№ 134
гр. Габрово, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101958 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 5851/19.11.2021 г., уточнена с молба вх. №
6322/08.12.2021 г., предявена от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, срещу ПЛ. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 26, вх. Б, ап. 6.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 347.55 лв. – главница, представляваща стойност
на незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от
22.07.2020 г. до 30.06.2021 г., по фактури издадени за периода 15.09.2020 г. –
05.07.2021 г. и за сумата 19.20 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 01.10.2020 г. до 15.09.2021 г., както и за направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било
образувано ч.гр. дело № 1589/2021 год. по описа на РС Габрово, като била издадена
заповед за изпълнение срещу ответника, срещу която било депозирано възражение,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба
за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
Ищецът в искова и уточнителна молба сочи, че е доставчик на електрическа
енергия, като продава електрическа енергия и мрежови услуги на клиентите при
публично известни общи условия, а ПЛ. П. Н. е потребител на такива за обект находящ
се на адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 21-29 и за обект находящ се на адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 29 – стълб. За процесния период са доставени енергия и
1
мрежови услуги за обект на потребление с абонатен № 1304107, гр. Габрово, ул.
„**********” № 21-29 на стойност 289.17 лева, съответно за обект на потребление с
абонатен № **********, гр. Габрово, ул. „**********” № 29 – стълб на стойност 58.38
лева, които не са заплатени в предвидения в Общите условия срок. Ищецът сочи, че
ответникът ПЛ. П. Н. отговаря за задълженията. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните
суми – главници и лихви.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв, с който оспорва
предявените исковете, с възражението, че няма качеството потребител на ел. енергия.
Сочи, че построил жилищната сграда на посочения адрес в гр. Габрово, като
първоначално били открити партиди на ел. енергия на негово име, но от 2020 г. не
притежава право на собственост върху никой от самостоятелните обекти в посочената
сграда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно извлечение от фактури и плащания от 20.10.2021 г., справка за
потребление от 20.10.2021 г. за клиентски № **********, съставени от ищеца, цената
на доставената електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление с
абонатен № 1304107, гр. Габрово, ул. „**********” № 21-29 и обект на потребление с
абонатен № **********, гр. Габрово, ул. „**********” № 29 – стълб за периода
22.07.2020 г. до 30.06.2021 г. е в общ размер на 347.55 лева, съответно обезщетението
за забава върху тази главница – 19.20 лева.
С определение от 19.01.2022 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за
служебноизвестен фактът, че общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго – Про Продажби” АД и общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение север” АД са обявени на адрес: https://www.energo-
pro.bg/bg/Obshti-usloviya-Bitovi-klienti. В общите условия са уговорени условията за
продажба, начините и сроковете за заплащане на електрическа енергия за битови
нужди.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1589/2021 год. по описа на ГРС,
се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
14.09.2021 г., като ответникът възразил срещу издадената на 16.09.2021 г. такава.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право,
включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните,
изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия и
мрежови услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност и
неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация,
паричната стойност на доставеното му благо.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД потребител на електрическа енергия за
2
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ потребител на
електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север”
АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е и възложителят, съответно собственикът на сградата, в случаите
на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за извършването на
строителство, ремонт или реконструкция - чл. 4, ал. 3 от ОУ.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на положителните предпоставки за основателност на исковете, сред
които е наличието на валидно правоотношение. С оглед изричното оспорване от
ответника, то в доказателствена тежест на ищцовото търговско дружество бе да докаже
по делото, че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за
битови нужди за процесния период. Такива доказателства не бяха ангажирани въпреки
дадените на ищеца изрични указания. Предвид липсата на ангажирани доказателства за
правопораждащия твърдяното от ищеца правоотношение, от който ищeцът извлича
субективното си право на вземане, съдът, прилагайки неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, приема, че ответникът не е потребител на електрическа
енергия за битови нужди за процесния период, респективно, че между страните не
съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
енергия.
Отделно от недоказания правопораждащ провоотношение между страните факт,
ищецът не е доказал и изпълнение на задължението си достави електрическа енергия и
мрежови услуги на претендираната стойност.
Представените данъчни фактури не представляват такова доказателство. Те са
частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила относно отразеното като доставено количество електроенергия и мрежови услуги.
Данъчната фактура е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се
документират стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене
на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е
подписана от получателя. На неподписаната фактура не може да бъде придадена такава
функция, като представените от ищеца фактури не са подписани от ответника.
Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ счетоводните записвания имат доказателствено
значение при условие, че са редовно водени. Доказателствената тежест за редовността
на собственото му счетоводство, е в доказателствена тежест на ищеца. По делото
доказателства за редовността на счетоводните му записвания не са ангажирани, поради
което и сумите по процесните фактури, формиращи цената на иска за главница, не е
доказателство за осъществена доставка на такова количество електрическа енергия и
мрежови услуги, посочено във фактурите, доколкото не се доказа по делото
редовността на счетоводството, и записванията по него не могат да се ползват като
годно доказателство в полза на ищеца за установяване на самата стопанска операция –
извършена доставка, която е основание за възникване на насрещно задължение за
3
заплащане на нейната цена.
С оглед изложеното и в приложение на неблагоприятните последици от
неизпълнената доказателствена тежест, исковете за установяване съществуването на
вземане в общ обем на сумата от 347.55 лева – цена на доставена електроенергия и
мрежови услуги за периода 22.07.2020 г. – 30.06.2021 г., са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователността на исковете обуславя неоснователност и на претенцията за
заплащане на законната лихва върху претендираните главници от предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК – 15.09.2021 г..
По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение на вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за неоснователен, тъй като не се установи да е налице главно задължение, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението, на което ответникът да е изпаднал в
забава. При несъществуването на главно задължение не се поражда и отговорност за
обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение.
Следва да се отбележи, че заповедният съд е следвало да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК като посочи размер на всяко едно от претендираните
вземания за всеки от обектите на потребление, а не да издава заповед за общата сума за
двата обекта за потребление в размер на 347.55 лева, тъй като в случая се касае за две
вземания касаещи различен обект на потребление. В заповедното производство
вземането (съответно-вземанията), за което/които се иска издаване на заповед за
изпълнение следва да бъдат надлежно индивидуализирани - така, както би били
индивидуализирани в искова молба – чл. чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Въпреки изложеното съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на съответните
вземания за всеки от обектите за потребление, като в случая не се нарушава
диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото -
не се присъжда друго, а се индивидуализират вземанията в исковото производство в
рамките на същата обща сума, която се претендира от заявителя - ищец.
Право на присъждане на разноски за производството възниква за ответника,
съгласно чл.78, ал.3 ГПК, който доказва извършени такива в размер на 450 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатскoто възнаграждениe е неоснователно, доколкото e
уговоренo под минималните размери предвидени в чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258 срещу ПЛ. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 26, вх. Б, ап. 6 обективно, кумулативно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 289.17 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 22.07.2020 г. до 18.05.2021 г. по фактури издадени за
периода 15.09.2020 г. – 20.05.2021 г. за обект находящ се на адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 21-29, заедно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 17.46
лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
03.09.2021 год., сумата 58.38 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 22.01.2021 г. до
30.06.2021 г. по фактури издадени за периода 04.03.2021 г. – 05.07.2021 г. за обект
находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 29 – стълб, заедно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 1.74 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от съответния падеж на всяка фактура до 03.09.2021 год., за които суми в общ
размер на 347.55 лева – главница и 19.20 лева – обезщетение за забава в
производството по ч. гр. д. № 1589/2021 год. по описа на РС Габрово, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна,
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258
да заплати ПЛ. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 26, вх.
Б, ап. 6, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева -
разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5