О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№2268 16.11.2021 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав,
на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 2611 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.389 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.128, ал.2 от АПК.
Образувано е по молба на „Хелио-турс-с“АД, ЕИК-**********, гр.Елхово,
ул.Александър Стамболийски №170, представлявано от Евгения Банева –
изпълнителен директор, чрез пълномощника адвокат М.С., за обезпечение на бъдещ
иск против Община Созопол и „ТХ Русалка холидейз“ЕООД, че „Хелио-турс-с“АД не е
задължено лице за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 05.01.2015г. до
сега, както и че данъчно задължено лице за тази такса е „ТХ Русалка
холидейз“ЕООД, чрез допускане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнително
дело № 20217050400211 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) № 705 Илко Бакалов, с
район на действие Окръжен съд - Бургас.
Към молбата са представени справки за задълженията на
„Хелио-турс-с“АД за ТБО към Община Созопол за различни имоти, възлизащи на
553`257,22 лева и 113`343,48 лева, с лихвите към 03.06.2021г. Представени са
два договора за наем, с които „Хелио-турс-с“АД е предоставило за 2015г. и
2016г. на „ТХ Русалка холидейз“ЕООД с предишно наименование „Созопол
инвест“ЕООД, временното и възмездно ползване на къмпинг Каваците; включващ
магазин Хранителни стоки, мотел и рецепция, 3бр. санитарни възли, 150бр.
бунгала, Бърза закуска; ресторант Винарска изба гр.Созопол; административна
сграда Туристическо бюро гр.Созопол и Складово стопанство в същия град.
Представено е съобщение за публична продан по изпълнително дело №
20217050400211 на ЧСИ № 705 И. Б., образувано по множество актове за
установяване на данъчни задължения, с взискател Община Созопол и насрочена от
01.11.2021г. до 01.12.2021г. публична продан на конкретно индивидуализирани
недвижими имоти. Представени са писма от ЧСИ № 705 И. Б. до Окръжен съд -
Бургас за това, че по същото изпълнително дело са постъпили три жалби от
„Хелио-турс-с“АД, писмо до същия ЧСИ от друг съдебен изпълнител за подадена
молба от взискателя за продължаване на производството, писмо до длъжника за насрочване
на опис и съобщение за насрочена публична продан.
Молителят заявява, че не дължи процесните ТБО,
позовавайки се на чл.17, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (https://os-sozopol.org/index.php/naredbi-pravilnici/item/84-2019-12-28-14-38-13), според който
при договор за наем таксата се дължи от наемателя. Основава претенцията си на представените
договори за наем. Счита, че за него е налице безспорен правен интерес от
завеждането на бъдещия иск, защото общината неправилно е определила данъчно
задълженото лице. За доказването на това е невъзможно да се води осъдителен
иск, поради което единствената възможност за защита е предявяването на иск по
чл.128, ал.2 от АПК. Посочва, че изпълнителното дело чието спиране иска,
първоначално е заведено за задължения от 2013г., но впоследствие са
присъединени задължения от 2011г. до 2020г.
Като разгледа подадената молба и приложените към нея
доказателства, Административен съд - Бургас, в настоящия си състав прецени, че
спорът му е родово и местно подсъден независимо, че дружеството-молител е със
седалище извън района на съда. Касае е се за обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл.128, ал.2 от АПК, който е подведомствен на административните
съдилища. Местната подсъдност не се определя по реда на чл.133, ал.5 от АПК,
тъй като последната се отнася само за исковете за обезщетения какъвто
настоящият не е, а и делото не е за оспорване на индивидуален административен
акт, за да бъде приложена подсъдността по ал.1 на същия член.
Поради липсата на уредба в АПК, на основание чл.144 от АПК, подсъдността следва да бъде определена по чл.390, ал.4 от ГПК – молбата за
обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово
компетентния съд по мястото на изпълнението. В случая мястото на изпълнението е
в района на Административен съд - Бургас, като той е компетентен да разгледа и
бъдещия иск по чл.128, ал.2 от АПК, което обуславя извод за правилност на преценката
на молителя да предяви искането си до този съд.
На основание чл.395, ал.2 от ГПК молбата следва да бъде
разгледана в деня на постъпването й.
Искането за обезпечение на бъдещия иск обаче, се явява
недопустимо, така както е недопустим и самият бъдещ иск.
Установителният иск по чл.128, ал.2 от АПК е
субсидиарен, респективно той се прилага по административни спорове, за които
АПК или специален закон не предвижда специален ред за защита. В случая са
налице няколко възможности за защита, като всички те изключват предявяването на
този иск.
Първият ред е оспорването на актовете за установяване
на задължения (АУЗ) по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ). В ал.6 и ал.7 на чл.153 от ДОПК е предвидено
специално производство по искането за спиране, като съгласно чл.153, ал.6
решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение
в 7-дневен срок от подаването му, а съгласно чл.153, ал.7 отказът да се спре
изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа
жалбата по същество. При образувано изпълнително производство защитата е по
чл.266 и сл. от ДОПК.
След като е била налице възможност на „Хелио-турс-с“АД
да се защити срещу издадените против него АУЗ, като ги обжалва и по този начин
да направи възражение, че не то, а друго търговско дружество е задължено за
процесните ТБО, това изключва предявяването и на иска по чл.128, ал.2 от АПК.
Когато изпълнението е възложено на съдебен изпълнител
по реда на ГПК, както е в случая, е налице и трета възможност, при приложението
на чл.439 от ГПК, предвиждащ предявяване на иск от длъжника. Законодателят
е допуснал публичните вземания на общината от местни данъци и такси да бъдат
принудително събрани от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен
изпълнител по реда на ГПК. Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът
може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение. В тази хипотеза не административният орган
е този пред който се развива производството, а това е окръжният съд – чл.436 от ГПК. Искането за спиране на изпълнението по смисъла на чл.454 от ГПК, може да
се направи от длъжника до посочения в разпоредбата срок пред съдебния
изпълнител, като няма задължение нито за органа, нито за съда да препраща
такива искания до съдебния изпълнител. (вж.
Определение № 977 от 24.01.2017г. на ВАС по адм.д.№ 12287/2016г., VII о.,
докладчик председателят Соня Янкулова).
Следователно и в момента съществува исков ред
за защита на правата на „Хелио-турс-с“АД и това е редът на чл.439 от ГПК, от
който ищецът може да се възползва, но това също изключва предявяването на иска
по чл.128, ал.2 от АПК, респективно обезпечаването му. Отказът за спиране на
изпълнението пък може да се обжалва по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Изложеното обосновава извод за недопустимост на исканото
обезпечение на бъдещия иск, поради което същото следва да бъзе оставено без
разглеждане.
Мотивиран от горното, Административен съд - гр.
Бургас, VІІ-ми състав,
О П Р Е Д Е
Л И
ОСТАВЯ
без разглеждане искането на „Хелио-турс-с“АД, ЕИК-********, гр.Елхово,
ул.Александър Стамболийски №170, за обезпечение на бъдещ иск против Община
Созопол и „ТХ Русалка холидейз“ЕООД, че „Хелио-турс-с“АД не е задължено лице за
ТБО за периода от 05.01.2015г. до сега, както и че данъчно задължено лице за
тази такса е „ТХ Русалка холидейз“ЕООД, чрез допускане на обезпечителна мярка:
спиране на изпълнително дело № 20217050400211 на ЧСИ № 705 И. Б., с район на
действие Окръжен съд - Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на молителя.
СЪДИЯ :