№ 35
гр. Бургас, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000035 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 16 от 18.01.2024 г., постановено по т.д. № 126/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен искът на “АС инт. к.” ЛТД (Ал.
Ст. инт. к.), № 01251950, дружество, регистрирано във В., против Н. Ж. П. от
гр. Бургас за осъждане на ответника да заплати на дружеството-ищец сумата
241 140 €, преведена в периода 31.03.2018 г. – 31.03.2019 г. по банкова сметка
на ответника в Германия и в Турция, която сума е платена с оглед постигнато
между страните споразумение Гр. Анд. Ст. да бъде приет за съдружник в “Ал.
Ст. Инт. Б.” ООД.
Със същото решение е признато за недоказано на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК
вр. чл. 193, ал. 1 ГПК направеното от ответника Н. П. оспорване на
авторството на подробно изброената в решението електронна кореспонденция
и са присъдени разноски.
Срещу решението в частта за отхвърляне на иска е подадена въззивна
жалба от ищеца “АС инт. к.” ЛТД, с която то се обжалва като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се нарушение на
процесуалните правила – съдът не обсъдил твърдени и доказани от ищеца
факти, които са от значение за изхода на делото, в частност електронната
кореспонденция между страните, чрез която ищецът целял доказването на
съществуваща неформална уговорка за подпомагане на българското
дружество от стрА. на английското за поддържане на високо ниво на
заплатите и привидността на договорите за услуги, осчетоводени с фактури от
1
ответника като управител на “Ал. Ст. Инт. Б.” ООД (АСИБ).
Оспорва се квалификацията на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и се
поддържа, че същият следва да се разглежда като иск по чл. 59 ЗЗД. Твърди
се, че ответникът Н. П. се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е
усвоявал превежданите от ищеца през периода 31.03.2018 г. – 31.01.2019 г.
суми по банковата сметка на АСИБ под формата на недължимо трудово
възнаграждение, което видно от допълнителната ССЕ многократно
надвишавало дължимата му по трудовия договор заплата, както и под
формата на дивидент и ликвидационен дял. Причинно-следствената връзка
между обедняването и обогатяването, макар и непряка, била непрекъсната и
закономерна. Иска се преквалифициране на иска като такъв по чл. 59 ЗЗД
според първоначално дадената квалификация в исковата молба.
Във въззивната жалба се сочи още, че страните никога не са твърдели,
че между тях е имало нищожен договор и съдът не е следвало да възлага на
ищеца да докаже неговото съществуване. След смъртта на съдружника в
АСИБ К. Ст. и отказа на съдружниците в АСИБ да приемат сина му Гр. Ст. за
съдружник, отпадал интересът за заплащането на суми за подпомагане на
дружеството АСИб, каквито никога не са били дължими на правно основание,
нито са били давани с дарствено намерение. Плащанията били извършени въз
основа на устна уговорка за изменение на рамковия договор, която според
чл.13.3 от същия била нищожна поради липса на форма.
Въззивникът навежда допълнителни аргументи, че съгласно чл.5.2. от
рамковия договор от 01.07.2012 г. последващи договори за услуги щели да
бъдат сключвани ad hoc между страните, като подробно била разписА.
конкретна процедура за това. Доказателства обаче, че процесните фактури
били за такива плащания, не били представени от ответника, а като частни
документи същите не представлявали достатъчно доказателство за сключен
договор. В някои от фактурите липсвала каквато и да е конкретна
информация за вида на инспектирания товар, клиента, броя дни, които
инспекцията е отнела или други параметри на договор за услуга. Въззивникът
изтъква още близката стойност на представените фактури, като твърди, че на
практика било почти невъзможно при инспекция на товари да се получат две
еднакви суми за два различни товара. Налице било и пълно съвпадение на
тези суми със сумите, искани от ответника за допълване на работните заплати
на персонала, и доказателства за това се извличали от разменената между
страните електронна кореспонденция. В нея се обсъждала тринадесета
заплата, каквато безспорно ищцовото дружество не дължало на ответника,
който бил в трудови отношения единствено с АСИБ. Първоинстанционният
съд необосновано кредитирал твърденията на ответника за наличието на
договори за услуги, без да обсъди смисъла на представените електронни
писма. Иска се въззивната инстанция да да приеме тези привидни договори за
нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в обжалвА.та част и постановяването на
2
ново, с което да се осъди ответникът да заплати искА.та сума в общ размер на
241 140 € заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
пълното изплащане на сумата. Претендират се разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Н. П.. Тя се оспорва като неоснователна и недоказА..
Представеното с въззивната жалба писмено доказателство попадало под
забрА.та за въвеждане на нови факти и представяне на доказателства във
въззивното производство. Документът бил известен на ищеца-въззивник
преди датата на подаване на исковата молба.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Не се ангажират
доказателства
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид съображенията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
закона, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирА. да обжалва стрА.,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което с определение от 13.03.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова претенция от “АС инт.
к.” ЛТД (Ал. Ст. инт. к., за краткост по-долу: АСИК), дружество,
регистрирано във В., против Н. Ж. П. от гр. Бургас.
Фактическите твърдения на дружеството-ищец и правните му доводи са
изложени в исковата молба, уточняваща молба от 04.05.2022 г.,
допълнителната искова молба, уточняваща молба от 01.11.2022 г.,
уточняваща молба от 18.11.2022, уточняваща молба от 26.04.2023 г. и
уточняваща молба от 18.05.2023 г.
В исковата молба се твърди следното: Ответникът е съдружник и
управител в С.” ООД, ЕИК *********, с предишно фирмено наименование
“Ал. Ст. Б.” ООД, което дружество е учредено като еднолично дружество с
ограничена отговорност през 2001 г. с фирма “Ал. Ст. (Ас.) Б.” ЕООД и
едноличен собственик на капитала К. Ст. (по-долу за краткост: АСБ). От
29.09.2021 г. АСБ е в производство по ликвидация. През 2012 г. като
съдружник е бил приет ответникът Н. П., на когото са прехвърлени 50 % от
дяловете. През 2015 г. съдружникът К. Ст. прехвърлил 20 % от дяловете си в
капитала на Ал. С., който също бил приет за съдружник. Между АСИК, чийто
собственик също бил К. Ст., и АСБ бил сключен на 01.07.2012 г. договор, по
силата на който АСБ действало като упълномощен представител на АСИК в
Б.. След смъртта на съдружника К. Ст. наследникът му Гр. Ст. поискал да
бъде приет за съдружник в АСБ и бил въведен в заблуждение от другите
двама съдружници, че това ще стане и съвместната дейност между двете
дружества ще продължи. Поради това дружеството-ищец АСИК продължило
да субсидира АСБ и след смъртта на К. Ст. и да превежда средства за заплати
3
на българските служители и на ответника Н. П.. За периода 31.03.2018 г. -
31.01.2019 г. ищецът АСИК изпращал суми за заплати на личната сметка на
Н. П. в Sparkasse Hanau Germany – общо 241 140 € (10 месеца х 21 900 € и за 1
месец 22 140 €). Поради това, че съдружниците в АСБ не изпълнили
обещанието си да приемат Гр. Ст. за съдружник, както и поради това, че
дружеството е разполагало с достатъчно средства, за да изплаща заплатите на
служителите в Б., ответникът Н. П. получил сумата 241 140 € без основание и
на отпаднало основание и се обогатил с тази сума за сметка на АСИК.
Отправено било искане за осъждане на отв. П. да плати на ищеца сумата 241
140 € заедно с лихва от предявяването на иска.
С отговора на исковата молба ответникът оспорил иска. Възразил,
между другото, че по личната му банкова сметка не е постъпвала сумата 141
140 €. Сума в този общ размер била преведена по банкова сметка на АСБ в
банка в Б. с отделни банкови преводи с основание издадени от АСБ фактури
за извършени услуги в периода април 2018 г. - януари 2019 г. По личната
сметка на П. за исковия период 31.03.2018 г. - 31.01.2019 г. били преведени 16
200 € с четири превода по 4050 € всеки. Сумите били превеждани във връзка
със съществуващите трайни отношения между АСИК и АСБ и качеството на
Н. П. на технически директор на АСИК. Сумата 16 200 €, преведена по
личната сметка на П., представлявала възнаграждение за дейността му на тази
позиция. Оспорено е твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване на
ответника в хипотезите както на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, така и по чл. 59 ЗЗД.
С допълнителната си искова молба ищецът е уточнил фактическите си
твърдения: Уточнил е, че претендирА.та сума от 241 140 € включва две пера:
219 000 € и 22 140 €.
Сумата 219 000 € представлявала сбор от 10 плащания по 21 900 €
всяко, извършени от АСИК по сметка на АСБ по издадени от АСБ 10 фактури
в периода 03.04.2018 г. - 04.01.2019 г. за инспекционни и супервайзинг
услуги, които не били реално извършени. В действителност сумите били
превеждани с цел осигуряване на средства за личните възнаграждения на
служителите на АСБ. Сумата 219 000 € била усвоена от двамата съдружници
П. и С., но претенцията се насочвала само към П., тъй като той бил управител
на дружеството и убедил ищеца, че сумите са необходими за плащането на
заплати и за да се приеме Гр. Ст. като съдружник в АСБ.
Сумата 22 140 € представлявала част от общо преведени по личната
сметка на П. в банка Sparkasse Hanau Germany 24 300 € в периода 16.01.2018
г. - 05.12.2018 г. за негова лична заплата. Тези суми били преведени от АСИК
на ответника също с оглед очакването Гр. Ст. да бъде приет за съдружник в
АСБ.
Така уточнените искови претенции се поддържат в последвалите четири
уточняващи молби. Развити са доводи за това, че претенцията е за
неоснователно обогатяване, като се обосновава опосредено – през АСБ –
преминаване на имуществени блага от патримониума на ищеца АСИК в този
4
на ответника Н. П., при което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
С определението си от 20.12.2022 г. (л. 292 и сл.) на осн. чл. 140 ГПК
окръжният съд съобщил на страните си проект за доклад, съгласно който
делото било докладвано в първото съдебно заседание на 21.02.2023 г. Съдът
докладвал фактическите твърдения на ищеца в съответствие с исковата му
молба: че сумата 241 140 € е преведена от ищеца АСИК по банковата сметка
на ответника П. като за 10 месеца били платени всеки месец по 21 900 € и за
един месец били платени 22 140 €. Претенцията е била квалифицирА. по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за връщане на нещо, дадено при начална липса на
основание.
В мотивната част на обжалваното решение окръжният съд отново
изложил виждането си, че сумата 241 140 €, който се търси, по ищцовите
твърдения е била преведена по банкова сметка на ответника П., като за 10
месеца са платени всеки месец по 21 900 € и за един месец са платени 22 140
€. “Такава е фактическата обстановка, описА. от ищеца в исковата и
допълнителната искова молба и е поддържА. в множество уточнителни
молби” (стр. 7, а след това стр. 9 от решението). Въз основа на така
възприетите от съда ищцови твърдения и след констатация, че по делото не се
доказва сумата 241 140 € да е била преведена от ищеца АСИК на ответника
П., искът е счетен за неоснователен само поради недоказаността на това
обстоятелство. Освен това са изложени съображения, че не е доказано
постигането на съглашение за приемането на Гр. Ст. за съдружник в ОСБ.
При констатациите, че искът е неоснователен, той е бил отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка и
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
Относно допустимостта на решението:
За допустимостта на решението в обжалвА.та част съдът следи
служебно, без да е ограничен от посоченото във въззивната жалба – чл. 269,
изр. 1 ГПК. В настоящият случай служебната проверка показва, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът е разгледал непредявен
иск.
