Решение по дело №238/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2023 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20237040700238
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 717/05.07.2023 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, XXIV-ти състав, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Съдия: Нели Стоянова

 

при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 238 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на Д.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0769-001400 от 29.12.2022 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *****за срок от 6 месеца, считано от 25.12.2022 г.“, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Със заповедта е отнето СР МПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели *****В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че е издаден от некомпетентен орган и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – В. Н. С. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, представя административната преписка, с искане за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 485816 от 25.12.2022 година, констатациите по който се свеждат до следното:

На 25.12.2022 година, около 12:15 часа, по път ІІ-79 до бензиностанция „Нафта Трейдинг“ на КПП по посока гр. Бургас, Г. управлява собствения си лек автомобил марка ****, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. № ARLB 0021. Издаден е и е връчен талон за медицинско изследване № 118823. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посоченият за нарушител Д.Г.Г. е подписал АУАН без възражения.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001400 от 29.12.2022 година издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, на жалбоподателя Д.Г. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *****за срок от 6 месеца, считано от 25.12.2022 г.“. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Д.Г. АУАН серия АД № 485816 от 25.12.2022 година, за това, че на 25.12.2022 година, около 12:15 часа, в община Бургас по път втори клас № ІІ-79 до бензиностанция „Нафта Трейдинг“ на КПП по посока гр. Бургас управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 320 И Х Драйв“ с рег. № А 0358 НТ, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARLB-0021. Издаден е талон за изследване № 118823.  

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ № 22-0769-001400 от 29.12.2022 година, в т.ч. заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 година на директора на ОД на МВР-Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки (л. 24 и 25); АУАН серия АД № 485816 от 25.12.2022 година, талон за изследване № 118823 от 25.12.2022 година (л.18); справка за нарушител/водач (л.21 - 23).

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 124т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 година на директора на ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), сред които са и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас. Следователно обжалваната заповед № 22-0769-001400 от 29.12.2022 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП  е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от полицейския инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техните аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техните аналози – за срок от  шест месеца до една година.

В процесния случай мярката е наложена за това, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, след като е констатирано, че управлява МПС. От административният орган по делото са представени акт за установяване на административното нарушение и талон за изследване, от които се установява отказът на жалбоподателят Г.. Както АУАН, така и талонът са му били връчени, съгласно положен от него подпис за това. Същите са съставени от длъжностни лица, в кръга на тяхната компетентност, представляват официални документи, които обвързват съда да приеме, че отразеното в тях е вярно. Жалбоподателят не ги e оспорили по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК относно верността им и върху тях жалбоподателят никъде не е отразил възражения.

Предвид това, събраните доказателства сочат за направен отказ от жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и отказ да изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, което води до извод, че са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя. Срокът на процесната ПАМ е определен съобразно регламентираното в приложената материална норма, като е наложен срок към минимално предвидения такъв – шест месеца.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради наличието на необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно издадена при правилното приложение на материалния закон, а жалбата за неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Бургаският административен съд,

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Д.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0769-001400 от 29.12.2022 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: