О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/………….2022 г.
Административен съд - Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора
година в състав съдия Евелина Попова като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 668/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на
община Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.М., срещу решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което на община
Варна е определена финансова корекция в размер на 25% върху верифицираните и
реално изплатени разходи по сключени договори:
По обособена позиция № 2: „Прилагане на мерки за
енергийна ефективност на сграда на VІІ СУ „Найден Геров“, гр. Варна – договор №
BG16RFOP001-1.002-0001-C01-S-02/10.11.2017 г. с изпълнител „ЖЛМ“ ЕООД на стойност 1 486 972,
35 лв., без ДДС;
По обособена позиция № 3: „Реконструкция,
основен ремонт и прилагане на енергоефективни мероприятия на сградата на СУ „Димчо
Дебелянов“, гр. Варна – договор № BG16RFOP001-1.002-0001-C01-S-01/10.11.2017 г. с
изпълнител „РИЧ 5“ ЕООД на стойност 1 928 979, 98 лв., без ДДС;
П обособена позиция № 4 „Реконструкция, основен ремонт
и прилагане на енергоефективни мероприятия на сградата на СУ „Пею Крачолов
Яворов“, гр. Варна – договор № BG16RFOP001-1.002-0001-C01-S-03/10.11.2017 г. с изпълнител „Солид груп“ ЕООД на
стойност 2 424 000 лв., без ДДС.
Съдът намира жалбата за недопустима поради
неспазването на преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 73 ал. 4 ЗУСЕСИФ като
съображенията за това са следните:
Съгласно приложената на л. 60 от делото разписка жалбата
на община Варна срещу решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020, е подадена чрез
куриерска служба „МиБМ Експрес“ ООД на датата 10.03.2022 г. в 16:09:28 ч. Съгласно чл. 152
ал. 1 АПК е изпратена до Министерство на регионалното развитие и
благоустройството с посочен в куриерската пратка адрес на получателя гр. София,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17 -19. Според поставения върху жалбата печат
на МРРБ тя е получена в министерството на 11.03.2022 г. като е заведена под №
99-00-6-854(2)/11.03.2022 г. В изпълнение на задължението по чл. 152
ал. 2 АПК административният орган е препратил жалбата до съда със съпроводително
писмо вх. док. № 4409/18.03.2022 г., в което, позовавайки се на факта на
изпращането в ИСУН на 18.02.2021 г. на решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. и
на получаването му от община Варна на 21.02.2022 г., изрично е възразил срещу
нейната процесуална допустимост поради неспазването на 14-дневния срок за
оспорване по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 73 ал. 4 ЗУСЕСИФ.
Според направените от пълномощника на община Варна пояснения
в молба с. д. № 5456/04.04.2022 г. /л. 64 от делото/ чрез ИСУН 2020 (Информационна система за управление и наблюдение на
средствата от ЕС в България 2020) е обменяна
цялата кореспонденция по сключените с община Варна административни договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като отново чрез ИСУН община Варна
е получила на датата 18.02.2022 г. и издаденото от заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020
решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. Последното пояснение съвпада смислово
както с твърдението на административния орган, че решението за определяне на
финансовата корекция е изпратено чрез ИСУН на 18.02.2022 г., така и с
приложеното в същата връзка на л. 19 от делото извлечение от ИСУН.
Съгласно чл. 22 ал. 3 ЗУСЕСИФ в случаи като процесния,
когато производствата пред управляващия орган се провеждат посредством ИСУН,
съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези
производства, се извършва също чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или
бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт. По силата на
същата правна норма в този случай актът се счита за връчен още с изпращането на
съобщението в ИСУН. Приложено към случая, това означава, че решение № РД-02-36-186/18.02.2022
г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 е получено от адресата община Варна още на
датата на изпращането му в ИСУН 18.02.2022 г., което напълно съвпада с
направеното в същата връзка твърдение на пълномощника на община Варна в молба
с. д. № 5456/04.04.2022 г.
След като решение № РД-02-36-186/18.02.2022
г. е получено в община Варна на 18.02.2022 г., то регламентираният в чл. 149
ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок за оспорването му, приложим в случая на
основание препращащата норма на чл. 73 ал. 4 ЗУСЕСИФ, е изтекъл на 04.03.2022
г. /присъствен ден/, при което подадената чрез куриерска служба на 10.03.2022
г. жалба срещу него действително се явява просрочена.
В молба с. д. № 5456/04.04.2022 г. пълномощникът на
община Варна е посочил, че заведената
във вътрешния регистър на община Варна жалба рег. №
РД16026510ВН_412ВН/02.03.2022 г. срещу решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. е предадена
първоначално на куриерската фирма, с която община Варна има сключен договор,
още на датата 02.03.2022 г., но е върната обратно в общината с отбелязване
върху плика, че адресатът е непознат. Това твърдение се доказва с приложения
към молбата пощенски плик /л. 66 от делото/, на който в частта за подател е
отбелязан регистрационен номер на община Варна, съвпадащ с този на жалбата
срещу решението /рег. № РД16026510ВН_412ВН/02.03.2022 г./, а в частта за
получател е написано МРРБ с адрес гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109.
Върху плика са поставени три кръгли печата: единият на Варненската куриерска
служба от датата 02.03.2022 г., на която жалбата явно е била приета за изпращане;
другият от гр. София от дата 05.03.2022 г. и третият също от гр. София от дата
07.03.2022 г., както и един правоъгълен печат с отбелязване върху него, че
адресатът е непознат и с вписана дата на връщане на пратката на подателя
07.03.2022 г.
Позовавайки се от една страна на факта на първоначално
извършеното още на 02.03.2022 г. изпращане на жалбата и от друга - на твърдението,
че именно на адрес гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109 се извършвала
дейността на Управляващия орган, пълномощникът на община Варна поддържа
становище, че оспорването е извършено в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК,
независимо от обстоятелството, че едва подадената на 10.03.2022 г. чрез
куриерска служба „МиБМ Експрес“ ООД жалба е достигнала до своя адресат. Същото
становище поддържа и в допълнително подадената по делото молба с. д. №
7071/04.05.2022 г., в която в отношение на евентуалност сезира съда и с искане
по чл. 161 ал. 1 АПК за възстановяване на пропуснат срок за обжалване в случай,
че съдът не сподели аргументите за редовно извършено оспорване на решението още
на датата на първоначалното изпращане на жалбата 02.03.2022 г.
Съдът не споделя доводите за редовно извършено оспорване
на решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. още на датата 02.03.2022 г., която е в
рамките на срока по чл. 149 ал. 1 АПК.
Съгласно чл. 73 ал. 4 ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 /за
определяне на финансова корекция/ може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Препратката
обуславя приложимостта към случая на чл. 152 ал. 1 АПК, според който жалбата
срещу административния акт се подава чрез органа, който го е издал. В случая
това е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството, който
се явява и ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Фактът, че
заместник-министърът е ръководител на Управляващия орган на посочената оперативна
програма не води до наличието на два отделни и независими един от друг
административни органи: единият - заместник-министър, а другият – ръководител
на Управляващия орган. Административният орган е един /в случая това е заместник-министърът
на регионалното развитие и благоустройството/, като той притежава и
правомощията, отредени със ЗУСЕСИФ на ръководителя на управляващия орган. Аргумент
за това разбиране е и нормата на чл. 9 ал. 5 ЗУСЕСИФ, според която ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице като
правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. Следователно жалбата срещу издаденото
от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж
2014-2020“ решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. е следвало да се изпрати на
адреса на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в
структурата на което е длъжността на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като този адрес може да бъде установен дори при
елементарна справка в интернет, а именно: гр. София, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19. Като е изпратил първоначално жалбата до
МРРБ, но на адрес, различен от този на МРРБ, жалбоподателят сам с поведението
си е довел до нейното обратно връщане на подателя, а оттук и до просрочието й. Неоснователно
е становището, че куриерската служба е трябвало служебно да установи адреса на
получателя и да му предаде там пратката. Куриерската служба няма такова нормативно
задължение, а и при наличието на подобно несъответствие между посочения върху
плика адресат и изписания адрес, на който трябва да се достави пратката,
обективно не би могло да се знае в коя точно част подадената от подателя
информация е погрешна: в частта на получателя на пратката или в частта на адреса
за доставянето й.
След като заради допуснатата от подателя грешка
първоначално изпратената куриерска пратка с жалбата срещу решението по чл. 73
ал. 1 ЗУСЕСИФ е била върната обратно в община Варна, то за дата на подаване на
жалбата не може да се приеме датата на нередовното първоначално изпращане
02.03.2022 г. Подобно разрешение ще бъде налице единствено, когато адресирана до
некомпетентен административен орган жалба е получена от него, в който случай
той има служебното задължение да я препрати на компетентния орган като за дата
на подаването пред компетентния орган ще се счита тази на изпращането до
некомпетентния орган. Случаят видимо няма нищо общо с тази хипотеза.
Поради това съдът намира, че жалбата срещу решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ е подадена едва на датата
10.03.2022 г., при което е извън срока по чл. 149 ал. 1 АПК и на това основание
е недопустима, поради което образуваното по нея съдебно производство подлежи на
прекратяване на основание чл. 159 т. 5 АПК.
По направеното в отношение на евентуалност искане за
възстановяване на пропуснат срок съдът намира следното:
Съгласно чл. 161 ал. 1 АПК в 7-дневен срок от
съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска
възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени
обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в
заблуждение. Същевременно разпоредбата дава възможност искането за
възстановяване на пропуснат срок да се направи и с жалбата, поради което обективираното
в молба с. д. № 7071/04.05.2022 г. искане за възстановяване на пропуснат срок
се явява редовно и подлежи на произнасяне от съда.
Предпоставките за неговата основателност са изрично
посочени в чл. 161 ал. 1 АПК и не подлежат на разширително тълкуване: 1/ пропускането на срока за оспорване трябва да
се дължи на особени непредвидени обстоятелства или 2/ да се дължи на поведение
на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.
Съдът не възприема като особено непредвидено
обстоятелство, довело до пропускането на срока за оспорване по чл. 149 ал. 1 АПК, факта на първоначалното неправилно адресиране на жалбата до адрес, различен
от този на МРРБ. Както се посочи, адресът на МРРБ е общодостъпен в интернет
платформата, поради което не са нужни какви и да било специални знания или умения,
за да бъде установен. Що се отнася до твърдението на пълномощника на
жалбоподателя, че на адреса на бул. „Тодор Александров“ № 109, до който
първоначално е изпратена жалбата, се извършва дейността на Управляващия орган
на ОПРР, от което се породило първоначалното объркване при адресирането на
плика, то също не може да се тълкува във вложения в чл. 161 ал. 1 АПК смисъл на
особено непредвидено обстоятелство. От приложеното към жалбата решение № РД-02-36-186/18.02.2022
г., което е предмет на оспорването, е видно, че на последната му страница най-долу
е изписан адресът в гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, поради
което дори и само този факт е напълно достатъчен, за да се направи извод за
наличието на категорична яснота по отношение на адреса, на който е следвало да
се изпрати жалбата, а оттук и за липсата на особено непредвидено обстоятелство,
довело до пропускането на срока по чл. 149 ал. 1 АПК.
Втората регламентирана в чл. 161 ал. 1 АПК хипотеза за
възстановяването на пропуснат срок също не е налице в случая. В решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. административният
орган изрично е посочил, че то може да се обжалва по реда на чл. 145 и сл. АПК
пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
бенефициента община Варна, поради което е дал на жалбоподателя достатъчна яснота
относно реда и срока за оспорването му. Липсва поведение на администрацията, което
да е довело бенефициента в заблуждение при упражняване на правото му на
подаване на жалба срещу решението.
Като неоснователно, искането по чл. 161 ал. 1 АПК
следва да се отхвърли.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на община Варна срещу решение № РД-02-36-186/18.02.2022 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 668/2022 г. по описа на
Административен съд Варна, ХV състав.
ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба с. д. № 7071/04.05.2022
г. искане с правно основание чл. 161 ал. 1 АПК за възстановяване на пропуснат
срок за обжалване.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: