Протокол по дело №2839/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 340
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Веселка Златева
Дело: 20205220102839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 340
гр. П. , 13.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220102839 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищецът И.Ш., редовно призован не се явява. За него се явява адв. Ц. –
надлежно упълномощен да го представлява.
Ответницата П.И., редовно призована, се явява лично адв. Ш.,
надлежно упълномощен да я призовава.
АДВ. Ц. : - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ш. : - Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ чл. 143 от ГПК ПРИСТЪПВА към
изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. Ц. : - Поддържам исковата молба. Водим един свидетел.
АДВ. Ш. : - Поддържам отговора. Представям въз основа на
издаденото ми съдебно удостоверение писмо от Община П. за дерегистрация
на ищеца и 2 бр. заповеди на Кмета на Община гр. П.. Моля служебно да бъде
изискана преписка на РП П. вх.№ 3292/2020 г., образувана въз основа на
1
полицейска преписка № 1818-00-13930/16.10.2020 г. по описа на РУП П. –
това искане е във връзка с подадена жалба от ищеца. Водим и двамата
свидетели, които са ни допуснати.
АДВ. Ц.: - Да се приемат днес представените писмени доказателства.
По отношение на преписката не виждам връзка с настоящото производство –
става въпрос за жалба за самоуправни действия от страна на ответницата, а
настоящото производство е с друг предмет.
АДВ. Ш. : - С преписката ще установяваме, че ищецът е бил тук, а това
което те твърдят че е държане, не е така, предвид обстоятелството, че е бил
тук и е подал жалба и ще оборим твърденията, че по скрит начин е отнето.
АДВ. Ц.: – Ние сме записали в исковата молба, че доверителят ми е бил
тук, но в негово отсъствие е станала смяната на ключалката. Той е пристигнал
през нощта, отишъл е, всичко е видял, всичко е било наред, но на сутринта
като е отишъл ключалката е била сменена.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА към
излагане на ДОКЛАДА по делото:
Твърди се в исковата молба от ищеца, че дълги години живее в гр. П.,
на ул. „Х.п.Т.“ № 17, който имот представлява дворно място с къща, на
приземен и редовен етаж, със самостоятелни входове на всеки етаж. Имотът
бил собственост на дядото на страните, а той го прехвърлил на ответницата,
която била сестра на ищеца със запазено право на ползване. Със съгласието на
дядо си, а впоследствие и на сестра си ищецът ползвал две стаи на втория
етаж, които лично бил обзавел и осъществявал пълна фактическа власт върху
тях. Ищецът работел в чужбина, но често се прибирал в България и тогава
живеел в тези стаи в къщата. Ответницата от своя страна живеела в П., на ул.
Р.А., № 35, 3ет. 7, ап.45. На 10.10.2020 г. сутринта, около 03.00 часа, ищецът
се прибрал в България, обезпокоен за здравето на дядо си. Когато отишъл в
къщата го заварил в сравнително задоволително здравословно състояние и
отишъл да се срещне със свои близки – познати през деня. Привечер на
11.10.2020 г., като се прибрал заварил входа за втория етаж заключен, със
сменена ключалка и по този начин бил лишен от достъп до собственото си
имущество, намиращо се в двете стаи на втория етаж, както и от
възможността на ползва стаите. Сетил се, че в едно от съобщенията,
2
ответницата искала от него да освободи двете стаи. Със смяната на
ключалката тя по скрит за ищеца начин установила самоволно, и не по
установения законов ред, фактическа власт върху двете стаи и намиращите се
вътре вещи на ищеца. По този начин отнела тези стаи от неговото държане
върху тях. Освен вещите и обзавеждането там се намирали и негови
документи и ценности. Затова моли ответницата да бъде осъдена да върне
държането на двете стаи на втория етаж. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. Оспорва
предявения иск. Твърди, че действително е собственик на жилището,
получено от дядо й, като той си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху него. Преди десетина години брат й помолил да се съгласи тя
да се регистрира той на този адрес. Тя дала съгласие и му предоставила две от
стаите на втория етаж да преспИ. там, когато му се наложи и да си сложи
багаж. Преди около три години брат й заминал да живее и работи в
Германия. Двете стаи били заключени. Дядо им също имал ключ за там. През
септември 2020 година дъщерята на ответницата я уведомила, че ще се връща
в П., тъй като до момента учила и работила в Стара Загора. Това наложило
ответницата да уведоми брат си за намеренията на дъщеря й. На втория етаж
на къщата нямало санитарен възел, не бил извършван ремонт от много
години и трябвало да се подобрят условията, за да може дъщеря й да живее
нормално там. Изпратила му няколко съобщения. Звъняла на телефона, като
на едно от съобщенията той й изпратил съобщение с палец „окей“ от което
ставало ясно, че е видял съобщенията и ги е прочел. Съобщенията били
изпратени на 08.10.2020 година. Ответницата разбрала от дядо си, че на
10.10.2020 г. брат й се върнал и се опитала да се свърже с него по телефона,
но неуспешно. Тогава решила да смени патрона на вратата на антрето на
втория етаж, защото се опасявала, че той ще извърши действия и тя няма да
може да влезе не етажа. Била поканила брат си да освободи стаите, като го
предупредила, че в противен случай, тя ще действа по неин начин. Тъй като
към момента на смяната на патрона ищецът си бил в П. и узнал още същия
ден за това, то не било налице скрит начин. Към момента ищцата живеела в
къщата и се грижила за дядо им. На вторият етаж живеела и дъщерята на
ответницата, като двете обитавали една обща стая, тъй като в другите две
били движимите вещи на ищеца. Изразява готовност във всеки момент да
3
осигури достъп на ищеца да прибере собствените си вещи. Затова моли искът
да бъде отхвърлен. Сочи доказателства. Претендира разноски.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск е с правно основание
чл. 76 от ЗС.
