№ 81
гр. Враца, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200031 по описа за 2022 година
М. Р. Д., от гр.София, р-н Триадица, ж.к.Стрелбище, ул.“Дедагач“, №11А, вх.Г,
ет.6, ап.139, с ЕГН: ********** качеството му на законен представител на дружество
МО-МО ТРАНС ЕООД с ЕИК *********, е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, с който му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 650/шестотин и
петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.
В жалбата се иска отмяната на ЕФ, като незаконосъобразен понеже
нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение, което било в противоречие със законовите
изисквания.
Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо по делото
ангажира становище в подкрепа на издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
глоба.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Жалбоподателя М. Р. Д., от гр.София на 20.04.2021г. в 12:46 часа, управлявал
лек автомобил марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****, собственост на дружество
МО-МО ТРАНС ЕООД като се движел, по път ПП I-1, (Е79) на км 141+854 извън
населено място с посока на движение към град Монтана, където с пътен знак В-26 било
въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час,
процесният автомобил се движел със скорост от 117 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство -
стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение
1
/СПУКС/ с фабричен №11743ВС – АТСС ”АRН САМ S1”, собственост на ОД на
МВР – Враца. Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, като на
жалбоподателя М. Р. Д., от гр.София е наложено административно наказание глоба в
размер на 650 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 вр. чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на
лицето по чл.188, ал.1 и 2 от цитирания закон, а именно - на собственика, а когато
собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от
своя страна има право в 14 - дневен срок да подаде декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е ЕООД с
управител М. Р. Д., от гр.София, като електронният фиш е издаден на управителя,
който съответно е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателя не е представил писмена
декларация, в която да е посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван
от друго лице различно от самият него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото
писмените доказателства – писмо; жалба, Заверено копие от Електронен фиш серия К
№4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, Снимка от нарушение
№0217923/20.04.2021г. от ATCC „ARH CAM S1” № 11743ВС, Заверено ксерокопие
от ПРОТОКОЛ ОТ ПОСЛЕДВАЩА ПРОВЕРКА № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на
БИМ - София от проверка на техническо средство ARH CAM S 1 № 11743ВС; Писмо
от БИМ, Заверено ксерокопие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 на БИМ, Разпечатка на заснетите нарушения от техн. средство за
конкретната дата, Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. със
снимка/само за временно монтиране на „ARH CAM Sl“-11743ВС, Заповед и образец за
ел. фиш с рег.№ 8121з-931/30.08.2016г., Справка собственост на л.а. „Мазда 6“ с рег.№
****, писмо, Схеми и протокол от АПИ и др.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес, но неоснователна по следните съображения: На първо
място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че противно на
твърдяното в нея - Електронен фиш серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, е
издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016г. от
министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа лимитативно
посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението; датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно
размерът на глобата.
Съдът не възприема наведените от страна на жалбоподателя съображения, това е
така, защото от приложеното по делото ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, която е годно веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично е отбелязано максимално разрешената скорост: 60
км/ч. въведена със знак В26.
Следователно след като съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
2
допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а в конкретиката
на казуса е установена максимално разрешената скорост от 60 км/ч., то това може да се
е случило само и единствено в хипотезата на ал.2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
Ако се приеме обратното то това означава, че представеното веществено
доказателство - снимков материал се кредитира частично само по отношение на
заснетата и записана дата, час, скорост на движение и номер на автомобила, но не и по
отношение на останалите факти отразени във същият. Но подобна трактовка не
съответства, нито на смисъла, нито на духа на закона. Доколкото представеният по
делото снимков материал е изготвен със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
то същата се явява както вече се посочи годно веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В този смисъл са налице - писмени доказателства
установяващи наличието на поставен на конкретното място знак за ограничение на
скоростта като същото се установява и от приложените Писмо, Схеми и Протокол от
АПИ.
Изводима от изложеното настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено по делото, че на посочената дата – 20.04.2021г. в 12:46 часа лек автомобил
марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****, се е движел по път ПП I-1, (Е79) на км
141+854 извън населено място с посока на движение към град Монтана, в зоната на
действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60
км/ч, се е движил със скорост 117 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и
т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип – АТСС ”АRН САМ S1”, с фабричен №11743ВС
собственост на ОД на МВР – Враца. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя 120 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 117
км/ч.По делото като писмено доказателство е представено и ксерокопие на снимка,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е
била засечена на 20.04.2021г. в 12:46 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото
посочените снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата
се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Писмо и
Протокол от проверка № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. на БИМ - София системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена през месец октомври на 2020 г., за което е
издаден Протокол от проверка с № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г. Периодичността на
проверката на лазерни скоростомери е една година и същата е регистрирала грешка
при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост
на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор
3
КАТ е регистриран лек автомобил марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****,
собственост на търговско дружество МО-МО ТРАНС ЕООД с управител М. Р. Д.,
от гр.София и при липсата на декларация то и следва да се приеме че към момента на
заснемането именно жалбоподателя М. Р. Д., от гр.София е управлявал посочения
автомобил.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият
отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при
издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал. 4 от ЗДвП/, поради
което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН.
Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателя безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо
средство.
При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя,
доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното
нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН,
според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните
в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за
установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл.188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с
декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. По
отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване/деклариране/ на
данни за лицето, управлявало автомобила от страна на жалбоподателя не са наведени
възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът
приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи именно настоящият
жалбоподател.
От субективна страна жалбоподателят М. Р. Д., от гр.София е осъществил
деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената от пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на
движение до 60 км/ч и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 57м/ч.,
(съгласил се е с настъпването на последиците).
От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в
него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство – тип – стационарно
преносим уред с фабричен №11743ВС – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на МВР –
4
Враца е било заснето движението на л.а. марка ”МАЗДА“ модел „6” с ДК № ****,
собственост на търговско дружество МО-МО ТРАНС ЕООД, с управител
жалбоподателя М. Р. Д. от гр.София, който се е движил със скорост от 117 км/ч.,
тоест с 57км/ч., над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък
скорост от 60 км/ч., каквото ограничение било въведено за движение за извън населено
място с пътен знак.
При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема
наведените в жалбата съображения в обратния смисъл.
На второ място съдът счита, че нарушението е безспорно е установено, като на
място на нарушението - в обл.ВРАЦА общ.ВРАЦА по път ПП I-1, (Е79) на км
141+854 извън населено място с посока на движение към град Монтана, при
ограничение 60 км/ч., въведено с п.з. В26 - е заснето движението на процесното МПС,
като нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/ тип ,,ARH CAM S1” с
фабричен № 11743ВС, на ОД на МВР – ВРАЦА – който противно на твърдяното в
жалбата е преминал задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно
измервателно средство, преминало последваща проверка видно Протокол от
проверка № 72-С-ИСИС/15.10.2020 г. на БИМ и е съответно на одобреният тип
радарна система, което е видно от съдържанието на приложените по делото –
документи - от БИМ. От тези доказателства, които не са оборени по делото се
установява, че в конкретния случай е използван стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение за видео-наблюдение собственост
именно на ОД на МВР ВРАЦА, който е достатъчно индивидуализиран и изправен, като
работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези движещи се с
превишена скорост и автоматично разпознава регистрационният номер на МПС-то.
Преноса на информация от ATCC ,, ARH CAM SI” № 11743ВС, към АИС АНД
(Автоматизирана система за управление на Административно - наказателната дейност)
също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. Служителят само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва
същото при приключване на работа. Служителят не стои до техническото средство и
не наблюдава установяването на нарушения.
За процесната дата с посоченият уред за осъществяване на контрол е
регистрирано нарушение на скоростта, като от приложеният снимков материал -
Разпечатка от стационарно преносим уред с фабричен № 11743СЕ, – АТСС ”АRН
САМ S1” на ОД на МВР – ВРАЦА за датата на нарушението, е видно че същото е
регистрирано в 12:46 часа, като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за посоченото
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР- ВРАЦА, конкретно е
посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния
фиш, а именно - в обл.ВРАЦА общ.ВРАЦА по път ПП I-1, (Е79) на км 141+854 извън
населено място с посока на движение към град Монтана, видно от приложената по
делото разпечатка на снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15
от ЗДвП.
На следващо място и отново противно на твърдяното в жалбата е
установено и че санкционираното с издадения електронен фиш административното
нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и на контролен орган, при
което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП - установяването и
5
заснемането на административното нарушение да става при кумулативното наличие
на трите задължителни предпоставки, а именно:
- първо със стационарно техническо средство,
- второ в отсъствие на контролен орган и
- трето в отсъствие на нарушител.
На четвърто място за прецизност следва да се отбележи, че е налице различие
между обжалвания по настоящето дело ЕФ и снимковия материал, относно
превишената скорост.В електронният фиш е отразено, че превишаването на скоростта е
с 117 км/ч, за разлика от действително установеното отразено в снимката приложена
на л.7 от делото, тоест установената скорост в ЕФ е посочена като 117 км/ч., вместо
действителната 120 км/ч., отразена в снимката, но предвид това, че соченото в
електронният фиш превишаване и установеното попадат в рамките на предвидената в
разпоредбата на чл.189, ал.1, т.4 от ЗДвП скорост, съдът намира, че допуснатият порок
не е съществен, тъй като е в полза на наказания нарушител и е вследствие приспадане
на посоченото и в снимката „3/три/ процента толеранс”, като допустимо отклонение
на заснемащото техническо средство.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за
посочване/деклариране/ на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на
жалбоподателя не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да
го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране
подлежи именно настоящият жалбоподател М. Р. Д. от гр.София.
От субективна страна жалбоподателят М. Р. Д. от гр.София е осъществил
деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със
скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал
последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 57км/ч.,
(съгласил се е с настъпването на последиците).
От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в
него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство – тип – стационарно
преносим уред с фабричен №11743ВС – АТСС ”АRН САМ S1” на ОД на МВР –
Враца е било заснето движението процесният автомобил, който установен да се
движи със скорост която е с 57 км/ч., над максимално разрешената за движение в
процесния пътен участък скорост от 60 км/ч., каквото ограничение било въведено за
движение за извън населено място с пътен знак.
Този факт е безспорно установен по делото съгласно приложените - писмо схеми
и протокол от АПИ, което обуславя извършено нарушени по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1
ЗДвП.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС със
скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от група "В"
въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено пътният знак В26
въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената. Т. е. в случая не е
налице неяснота относно вида на знака. Конкретната стойност на въведеното
ограничение е изводима от данните, съдържащи се в ЕФ. Разстоянието от пътния знак
до АТСС е посочено в Протокола за използване на АТСС, а именно 400 м.
6
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от
жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 117 км/ч., и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи и че нарушението е квалифицирано правилно от
наказващият орган който е определил и размерът на наложената санкция в размера
установен от нормата на чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, в редакцията на закона актуална към
датата на нарушението - съгласно която:„ водач които превиши разрешената
скорост в извън населено място се наказва за превишаване над 50 км/ч, с глоба от
500 лева, като за всеки следващи 5 км/ч,”, превишаване глобата се увеличава 50
лева” в този смисъл е наложена адекватната към датата на извършване на нарушението
и издаване на НП санкция от 650 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е
санкционирано с относимата санкция.
Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за
нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност
е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице, като
глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и
липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на
правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на
безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на
контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила каквито се твърдят от
процесуалният представител на жалбоподателя, поради което и съобразно изложените
доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен,
следва да се потвърди.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА
ГЛОБА, серия К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия
К №4772859/2021г. на ОД на МВР - Враца, с който на М. Р. Д., от гр.София, р-н
Триадица, ж.к.Стрелбище, ул.“Дедагач“, №11А, вх.Г, ет.6, ап.139, с ЕГН: ********** в
качеството му на законен представител на дружество МО-МО ТРАНС ЕООД с ЕИК
*********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 650/шестотин
и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр.чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА /ЗДвП/, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН съгласно чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от
7
уведомяването пред Врачански административен съд.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8