и решение на етажните собственици за упълномощаване на
председателя на ЕС Е.Д. да се снабди по реда на чл. 410 ГПК с изпълнителни
листове срещу етажните собственици, които не заплащат определените им
индивидуални вноски.
В протокола от ОС на ЕС е налице обективирано
вземане на ищците срещу ответника с конкретен размер – сумата 4 072 лв.
представляваща оставаща вноска за довнасяне в срок до 14.03.2017г., съобразно
притежаваните от ответника 1. 27 % ид. части от общите части на сградата, в
качеството му на собственик на ап. 11 от бл. 648, гр. С., жк Люлин, при
определена обща сума, необходима за довършване на сградата, в размер на
320 000 лв. При така изложеното,
следва извод, че протоколът от ОС на ЕС, проведено на 14.02.2017г., обективира
подлежащо на принудително изпълнение притезание на ищците в ЕС в претендирания
размер срещу ответника. Ето защо, с влизането в сила на решението на ОС на
ЕС и липсата на твърдения и
доказателства да е оспорено по предвидения за това ред, същото подлежи на
изпълнение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за
липса на доказана активна легитимация по иска, както и възраженията относно
незаконосъобразност, респ. нищожност на взетите решения на ОС на ЕС. В тази
връзка въззивният съд изцяло препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на
СРС, които са правилни и законосъобразни. Релевираните оспорвания, включително
и относно нищожността на взетите решения на ОС на ЕС, могат да бъдат направени
само в преклузивния срок и по реда на
чл. 40 ЗУЕС, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото
производство. В процесния протокол е обективирано решение за избор на
председател на ЕС , който изрично е упълномощен да предприеме действия по реда
на чл. 410 ГПК, поради което е неоснователно оплакването в тази връзка в жалбата.
Неотносими са доводите в жалбата относно
заключението на СТЕ, тъй като първоинстанционният съд е уважил иска до размера
на обективираното вземане в прокола на ОС на ЕС, предмет на изпълнение по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 410 ГПК.
По изложените съображения съдът счита,
че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан до уважения размер.
При горните
мотиви, жалбата е изцяло неоснователна и решението на СРС в частта за уважаване
на иска следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемите
– ищци следва да се присъдят претендираните и доказани разноски пред СГС в
размер на 750 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение съгласно
уговореното в представения договор за правна защита и съдействие, при липса на
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК в преклузивния срок за това до
приключване на устните състезания.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
22.06.2018г., постановено по гр.д. № 57870/2017г. на
СРС, 51 с-в в обжалваната част за
уважаване на иска.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН **********
да заплати на Етажните собственици на сграда в гр. С., гр. С., ж.к. *****, ул.
„********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 750 лв.
Решението в частта за отхвърляне на иска
е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС.
Председател: Членове:1. 2.