№ 39994
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110132414 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Съдът, при извършването на проверката по чл. 129 от ГПК, констатира, че исковата
молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК тъй като
ищецът не е формулирал надлежен петитум и не е посочил конкретна сума и период, за
който претендира, че се дължи мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди.
Ето защо следва да се укаже на ищеца да посочи конкретен размер на исковата претенция за
мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди и период с посочване на
начална и крайна дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда.
Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба поради
липса на конкретика относно настъпилата трудова злополука и нейния механизъм. Следва да
се посочи, че влязлото в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката е
призната за трудова, представлява не само официален удостоверителен документ, който се
ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти, но и индивидуален
административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, и щом страната,
на която се противопоставя (работодателят) е била участник в административното
производство по издаване и обжалването му, е недопустимо тяхното преразглеждане в
настоящия съдебен процес. (така в решение № 410 по гр.д. № 599/2009 г., III г.о.). Предвид
това възраженията на ответника по повод установената в разпореждането фактическа
обстановка не следва да се разглеждат, респ. направените за опровергаване на тези факти
доказателствени искания не следва да се уважават. Ето защо искането на ответника за
събиране на гласни доказателства следва да бъде уважено като се допусне разпита на един
свидетел, при режим на довеждане, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК за установяване
уговорките относно договора за заем, сключен между страните. Останалите обстоятелства,
за които се иска събиране на гласни доказателства съобразявайки изложените мотиви с
извън предмета на доказване по делото. Като неотносимо не следва да се уважава и искането
на ответника за изслушване на съдебно – техническа експертиза, която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси. По аргумент от гореизложеното не
следва да се приема като доказателство по делото и флаш памет с GPS координати.
Следва да бъде допуснато събирането на свидетелски показания чрез разпита на двама
свидетели, при режим на довеждане от ищеца, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, за
установяване на обстоятелствата във връзка с травмата на ищеца и преживените от него
неимуществени вреди непосредствено след инцидента до настоящия момент.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
1
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Исканията на ищеца за допускане изслушването на съдебно-медицинска и на съдебно-
психиатрична експертиза, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси
следва да се уважат като относими и необходими. Вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза следва да отговори и на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
Искането на ищеца за изизскване на справка от 02 РУ на СДВР – София относно
предмета на досъдебно производство № ** г., вкл. по чия жалба е образувано и актуалния
статус на производството, като неотносимо към предмета на спора не следва да се уважава.
С отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за прихващане в
случай на уважаване на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди със сумата 3500 лв. – дължима сума договор за паричен заем на 19.01.2023 г., сключен
между страните, което като допустимо следва да бъде прието за съвместно разглеждане в
производството.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за ответника да конкретизира иска за мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди, като посочи конкретна дата за начален
и краен момент на периода, за който се претендира мораторната лихва, както и нейния
размер.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението за прихващане на
ответника на вземанията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди с вземане на
ответника за сумата от 3500 лв. по договор за паричен заем на 19.01.2023 г., сключен между
страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ищеца, които да свидетелстват за установяване на обстоятелствата
във връзка с травмата на ищеца и преживените от него неимуществени вреди
непосредствено след инцидента и до настоящия момент.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника, който да свидетелства за установяване на уговорките
относно договора за заем, сключен между страните.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза по въпросите, поставени
в исковата молба и в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 650,00 лв., от които
200,00 лв., платими от бюджета на съда, и 450,00 лв., платими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д. А. С., *
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400,00 лв., платими от
бюджета на съда.
2
НАЗНАЧАВА за вещо лице д. Н. Д., специалност „*
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.11.2025 г. от 11.00 часа, за когато да се
призоват страните.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по предявени от И. Л. Д. срещу „М* ООД обективно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 5771,70 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
заплатени разходи за медицински услуги и лекарствени продукти вследствие настъпила на
11.11.2022 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.06.2025 г. до окончателното й плащане, и сумата от 35000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от
настъпила на 11.11.2022 г. трудова злополука ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука – 11.11.2022 г., до окончателното й плащане. Ищецът претендира и
мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди, считано ог 11.11.2022 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало трудово
правоотношение на основание Трудов договор № 1453 от 26.02.2021 г., въз основа на който
ищецът е изпълнявал длъжността „* На 11.11.2022 г. в паркирания в централния офис на
ответника тежкотоварен автомобил с мотокар е натоварено дървено пале със 100 литров
варел с масло. Ищецът чието задължение е да укрепи товара установил, че едно от
дървените ребра на палето, на което бил поставен варелът с масло е счупено, поради което
варелът се е наклонил на една страна. Ищецът предприел действия по укрепването му, като
в процеса усетил изпукване в дясното си рамо, последвано от силна болка. За инцидента
веднага уведомил прекия си началник, както и отговорника по транспорта. Работодателят
отказал да заявил злополуката, поради което лично е подал декларация за претърпяна
трудова злополука пред НОИ. С Разпореждане № 32843 от 26.02.2025 г. на ръководителя на
ТП на НОИ – София-град, влязло в сила на 07.03.2025 г. злополуката е призната за трудова.
В резултат на претърпяната злополука ищецът поддържа, че е получил разкъсвания на
мускулите и сухожилията в рамото, като му е поставена диагноза „синдром на ротаторния
маншон“, изискваща хирургична процедура по преместване и трансплантация на сухожилие.
