№ 569
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202456 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Х. с ЕГН: *, чрез пълномощник –
адв. Пл. Н. - БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3,
срещу Наказателно постановление № 20-0769-005697/23.04.2021 г. , издадено от началник
група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 12 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Конкретни
доводи за порочност не се излагат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Н. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата. Не оспорва, че действително на процесната
дата и място водачът е бил спрян за проверка, както и че в последствие се е установило, че е
управлявал автомобила със съответната концентрация на алкохол в кръвта си, но счита, че
конкретиката на случая навежда на извод за квалифициране на деянието като маловажно с
прилагането на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка допълва, че се касае за предвижване на
автомобила на минимално разстояние, по време, през което по улиците не е имало
интензивно движение. Допълнителен довод в подкрепа на тезата си адв. Н. – БАК съзира и в
1
това, че след проверката полицейските служители са разпоредили на жалбоподателя все пак
да паркира автомобила си – т.е. самите контролни органи са указали на водача да премести
автомобила, въпреки че са имали данни, че е употребил алкохол, което според него навежда
на извод за ниска степен на обществена опасност и на поведението на Х. преди самото
спиране за проверка.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване
на НП. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за
правилност и законосъобразност на издадения санкционен акт, поради което и се пледира за
неговото цялостно потвърждаване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателя на
05.05.2021 г., а жалбата е депозирана на 07.05.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 25.12.2020 г., около 02.45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „*” с
рег. № * в гр. Бургас, по ул. „Захари Стоянов“ до бензиностанция „Газпром“ в посока към
ул. „Ал. Г. Коджакафалията“. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на
който влизали св. К.М. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас и св. В.В. – полицай
към 04 РУ-Бургас. В хода на проверката полицейските служители решили да тестват водача
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фаб. № ARNA-0187,
който отчел концентрация от 1,34 на хиляда в издишания въздух. Актосъставителят издал на
водача талон за медицинско изследване № 0067390. Доколкото концентрацията на алкохол
сочела извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК Х. бил задържан, а за случая било
образувано ДП № 798/20 г. по описа на 04 РУ-Бургас. Жалбоподателят бил придружен до
МБАЛ-Бургас, където дал кръвна проба за изследване. С постановление от 29.12.2020 г. на
водещия разследването полицай била назначена СХЕ на кръвната проба. Видно от
заключението на експертизата – след изследване на кръвната проба се установило наличие
на алкохол в кръвта на водача в концентрация 1,17 промила. При тези факти
наблюдаващият прокурор приел, че деянието на жалбоподателя не съставлява престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК, доколкото концентрацията е под 1,2 на хиляда, поради което и с
постановление от 26.03.2021 г. прекратил досъдебното производство и изпратил
материалите по делото на вниманието на АНО за преценка налагането на административно
наказание по реда на ЗДвП.
Въз основа на АУАН и предвид заключението на прокурора на 23.04.2021 г. било
издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена
2
в акта с допълнението, че в последствие била изготвена СХЕ, която доказала, че
концентрацията на алкохол е 1,17 на хиляда. Административнонаказващият орган счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12
месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия
автомобил, че му е била извършена проверка, както и че след извършена СХЕ на кръвната
му проба се е установила концентрация на алкохол в размер от 1,17 на хиляда, но въпреки
това счита, че не следва да носи административнонаказателна отговорност поради
маловажност на деянието.
Основният довод, който се излага във връзка с искането за квалифициране на деянието
като маловажно е обстоятелството, че жалбоподателят е искал да премести автомобила си на
минимално разстояние. Тук е мястото обаче съдът да посочи, че не възприема тези
твърдения. Вярно е, че св. * депозира показания в тази насока, но също толкова вярно е, че
този свидетел е дългогодишен приятел на жалбоподателя, поради което и е потенциално
пристрастен и заинтересован от изхода на делото, което пък лесно обяснява стремежа му да
представи фактите в максимално изгодна за приятеля си светлина. По делото е налично
собственоръчно сведение от жалбоподателя Х., дадено в хода на образуваното ДП (л. 46), в
което самият той заявява, че в действителност целта на управление на МПС не е била за да
го паркира, а: „… за да се прибера аз и моите племенници“. Поради това съдът не кредитира
показанията на св. * в частта, относно причината и целта на управление на автомобила.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
3
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 23.04.2021 г. е бил оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна
норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
„Глоба“ от 1000 лв.
В конкретния случай, както вече стана дума – безспорно се установява, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС, както и че след извършване на
химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта му е установена на 1,17 на
хиляда, поради което и той безспорно е извършил административното нарушение по ЗДвП.
Тук е мястото да се посочи, че съставът на нарушението е изцяло и напълно очертан в
разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и в този ред на мисли, дори да не беше посочена
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, това не би било основание да се приеме, че липсва
посочване на нарушена норма, защото за разлика от преобладаващия брой случаи, където
съставът на административното нарушение включва поне две законови разпоредби –
нарушена и санкционна, в този случай съставът е описан само в една разпоредба по подобие
4
на съставите на престъпление, регламентирани в НК. Това, че актосъставителят и АНО са
цитирали и нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, по-никакъв начин не е нарушило
възможността на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”, доколкото въпросната
разпоредба въвежда общата забрана, че водачът не трябва да управлява МПС с
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда. В конкретния случай процесната концентрация
на алкохол е 1,17 промила, което при всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС
с концентрация над 0,5 на хиляда. С оглед горното съдът счита, че при описване на
съставомерните признаци на нарушението и посочване на нарушените материално-правни
норми АНО не е допуснал нарушение, което да е засегнало правото на нарушителя да
разбере в какво се „обвинява” и да организира защитата си. Изрично в този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение №
912/11.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 480/2018г. на АдмС-Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 12 месеца и „Глоба” в размер на 1000 лв. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер,
който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Касае се за управление на автомобил с концентрация на алкохол много
близка до долната граница, правеща деянието престъпление, като освен водача в автомобила
са се намирали и деца – негови племенници. Отделно от това, видно от приложена на л. 25-
26 Справка за водач се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Х.
(до датата на деянието той е бил санкциониран с общо 6 НП и 17 фиша за нарушения по
ЗДвП) – т.е. неговата лична обществена опасност също не е ниска. Както стана дума съдът
не възприема тезата, че Х. е смятал да премести автомобила на малко разстояние, но дори
това да се приеме на доверие за вярно – не е в състояние да доведе до отпадане на
отговорността му. Законът забранява всяко управление на МПС след употреба на алкохол в
граници над 0,5 на хиляда, без да поставя изисквания за минимално изминато разстояние,
като имайки предвид високата концентрация на алкохола в кръвта на жалбоподателя –
настоящият състав е на мнение, че всяко управление съставлява напълно реална опасност не
само за останалите участници в движението (които безспорно не са били много, предвид
късния час), но и на пътниците в автомобила, а и на самия водач. Именно поради това съдът
счита, че конкретиката на казуса не води до извод за наличие на предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Извън компетентността на настоящия състав е да оценява, доколко разпорежданията
5
на полицейските служители към водача да премести автомобила, след като са го спрели за
проверка, са правилни, но при всички положения – каквито и да са, те не могат да доведат
до отпадане на отговорността на Х. за извършено преди това нарушение.
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-005697/23.04.2021 г.,
издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на С. Х. с ЕГН: * е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6