УКАЗВА на страните, че върху всяка от тях пада тежестта на доказване
на твърдените от тях факти и обстоятелства.
ПРИЕМА представените 2 бр. заповеди на Кмета на Община гр. П. и
едно писмо на секретаря на Община гр. П.
ДА СЕ ИЗИСКА от РП гр. П. преписка вх.№ 3292/2020 г., образувана
въз основа на полицейска преписка № 1818-00-13930/16.10.2020 г. по описа
на РУП П..
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ /ПООТДЕЛНО/: – Нямаме възражения по
доклада на съда. Водим допуснатите свидетели. Да се разпитат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля на ищцовата страна, както следва:
М.В.П. : - На 48 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, живее на семейни начала с ищеца. Желая да съм свидетел.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ М.П.: - От 21 години живея на семейни начала с И.Ш..
Познавам и П.И. – тя ме е сестра. От 2022 година със съгласието на П. Ш. ние
с И. се нанесохме в къщата, като той ни предостави двете стаи на втория
етаж, без първата стая, защото там той си държеше багаж. Никога не сме
имали нищо против. Обзаведохме си двете стаи с наши средства. И. замина в
чужбина и аз оттогава не съм в къщата. Той пет години е навънка - в
Щвейцария и когато замина той аз не живея вече там, тъй като имам собствен
апартамент. В къщата съм само когато той дойде тук два пъти в година, с
негово знание. Стаите още са обзаведени с нашите вещи. Получих обаждане
от него сутринта ноември месец миналата година и ми изпрати съобщение, в
4
което пишеше, че неговата сестра му дава тридневен срок той да си изнесе
мебелите от къщата, ако не – тя ще си процедира както си знае. Сестра му е
изпратила съобщението сутринта в 05.16 часа наше време. Когато си дойде
той миналата година се оказа, че няма достъп до стаите. Съобщенията за
които казах бяха ноември месец миналата година. Той си беше тук лятото на
миналата година в отпуската, т.е. преди съобщенията. Сестра му виждаше
колата долу, не потърси комуникация с него. Той си замина и тя тогава му
изпрати съобщенията. Той се прибра по спешност и предприе необходимите
мерки – свърза се с адвокат. Доколкото знам стаите са си с нашите лични
вещи, не са пипани. Да се надяваме, защото аз нямам достъп. Когато той
дойде ноември месец по спешност в 03.30 часа сутринта той влезна
прескачайки оградата, защото се оказа и че външната входна врата на двора е
сменена и той прескочи оградата. Успя да влезе при дядо П.. Дядо П. му е
отворил, след като е почукал в 03.30 часа сутринта. Дядо П. се разплакал и му
казал, че никой не го гледа. Тогава И. потърсил резервните ключове, не ги
намерил. Бравата в течение на годините е сменяна два или три пъти. И. си
дойде със старите ключове и впоследствие разбра, че за пореден път бравите
са сменени. Оттогава досега И. няма достъп до къщата. Живяла съм в къщата
от 2002 до 2016 година постоянно. Не е имало случай дядо П. да ме гони от
къщата и да не ме допуска до къщата. Аз несъм имала допирни точки с него –
аз си живея на втория етаж, а дядо П. на първия етаж. Думите на И. като си
дойде от къщата бяха, че е влезнал в къщата. Дядо П. му казал „тук съм, жив
съм“ и се разплакал и почнал да му разказва. Вътрешната брава на къщата не
е била сменена и той с неговите стари ключове е влезнал. Бравата на дядо П.
