№ 5938
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
СъдебниВиктория Ив. Песева
заседатели:Борислав Анг. Тепавичаров
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
и прокурора Н. Ив. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20251100205460 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, се
явява прокурор Г..
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. И. /баща/ – редовно призован, се явява лично
и с адвокат К. К..
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. И. /син/ – редовно призован, се явява лично и
с адвокат К. К..
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и след като намери, че
не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Снема самоличността на подсъдимите:
1
И. И. И. /баща/ – роден на ****г. в гр. Шумен, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен, живущ на
адрес: гр. **** , с ЕГН: **********.
И. И. И. /син/ – роден на ****г. в гр. Шумен, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи като мениджър
в спортен клуб АЯ гр. София, с постоянен адрес: гр.**** и с настоящ адрес:
гр. ****, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимите в настоящето производство
по НПК, включително и правото им на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. /баща/: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. /син/: Разбирам правата си. Нямам искания за
отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ разяснява на страните въпросите, които следва да се разгледат
и обсъдят в разпоредително заседание по реда на чл.248, ал.1, т.1 – т.8 НПК,
както и обстоятелството, че всяка една от тях следва да вземе отношение по
тях, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него
СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме преди повече от седем дни
преписи от обвинителния акт по делото и разпореждането на съда за
2
насрочване на разпоредително заседание.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели,
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на СГС с оглед повдигнатото и
предявено обвинение.
По т. 2 намирам, че няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3, не намирам на досъдебното произвоство да са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуални правила довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемите и техния защитник.
По т. 4, не намирам, че е налице основане за разглеждане на делото по
някоя от дефиренцираните процедури.
По т. 5, няма основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация;
По т. 6, във връзка с мерките за процесуална принуда не намирам за
необходимо вземането на такава спрямо подсъдимите.
По т. 7, към момента нямам искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8, моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. К. К.: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели,
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на СГС с оглед повдигнатото и
предявено обвинение.
По т. 2 намирам, че няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3, на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила довели до ограничаване процесуалните права на
подзащитните ми.
По т. 4, няма основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Желаем същото да бъде разгледано по общия ред.
По т. 5, няма основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация;
По т. 6, към момента няма взета мярка за процесуална принуда спрямо
моите подзащитни, като намирам, че същите имат добро процесуално
поведение.
3
По т. 7, към момента нямам искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8, моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред с
призоваване на лица от списъка към обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. /баща/: Поддържам казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМИЯТ И. И. /син/: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание съдебното заседание продължава в
същия съдебен състав, секретар и страни в процеса.
Съдът обяви определението си в разпоредително заседание, публично в
присъствието на страните.
СЪДЪТ след съвещание и след като изслуша становището на страните,
намира следното:
В проведеното разпоредително заседание страните взеха отношение по
въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като не се направиха
възражения по въпросите касаещи т. 3 от посочената разпоредба и се
направиха искания за насрочване на делото с призоваване на свидтеели.
Съдът, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна
досежно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на Съда:
Съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, като
това следва от разпоредбите на чл. 35, ал.2 вр. чл.36, ал. 1 от НПК. Фактът, че
на подсъдимите И. И. И. с ЕГН ********** и И. И. И. с ЕГН ********** са
предявени и повдигнати обвинения за престъпления съответно по чл.304б, ал.
1 вр. чл.20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК за първия и за престъпление по чл.304б, ал. 1
вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за втория, за които в диспозитива на
обвинителния акт се сочи, че са извършени на територията на гр.София,
определя подсъдността на делото.
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
спиране на наказателно производство. Това е така предвид текста на чл. 251,
ал. 1 от НПК, който императивно посочва кога може да бъде спряно
наказателното производство, а именно в случаите на чл.25,ал.1, т.1-3, ал.2 и
чл.26 от НПК. Към момента нито една от визираните хипотези не е налице и
съответно не са налице основания за спиране на наказателно производство.
Липсват основания и за прекратяване на наказателно производство
предвид текста на нормата на чл. 250, ал. 1 и ал.2 от НПК, в която
4
императивно са изброени случаите, при които това може да бъде сторено и с
оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10 и ал.5 от НПК.
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници:
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото е отстранимо и са
нарушени правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, а
именно: по отношение на обвиняемия е да научи в какво престъпление е
привлечен в това му качество, да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението, да участва в производството, да има защитник, да получи
писмен или устен превод на разбираем за него език, когато не владее
български език; по отношение на пострадалия или неговите наследници – да
бъде уведомен за образуването на ДП, за правата и участието си в
производството, да получи писмен превод на постановлението за
прекратяване и спиране на наказателното производство, ако не владее
български език.
Въпреки становището на страните, обективирани в съдебния протокол
по – горе, настоящият съдебен състав намира, че по делото са да били
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на воденото досъдебно
производство, което е довело и до ограничаване на правата на подсъдимите, а
именно при изготвянето на обвинителния акт.
Тези нарушения представляват отстраними съществени нарушения на
процесуални правила от групата на абсолютните такива, тъй като са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите във връзка с правото
им на защита и те представляват самостоятелно основание за прекратяването
на съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата за
изправянето им.
От приложените по делото материали е видно, че с внесения
обвинителен акт е повдигнато и предявено обвинение по отношение на И. И.
