Р
Е Ш Е Н И Е
№
87/17.2.2020г..
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 983 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалбата на П.Е.С., чрез адвокат Т., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0367-000134/22.07.2019г. на началник РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик. В жалбата
се възразява срещу оспорената заповед с твърдения за нищожност,
незаконосъобразност, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта
на закона. Оспорва се фактическата обстановка и констатации на органа,
представена в процесната заповед. Оспорва се компетентността на
административния орган. Иска се отмяна на заповедта, присъждане на разноски по
представен списък.
Ответникът по оспорването -
началник РУП Велинград към ОДМВР Пазарджик, представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. Съдът е разпоредил допълване на
административната преписка.
Съдът, след като се запозна с
жалбата и приложената по делото административна преписка, установи следното:
На оспорващия П.Е.С. е издадена процесната заповед, затова
че на 17.07.2019г., около 02.06ч., в ****, ул. „****“ управлява МПС с рег. № *****,
след употреба на алкохол. При извършена проверка с техническо средство
Алкотест-Дрегер ARBA 0096, водачът отказва да му бъде извършена проба. Издаден е
ТМИ № 0029098. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че с това си
деяние жалбоподателят е извършил следното нарушение: отказва проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическа лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Извършеното представлява
нарушение по чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложените мотиви на П.Е.С. е разпоредена принудителна
административна мярка по чл.
171, т. 1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със
заповедта за прилагане на ПАМ са отнети СУ на МПС и контролен талон. Оспорената
заповед е съобщена на жалбоподателя на 02.08.2019 г., като жалбата е подадена
на 16.08.2019 г. чрез пощенски куриер.
Към административната преписка са
приложени копия на АУАН № 23770/17.07.2019г., Справка за нарушител водач П.Е.С.; издадено НП въз основа на посочения
АУАН и относими становища, докладни записки и становища към РС Велинград, във
връзка с обжалване на това наказателно постановление.
От страна на жалбоподателят са
ангажирани писмени и гласни доказателства с оглед обстоятелствата къде е
извършена проверката от контролните органи, собственост на поземления имот и
установяване на точното местоположение и наименование на улиците, където е
извършена проверката.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на
съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му
на адресат на заповедта. Обжалването е направено в законоустановения 14-дневен
срок, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбите на чл.
146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е
изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е оспорена компетентността на издателя на административния
акт. С определения от 24.10.2019г. и 21.11.2019г., съдът е задължил началника
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик да представи доказателства за своята
компетентност и представяне на упълномощителните заповеди. За съдебните
определения са изпратени съобщения, надлежно връчени на ответника, видно от
оформените разписки. От страна на ответника не бяха представени доказателства и
не се изпълниха конкретните указания, дадени на основание чл. 171, ал. 4 от АПК. Съдът не установи да е налице компетентност на административния орган –
Началник РУ-Велинград към ОДМВР Пазарджик, да издава заповеди от категорията на
процесната, и да притежава необходимата материална, териториална и времева
компетентност да налага ПАМ от вида на посочените в чл.171, т.1, буква Б от ЗДвП. Липсата на компетентност
на органа е основание за нищожност на издадения акт.
С оглед недоказване на компетентността на издателя, обжалваният административен акт се явява издаден от некомпетентен
орган и възражението на оспорващия за липса на
компетентност и съответно нищожност на административния акт е
основателно.
Административен съд - Пазарджик
намира, че оспореният административен акт е издаден в изискуемата от закона
форма. В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на изложените в
нея обстоятелства за установено административното нарушение по чл. 174, ал. 3,
т 1 от ЗДвП. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни норми.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на компетентност на
административния орган, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед
следва да бъде обявена за нищожна.
Предвид
изхода на делото, подлежат на присъждане направените от жалбоподателя разноски
в настоящото производство, които се установяват в размер на 836,95 лв. за внесена държавна такса, държавни такси за
скици и удостоверения, за адвокатско възнаграждение, за които разходи са
представени документи към списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд - Пазарджик, VI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0367-000134/22.07.2019г. на началник РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик.
ОСЪЖДА РУ
Велинград при ОДМВР – Пазарджик да заплати на П.Е.С.,
с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 836, 95лв. /осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и
пет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.
СЪДИЯ:/п/