не е била сменена. Знам, че е влезнал при дядо П. в къщата, но как е влезнал
не мога да кажа. В неделя следобяд разбира И., че не може да си влезе на
етажа – искаше да си вземе документи и негови лични вещи. Тази нощ до
неделя следобяд той беше при мен И., защото това беше неговото решение да
дойде при мен. И. си дойде по спешност и затова реши да отиде да види дядо
П. през нощта. На втория етаж няма баня и тоалетна. И. се къпеше при дядо
П., а аз съм се обгрижвала в банята на моя апартамент. Имаше външна
тоалетна в къщата. На първия етаж има баня и И. се къпеше там.
Сне се самоличността на първия свидетел на ответната страна, както
следва :
5
Р.Б. И.: - На 26 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, дъщеря съм на ответницата, а ищецът ми е вуйчо. Желая да съм
свидетел. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
СВИДЕТЕЛЯТ Р. И.: - Живея от миналата година октомври месец в
къщата на майка ми в гр. П.. Преди това живеех в Стара Загора, защото там
учех и работех. Живея в къщата с майка ми, в една стая сме. Другите две стаи
са заключени от вуйчо ми, защото там има багаж. Към момента тези две стаи
са заключени от него. Вуйчо ми е в Германия в момента. По принцип не
живее тук, идва си един два пъти в годината. Последно беше тук миналата
година октомври месец. Аз не съм го виждала. Преди когато беше тук ходеше
при неговата приятелка М. и там спеше и живееше. Преди да замине в
чужбина вуйчо ми живееше при М.. Познавам М.. М. не е живяла в къщата на
дядо П.. Майка ми беше писала на вуйчо ми съобщения в месиндъжъра да
освободи двете стаи, защото ще се прибирам и че ако не ги освободи ще си
действа както знае. Майка ми звъня на вуйчо ми, но той не вдигна. На
11.10.2020 г. точно когато късно следобяд сменихме патрона на входната
врата на втория етаж вуйчо ми е разбрал за това и беше подал жалба. Вуйчо
ми е в Германия от лятото на 2016 година. Като си идва в България не
приспИ. в къщата , а спи при приятелката си М.. Майка ми поиска вуйчо да
освободи двете стаи, защото аз като се прибрах с майка ми живеем в една
стая, всяка иска да има лично пространство. Освен това на втория етаж няма
баня и тоалетна и майка ми иска едната стая да я преустрои. Извършихме
ремонт на едната стая в която живеем. Вуйчо ми имаше ключ от външната
врата на двора. Патронът на дворната врата беше сменено, но вуйчо имаше
ключ от нея и в момента има. Външната врата патронът й беше сменен,
защото заяждаше и не можеше да се заключва. Вуйчо ми не присъстваше
когато се сменяше вратата за втория етаж. Той не е казал да е съгласен, но
когато майка ми му писа в месинджър той прати палец, което означава, че го
е видял, прочел.
Сне се самоличността на втория свидетел на ответната страна, както
следва :
Т.Ц.М. : - На 50 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото. Предупредена за
6
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Т.Т.: – Познавам И.Ш. като внук на дядо П.. Той не е
живял в къщата на дядо П.. Аз тази жена М. не я познавам, само съм чувала,
че живее с нея в някакъв малък апартамент в кв. Ябълките. Не я познавам,
само съм чувала за нея. Къщата е зад нас – между Пожарната и „Здравето“. В
къщата винаги е живял дядо П.. Сега от октомври започна да живее П. с
дъщеря си. Сега живеят там. За дядо П. винаги П. се е грижила за дядото, а
преди това и мъжа й. Дядо П. не става въобще от леглото. Даже му помагаме
понякога на дядо П., но никога не е бил друг там освен П.. Даже когато П. е в
командировка ми оставя ключ да отида да го погледна. Горе на втория етаж
са три стаи. Едната стая, която е ремонтирана и в нея живеят П. и дъщеря й, а
другите две стаи са с вещи на брат й. Знам, че П. смени патрона. Тя ми показа
на телефона си, че дни преди да си дойде И. тя му беше написала есемес, че
иска да си прави ремонт на стаята и той беше отговорил с палец – видях
съобщението. След ден или два пак се видяхме с П. и тя ми показа, че му е
написала, че ако е възможно и някой друг има ключ да дойде да отвори за да
си тя направи ремонт. От четири години не съм го виждала И. По принцип си
идва два пъти в годината – за Коледа и Великден. И. като си идва живееше
при това момиче М.. Никога И. не е живял там.
АДВ.Ц.: - На този етап нямам други доказателствени искания.
АДВ. Ш.: - Също нямам други доказателствени искания.
За събиране на допуснати доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 01.06.2021 г. в 13.45 часа, за
която дата и час страните уведомени.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12.05 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
7