ПРОТОКОЛ
№ 41
гр. Пловдив, 11.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20245000500573 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя П на Р, редовно призован - прокурор А Я от А П
Вместо насрещния жалбоподател П. С. С., редовно призован, се явява
адв. Я. Д., упълномощена от по-рано.
Прокурор Я.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Постъпили са въззивна жалба вх. № 21672/24.06.2024 г. от П на Р и
насрещна въззивна жалба вх. № 22776/02.07.2024 г. от П. С. С. чрез
пълномощника му адвокат Я. Д., двете против решение № 778/14.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2359/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
По жалбите първоначално е било образувано в.гр.д. № 364/2024 г. по
описа на Апелативен съд - Пловдив, в проведеното по което на 14.10.2024 г.
1
открито съдебно заседание те са били докладвани, но е констатирана очевидна
фактическа грешка в атакуваното посредством тях решение, поради което
производството по делото е прекратено и същото е върнато на
първоинстанционния съд за извършване на преценка във връзка с нейното
отстраняване.
След връщане на делото е постановено решение № 1221/24.10.2024 г., с
което на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в обжалваното решение № 778/17.06.2024 г. относно
размера на присъдената сума като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, който вместо посочения размер от 35 000 лв. е прието да се чете от
30 000 лв. Като необжалвано решението по поправката е влязло в сила.
С оглед на така постановеното решение с молба вх. № 38056/19.11.2024
г. жалбоподателят П на Р е уточнил, че обжалва поправеното решение в
частите му, с които тя е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени
вреди от 30 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от 9 000 лв., ведно
със законна лихва и съдебни разноски по съразмерност от 1 705,40 лв., по вече
изложените в жалбата съображения и поддържайки заявените с нея искания за
отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете,
евентуално за намаляване на размера на обезщетенията.
С молба вх. № 37024/12.11.2024 г. жалбоподателят П. С. С. е уточнил, че
обжалва поправеното първоинстанционно решение в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 30 000 лв., по вече изложените в подадената от него насрещна
въззивна жалба аргументи.
Прокурор Я.: Не поддържам изцяло жалбата на П.
Други доказателства по делото няма да соча.
Адв. Д.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и оспорвам
жалбата на П.
Нямам искания за доказателства.
С оглед липсата на доказателствени искания и доколкото делото е
изяснено от фактическа страна съдът
О П Р Е Д Е Л И :
2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Прокурор Я.: Уважаеми съдии, аз не поддържам жалбата, която е
подадена от страна на О - П, тъй като считам, че действително с оглед на това,
че е установено незаконно обвинение по отношение на ищеца, очевидно е, че
той търпи установените неимуществени вреди. Да се претендира, че такива
вреди не настъпват, няма опора по смисъла на закона. Би могло да се оспорва
единствено, ако се претендират някакви несъразмерни, необичайни и особени
вреди, но тук, доколкото разбирам, подобна претенция няма.
Изцяло не поддържам жалбата, но не я оттеглям.
Що се касае до втората претенция за намаляване размера на
обезщетението, считам, че в конкретния случай тя няма опора във фактите по
делото. Установен е значителен период на наказателно преследване за повече
от едно обвинение. Отделно от това част от обвиненията са за длъжностни
престъпления, които така или иначе са придобили съответната популярност в
обществото. Дали П има някакъв принос към популяризиране на това събитие
не е от значение, тъй като тук отговорността е обективна, а това е обективна
последица от качеството, което е заемал ищецът.
От друга страна считам, че е неоснователна претенцията за завишаване
на размера на присъденото обезщетение. Най-важното обстоятелство, върху
което е индикирал и първоинстанционният съд, е фактът, че по същото време
по отношение на ищеца е водено и друго наказателно производство. Очевидно
е, че то няма как да не причини част от претърпените неимуществени вреди.
За мен е странно да се твърди, че чрез някакви други способи може да бъде
установено някакво пропорционално разпределяне по квоти на вредите по
съответното наказателно преследване. В този смисъл и считам, че ненапразно
размерът на обезщетението му е по-малък отколкото на останалите му
съпроцесници. Известно ми е, че и други лица са получавали обезщетения във
връзка със същото наказателно производство.
На следващо място - това дело цели да обезщети травмите, които е
претърпял ищецът, а не негови близки, в случая синът му.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля на първо място да оставите
без уважение въззивната жалба на П на РБ. Подробни доводи относно нейната
3
неоснователност съм изложила в отговора на жалбата и моля да ги съобразите.
На следващо място, моля да уважите насрещната жалба на доверителя
ми и с постановения акт да завишите обезщетението му за неимуществени
вреди, отново по изложените в жалбата съображения. Само ще маркирам, че
основното ни оплакване е свързано и с това, че присъденият от първата
инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с
доказания по делото завишен интензиттет на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, състоящи се главно в съществено, сериозно увреждане
на личния му живот, състоящо се главно в отдалечаване на негови
изключително близки хора. По делото бе установено, че синът на ответника за
дългогодишен период е бил тотално отчужден от него, липсвал е всякакъв
контакт между тях именно заради повдигнатото срещу него обвинение. Тогава
синът му е бил студент по право и самият факт, че П е преследвала баща му,
че го е обвинявала в извършване на тежко умишлено престъпление, го е
накарало да има сериозни съмнения и се е отчуждил трайно от баща си.
Доверителят ми смята, че това е било най-тежкото му увреждане.
Същевременно през 10-годишния период на наказателното преследване е бил
сериозно уронен авторитетът и доброто име на ищеца, които с оглед заеманата
от него публична длъжност са отново вреди с по-висок интензитет, вкл. и с
оглед постоянната съдебна практика в тази връзка.
На последно място, неоснователни са аргументите на Пловдивския
окръжен съд за наличие на основания за намаляване размера на присъденото
обезщетение с оглед обстоятелството, че е било водено друго наказателно
преследване срещу него за същия период от време. Това е така, тъй като
свидетелите на ищеца установиха, че неимуществените вреди, доказани в
настоящото производство, са претърпени именно във връзка с наказателното
преследване за документна измама, но и предвид обективния фактор време, а
именно, че това наказателно преследване е водено в период от 10 години и 7
месеца, а другото в период от 5 години, т.е налице е период от над 5 години, в
който е съден само по това дело, което също смятам, че е основание за
завишаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно
вече представените списъци.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
4
от днес, т.е. до 10.03.2025 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5