Очертавайки предмета на спора, първо в доклада на делото, а след това
в решението, първоинстанционният съд е игнорирал изцяло направените от
ищеца с допълнителната искова молба пояснения и допълнения на исковата
молба и предприетото изменение на иска чрез изменение на фактическите
основания. С допълнителната искова молба ищецът е внесъл съществено
изменение във фактическите си твърдения, като е заявил, че общо търсената
от ответника сума в размер на 241 140 € представлява сбор от две суми: 219
000 € и 22 140 €, като първата от тях не е преведена от АСИК по лична сметка
на П., както е твърдяно първоначално в исковата молба, а е била платена от
АСИК на АСБ по сметка в Уникредит Булбанк по повод издадени фактури за
инспекционни и супервайзинг услуги. В последвалите уточняващи молба
ищецът е поддържал, че сумата 219 000 € е преминала в патримониума на
5
ответника П. чрез изплащането на заплати и скрит дивидент и по този начин
той се е обогатил неоснователно. При така изменените фактически основания
при запазено осъдително искане за сумата 219 000 € ищецът е преминал от
иск на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за връщане на нещо, дадено без
основание, към иск на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на това, с което
ответникът се е обогатил, до размера на обедняването. За разликата от 22 140
€ остава квалификацията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Исковете по чл. 55, ал. 1 и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са различни. За да бъдат
уважени, следва да се установи наличието на различни предпоставки. В трите
хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД фактическият състав включва на първо място
престиране (даване) от ищеца на ответника на имуществено благо, при което
престирането (даването) е стА.ло или без основание, или на неосъществено
основание, или на отпаднало основание. Ясно е, че при твърдение, че
престацията на сумата 219 000 € е получена не от ответника П., а от трето на
спора лице (АСБ), искът за тази сума не може да се квалифицира по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. След като не е налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и
ищецът твърди увеличаване на имуществото на ответника за сметка на
имуществото на ищеца, следва да се приеме, че за сумата 219 000 €, която по
неговите твърдения е преминала опосредено в патримониума на П.,
обеднелият ищец предявява иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен този
иск, е необходимо да се установи, че ищецът не разполага с друг иск за
защита (чл. 59, ал. 2 ЗЗД) и че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
В настоящия случай предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 219
000 € не е разгледан, а всички доводи на ищеца за наличие на предпоставките
за уважаване на такъв иск са остА.ли необсъдени. На страните не са дадени
указания за подлежащите на доказване факти с правно значение по иска на
осн. чл. 59 ЗЗД и не е указА. доказателствената тежест. Вместо това е
разгледан иск на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 241 140 €, основан на
неподдържани от ищеца фактически твърдения. На осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3
ГПК обжалваното решение, с което е разгледан непредявен иск, следва да се
обезсили, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав
на действително предявените и поддържани от ищеца искове: иск на осн. чл.
59, ал. 1 ЗЗД за сумата 219 000 € и иск на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 22
140 € заедно с акцесорни претенции за законната лихва върху тези суми от
предявяването на исковата молба до пълното изплащане.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да
се произнесе по въпроса за разноските.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК решение № 16 от
18.01.2024 г., постановено по т.д. № 126/2022 г. по описа на Окръжен съд –
6
Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът на “АС инт. к.” ЛТД (Ал. Ст. инт.
к.), № 01251950, дружество, регистрирано във В., против Н. Ж. П. от гр.
Бургас за осъждане на ответника да заплати на дружеството-ищец сумата 241
140 €, преведена в периода 31.03.2018 г. – 31.03.2019 г. по банкова сметка на
ответника в Германия и в Турция, която сума е платена с оглед постигнато
между страните споразумение Гр. Анд. Ст. да бъде приет за съдружник в “Ал.
Ст. Инт. Б.” ООД, както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за ново разглеждане на
предявените искове от друг състав .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7