И. – баща за престъпление по чл.304б, ал. 1 вр. чл.20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и на
И. И. И. - син за престъпление по чл.304б, ал. 1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съгласно т. 4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002г. на ВКС, само в случай, че в
обвинителния акт е налице пълно изложение на фактите, осъществяващи
съставомерни признаци на конкретно престъпление по НК и съответствие
между тях и словесната му и цифрова правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, подсъдимият може да осъществи свое основно право в
наказателния процес, а именно да научи в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, а прокурора от своя страна да осъществи
процесуалната си функция по повдигане и поддържане пред съда на
обвинение за престъпление от общ характер.
Според разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт се поставят рамките на процеса и съгласно така
очертаните фактически положения, съдът разглежда делото, а подсъдимия
5
респ. организира защитата си съобразно тези посочени в обстоятелствената
част факти и обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е извършил
съответните престъпления от общ характер.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци
на престъплението. Доколкото главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него
и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита, то този акт следва да съдържа всички
признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Липсата на изложени факти, тяхното фрагментно маркиране или
противоречието им с диспозитива на обвинителния акт, съгласно цитираното
по - горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на
страните в съдебното производство.
В случая, съдът констатира липса на факти и противоречие между
изложените факти в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт.
На първо място, за съставомерността на деянието по чл.304б, ал. 1 от
НК е необходимо деецът да е поискал и/или приел някакъв неследващ му се
дар или облага като насрещна престация за поет ангажимент да въздейства
върху конкретно длъжностно лице и да го мотивира да вземе определено
решение в желаната посока от лицето, предоставило дара или облагата, като е
без значение дали извършителят е успял да упражни влияние и да повлияе за
постигането на целения с неследващия се дар резултат. В този смисъл, следва
да е ясно и да е посочено длъжностното лице и длъжностното му качество
спрямо което деецът поема ангажимент да въздейства, за да го мотивира да
вземе конкретното решение в насоката, желана от лицето, предоставящо
облагата. Т.е. това лице следва да е конкретно, а в случая в диспозитива на
обвинителния акт същото не е посочено. Единствено е налице отбелязване, че
се касае за „длъжностно лице при Дирекция „Финанси“ в ММС във връзка със
службата му, но липсва посочване на длъжностното качество на това лице и
кое е то всъщност. Този пропуск е довел до ограничаване правото на защитата
на подсъдимите, доколкото същите не са били в състояние да разберат какво
конкретно престъпление им се вменява и кое е длъжностното лице върху
което целят да упражнят влияние при вземане на решение. Горното
обстоятелство не става ясно и от обстоятелствената част на обвинителния акт.
На следващо място от изложението на фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт и описанието на инкриминираната деятелност на
двамата подсъдими, са използвани изрази, които сочат поведение на двамата
И.и, които би могло да се субсумира под друга правна квалификация, а именно
на престъпление по глава 5, раздел IV от НК, а не тази за която е повдигнато
обвинение с диспозитива по чл. 304б, ал.1 от НК. От обстоятелствената част
на обвинителния акт не става ясно дали изначало И.и са поискали и приели
неследващия им се дар като насрещна престация за да въздействат върху
6
конкретно длъжностно лице (и кое е то) и да го мотивират да вземе
определено решение в желаната посока от лицето, или изначало те не са имали
такова намерение, а са целели своето лично или на другиго облагодетелстване
и не са имали намерение да въздействат и мотивират при вземането на
решение което и да е длъжностно лице. За тази неяснота и противоречие с
диспозитива, съдът прави констатация с оглед описанието на фактите и най –
вече с изложението на стр. 12 (последен абзац), 13, 15, 16 в обвинителния акт.
С установените недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт и противоречието им с диспозитива, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Те водят до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия в съдебното производство – да научи в
какво конкретно престъпление е привлечен в това качество и да сочи и
представя доказателства в своя защита.
Нарушенията са отстраними с изготвянето на нов обвинителен акт,
освен ако прокурорът не преосмисли правната квалификация на деянието,
което пък от своя страна би довело и до промяна и на подсъдността на
делото.
Налице са основания образуваното по обвинителния акт на Софийска
градска прокуратура производство да бъде прекратено, а делото – да бъде
върнато на вносителя му за отстраняване на допуснатите и описани по-горе
процесуални нарушения.
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждането на делото по особените правила и делото следва да бъде
разгледано по общия ред.
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация:
Съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати. Не са налице основания за привличането на резервен съдия,
назначаване на защитник-резервен или служебен защитник на подсъдимия. Не
са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или тълковник и
извършване на съдебни следствени действия по делегация дотолкова.
6. взетите мерки за процесуална принуда:
Предвид липсата на нови обстоятелства, не са налице основания за
взимане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимите. Същите
7
имат постоянна адресна установеност и липсват доказателства, че ще се
укрият или имат намерение да осуетят провеждането на наказателното
производство.
7. Не са налице към настоящият момент основания за събиране на нови
доказателства. Това страните могат да сторят до приключването съдебното
следствие по делото пред Софийски градски съд.
С оглед горните произнасяния и становище на Съда от т. 1 до т. 7 на чл.
248, ал. 1 от НПК, намира че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.1, т.1 - 7 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Софийски градски съд.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по НОХД № 5460/2025 г. по описа на Софийски
градски съд, 36 състав.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №
5460/2025 г. по описа на Софийски градски съд, 36 състав на основание
чл.249, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. ал.5, т.1 от НПК и ВРЪЩА
делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение спрямо подсъдимите.
НЕ ДОПУСКА събиране на нови доказателства към настоящия
момент.
Определението, в частта относно чл. 248, ал. 1, т.3 (допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила) и т.6 от
НПК (относно мярката за неотклонение), може да бъде обжалвано и
протестирано по реда на Глава 22 НПК пред САС.
В останалата част определението е окончателно.
8
Съдебното заседание приключи в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9