№ 5730
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу
решение № 20064547/31.10.2022 г. по гр.д. № 64340/2020 г. по описа на СРС, 161
състав, поправено с решение № 20074913/17.01.2023 г. по гр.д. № 64340/2020 г. по
описа на СРС, 161 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, предявени от Р. Н. П., като жалбоподателят е осъден да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 5000 лв., ведно със законната лихва от
07.07.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
разследването и повдигането на обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за
което ищецът е признат за невиновен с присъда от 25.11.2016 г. по НОХД №
21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав; 350 лв., ведно със законната лихва от
07.07.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди
(разходи за адвокатска защита) от разследването и повдигането на обвинение за
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за което ищецът е признат за невиновен с присъда
от 25.11.2016 г. по НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.
Жалбоподателят - Прокуратурата на Република България, твърди, че решението
1
е неправилно. Сочи, че по делото не е доказано ищецът да е претърпял вреди, които да
са в причинна връзка с процесното обвинение. Освен това, присъденото обезщетение
за неимуществени вреди не отговаря на критериите по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата – Р. Н. П., оспорва жалбата и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Н. П. с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на
Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумите, както
следва: 7650 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него
наказателно производство, което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда;
350 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от водено срещу него наказателно производство,
което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът – Р. Н. П., твърди, че с влязла в сила присъда от 25.11.2016 г. по НОХД
№ 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, е оправдан в качеството му на
подсъдим по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1
НК. Сочи, че в резултата на осъщественото наказателно преследване е имал качеството
на обвиняем и подсъдим, като до приключване на делото с оправдателна присъда е
изминал продължителен период от вземе. Сочи, че осъщественото наказателно
преследване е имало неблагоприятни последици спрямо него, причинило му е
притеснения, срам, отразило се е негативно на социалните му и професионални
контакти, тъй като е било свързано с деяние, осъществено по повод професионалната
му дейност. Освен посочените болки и страдания същият е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за
защита във връзка с повдигнатото му обвинение. Ето защо, е предявил посочените по-
горе искове.
С обжалваното решение искът за неимуществени вреди е уважен частично до
сумата в размер на 5000 лв., а искът за имуществени вреди – изцяло за сумата в размер
на 350 лв.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
2
и допустимо в обжалваната част.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното решение
съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение следва да бъде посочено и следното:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Ищецът извежда съдебно
предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял
имуществени и неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно
преследване, завършено с постановяване на оправдателна присъда. За основателността
на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него
обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с влязла
в сила присъда; претърпени имуществени и неимуществени вреди, които да са в
причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязла
в сила присъда, какъв е размерът на претърпените имуществени вреди.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда по НОХД № 21633/2015
г., Р. Н. П. е оправдан в качеството му на подсъдим по повдигнато му обвинение за
извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
постановление за привличане на обвиняем от 29.10.2015 г. по ДП ЗМ № 15216/2014 г.
по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 43190/2013 г. по описа на СРП, предявено на ищеца
на 04.11.2015 г., последният е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по 311, ал. 1 НК – затова, че на 05.11.2012 г. в гр. София, в качеството си
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК, заемащо служба в държавно
учреждение – призовкар към Софийски районен съд, в кръга на службата си е съставил
официален документ – разписка от 05.11.2012 г. към съобщение № 42163 по гр.д. №
31327/2012 г. по описа на СРС, 59 състав, адресирано до „Р.К.“ ООД, в която разписка
е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че „на посочения адрес няма такава
фирма. Няма офис или администрация на фирмата“, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за тези обстоятелства по гр.д. № 31327/2012 г. по описа
на СРС, 59 състав.
3
С обвинителен акт от 12.12.2015 г. на прокурор от СРП на ответника по жалбата
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 2 НК, въз основа на
който е образувано НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.
На 25.11.2016 г. състав на СРС е постановил присъда, с която ищецът-въззиваем
е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В мотивите към присъдата на
СРС е посочено, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.
311, ал. 1 НК. С решение от 07.07.2020 г. по ВНОХД № 1358/2020 г. по описа на СГС,
което не подлежи на обжалване, оправдателната присъда е потвърдена.
С оглед посоченото се доказва по безспорен начин, че срещу ищеца е било
повдигнато обвинение от ответника-въззивник за извършено престъпление по чл. 311,
ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство спрямо
ищеца-въззиваем в продължение на около пет години, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.
Постановяването на оправдателна присъда не е самостоятелно основание за
присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени
и конкретните неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконното повдигнато
и поддържано обвинение в извършено престъпление се определя съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания.
В конкретния случай се касае за наказателно преследване, което е продължило и
приключило в продължителен срок – около пет години, в които ответникът по жалбата
е живял в неизвестност, дали ще бъде признат за виновен за извършване на
престъплението, за което е бил обвинен. Не се установява продължителността на
наказателното преследване да се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от
страна на П..
Следва да се отчете обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
4
лишаване от свобода до пет години, като с постановлението за привличане като
обвиняем на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
На следващо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че по делото не
се установява П. да е бил осъждан, поради което несъмнено повдигнатото и
поддържано обвинение се е отразило негативно върху психиката му като неосъждан
човек.
От показанията на разпитания свидетел – М.П.П. – съпруга на ищеца-въззиваем,
се установява, че проведеното наказателно преследване срещу него се е отразило
негативно на неговата психика, като ищецът е ограничил социалните си контакти,
затворил се е в себе си, изпитвал е притеснения във връзка с изхода на делото, като се е
опасявал да не бъде осъден, въпреки че е считал, че не е виновен. Свидетелят сочи, че
проведеното наказателно преследване се е отразило негативно на професионалната му
дейност, като е изпитвал срам от колегите му, тъй като повдигнатото обвинение е било
свързано с неговата работа като призовкар в съда. Освен това, свидетелят сочи, че в
резултат на воденото срещу ищеца наказателно дело здравословното състояние на
същия се е влошило и не е могъл да спи.
При съобразяване на посочените доказателства и с оглед определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че
наказателното производство се е отразило негативно на психиката на ищеца като
неосъждан човек, както и на професионалните му дейност, тъй като повдигнатото
обвинение е свързано с професията на ищеца като призовкар. Следва да се отчете и
тежестта на престъплението, в извършването на което ищецът е обвинен, а именно –
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години, както и възможност за налагане на допълнително наказание – лишаване от
права. От друга страна, следва да се съобрази също така, че спрямо ищеца е взета най-
леката мярка за неотклонение – „подписка“, фактът, че наказателното производство е
приключил в рамките на разумния срок, макар и същият да е бил продължителен.
С оглед посочените критерии и най-вече вида на престъплението, за което
ищецът е бил обвинен, а именно – престъпление, извършено в кръга на
професионалната дейност на ищеца, предвид общото социално и икономическо
състояние на обществото, съдът намира, че присъденото от районния съд обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. отговаря на критериите, предвидени в чл.
52 ЗЗД, поради което се явява справедливо.
Съгласно трайната практика на ВКС, разноските, изразяващи се в заплатен от
обвиняемия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него
имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на
този закон. Това е така, тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност
5
претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от обвиняемия адвокатски хонорар,
да се упражни в това производство при постановяване на оправдателна
присъда/прекратяване на делото и следователно тези вреди следва да бъдат обезщетени
по общия ред на ЗОДОВ – аргумент чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ.
Следователно, за да се присъди претендираното обезщетение за имуществени
вреди, по делото следва да се установи, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение за защита срещу повдигнатото му обвинение.
От представеното и прието по делото НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС,
НО, 9 състав, се установява, че ищецът е бил защитаван от защитник – адвокат Г. Д. Г.,
който е защитавал ищеца в качеството му на подсъдим, като е взел участие в откритите
съдебни заседания по делото. По делото се установява, че за осъществената защита от
процесуален представител в съдебната фаза на наказателното производство ищецът е
сключил договор за правна защита и съдействие от 17.12.2015 г., като е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен за сумата в размер на 350 лв., в
какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд с обжалваното решение.
Отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда (т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г.), т.е. от влизане в сила на акта,
с който се признават за незаконни действията на държавния орган - 07.07.2020 г. От
този момент държавният орган изпада в забава и дължи лихва върху размера на
присъденото обезщетение.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
процесуалния представител на ответника по жалбата – адв. Г. Д. Г., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 835 лв. - минималното адвокатско
възнаграждение, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20064547/31.10.2022 г. по гр.д. № 64340/2020 г.
6
по описа на СРС, 161 състав, поправено с решение № 20074913/17.01.2023 г. по гр.д. №
64340/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, с която са уважени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, предявени от Р. Н. П., като ответникът
- ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, е осъден да заплати в полза на
ищеца сумите, както следва: 5000 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разследването
и повдигането на обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за което ищецът е
признат за невиновен с присъда от 25.11.2016 г. по НОХД № 21633/2015 г. по описа на
СРС, НО, 9 състав; 350 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за адвокатска защита) от
разследването и повдигането на обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за
което ищецът е признат за невиновен с присъда от 25.11.2016 г. по НОХД №
21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „*******, да заплати на адв. Г. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 835 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7