Решение по дело №2037/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        22.12.2017г., град Дупница

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21.12.		2017

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

          2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2037		2017

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.С.И., ЕГН **********, лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните си деца Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН **********, тримата с адрес: гр.Дупница, кв. „Каваклия“ №60А, обл. Кюстендил, срещу М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2, вр. с чл.142 и чл.149 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се родили две деца: Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН **********. В началото всичко вървяло нормално, отглеждали децата си с много любов и грижи, но от месец юни 2017г. ответницата, без да се обади или да сподели каквото и да било, изчезнала. По-късно ищецът разбрал от съседи, че тя е заживяла на семейни начала с друг мъж. Децата останали при ищеца, който полага всички необходими грижи за тяхното нормално развитие и възпитание и посреща всички техни нужди. Децата търпели подигравки от страна на съседи за това, че майка им ги оставила. Невъзможността да получи съгласие от ответницата във връзка с упражняване на родителските права относно децата, му създава редица трудности.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права спрямо децата Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН **********, да определи местоживеенето им при него, да определи режим на лични отношения на децата с ответницата, да бъде осъдена ответницата да заплаща на малолетното си дете Силвия Д. Стоянова, чрез нейния баща и законен представител издръжка в размер на 150.00 лв. месечно, считано от предявяване на настоящия иск, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка в същия размер за минал период-от месец юни 2017г., до завеждане на иска, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща на малолетното си дете Адриан Димитров С., чрез неговия баща и законен представител издръжка в размер на 130.00 лв. месечно, считано от предявяване на настоящия иск, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка в същия размер за минал период-от месец юни 2017г., до завеждане на иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответницата.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           От приетите като доказателства по делото удостоверения за раждане на Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН **********, се установява, че те са деца на страните в процеса.

           Видно от служебна бележка изх. № 181/20.09.2017г. детето Адриан Димитров С., ЕГН ********** е записано и посещава подготвителна група към ДГ „Зора“, гр. Дупница за учебната 2017/2018г., а видно от удостоверение № 060/26.09.2017г., детето Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** е ученичка в 7-а клас в ОУ „Христаки Павлович“, гр. Дупница за учебната 2017/2018г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Силвия Сашова Илиева-майка на ищеца и Кирил Дамянов Методиев-съпруг на сестрата на ищеца, които, преценени съобразно чл.172 ГПК, съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви. От показанията  на свидетелите се установява, че в началото на месец август 2017г. ответницата си тръгнала от дома на ищеца, без да се обади и без да обясни къде отива. От тогава ищеца няма връзка с нея, въпреки многократните му опити да осъществи контакт. Изцяло бащата се грижи за издръжката и възпитанието на малолетните деца. Същият отскоро работи на автомивка в града, а преди това е работил на частно в сферата на строителството. И двамата свидетели описват ищеца като много грижовен баща, свидетелстват, че децата са много привързани към него.

Приет е по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Дупница, от който се установява, че от около четири месеца основните грижи за децата се полагат от бащата, който живее с тях в жилище, в което имат всичко необходимо за отглеждането им вкл. самостоятелна стая, жилището е с добри – хигиенно – битови условия, съжителстват със бабата и дядото по бащина линия, които помагат на ищеца в отглеждането и възпитанието на децата. Бабата и дядото на децата по майчина линия идват поне веднъж седмично да видят децата, в добри отношения са с тях. Малолетната Силвия споделя, че е по-привързана към баща си и той е човекът, с когото споделя най-много неща. Желае да остане при него и той да упражнява родителските права. От раздялата преди четири месеца, до настоящия момент майката не е търсила децата и не ги е виждала; не е налице желание от нейна страна за активно родителско сътрудничество.

           Съдът на основание чл. 59, ал. 6 СК е изслушал бащата на децата – ищецът в производството в проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.12.2017г., който е заявил, че от вече пет месеца с родителите му се грижат за децата, през което време ответницата не се е виждала с децата и не се е обаждала. Твърди, че се е грижел много добре както за децата, така и за ответницата, но в един момент тя решила да си замине, без да му каже нищо и без да му даде да разбере, че има нещо нередно в техните отношения. Когато ответницата си заминала, той бил на работа в гр. Златица, където работел строителство. Обадила му се дъщеря му Силвия и му казала, че майка й е взела две чанти с багаж и си заминала. От тогава се опитва да се свърже с ответницата, но без резултат. Счита себе си за пригоден родител, ще се справи с отглеждането и възпитанието на децата. Разчита на помощ и подкрепа от страна на родителите си.

            Съдът е изслушал малолетното дете на страните Силвия Д. Стоянова по реда на чл.15 от ЗЗДет. Същата споделя, че баща й се грижи добре за нея, живеят в къща в гр. Дупница, където условията са много добри, и дори си имат самостоятелна стая с малкото й братче.Заявява, че иска да остане да живее с баща си. Относно майка си споделя, че не знае къде е, както и че тя не им се обажда. Това е така от близо пет месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че с ответницата са родители на малолетните деца, че разполага  с нужния родителски капацитет да отглежда същите, че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка на малолетните деца за минал и бъдещ период и възможността на ответницата да заплаща издръжка в претендирания размер.

           Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

           Семейното право разграничава титулярството – притежаването на родителските права и задължения от упражняването им. Най – често субектите съвпадат – родителите са и носители на правата и задълженията, и лицата, които ги упражняват. В рамките на тази хипотеза е развита и конструкцията на поделяне на титулярството и упражняване на родителските права и задължения при развод или раздяла (чл. 51, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК), когато липсва споразумение между родителите, единият упражнява родителските права, а на другия се определя режим на лични контакти. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им- Тълкувателно решение от 03.07.2017 г., постановено по т.д. №1/2016 на ВКС, ОСГК.

В конкретния случай, доколкото е налице фактическа раздяла между страните в процеса и не е постигано споразумение между тях относно упражняване на родителските права, съдът следва да реши спора между страните, като законът в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК задава критериите за решението на съда, препращайки към нормите на чл. 59 и л. 142 – 144 СК. Интересите на децата следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения по отношение на децата им. В чл. 59, ал. 4 СК са изброени обстоятелствата, от които зависи благосъстоянието на детето, а именно всички тези, с оглед интересите на децата - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974 г., като изброяването им е примерно. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

           В случая, настоящият състав на съда счита, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата на страните в производството, следва да бъде предоставено на бащата – Д.С.И., съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 критерии: от около пет месеца основно грижи за децата са полагани именно от баща им, изразено е желание от бащата да упражнява родителските права и задължения по отношение на децата, а същевременно майката се е дезинтересирала и е прекъснала контакт с децата си, поради което в най – добър интерес на децата с оглед всички събрани по делото доказателства е бащата да упражнява родителските права и задължения по отношение на същите. В приетия по делото социален доклад от Директора на ДСП – Дупница се сочи, че бащата е в състояние да осигури нормална семейна среда за развитие и да полага грижи за малолетните деца. Бащата може да разчита на помощ и подкрепа от своите родители при отглеждането и възпитанието на децата. Местоживеенето на децата предвид събраните по делото доказателства и предоставяне упражняването на родителските права и задължения по отношение  на тях на бащата, следва да бъде определено при ищеца.

           От събраните по делото гласни доказателства се установява, че бащата е изпълнявал съвестно родителските си задължения при отглеждането на децата, установява се, че емоционалната връзка между децата и ответницата е нарушена, поради което и съответно на разпоредбите на СК, на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата. СК в сила от 01.10.2009 г. въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на децата. В интерес на децата е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и те да прекарват с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Той следва да бъде съобразен с най-добрия интерес на детето и затова определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти на децата с майка им съобразно нуждите и интересите на децата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в неделя, двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, два дни през Коледните празници и два дни през Великденските празници, както и допълнително, по взаимно съгласие на страните. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като майка им ги взима от адреса, където живеят с баща им и връща децата на същия адрес.

           Тъй като при спор относно обстоятелствата по чл. 127 от СК, съдът е длъжен и служебно да се произнесе по издръжката, следва да се отбележи, че задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на непълнолетните си деца, е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите са разделени, децата остават под непосредствените грижи на единия родител, но за другия, по силата на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение да доставя средства за децата.           При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери  приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно тяхната възраст – 5 и 13 години, както и обстоятелството, че Силвия е ученичка, а Адриан е в предучилищна група в детската градина. Съдът приема, че същите се нуждаят от около по 250, 00 лева месечно, като участието на майката в тази общо необходима месечна издръжка за всяко от децата на страните, както и предвид обстоятелството, че не са събрани по делото доказателства относно доходите на страните, като следва да се има и предвид, че ищецът ще полага преките и основни грижи за децата, съдът счита, че ответницата следва да участва в издръжката на децата си със сумата от по 130, 00 лева месечно за всяко дете, осигурявайки по този начин част от паричния еквивалент на дължимата издръжка, какъвто размер, съдът счита, че ответникът дължи и за минал период –  два месеца преди завеждане на исковата молба – 01.08.2017г., предвид установеното по делото обстоятелство, че фактическата раздяла между страните е настъпила в началото на м. август 2017г. и на основание чл. 149 СК. Посоченият размер на издръжката за минал период, съдът определя съобразно обстоятелството, че не са ангажирани други доказателства, които да налагат различен размер на издръжката за минал период. Разликата в издръжката следва да се поеме от бащата. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава - решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№ 43/71г., II г.о. на ВС.

           По разноските:

           С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметката на РС – Дупница  за дължимата от нея издръжка съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база сбора на платежите за три години в размер на 374, 40 лева за бъдещ период, както и 50.00 лева държавна такса за дължимата от  нея издръжка за минал период.

           Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

          

           ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетните деца Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН ********** на техния баща Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, при когото ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето им, на същия адрес.

           ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА  ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и децата й Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, два дни през Коледните празници и два дни през Великденските празници, както и допълнително, по взаимно съгласие на страните, който режим на лични контакти следва да бъде осъществяван като майката взима децата от адреса, където живеят с баща им и връща децата на същия адрес.

           ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща на децата си Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на по 130.00 лева (сто и тридесет лева) за всяко дете, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.10.2017г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, както и да заплати на основание чл. 149 от СК месечна издръжка в размер на по 130.00 лева (сто и тридесет лева) за всяко дете, считано от 01.08.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда-05.10.2017г. (общо 520.00 лева) на децата си Силвия Д. Стоянова, ЕГН ********** и Адриан Димитров С., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като за разликата над сумата от 130.00 лева месечна издръжка за всяко дете до пълния предявен размер от 150.00 лева месечно за всяко дете за бъдещ период и за разликата над сумата от 130.00 лева месечна издръжка за всяко дете до пълния предявен размер от по 150.00 лева месечна издръжка за всяко дете за минал период, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

           ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на общо 350.00 лв., от които: 300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото.

           ОСЪЖДА на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК М.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса за дължимата на малолетните й деца издръжка в общ размер на 424.40 лева за минал и бъдещ период.

          

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

                                                                                      

                                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: