РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. гр. Хасково, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201121 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Р. М., чрез адв. И. А. АК - Кюстендил
срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 283 от 15.09.2021 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София, с
което на основание чл. 256, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените
поръчки, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в
размер на 415.22 лева за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр.
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение били допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на санкционния акт,
като се излага конкретни съображения. Отправят се възражения, че в
процесния АУАН и НП неправилно и в противоречие с материалния закон
била интерпретирана фактическата обстановка, което довело до неправилен
1
извод на административно – наказващия орган. В тази насока се излагат
конкретни конкретни фактически твърдения, обосноваващи тезата му за
неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно приложение на
материалния закон, без да аргументира доводите си по този пункт от жалбата,
включително и по чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, град София.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Т. Р.
М. от град Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото процесуален представител – адв. К. В. заявява, че поддържа
подадената жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея
доводи и конкретно за нарушение на давностните срокове за съставяне на
процесния АУАН и в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се и разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за
държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител – главен юриск. Н. С., оспорва жалбата и в
хода по същество и в представени писмени бележки навежда конкретни и
подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Претендира и присъждане на
разноски за възнаграждение на упълномощен по делото юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, след представените
допълнително, въз основа на дадени от съда указания, доказателства за
депозирането й в куриерската служба, постъпила е срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелите А. Д. К. - старши финансов
инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция и М. К. Д. - старши
финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция, проверка
по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково,
2
възложена със Заповед № ФК – 10 – 1067 от 28.07.2020 г. на Директора на
АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година и
писма, конкретно посочени от изпълнителния директор на АОП, спирана и
съответно възобновявана със Заповед № ФК – 10 – 1137 от 07.08.2020 г. и
Заповед № ФК – 10 – 9 от 06.01.2021 г. и изменена със Заповед № ФК – 10 –
281 от 22.02.2021 г. и Заповед № ФК – 10 – 326 от 02.03.2021 г. на Директора
на АДФИ, град София относно състава на екипа за ревизия и относно срока
на извършване на финансовата инспекция, било установено, че
„Водоснабдяване и канализация“, град Хасково е юридическо лице със
седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „***“ №*, област Хасково,
вписано в регистър Булстат с ЕИК номер *********, като еднолично
дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, което е търговец по Търговския
закон, със 100% държавно участие в капитала и принципал МРРБ,
регистрирано с Решение № 4567/28.10.1991 г. на Хасковски окръжен съд и
вписано в Търговския регистър съгласно удостоверение №
20080730135940/30.07.2008 г. на Агенция по вписванията. Управител на
дружеството в проверявания период бил жалбоподателят Т. Р. М. по силата на
Договор за възлагане управлението на ЕТД с ограничена отговорност с
държавно участие в капитала № РД – 02 – 16Ф – 3/21.01.2015 г., назначен
считано от 27.01.2015 г., а в периода от 14.09.2016 г. и км момента на
ревизията, Ръководител Отдел „Счетоводен“ било лицето С. П. М..
Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било, че на
13.02.2017 г., в град Х. бил сключен между „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя Т. Р. М., наричан в
договора Възложител и „Багер – ремонт сервиз“ ООД, град Пловдив,
наричано за краткост Изпълнител Договор с предмет: сервизно обслужване на
машини, собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град
Хасково и/или предоставени му на лизинг или под каквато и да е форма на
ползване със срок на договора 1 година и с обща договорена стойност на
договора – до 30 000 лева, без ДДС и в случай на достигането си е уговорено,
че договорът прекратява действието си. Констатирано било, че с 4 броя
фактури - № ********** от 12.01.2018 г. на стойност 1 626.62 лв., без ДДС /1
951.94 лв. с ДДС/, №********** от 18.01.2018 г. на стойност 1 470.76 лв. без
ДДС /1 764.91 лв. с ДДС/, № **********/30.01.2018 г. на стойност 590.30 лв.
без ДДС /708.36 лв. с ДДС/ и № **********/30.01.2018 г. на стойност 472.46
3
лв. без ДДС /566.95 лв. с ДДС/ са извършени разходи в общ размер на 4
160.13 лв. без ДДС /4 992.16 лв. с ДДС/.
На 14.02.2018 г., в град Хасково, бил сключен между „Водоснабдяване
и Канализация“ ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя Т. Р. М.,
наричан в договора Възложител и „Багер – ремонт сервиз“ ООД, град
Пловдив, наричано за краткост Изпълнител Договор с предмет: сервизно
обслужване на машини, собственост на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, град Хасково и/или предоставени му на лизинг или под каквато и да е
форма на ползване със срок на договора 1 година и с обща договорена
стойност на договора – до 30 000 лева, без ДДС и в случай на достигането си е
уговорено, че договорът прекратява действието си. Установено било, че по
сключения договор, въз основа на 18 броя фактури за дейности по сервизното
обслужване на машините, включващо диагностика на машините, дейности по
ремонта им, както и доставка и монтаж на резервни части в периода от
27.03.2018 г. до 14.12.2018 г. са извършени разходи в общ размер на 30 441.36
лв., без ДДС /36 529.63 лв. с ДДС/, а съгласно представената на органите на
АДФИ Справка с изх. № 390 от 17.02.2021 г., през периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. е извършено сервизно обслужване на машини, собственост на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково и/или предоставени му
на лизинг или под каквато и да е друга форма на ползване в общ размер на
34 601.49 лв. без ДДС /41 521.79 лв.с ДДС/.
След като било прието от контролните органи на АДФИ, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, съгласно § 2, т. 42 от ДР на Закона за
обществените поръчки е „публично предприятие“, а секторен възложител, на
основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП е представляващият публичното
предприятие, извършващо секторна дейност по чл. 123 от закона, в случая
свързана с водоснабдяване от една страна и от друга - дейностите, свързани с
водоснабдяване, са: предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за
обществени услуги във връзка с производството, преноса или
разпределението на питейна вода; снабдяване на мрежите по т. 1 с питейна
вода; производството и търговията на едро и дребно с питейна вода, то
предоставянето на услуги за сервизно обслужване на машини, собственост на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, град Хасково и/или предоставени му
на лизинг или под каквато и да е друга форма на ползване са обект на
обществени поръчки. Отчитайки и изявлението в Писмо с изх. №
4
481/01.03.2021 г., че през проверявания период, управителят на „ВиК“ ЕООД,
гр. Хасково не е упълномощавал друго длъжностно лице да организира и/или
да възлага обществени поръчки, по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, достигнали до
извод за за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗОП.
В резултат, на 16.03.2021 г. бил съставен от свид. М.Д. К. Акт за
установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 283/16.03.2021 г.,
като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като
нарушител, след което изготвеният акт за установяване на административно
нарушение бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без в
съответната предвидена за това графа, да впише възражения. Екземпляр от
процесния АУАН бил връчен на същата дата – 16.03.2021 г. срещу подпис,
видно от приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването
му.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
след като приел, че нарушението било доказано, а случаят не е маловажен,
наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Д. К. и М. К. Д.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това,
съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените
поръчки, сред обектите на обществени поръчки е и предоставянето на услуги.
По силата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат
5
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това, а според чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, възложителите
прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност -
при доставки и услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 – от 30
000 лв. до 70 000 лв. По силата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП, в редакцията,
относима към датата на деянието, възложител, който възложи поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се
наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но
във всички случаи не повече от 10 000 лв., а според актуалната редакция,
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или
извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се
достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2,
без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но не повече от 50 000 лв. Следователно, деянието, за което е
наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона
за наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в присъствие на лицето, а с
предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е изпълнена целта на
закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не
се е възползвал. Неоснователни са отправените възражения в подадената
жалба за несъобразяване с с давностните срокове по чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
приложими в конкретната хипотеза, предвид квалификацията на
нарушението. Обвързването от страна на жалбоподателя на началния момент
на този срок в първата хипотеза – от откриване на нарушителя с началния
момент на финансовата инспекция не е съобразен със смисъла и целта на
закона, доколкото правно – логически нарушителят не би могъл да бъде
6
открит без най – напред да бъде открито административното нарушение.
Последното е станало не в началния момент на финансовата инспекция, пък
било то и последната да е назначена, освен в съответствие с годишния план
на АДФИ, и въз основа на писма на Изпълнителния директор на АОП,
вероятно съдържащи такива данни, а след събиране на конкретните писмени
доказателства в тази насока, включително и Справка за отговорните
длъжностни лица, изх. № 488 от 04.03.2021 г. и Таблица за извършване на
разходи от 02.03.2021 г. по процесните договори, а така също и писмо от
01.03.2021 г. от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град
Хасково, че за периода 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г., Възложителят не е
делегирал правомощията си по ЗОП на някой от подчинените си съгласно чл.
7, ал. 1 от ЗОП. Следователно, едва след събиране на тази информация би
могъл да се направи извод, освен за допуснатото, според преценката на
контролните органи, нарушение, така също и за евентуалния нарушител, от
която дата започва да тече и шестмесечния срок по чл. 261, ал. 1 от ЗОП,
специален по отношение на общия по чл. 34 от ЗАНН и който към датата на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е
изтекъл. Не е изтекъл, при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и тригодишния давностен срок в хипотезата по
чл. 261, ал. 1 ЗОП, специален по отношение на едногодишния по ЗАНН от
извършване на нарушението, с оглед приетото и подлежащо на анализ от съда
по същество като признак на деянието от обективна страна от
актосъставителя и наказващия орган – 21.11.2018 г. Този давностен срок е
специален, както беше отбелязано с оглед кръга охранявани със ЗОП
обществени отношения, но не е абсолютен, както смята жалбоподателят, като
допълнителен анализ в тази насока не се налага, а следва единствено да се
подчертае липсата на процесуално нарушение при съставяне на процесния
АУАН от такова естество, а доводите в обратна насока се явяват
несъстоятелни. Следва да се отбележи обаче, че процесният акт за
установяване на административно нарушение, макар, че се създава
първоначално впечатление за обратното, всъщност не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити.
Изискванията твърдяното нарушение да е описано откъм необходимите
признаци, характеризиращи го от обективна страна и да са налице ясни и
безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на извършване на деянието,
7
както и за начина на осъществяването му, а дадената правна квалификация да
е съобразена с вида и характера на твърдяното нарушение не самоцел, а са
пряко свързани с гарантиране правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. Те в случая не са удовлетворени, доколкото при
формулиране на административно – наказателното обвинение подбраната
правна квалификация е за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, предвиждаща
задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това с
използване на законовата привръзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да бъдат
съобразени спецификите на това деяние. От обективна страна съставът на
нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП се осъществява чрез бездействие –
непредприемане на действия за провеждане на обществена поръчка,
прилагайки разписание ред, при наличие на основанията за това, без да се
сочи момент, до който най – късно такава е следвало да бъде проведена, тоест
дата на визираното нарушение. Същевременно, сочи се от актосъставителя, че
нарушението се изразява в това, че жалбоподателят, в качеството си на
управител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково и
секторен възложител не бил приложил предвидения в закона ред /посочен в
процесния АУАН/, като е посочил веднъж датата 21.11.2018 г., на която била
издадена фактура, с която бил превишен стойностният праг по чл. 20, ал. 3, т.
2 от ЗОП, а след това се сочи период – 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в който
били извършени разходи за сервизно обслужване, диагностика на машините,
дейности по ремонт, доставка и монтаж на резервни части на обща стойност
34 601.49 лева, без ДДС или 41 521.79 лева, с ДДС, но през време на действие
на два сключени договора за два различни периода – Договор № 58 от
13.02.2017 г. и Договор № 11/14.02.2018 г. Така се въвежда описание на друго
деяние –извършване на разходи с определен размер, различно от това, за
което се повдига обвинение съобразно дадената правна квалификация, в което
се изразява и констатираната вътрешно непоследователност и неяснота в
обвинителната теза, залегнала и в съдържанието на санкционния акт.
Последното особено ясно проличава именно при издаване на наказателното
постановление, доколкото с подвеждане на деянието по чл. 256, ал. 1 от ЗОП,
в редакцията ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., е реализирана
отговорността за деяние, наказуемо за възлагането на поръчка при по -
облекчен ред от предвидения. Това нарушение се извършва чрез действие,
8
като ирелевантно за съставомерността, но не и за размера на санкцията, е дали
за целта е сключен или не писмен договор, което е различно от нарушението
по чл. 17, ал. 1 ЗОП, посочено в какво се изразява по – горе. Или, налице е
противоречие между нарушената норма и приетата от наказващия орган
санкционна норма, а доколкото то поставя нарушителя в невъзможност да
разбере в какво се изразява неправомерното поведение, за което е наказан – за
това, че не е предприел правнодължимо действие или напротив, предприел е
действие в противоречие с установените за това правила, пряко засягащо
правото му на зашита, допуснатото процесуално нарушение попада в
категорията на защита. Включително и в аспекта на неговата наказуемост и
то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. Очевидно
процесните услуги за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
град Хасково са извършвани без проведена процедура по ЗОП, като освен на
процесуално основание, съдът счита, че е налице и неправилно приложение
на материалния закон, доколкото разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП е
приложима в хипотезите, когато възложителят проведе обществена поръчка
при по-облекчен ред от предвидения в закона, съобразно нейната стойност, а
сключването на договор без провеждане на процедура по възлагане на
обществена поръчка при наличие на основания за това е наказуемо съобразно
разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП, в редакцията, действаща по време към
датата на сключването им. Отделно от това, съдът намира, че е налице
неяснота относно размера на наложената от АНО административна санкция, с
оглед механизма за определянето й, регламентиран в текста на чл. 256, ал. 1
от ЗОП. С индивидуализирането на глобата в размер на 415.22 лева не е
съобразено, че съгласно санкционната норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП /в
редакцията от ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г./ глобата е в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, каквито договори в случая
са сключени със страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град
Хасково и само, когато няма писмен договор, глобата е 1 на сто от
извършения разход, както неправилно е приел наказващият орган, или от
поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече
от 10 000 лв. Тоест, налице е необоснованост и в този аспект от дейността на
наказващия орган – при определяне размера на административната санкция,
произтичащ от общата непоследователност и противоречивост още на етапа
на излагане на обстоятелствата и формулиране на административно –
9
наказателното обвинение, обуславящ наличието на основание за отмяна на
наказателното постановление.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съдът следва да разпредели
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е регламентирана в чл.
143 от АПК. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски, а според ал. 4 на същия член, когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Приложени съответно в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – по
обжалване на наказателно постановление пред районния съд, цитираните
разпоредби означават, че когато съдът отмени обжалваното наказателно
постановление, както в конкретната хипотеза, възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета
на органа, издал отмененото НП и в тежест на АДФИ следва да бъдат
възложени разноските на жалбоподателя за заплащане на възнаграждение за
упълномощен по делото адвокат, които с оглед представените доказателства
за действително сторени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01 – 283 от 15.09.2021 г.
на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция, град С. Т. Р. М.
с адрес: град Х., ул. „****“ № **, ет. *, ЕГН: ********** сумата в размер на
450.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
11