Р E Ш Е Н И Е
№ 69
гр.
Пловдив,05.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на съдебния секретар НЕЛИ
КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЛАЗАРОВ, след като разгледа докладваното от съдията Магдалина Иванова ВНОХД
№ 231 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на гл. 21 НПК.
Делото
се разглежда от Апелативен съд – Пловдив за втори път.
Първоначално, по
внесен обвинителен акт срещу И.Н.Д., е
образувано НОХД № 783/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. На 31.10.2017
г. по делото е постановена присъда № 91, с която подсъдимият И.Н.Д. е признат
за невиновен в това, че 12.01.2016 г. на Главен път 1-6 км. 252+437 м. между
гр. К. и гр. С., обл. П., при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „М. *“ с Рег. № *е нарушил правилата за движението по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП: “Водачите
па пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и чл. 21, ал. 2 ЗДвП: “Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, при поставен пътен знак
В26 : “Забранено е движение със скорост по-висока от означената „/70км/ч“, скоростта
на лек автомобил „М. *“ с Рег. № *е била 80 км/ч“, с което по непредпазливост
да е причинил смъртта на Р. Ц. К., поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
С присъдата е
извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и е
постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
По постъпили
въззивни протест и жалба от частните обвинители срещу така постановената
присъда е образувано ВНОХД № 38/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,
по което е постановено решение № 92/30.03.2018 г., с което, на основание 335,
ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, първоинстанционната присъда е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
След връщане му
е образувано НОХД № 666/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по което е
постановена присъда № 17/12.03.2019 г., с която подсъдимият И.Н.Д. е признат за
виновен в това, че на
12.01.2016 г. на Главен път 1-6 км. 252+437 м. между гр. К. и гр. С., обл. П.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „М. *“ с рег. № *е
нарушил правилата за движението по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП: “Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и чл. 21, ал. 2 ЗДвП: “Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак“, при поставен пътен знак В26 : “Забранено е движение със скорост
по-висока от означената „70 км/ч.“, скоростта на лек автомобил „М. *“, с рег. №
*е била 80 км/ч.“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Ц. К., поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55,
ал.1, т.1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.
66, ал. НК така наложеното на подсъдимия И.Н.Д. наказание от шест месеца
лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години,
считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.
343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия И.Н.Д. е наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в
сила.
С присъдата е
извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Подсъдимият е
осъден да заплати на частните обвинители К.Ф.Б. и Д.М.М. сумата от 1800 лв.,
представляваща направени от тях разноски за повереник в хода на наказателното
производство.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д. чрез неговия
защитник адв. В.М. с оплакване за нейната необоснованост и незаконосъобразност.
Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това бъде
постановен нов, с който подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частните обвинители К.Ф.Б.
и Д.М.М. чрез техния повереник адв. А.Б.. В жалбата се излагат доводи за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Прави се искане
атакуваният съдебен акт за бъде изменен, като бъде увеличен размерът на
наложеното на подсъдимия наказание на три години и шест месеца лишаване от
свобода и размерът на наказанието лишаване от право на управление на МПС.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата си и направените с нея искания.
Частните
обвинители К.Ф.Б. и Д.М.М. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват
становище. Повереникът им адв. Б. поддържа въззивната жалба и направеното с нея
искане.
Представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че жалбите са
неоснователни, а атакуваният с тях съдебен акт, като обоснован и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното
във въззивните жалби и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията
си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбите са
процесуално допустими, а разгледани по същество - частично основателна е само
жалбата на подсъдимия.
За да постанови
присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Д.
е правоспособен водач на МПС от 2008 г., притежава
свидетелство за управление на МПС № *, издадено на 19.05.2008 г., валидно до
2018 г., с придобити категории В, М и АМ. Притежава лек автомобил марка „М.“,
модел „*“ с рег. № *.
Подсъдимият
живее в гр. С., обл. П., а работи в гр. К., обл. П.. Двете населени места
отстоят на близко разстояние едно от друго – 5.21 км., като подсъдимият се
придвижвал до работното си място с горепосочения лек автомобил.
На 12.01.2016 г.
подсъдимият Д. бил на работа в гр. К.. След приключване на работната му смяна
като салонен управител в питейно заведение, той тръгнал да се прибира за гр. С.
с автомобила си. От гр. К. потеглил около 23.00 ч., пътувал сам. Времето било
ясно, без мъгла, валял слаб дъжд, като предвид късния час от денонощието, било
тъмно. Подсъдимият шофирал по пътя от гр. К. за гр. С., явяващ се част от републиканската
пътна мрежа, именуван „път *– С.-К.-Б.“.
Пътната настилка
в участъка от този път между посочените два града, била асфалтова, гладка, без
неравности, а предвид слабия валеж – мокра. Пътното платно имало две ленти за
движение – по една за всяка от посоките, както и положена хоризонтална
маркировка, указваща края на платното от двете му страни с непрекъсната линия,
както и границата между двете ленти за срещуположно движение – с двойна линия,
едната от които на места прекъсната и позволяваща изпреварване в съответната
посока на движение. Междуградският път не бил осветен, осветление имало само в
участъците, бележещи края на гр. К. и началото на гр. С.
Същият ден,
пострадалият Р. К. бил извикан да свърши определена работа – рязане на дърва с
машина, в с. А., намиращо се след гр. С., в посока гр. С., където живеел. Няма
данни къде е пребивавал след приключване на работата, късно през деня е
забелязан от познати на автобусната спирка в гр. К., на която спира автобуса за
с. В. Л. (където към онзи момент пребивавала фактическата му съжителка), но не
се качил при идване на автобуса, посетил питейно заведение в гр. К., в което
работела негова семейна позната, не е установено какво е консумирал там и колко
е останал.
Късно вечерта на
12.01.2016 г., Р. К. предприел придвижване пеша от гр. К. в посока гр. С.,
респективно – с. А., по пътното платно на път *– С.-К.-Б.. По пътя позвънил от
мобилния си телефон на свидетелката Д.М., като й съобщил, че възнамерява да
отиде при нея в с. В. Л.. Посоченото село се намира на път *– С.-К.-Б., само че
след гр. К. в посока гр. К. (разположението на населените места по
пътя е в следния ред: А.-С.-К.-В. Л.). Не е установено дали е променил
посоката си на движение в резултат на този разговор, но в с. В. Л. така и не
отишъл.
Около
22.20-22.30 ч. в полицейското управление на гр. К. бил получен сигнал от
гражданин, че в района на военното поделение в края на града е забелязан мъж в
нетрезво състояние на пътя. Да проверят сигнала, на място били изпратени
полицейските служители – свидетелите Х. С. и Г. А.. Двамата били наблизо с
патрулния полицейски автомобил и пристигнали на мястото за около две минути.
Огледали района обстойно, но не установили човек с даденото описание, при което
потеглили със служебния автомобил в посока гр. С.. Движели се бавно, на първа
скорост, като с помощта на прожектор осветявали пътното платно и канавките, но
до средата на пътя между двата града не възприели никакъв пешеходец, поради
което обърнали посоката си на движение и връщайки се до началото на гр. К., продължили
по околовръстния път на града – другата посока, в която би могъл да е тръгнал
създаващия опасност на пътя човек в нетрезво състояние. На разстояние 500-600
метра по този път и около него също не открили такова лице, след което се
прибрали в гр. К..
Междувременно,
същата вечер – около 23.00 ч. на 12.01.2016г., свидетелят К.. Х. (С.-след
последвала смяна на фамилното му име) се прибирал с личния си автомобил от гр.
С., където бил на гости, към гр. К., като пътувал сам. Излизайки от осветения
участък в края на гр. С. забелязал насрещно движещ се лек автомобил, който му
присветнал интензивно с фаровете. Свидетелят помислил, че вероятно има
полицейски патрул, намалил скоростта си на движение, но около 150-200 метра
след разминаването с въпросния автомобил, възприел силует на човек на пътното
платно, който ръкомахал и очевидно бил в нетрезво състояние. Свидетелят Х.
намалил още повече скоростта на автомобила си, свалил стъклото на предна лява
врата и казал на намиращият се на пътното платно, в лентата за насрещно
движение, на около 1 метър навътре от банкета пешеходец, да се махне от пътя.
Пешеходецът му отвърнал с въпроса „Какъв си ти, че ще ми кажеш?“, при което
свидетелят Х., преценявайки състоянието му и за да не влиза в разправии,
продължил по пътя си за гр. К.. На свой ред свидетелят Х. също сигнализирал с
присветване на фаровете на насрещно идващите автомобили, за да ги предупреди по
някакъв начин за опасността на пътя, като до гр. К. се разминал общо с три
автомобила.
Около 23.00 ч.
на 12.01.2016 г., движейки се по пътя от гр. К. за гр. С., в собствената си
лента за движение, подсъдимият Д. възприел в насрещната лента лек автомобил,
поради което преминал от дълги на къси светлини, като останал на къси светлини
и след разминаването с този автомобил. В този участък от пътя, за водачите в
посоката на движение на подсъдимия имало ограничение на скоростта,
сигнализирано с вертикална маркировка - поставен пътен знак „В26 – Забранено е
движение със скорост по-висока от означената, с обозначение 70 км/ч“. Подсъдимият
управлявал своя автомобил със скорост около 80 км./ч. Около 2-3 секунди след
разминаването с насрещно движещия се лек автомобил, подсъдимият възприел на
около 45 метра пред него, тъмен силует на пътя, който вървял на около 1 - 1,5
метра южно от дясната граница (северната) на платното за движение в посока на
движение на автомобила му, не успял да реагира по какъвто и да било начин, при
което последвал удар между автомобила и силуета. Силуетът бил на пешеходеца Р.
К.. Ударът настъпил в предна дясна част на автомобила и задно дясно странично
на пешеходеца, като в резултат на удара, след първоначалното взаимодействие
между тялото в областта на левия долен крайник, а впоследствие и с десния
индиректно, тялото полегнало върху капака в дясна половина, десния калник и
предно обзорно стъкло с удар в тях и последващо приплъзване встрани с удар и в
страничното огледало вдясно, след което тялото на Р. К. паднало встрани от пътя
– в канавката. След настъпилия удар, подсъдимият веднага задействал спирачната
система на автомобила си, спрял на известно разстояние от мястото на удара,
констатирал, че предното му стъкло е счупено, разтревожил се силно, при което
слязъл и тръгнал в обратна посока, за да види какво е ударил, предполагайки, че
е възможно това да е кон, тъй като наблизо имало конюшни. На пътя в неговата
лента нямало нищо, но на около 100 метра забелязал встрани от пътното платно
зимно яке, при което преценил, че може би е ударил човек. Веднага набрал
тел.112 и продължил да оглежда района, като след още известно разстояние назад,
възприел отстрани на пътя, в канавката, тяло на човек, който според него бил в
безсъзнание, тъй като не му отговарял. Съобщил на оператора какво се е случило и какво е състоянието на
човека в канавката и останал там до идването на екипи на Спешна помощ и МВР.
Първи на място
се отзовал екипът на Б. п., който констатирал смъртта на пешеходеца,
идентифициран като Р. Ц. К.. След това дошли и полицейските служители И. Т. и
Д. В.. Малко след тях пристигнал и втори полицейски автопатрул в състав
свидетелите С. и А., които обхождали по-рано района около гр. К. по сигнала за
мъж в нетрезво състояние на пътя. Подсъдимият Д. бил тестван за употреба на
алкохол на място, пробата била отрицателна, като впоследствие бил транспортиран
от свидетелите С. и А. в медицинско заведение за даване на кръв за изследване
за употреба на алкохол. След даването на кръв, подсъдимият бил върнат на
мястото на удара, където изчакал извършването на процесуалните действия от
пристигналия на място разследващ екип.
Тялото на Р. К.