Твърди, че след извършване на операцията му е поставена екстензия, придържаща дясната
ръка обездвижена в продължение на 2 месеца. След това последвала 6-месечна
рехабилитация за възвръщане мобилността на ръката. Заявява, че с решение на ТЕЛК от
10.01.2024 г. е констатирана трайно намалената му работоспособност от 52 %. Сочи, че във
връзка трудовата злополука е сторил разходи за диагностициране и лечението на
травматично увреждане за следните суми – 29 лв. за потребителска такса за преглед от
01.12.2022 г; 250 лв. за магнитно-резонанса томография в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД;
30 лв. за такса за издаване на решение на ТЕЛК; 10 лв. за консултация по документи,
диагностичен план и рецепта на ДКЦ „Св. София“; 29 лв. за потребителска такса във ВМА;
1560 лв. по Фактура № **********/27.02.2023 г., издадена за медицински консумативи от
ВМА; 3500 лв. за оперативно лечение във ВМА; 250 лв. за поставена ортеза; 5 лв. за такса за
CD запис, съдържащ резултати от изследвания; 8,70 лв. за потребителска такса на
„Медицински център Санус 2000“ ООД, които счита че работодателят следва да му
възстанови. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на трудовата злополука. Ищецът излага твърдения, че
е преживял и неимуществени вреди, сред които ограничение и затрудненост на движенията
на ръката и невъзможността да се обслужва сам през рехабилитационния период. Изпитвал
неудобство от невъзможността да се грижи за семейството си както преди, вкл. и за
възрастния и с влошено здравословно състояния баща. Изпитвал силен стрес, притеснение и
3
страх. По време на рехабилитационния период изпитвал остри постоянни болки в областта
на травмираното място. Сънят му бил неспокоен, усещал чувство на тревожност и
постоянна умора. Твърди, че по време на ЯМР и последващи опити за преглед е получил
паник атаки, които продължавали и до настоящия момент Сочи, че по жалба на ответника
било образувано досъдебно производство № ** г. по описа на 02 РУ на СДВР – София, което
му причинило допълнителен стрес и безпокойство. Допълнителен източник на стрес се
явявало и продължителното административно производство по признаване на злополуката
за трудова. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че с ищеца са в трудово –
правна връзка съгласно Трудов договор № 1453 от 26.02.2021 г. Оспорва изложената в
исковата молба фактическа обстановка да отговаря на действителната. Оспорва твърдението
на ищеца, че камионът е бил натоварен с варел пълен с масло. Оспорва твърдението, че едно
от дървените ребра на палета било счупено. Поддържа, че ищецът е преминал през
съответните инструктажи за безопасност и здраве при работа, като същият е предприел по
своя преценка действия по преместване на товара, като в случая ищецът не е положил и
най-елементарната грижа за своето здраве и нарушил правилата на чл. 33 ЗЗБУТ. С оглед
изложеното оптветникът прави възражение за съпричиняване на вреденосния резултат от
страна на служителя, доколкото е проявил груба небрежност. Поддържа, че ищецът е
следвало да уведоми прекия си началник за възникналия проблем, за да бъдат предприети
действия по замяна на палето с друго. Сочи, че ищецът е отишъл на преглед едва 4 дни след
злополуката, като през целия м. ноември, 2022 г. е продължил да изпълнява трудовите си
задължения. Оспорва исковите претенции и по размер. Твърди, че между страните е сключен
договор за паричен заем на 19.01.2023 г., по силата на който ответникът предоставил на
ищеца в заем 3500 лв. в брой срещу задължението да я върне до 19.01.2024 г. В тази връзка е
бил изготвен и запис на заповед без протест. Твърди, че към настоящия момент сумата не е
върната, поради което релевира възражение за прихващане на сумата от 3500 лв. с
претендираното обезщетение за имуществени вреди. Относно иска за обезщетение за
неимуществени вреди ответникът счита претендираната сума за прекомерна. Оспорва
твърденията на ищеца относно продължителността на търпените болки и страдания.
Оспорва, че вследствие на процесната трудова злополука ищецът не е могъл да се обслужва
и да се грижи сам за себе си. Оспорва, че с решението на ТЕЛК от 10.01.2024 г. е установено
настъпилите вреди да са в резултат на процесния инцидент, доколкото в документа е
описана като водеща диагноза „хронична исхемична болет на сърцето“. Сочи, че за
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид разликата между
причинената вреда и обезщетението по общественото осигуряване. Твърди, че към датата на
процесната злополука е имало сключена застраховка „Трудова злополука“, с оглед което
обезщетението следвало да бъде намалено с плащането по застраховката. Релевира
възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
По исковете по чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по
време на действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по
установения ред; както и че вследствие на злополуката са претърпени имуществени вреди и
неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и размерът
на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата
злополука.
При доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника
работодател е да установи твърденията си, че служителят поради груба небрежност е
допринесъл за настъпване на злополуката, в частност с какви действия и бездействия
същият е допуснал груба небрежност.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
4
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже съществуването
на правоотношение по договор за заем с ищеца, предаването на заемната сума и нейния
размер, настъпване на падежа по договора за връщане на сумата.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи,
че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
погасителната давност.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претендираното
обезщетение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ответника и ищеца е било налице трудово правоотношение по
силата на трудов договор №1453/26.02.2021 г. за длъжността „* че 11.11.2022 г., при
изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял злополука, обявена за трудова
с Разпореждане № 32843 от 26.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – София-град,
влязло в сила на 07.03.2025 г.злополуката
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Такова задължения има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени. На основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ищеца – и препис от писмения отговор, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5