било предадено за аутопсия, като при огледа на трупа, била взета и кръв за
изследване за употреба на алкохол. Причините за смъртта на Р. К. са посочени в
изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп от вещото лице д-р И. Ц. (л. 65
– л. 70 ДП). От нейното заключение е видно, че при аутопсията е установено
кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на кости на черепната основа
и свод, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата
мозъчна обвивка и меките мозъчни обвивки, разкъсване на меките мозъчни обвивки,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в мозъчните стомахчета,
мозъчен оток, разрушаване и контузия на мозъка, разкъсване на кръвоносните
съдове по основата на мозъка, кръвонасядане на хипофизната жлеза, счупване на
ребра двустранно, счупване на дясна ключица, разкъсване на плеврата (париетална
и органна), разкъсване и контузия на десния бял дроб, излив на кръв в дясната
гръдна кухина, счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен, аспирация на кръв в белите
дробове, разкъсване и кръвонасядане на капсулите на двата бъбрека, както и на
самите бъбреци, счупване на всички десни странични израстъци на поясни
прешлени, счупване на десните голяма и малка пищялни кости, отслояване и
кръвопропиване на тъканите в областта на задна повърхност на ляво коляно,
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа. Според вещото
лице, причината за смъртта на Р. К. е в резултат от съчетанието на тежки
черепно-мозъчна и гръдна травми, които са несъвместими с живота. Травматичните
увреждания са причинени по механизма на удар или притискате с или върху твърд
тъп предмет или от неговото тангенционално действие. Същите са с прижизнен
характер и добре отговарят по вид и характер да са в резултат на
пътнотранспортна травма – блъскане на починалия като пешеходец от лек
автомобил. Според вещото лице има причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания по трупа и претърпяното
от него пътно-транспортно произшествие.
При огледа на
крайниците на трупа на К. е установено счупване на малката пищялна кост на
десния долен крайник в областта на долната трета на тялото й, с обособяване
само на горен и долен фрагмент, на височина от стъпалото на 16 см. В областта
на коляното на долния ляв крайник по задната му повърхност е налице травматично
разслояване и кръвопопиване на тъканите (деколман) с размери 6х5 см., който
обхваща и тъканите на дълбочина 2 см. Същият е на височина от стъпалото 46 см.
Експертното
изследване на кръвните проби, взети от подсъдимия Д. и Р. К. показало липса на
алкохол в кръвта на подсъдимия и наличие на такъв, в концентрация 2.50 промила
в кръвта на Р. К. ( л. 74 и л. 79 ДП).
От заключението
на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза (л.
39 - л. 57 ДП), изготвена от вещите лица инж. Т. П., инж. С. М. и инж. А. П.,
се установява, че ударът е настъпил на около 0.70 - 0.90 м. южно от северния
край на северната лента върху платното за движение; скоростта на л.а. „М. *“ в
момента на удара е била около 80 км/ч, в случая технически съобразена с
атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение с къси
светлини е била скорост от 76 км/ч, а при движение на дълги светлини – 121
км/ч, тоест скоростта на лекия автомобил 80 км/ч е била технически несъобразена
при движение на къси светлини, на каквито се е движил подсъдимият. Когато
мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път (опасна зона),
пешеходецът Р. К. е бил на платното за движение и водачът на автомобила, ако е
имал техническа възможност да го забележи, при своевременна реакция и
задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне
удара. Водачът би имал техническа възможност да забележи пешеходеца в посочения
момент, ако последният е бил с бели контрастни дрехи, ако е бил със
светлоотразителни елементи, ако е имал източник на светлина, ако мястото е било
осветено от улично осветление или ако л.а. „М. *“ се бе движил на дълги
светлини. Ако нито едно от тези условия не е било налице, то тогава водачът е
нямал техническа възможност да забележи пешеходеца Р. К., докато не го приближи
на разстояние, равно на конкретната видимост към пешеходеца, която е била около
45 метра. В този момент водачът вече е нямал техническа възможност да избегне
удара. Максималната скорост на движение в конкретните условия на видимост към
пешеходеца при движение на къси светлини, при която не би настъпило ПТП е била
53 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на
видимост към пешеходеца при движение на къси светлини.
Според
експертите, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП
– водачът Д. е управлявал л.а. „М. *“ по платното за движение на път
*км.252+437м. между гр. К. и гр. С. в посока от изток на запад, като се е
движел в дясната/северна лента. В същото време пешеходецът Р. К. е бил върху
платното за движение. Когато лекият автомобил е достигнал на около 45 метра от
пешеходеца, водачът е имал възможност да го забележи, но в този момент ударът
вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „М. *“ и
е настъпил задно-странично отдясно на пешеходеца Р. К.. След удара пешеходецът
е преминал през предния капак на автомобила, главата му се е ударила в предната
част на тавана, след което е отхвърлен и е паднал върху северния банкет, до
платното за движение, на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед
на местопроизшествие. След удара лекият автомобил „М. *“ е спрял на мястото и в
положението, отразени в същия протокол. Основните причини за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка са: пешеходецът Р. К. се е намирал на платното за
движение, на неосветен участък, извън населено място, на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно; ако се приеме, че пешеходецът Р. К. не
е бил предвидимо препятствие, то водачът на лекия автомобил се е движел със
скорост, която е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини;
ако водачът бе реагирал на разстоянието, на което осветяват късите светлини,
т.е. на около 75 метра, скоростта на автомобила в момента на удара би била
около 29 км/ч; ако се приеме, че пешеходецът е бил предвидимо препятствие, то водачът
на лекия автомобил се е движел със скорост, която е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на
видимост към пешеходеца при движение на къси светлини. В конкретния случай
съобразена с тази обща видимост се явява скорост от 76 км/ч при движение на
къси светлини и 121 км/ч при движение на дълги светлини. Конкретната видимост
към пешеходеца зависи от редица фактори, като тук, освен осветлението на
фаровете, се включват и дрехите, с които е бил облечен този пешеходец, тъй като
светлината от фаровете трябва да се отрази и едва тогава да се върне в очите на
водача. В случай, че дрехите са тъмни, конкретната видимост към пешеходеца е
по-малка от общата. Ако дрехите са светли, или има светлоотразителни елементи,
общата и конкретната видимост ще са почти еднакви, тоест при движение със 76
км/ч на къси светлини, водачът ще може да спре пред пешеходец/велосипедист със
светли дрехи/светлоотразителни елементи, но пешеходец с тъмни дрехи намаля
почти наполовина конкретната видимост.
От заключението
на назначената в хода на съдебното следствие пред окръжния съд допълнителна
разширена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещите лица инж. С. М., инж. Т. П., инж. А. П. и д-р И. Ц. (л. 104- л. 142
от НОХД № 783/2017 г. на ПОС), е видно, че наличните при Р. К. травми дават
насока за задно-дясно страничен удар. Травмите добре отговарят по механизъм да
са получени при дясно странично положение на пострадалия спрямо автомобила,
който е контактувал с тялото на пострадалия с неговата дясна предно странична
част. След първоначалното взаимодействие между тялото в областта на левия долен
крайник, а в последствие и с десния индиректно, тялото е полегнало върху капака
в дясна половина, десния калник и предно обзорно стъкло с удар в тях и
последващо приплъзване встрани с удар и в страничното огледало вдясно и
последващо падане върху терена. Според вещите лица, в момента на удара,
пострадалият е бил разположен под ъгъл 40-60 градуса спрямо надлъжната ос на
автомобила. Възможно е всякакво движение на пешеходеца до момента на удара.
Няма обективни данни, от които да се потвърди или отхвърли всяка една възможна
хипотеза за посоката на движение на пешеходеца до мястото на удара. Вещите лица
твърдят, че е възможно навлизане на пешеходеца на платното от дясно наляво, от
ляво на дясно, перпендикулярно или косо, възможно е и движение на пешеходеца по
платното. При навлизане на пешеходеца от дясно наляво, непосредствено преди
удара той се е завъртял под ъгъл около 135 градуса. При попътно движение пред
автомобила, непосредствено преди удара той се е завъртял под ъгъл около 45
градуса. При навлизане на пешеходеца от ляво надясно, непосредствено преди
удара той се е завъртял под ъгъл около 45 градуса. Времето за движение на
пешеходеца от момента на навлизането му на платното за движение от дясно наляво
до момента на удара, с включено време за завъртане на около 135 градуса и с
отчетено наличие на алкохол в кръвта 2,5 промила, е около 1,95 секунди за бавен
ход, 1,59 секунди за спокоен ход и 1,42 секунди за бърз ход. В момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение от дясно наляво, лекият
автомобил „М. *“ се е намирал преди мястото на удара на разстояние 31,66-43,40
метра (по-малкото разстояние е при бърз ход, а по-голямото при бавен ход на пешеходеца). Водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да забележи пешеходеца в момента на навлизането му в
платното за движение. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане
на пешеходеца на платното за движение, водачът на л.а. „М. *“ е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение се е движел със
скорост по-малка от 38-49 км/ч. Според комплексната експертиза, основните
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: ако
пешеходецът е навлязъл на платното за движение от дясно наляво пред лекия
автомобил „М. *“, то причина за произшествието е навлизането на пешеходеца на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, тоест когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на
автомобила. Ако пешеходецът е навлязъл на платното за движение от ляво надясно
пред лекия автомобил, или ако се е движел по платното за движение попътно или
насрещно на автомобила, то причините за произшествието са: пешеходецът
се е намирал или е навлязъл на платното за движение на неосветен участък извън
населено място, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
Ако се приеме,
че пешеходецът е бил предвидимо препятствие, то водачът на лекия автомобил „М.
*“ се е движел със скорост, която е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходеца
при движение на къси светлини. В анализираната пътна ситуация, от момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение, водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но тъй като водачът е нямал
техническа възможност да забележи пешеходеца в момента на навлизането му на
платното за движение от ляво надясно, то следва че от момента в който водачът е
имал техническа възможност да забележи пешеходеца на платното за движение,
водачът е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Максималната
скорост, при която водачът би имал техническа възможност да спре, преди да
измине дължината на конкретната видимост към пешеходеца и съответно да избегне
удара, е била 53 км/ч.
Съгласно
заключението на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза (л.125-161 от НОХД № 666/2018 г. на ПОС), изготвена от вещите лица инж.
П.П., инж. В.С. и д-р М.Б. най-вероятният диапазон от скоростите на автомобила,
с които той се е движил в момента на сблъсъка с пострадалия пешеходец е с
граници 75 — 85 км/ч. Ако се приеме по-висока скорост на движение на
автомобила, то находките, намерени при огледа на местопроизшествието (мигач,
лайсна, черно пластмасово парче и др.) ще са на значително разстояние от
мястото на удара (около 26 метра при приета скорост 90 км./ч.), а това е
обективно невъзможно. Изводът за скоростта на движение на автомобила експертите
са обосновали с мястото, на което са намерени трупът, вещите на пострадалия и
разпилените части от автомобила в резултат на сблъсъка, така и на останалите
доказателства по делото. Използваният метод за определяне на скоростта на
автомобила съобразно мястото, на което попада главата на пешеходец върху
корпуса на автомобила определя граници на скоростта от 60 км – 97 км, тъй като
в случая ударът е настъпил в горната част на предното стъкло и тавана над
счупеното предно стъкло (снимки 19 и 20 от фотоалбума към протокол за оглед на
МП). В конкретният случай е отчетен и високият ръст на пешеходеца – 188 см,
установен при аутопсията и изготвената СМЕ. Този ръст води до извода за
по-ниска скорост от горната граница – 97 км/ч, тъй като височината на блъснатия
пешеходец предопределя удара на главата му в по-горната част на предното стъкло
към тавана спрямо идентичен сблъсък с по-нисък човек. Наред с това експертите
са отхвърлили възможността автомобилът да се е движел със скорост в долните
граници – около 60 км/ч, тъй като в този случай главата на пешеходеца би се
ударила в средата на предното стъкло, а не в тавана над счупеното предно стъкло
и горната част на стъклото.
Вещите лица са определили мястото на сблъсъка по дължина на платното за
движение, в полоса, определена от границите 30 — 40 метра преди (източно) от
ориентира, а по ширина на платното за движение – на около 1 - 1,5 метра южно от
дясната граница (северната) на платното за движение или на около 3,5 — 4 метра
южно от ориентира. Експертите са определили тези разстояния съпоставяйки
траекторията и разстоянието на отхвърляне на тялото на пешеходеца и частите от
автомобила от определеното място на сблъсъка, определената скорост на движение
на автомобила и земното притегляне. В тази експертиза, за разлика от
предходната, вещите са разграничили две хипотези – 1/ странично навлизане на
пешеходеца пред автомобила преди сблъсъка, съобразно твърденията на подсъдимия
и 2/ движение на пострадалия пред автомобила, в посоката на движение на
автомобила, след което е бил застигнат и блъснат от автомобила. Очертавайки
първата хипотеза вещите лица са изследвали твърденията на подсъдимия Д. за
навлизане на пешеходеца отдясно пред управлявания от подсъдимия автомобил.
Според вещите лица и двете хипотези не предизвикват противоречия с обективните
находки на произшествието, а именно - травмите на пострадалия, деформациите на
автомобила и разпиляването на находките.
Като изходни данни за определяне на видимостта вещите лица са приели, че
пешеходецът е бил облечен с жълто-синята блуза, а не с тъмното яке. При
намирането на трупа пострадалият е бил именно с тази блуза, а липсват данни да
е бил събличан. По тази причина и якето е намерено на разстояние от трупа,
както и носените от него пелети. Според вещите лица, при определяне на
конкретната видимост на водача към пострадалия (50 - 60 метра) е била
съизмерима с осветеността пред автомобила на „къси светлини“ (70 - 75 метра),
но е била по-малка от нея. При далечина на видимост 50
метра максималната безопасна скорост на движение на автомобила, при която
неговият водач би имал техническа възможност да спре преди да настъпи сблъсък с
пострадалия е около 58,1 км/ч. При далечина на видимост 60
метра максималната безопасна скорост на движение на автомобила, при която
неговият водач би имал техническа възможност да спре преди да настъпи сблъсък с
пострадалия е около 66,4 км/ч. Техническата причина за настъпване на
произшествието е движението на автомобила с несъобразена скорост с видимостта
на водача към обекти с характеристиките на пострадалия, както и липсата на
своевременна реакция на водача за предотвратяване на ПТП. Другият възможен
механизъм на настъпване на ПТП е внезапно пресичане на пешеходеца от дясно на
ляво. Експертите допускат като възможна и версията за залитане на пешеходеца,
предвид установената висока концентрация н алкохол в кръвта на К..
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за безспорно
частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие при
предходното разглеждане на делото от окръжния съд и прочетени на основание чл.
279, ал. 1, т. 4 НПК, изцяло от показанията на свидетелите Х. С., Г. А., К.Б.,
И. Т. и Д. В., изцяло от прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК
показания на свидетелката Д.М., частично от дадените в хода на съдебното
следствие показания на свидетеля К.. С. и от тези на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК, както и от приложените
по делото писмени и веществени доказателства.
Приел е изцяло заключенията на изготвените по делото химически
експертизи и съдебномедицинска експертиза на труп и частично заключенията на
автехническата и комплексните автотехнически и съдебномедицински експертизи. Обосновано окръжният съд не е
кредитирал заключението на комплексните автотехнически и съдебномедицински
експертизи в частта им, че е възможна всякаква територия на движение на
пешеходеца Р. К. до момента на удара. Според вещите лица е възможно навлизане
на пешеходеца на платното отдясно наляво, отляво надясно, перпендикулярно или
косо, като е възможно и движение на пешеходеца по платното. И според настоящия
съдебен състав, освен последната, останалите развити от вещите лица версии не
могат да бъдат споделени. Те не кореспондират с установените травми на
пострадалия, както и с обективните находки по автомобила, вследствие на
пътнотранспортното произшествие. Травмите по пешеходеца говорят за задно-дясно
страничен удар. Първоначалното съприкосновение между автомобила и пешеходеца е
било в задната част на долните крайници на пешеходеца на височина 16 см на
десния крак и 46 см на левия крак. Тези травми водят на извода, че пешеходецът
се е движил по посоката на движение на автомобила и е бил застигнат от
последния. В момента на удара пешеходецът е бил в крачка, като първо е бил
ударен десният му крак на височина 16 см като при аутопсията е установено
счупване (СМЕ на л. 67 от ДП), след което автомобилът е ударил левия му крак,
но, тъй като същият е бил по-напред, е бил ударен на височина 46 см без
счупване на същия. За задно-дясно
страничен удар говорят и последващите травми от съприкосновението с автомобила.
Тъй като ударът на автомобила е бил под центъра на тежестта на тялото на
пешеходеца, е последвало възкачване на тялото му върху предната дясна част на
автомобила. В тази фаза са получени охлузвания по гърба, счупвания на няколко
ребра. При възкачването на тялото
върху предния капак на автомобила главата на пострадалия пешеходец се е ударила
в тавана и горната част на предното стъкло, при което се е получила
установената черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепните
кости, мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка. Тези травми на пострадалия
кореспондират на фиксираните на снимка от 18 до 21 от фотоалбума към протокол
за оглед на местопроизшествие следи от сблъсък по автомобила. От същите е
видно, че ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила. По делото е
безспорно установено, че след удара пешеходецът е бил отхвърлен в дясно извън
платното за движение и е паднал в канавката, където е бил намерен при огледа на
местопроизшествие. Ако посоката на
движение на пешеходеца е била отдясно наляво пред автомобила, то в този случай
тялото му, след сблъсъка с автомобила, не би било отхвърлено от дясно на
платното за движение, а на самото платно или от лявата му страна по посока на
движение на автомобила. В този случай травмите на пешеходеца щяха да бъдат
странично по левия му крак, лявото рамо и по главата от лявата страна. При
аутопсията са констатирани травми по двата крака отзад, по гърба и главата
отзад и вдясно, което прави такъв механизъм невъзможен. Не може да бъде
споделена като възможна и версията за движението на пешеходеца преди удара от
ляво на дясно пред автомобила, тъй като в този случай травмите на пострадалия
биха били странично по десния крак, дясна ръка, дясното рамо, а същите са
задно-дясно странично с последващи травми по гърба, които не биха могли да
настъпят при страничен удар. Не може
да бъде възприета и хипотезата пешеходецът да е стоял неподвижен на пътното
платно, тъй като в този случай травмите по двата крака щяха да бъдат на една
височина и със сходна тежест на травмите. Констатираните при аутопсията травми
са на различна височина - по десния крак на 16 см височина, с тежко счупване, а
по левия крак значително по-високо - на 46 см без счупване само с
кръвонасядане. Логиката в случая е очевидна - първоначалният сблъсък е настъпил
с десния крак, който е бил по-назад и след контакта с предната броня на
автомобила е бил счупен. Едва след това е бил застигнат левия крак и в хода на
възкачване на тялото по предния капак на автомобила, е бил ударен и десния крак
на по-голяма височина – 46 см и по тази причина травмите по него са по-леки.
Въз основа на
изложеното, обосновано окръжният съд не е кредитирал с
доверие и обясненията на подсъдимия Д., че пешеходецът е навлязъл внезапно на
платното пред автомобила от дясната страна по посока на движението му.
Обясненията, в тази им част, не кореспондират с безспорно установените
увреждания на пострадалия и повредите на лекия автомобил, получени по посочения
по-горе механизъм, поради което правилно са приети като израз на защитната
позиция на подсъдимия, целяща да го оневини за извършеното.
Събраните в хода на въззивното производство доказателства – изискани са от
РУ на МВР – К. всички снимки, направени по време на огледа на инкриминираното
пътнотранспортно произшествие, изслушаното въз основа на тях становище на
вещите лица инж. П., инж. С. и д-р Б. и заключението на назначената
впоследствие комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза не водят
до съществена промяна в описаната по-горе и възприета от окръжния съд
фактическа обстановка. Поради липса на достатъчно данни, въз основа на които да
се определи точната стойност на скоростта, с която се е движел автомобила при
приближаването му към местопроизшествието и в момента на сблъсъка с
пострадалия, експертите са определили като най-вероятен диапазон от скорости на
движение на автомобила в момента на сблъсъка с пострадалия в границите 75 – 85
км/ч. Поради липса на данни автомобилът да е променял скоростта си преди
сблъсъка е прието, че той се приближавал към мястото на местопроизшествието със
същата скорост, с която е участвал в сблъсъка. На въпроса при каква скорост на
автомобила подсъдимият би могъл да спре и да избегне ПТП, като се вземе предвид
и времето за реакция на водача от момента, в който би могъл да възприеме
пешеходеца, вещите лица са дали отговори, според развитите от тях хипотези за възникване на ПТК, както следва:
Ако се приеме хипотезата, че преди да настъпи сблъсъка пострадалият и
автомобилът са се движили попътно или пострадалият е бил неподвижно стоящ на
платното за движение, то:
- при далечина на видимост 50
метра, максималната безопасна скорост на движение на автомобила, при която
неговият водач би имал техническа възможност да спре, преди да настъпи сблъсък
с пострадалия, е около 54,7 км/ч;
- при далечина на видимост 60
метра, максималната безопасна скорост на движение на автомобила, при която
неговият водач би имал техническа възможност да спре, преди да настъпи сблъсък
с пострадалия, е около 62,3 км/ч.
Ако се приеме хипотезата, че преди да настъпи сблъсъка пострадалият се е
движел извън платното за движение и в даден момент, предшестващ сблъсъка с 2,77
секунди, или по-малко е започнал да навлиза отдясно наляво пред автомобила, то:
Максималната скорост на
движение на автомобила, при която водачът би имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и произшествието е било предотвратимо, е била около 16,2
км/ч или по-малка от нея и то само, ако скоростта на движение на пострадалия е
била около 2,6 км/ч, отнасяща се към долната граница на описанието „бавен ход“.
При всяка скорост на
пострадалия по-голяма от 2,6 км/ч, максималната скорост на движение на
автомобила, при която водачът му би имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка, би намалявала.
При скорости на движение на пострадалия, равни на горната граница на
описанието „бавен ход“ (3,6 км/ч) или по-големи, водачът на автомобила не е
имал техническа възможност да предприеме технически действия за предотвратяване
на произшествието и не би имал техническа възможност да го предотврати,
независимо каква е била скоростта на движение на автомобила.
Експертите са направили извода, че, преди да настъпи произшествието,
автомобилът се е движел в средата на северната лента на платното, в посока от
изток на запад. Вещите лица не са категорични в извода си относно траекторията
на движение на пострадалия като приемат, че са възможни различни хипотези – да
е бил неподвижен върху платното за движение, да се е движел попътно на
автомобила или да е навлязъл отляво надясно пред автомобила, подробно
анализирани в обстоятелствената част на заключението. По тази причина (липса на
категоричност относно траекторията на движение на пешеходеца), както и поради
неяснота относно точното място на удара и точната скорост на автомобила при
приближаване на местопроизшествието и в момента на удара, експертите са
заявили, че не могат да дадат еднозначен отговор и на въпроса могъл ли е
подсъдимият да избегне удара с пешеходеца чрез заобикалянето му.
В заключението си вещите лица са посочили, че разстоянието, на което
фаровете на автомобила следва да осветяват зоната пред автомобила и в дясно от
него, включително банкета на пътя, при включени „къси светлини“ следва да е не
по-малко от 70-75 метра. В дясно, извън пътя, фаровете на автомобила следва да
осветяват на около 5-6 метра. Разстоянието на осветяване обаче не следва да се
приема като разстояние на видимост на водача към обектите пред автомобила.
Видимостта на водача зависи от осветеността, но зависи и от характеристиките на
обекта, а така също и от други фактори.
Експертите са заключили, че механизмът на настоящото произшествие е сблъсък
между автомобил и пешеходец. Тялото на пострадалия е претърпяло няколко фази на
удара – първоначален контакт, възкачване на тялото на пострадалия върху корпуса
на автомобила, удар в предното обзорно стъкло и рамката над него, след което е
започнало разделянето на тялото и автомобила. Последвало е падане на
пострадалия върху терена, съпроводено с удар в терена и последващо плъзгане
и/или търкаляне до мястото, на което е намерен при огледа.
Технически съобразената скорост на движение на автомобила с видимостта на
водача към обекти с характеристиките на пострадалия, е 54,7 км/ч при далечина
на видимост 50 метра и 62,3 км/ч при далечина на видимост 60 метра.
Въззивният съд кредитира заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, като не възприема единствено развитата от вещите
лица хипотеза за внезапно навлизане на пострадалия пред автомобила отдясно
наляво по изложените по-горе и изцяло споделени съображения на окръжния съд. В
останалите му части заключението се припокрива почти изцяло с тези от
предходните автотехническа и комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертизи. При изслушването им вещите лица обясниха, че различието с изводите
на предходната експертиза относно дължината на опасната зона (от 71 до около 85
метра в предходната и от 78,5 до около 95 метра в настоящата) и технически
съобразената скорост (в предходната експертиза при видимост 50 метра – 58,1
км/ч и при видимост 60 метра – 66,4 км/ч, а в настоящата, съответно - 54,7 км/ч
и 62,3 км/ч) е в резултат на
запознаването им с целия представен по делото снимков материал, изготвен
по време на огледа, въз основа на което са установили наличие на мокра пътна
настилка, което от своя страна е повлияло на изчисленията им, предвид по –
ниския коефициент на сцепление между гумите на автомобила и настилката. Все въз основа на допълнително
представените по делото снимки, експертите са направили и следните изводи:
- преди и около момента на настъпване на ПТП е валял дъжд, тъй като целият
корпус на автомобила е мокър;
- намереното на местопроизшествието връхно яке с тъмен цвят не е измокрено в областта на раменете, поради
което вероятно то е носено от пострадалия в ръка или под ръка;
- пострадалият е бил облечен в жълто-синя фланела и следователно е бил
по-видим за водачите на автомобили;
- липсата на повреди в зоната на задното стъкло на автомобила изключва
версията за прехвърляне на тялото на пострадалия през тавана на автомобила,
което от своя страна налага ограничение при определяне на скоростта на
автомобила в момента на удара и то отхвърля скорости по-големи от около 80-90
км/ч;
- в момента на настъпване на ПТП пострадалият не е носел чувал с пелети,
тъй като видът на разпиляване на пелетите покрай пътното платно и видът на
купчината с разпилени палети, тяхното разположение и това на чувала с пелети са
довели експертите до извода, че те са отложени преди произшествието и нямат
техническа връзка със сблъсъка между автомобила и пострадалия.
Посочените по-горе различия между заключенията на вещите лица не са довели
до промяна на крайните им изводи относно мястото на удара между управлявания от
подсъдимия автомобил и пострадалия и скоростта на движение на автомобила преди
и по време на ПТП. Несъществени са и различията между установената в
заключенията технически съобразена скорост, която и в двата случая е доста по -
ниска от тази, с която се е движел автомобилът, управляван от подсъдимия.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка обосноват и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК като е нарушил правилата за движение по пътищата по
чл. 20, ал. 2 изр. 1 ЗДвП. По делото е безспорно установено, че подсъдимият се е движел с несъобразена скорост с осветеността на фаровете на
управлявания от него автомобил. Извършеното от подсъдимия е нарушение по
смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, съгласно който: „ Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“. В случая, както бе
отбелязано по-горе, технически съобразената скорост на движение на автомобила с
видимостта на водача към обекти с характеристиките на пострадалия е далеч под
тази, с която подсъдимият е управлявал автомобила си. Подсъдимият Д. като водач
на МПС сам се е поставил в невъзможност да забележи пешеходеца своевременно и
да спре в рамките на осветеността на фаровете на управлявания от него
автомобил. Това нарушение – движението на подсъдимия със несъобразена скорост,
се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта
на пешеходеца Р. К.. Той е бил предвидимо препятствие за водача, доколкото се е
движил по пътното платно и би могъл да бъде своевременно възприет от подсъдимия
при движение със скорост, позволяваща му да спре в рамките на осветеността на
управлявания от него автомобил. Подсъдимият сам признава в обясненията си, че е
бил наясно за движението на хора и животни по пътя между гр. К. и гр. С..
Липсата на допълнително осветление по пътя също е следвало да накара
подсъдимият да избере по-ниска скорост за движение, която да му позволи в този
интензивен пътен участък да реагира на предвидими препятствия и в частност на
намиращия се на платното за движение пешеходец Р. К.. Вярно е, че последният
също има значителен принос да настъпване на ПТП, тъй като се е движил по
платното за движение през нощта извън населено място на неосветен участък, но
това обстоятелство не променя крайният извод, че настъпването на съставомерния
резултат се намира в причинна връзка с виновното поведение на водача Д..
Настоящата
инстанция не споделя извода на окръжния съд, че подсъдимия Д. е извършил
престъплението като е допуснал и нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, който
задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В т. 1 на ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по
н. д. № 10/84 г., ОСНК, е направено разграничение между „предвидима“ (чл. 20,
ал. 2, изр. 2ЗДвП) и „непредвидима“ (чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП) опасност с оглед действащите фактори за
конкретната пътна обстановка, които са от значение за избиране на съобразената
скорост за движение. В случая, както бе отбелязано по-горе, подсъдимият е
управлявал автомобила си със скорост, която не е била съобразена с особеностите
на пътя между гр. К. и гр. С.. Пътният участък между двата града е кратък,
неосветен и по него са се движели хора и животни, което е било известно на Д..
Следователно, пострадалият пешеходец се е явявал една „предвидима“ за
движението опасност. Отделно от това, пътната настилка е била мокра вследствие
на дъждовното време, което също е следвало да бъде отчетено от подсъдимия при
избора на скоростта на движение на управлявания от него автомобил.
Настоящата
инстанция не споделя и извода на окръжния съд, че подсъдимият Д. е извършил и
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Действително, подсъдимият се е движел със
скорост над разрешената на конкретния пътен участък. Следователно, при
управление на лекия автомобил той е нарушил и посоченото правило за движение.
Това нарушение обаче не се намира в причинна връзка с причинените съставомерен
резултат. До този извод водят заключенията на обсъдените по-горе експертизи, а
именно, че подсъдимият би имал възможност да избегне произшествието, ако се е
движел със скорост значително по-ниска от разрешената за този пътен участък – 70
км/ч. Ето защо настъпването на смъртта на пострадалия не е във връзка с
нарушението на задължението за движение с разрешена скорост.
С оглед на
изложеното съдът счита, че подсъдимият Д. следва да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението за това, че
е извършил престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК като е
нарушил и правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП и по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Правилен е
изводът на окръжния съд, че от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия по непредпазливост, при форма на вината небрежност (т.нар.
несъзнавана непредпазливост). Подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но с оглед конкретните условия на видимост и пътната обстановка, е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди.
Неоснователно е
възражението на защитата, че причината за настъпване на вредоносния резултат се
дължи изцяло на поведението на пострадалия, който навлязъл внезапно на платното
за движение.Травмите от сблъсъка по пешеходеца говорят за задно-дясно страничен
сблъсък с автомобила. Обективно невъзможно е същите да се получат при странично
пресичане на пешеходеца пред автомобила от ляво на дясно. Както подробно е
посочено по-горе, при страничен удар травмите няма да бъдат по задната част на
краката, при това на различна височина, а странично на левия крак, а
траекторията на отхвърляне ще е напред по платното или вляво, но не и вдясно от
платното за движение в канавката, където е намерен трупът. Последващите травми
по гърба и главата на пострадалия при възкачването му върху капака и стъклото
на автомобила също потвърждават удар при попътно движение на пешеходеца и
автомобила. Неоснователни са и възраженията, че пешеходецът не е бил предвидимо
препятствие и че смъртта му не се намира в причинна връзка с несъобразената от
подсъдимия скорост за движение. Подсъдимият Д. е управлявал автомобила по път,
за който самият той заявява, че знае за движение на хора и животни. Чисто
житейски близкото разстояние между двата града предполага, че то може да бъде
изминато и пеш, без автомобил. Ако подсъдимият бе управлявал автомобила със
съобразена скорост (посочена в обсъдените по-горе две комплексни автотехнически
и съдебномедицински експертизи), не би настъпил сблъсък между пешеходеца и автомобила.
Избирайки тази по-висока от съобразената скорост на движение на управлявания от
него автомобил, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати
удара.
Не може да бъде
споделено и становището на защитата, че извършеното от подсъдимия следва да
бъде преквалифицирано по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. Действително подсъдимият Д. се е обадил на тел. 112 и е сигнализирал за
ПТП. В разглеждания случай, от заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, назначена от въззивния съд, се установява, че
вероятно пострадалият е бил жив няколко секунди след ПТП, с оглед оставените
следи от кръв по стената на канавката и пръски кръв по тялото му, които е
възможно да са отложени след изкашлянето му. Съгласно съдебномедицинската
експертиза на труп, причината за смъртта на пострадалия е в резултат на
съчетаването на тежки черепно-мозъчна и гръдна травми, които травми са
несъвместими с живота. При положение, че смъртта му е била неминуема, то
обективно помощта е била безпредметна, поради което отпада възможността за
приложението на привилегирования състав по чл. 343а НК (в този смисъл - Р №
140/1980 г. на III н.о. на ВС; Р
№1001/1981 г. на III н.о на ВС).
При определяне
вида и размера на наложеното на подсъдимия Д. наказание правилно окръжният съд
е приел, че са налице са смекчаващи отговорността обстоятелства - подсъдимият е
с чисто съдебно минало, в сравнително млада възраст към инкриминираната дата,
трудово е ангажиран, има добри характеристични данни, оказал е пълно съдействие
в хода на разследването и в цялото наказателно производство, изразява искрено
съжаление за случилото се. В случая е налице и съпричиняване от страна на
починалия пешеходец Р. К., който има значителна вина за настъпване на ПТП, тъй
като се е движил в нарушение на ЗДвП по платното за движение, извън населено
място, на неосветен участък в състояние на средна към тежка степен на алкохолно
опиване. Настоящата инстанция не споделя становището на окръжния съд, че
последното отчетено обстоятелство е изключително по своя характер. То не се
различава в значителна степен от други, сходни случаи на съпричиняване за
настъпване на ПТП, поради което следва да бъде отчетено наред с останалите
смекчаващите вината обстоятелства.
Правилно окръжният съд е приел като отегчаващо обстоятелство единствено
предходното административно санкциониране на подсъдимия Д. по ЗДвП, което обаче
е отдалечено във времето и не касае тежки нарушения на правилата за движение по
пътищата, свързани с лишаване от правоуправление. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства обоснован и законосъобразен е изводът на
окръжния съд, че наличните смекчаващи такива се явяват многобройни, поради
което наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, под най-ниския предел, тъй като и най-лекото, предвидено в
закона наказание, в случая – две години лишаване от свобода, ще се окаже
несъразмерно тежко. Ето защо, наложеното на подсъдимия Д. наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода се явява справедливо, съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК.
С оглед
наличните многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
сред които и съпричиняването от страна на пострадалия за настъпилото ПТП,
искането на частните обвинители за увеличаване размера на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода е неоснователно.
Правилен е
изводът на окръжния съд, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК,
поради което така наложеното на подсъдимия Д. наказание от шест месеца лишаване
от свобода, следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Изложените в тази връзка мотиви
се споделят изцяло, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни.
Правилно
окръжният съд е наложил на подсъдимия Д. и
кумулативната санкция по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като при определяне
на неговия размер са съобразени отчетените по-горе обуславящи отговорността
обстоятелства.
Правилно
окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществените
доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски и тези от частните обвинители за възнаграждение на повереник.
При извършената служебна проверка
въззивната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагат отмяна на атакуваната присъда или нейното изменение.
В хода на въззивното производство са
направени разноски за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 1287,00 лв.,
които, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати.
С оглед на изложеното, въззивният съд
счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в указания по-горе
смисъл, а в останалата й част, като обоснована и законосъобразна, следва да
бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 337, ал. 1,
т. 2 вр. с чл. 334, т. 3 НПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда
№ 17/12.03.2019
г., постановена по НОХД № 666/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като
признава подсъдимия И.Н.Д. за невинен в
това да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК
и като е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради което го оправдава по повдигнатото му в
този смисъл обвинение.
ОСЪЖДА
подсъдимия
И.Н.Д., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Апелативен съд
– Пловдив сумата от 1287,00 лв., представляваща направени разноски за
възнаграждение на вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на протест и обжалване
пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: