Решение по дело №317/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Предмет на спора е жалба от Д.Я.К. ЕГН ********** против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК /акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД// № МД-АУ-2499-1/12.07.2021 г., издаден от орган по приходите – инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци /ТБО/ за период от 2017 г. – 2020 г. в размер 1261,88 лв. - главница и 303,39 лв. - лихва, тъй като с Решение № 1165/03.02.2023 г. по адм. дело № 3939/2022 г. по описа на ВАС е отменено решение № 117/10.02.2022 г. по адм. дело № 2209/2021 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д.К. срещу посочения АУЗД за ТБО и делото е върнато за ново разглеждане в тази част.

Жалбоподателят оспорва, че е за процесният имот е задължено лице за ДНИ и ТБО, посочва че собственик на имота е дъщеря му Ж.Д.К.и имота е бил предоставен за ползване на „ИМО – РЕНТ“ ЕООД. При новото разглеждане на делото, относно определената ТБО не е изразил становище.

Ответник – Директор на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата в процесната част. Посочва, че от представените доказателства се установява извършване на услугите, за които е определена ТБО. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 456,53 лева.

Административен съд – гр. Варна намира за установено следното:

С АУЗД № МД-АУ-2499-1/12.07.2021 г. издаден от инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ /ДМД/ в Община Варна за периода 2017 г. – 2020 г. са определени ДНИ и ТБО по подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ №**********/18.06.2021 г. относно недвижим имот с партиден № 5305Н440989, с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, ***, представляващ офис с идентификатор 10135.2557.222.1.11 в имот с ид. 10135.2557.222. Жалбоподателят е декларирал, че притежава ½ ид. част от самостоятелния обект в сграда като ползвател. ТБО за 2017 г. – 2020 г. е в размер на 1261,88 лева – главница и 303,39 лева – лихва, общо 1565,27 лева.

Подадена е декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/18.06.2021 г. /л.33-39 от адм. пр./ от Ж.Д.К., с приложен нотариален акт № 136, том 2, рег.№ 5689 от 28.12.1999 г., вписан в СВ – Варна – Акт №71, том ХLІІ, дело 9484/99 г. от 28.12.1999 г., в който е посочено, че собственик на имота е Ж.Д.К., ползватели са Д.Я.К. и Д.М.К., които са я надарили и си запазват правото на ползване пожизнено и безвъзмездно.

Подадена е декларация по чл.17, ал.1 (отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.). от ЗМДТ вх. № **********/09.03.2006 г. /л.11-12 от адм. преписка/ от „ИМО-РЕНТ“ ЕООД, с управител Д.Я.К., с която е декларирал, че е ползвател на процесния недвижим имот, като е приложил и договор за предоставяне за ползване и управление на недвижими имоти от 06.03.2006 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус, рег.№ 214.

Подадена е декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №**********/22.06.2010 г., от „ИМО-РЕНТ“ ЕООД, в която като собственик на имота е посочена Ж.Д.К., а като ползвател „ИМО-РЕНТ“ ЕООД съгласно приложен договор за предоставяне на ползване и управление на недвижим имот от 06.03.2006 г., заверен от нотариус Жана Кирчева /л.15-16 от адм. пр/.

Подадена е декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 7425-3628/03.04.2000 г. /л.61- 65/ от Ж.Д.К.за първоначално деклариране на имот – магазин-офис по нотариален акт № 136, том 2, рег. № 5689 от 28.12.1999 г., в която е посочено, че собственик на имота е Ж.Д.К.и няма учредено право на ползване за имота.

Определена е ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. дължима от Д.Я.К., която е ½ от задълженията за ТБО, тъй като другата част е определено, че се дължи от ползвателя Д.М.К., за която е издаден АУЗД № МД-АУ-2290-1/06.07.2021 г. от гл. инспектор по приходите в Дирекция „Местни данъци“, Община Варна, влязъл в сила на 11.04.2023 г. – Решение № 3880/11.04.2023 г. по адм. д. № 7034/2022 г. на ВАС.

От ответника са представени доказателства относно извършване на услугите относно ТБО в процесния имот – л.12-1039 и л.1044- 1055.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният АУЗД е връчен на жалбоподателя на 19.07.2021 г. Подадена е жалба по административен ред на 20.07.2021 г. допълнена с жалба от 28.07.2021 г., В срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, считано от 28.07.2021 г., защото към този момент не е изтъкал 14 – дневния срок за оспорване на АУЗД, не се е произнесъл директорът на дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, поради което АУЗД е мълчаливо потвърден, по арг. 156, ал.4 от ДОПК на 04.10.2021 г. Жалбата е подадена на 08.09.2021 г. преди да изтече срока за произнасяне на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, но поради това, че и след подаване на жалбата не е налице произнасяне, с което да е отменен АУЗД, следва да се приеме, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО представляват публични общински вземания, което е регламентирано с чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

В случая размера на данъка и ТБО е определен въз основа на подадена декларация за недвижими имоти – обект в сграда. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.

Процесният АУЗД е издаден от Биляна Димитрова Дражева – инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ Община Варна, с оглед установяване, че за процесния имот, деклариран с Декларации по чл. 14 от ЗМДТ не са внесени дължимите ДНИ и ТБО.

Със Заповед № 2888/15.07.2019 г. издадена от зам. - кмет на Община Варна, на основание издадена заповед за заместване № К-045/12.07.2019 г., е определил на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ длъжностните лица от общинската администрация с права и задължения на органи по приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, като в т.6 е посочено, че инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ имат такива правомощия. Съгласно чл.9б и чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ, оспореният по делото АУЗД е издаден от компетентен административен орган.

АУЗД предмет на спора е издаден в изискуемата писмена форма, посочено е че се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ. В съдържанието на АУЗД са посочени размера на задълженията, данъчни периоди и недвижимия имот, за които се отнасят, както и техният адресат. С оглед установеното АУЗД е издаден при спазване на процесуалните правила.

Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Учредител на правото на ползване може да бъде собственикът на недвижимия имот, върху който се учредява правото на ползване, като учредяването на това вещно право обикновено се извършва чрез продажба или дарение, т. е. сделката може да бъде както възмездна (продажба), така и безвъзмездна (дарение), но тя е винаги формална. При липса на учредено вещно право на ползване не е приложима нормата на чл. 64, ал.1, вр. чл. 11 от ЗМДТ, поради което „ИМО - РЕНТ“ ЕООД не е задължено лице. С договора от 2006 г. се учредява единствено облигационно право на ползване на имота, но не и вещно такова, което е учредено единствено и само в полза на жалбоподателя и съпругата му с нотариалния акт от 1999 г.

Декларацията по чл.14 от ЗМДТ е за деклариране на факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка и ТБО от компетентните органи. Без правна стойност е обстоятелството, че дружеството е подало декларация по чл.14 ЗМДТ като ползвател, че то е било вписано като задължено лице и е заплащало задълженията за имота. Допуснатата грешка от страна на Община – Варна в тази насока е без значение за правновалидния факт, че ползвателят К. се явява задължено лице за ДНИ и ТБО.

В качеството си на дарители Д.Я.К. и Д.М.К. са прехвърлили правото на собственост на недвижимия имот на дъщеря си Ж.Д.К., в качеството й на надарен. При прехвърляне правото на собственост на трето лице, се прехвърля и вещното право на ползване на съответния имот, като елемент от правото на собственост, но е възможно и да се запази правото на ползване. В случая двамата дарителите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот, като това обстоятелство изрично е вписано в нотариалния акт - т.2 от същия. Способите за придобиването на ограничени вещни права върху чужда вещ са предвидени в разпоредбата на чл. 55 от Закона за собствеността /ЗС/, като нормата на чл. 56 от ЗС предвижда, че ограниченото вещно право на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си, запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик /съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие със закона и добрите нрави. /В този смисъл решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК, решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК, решение № 561 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г., I г. о., ГК, решение № 735 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 405/2005 г., ГК/. В н.а. акт № 136, том 2, рег. № 5689 от 28.12.1999 г., липсват уговорени идеални части за всеки от ползвателите и приложените по делото декларации, видно от които първоначално Жанина Казакова декларира процесния имот в качеството й на собственик, без да е налице отбелязване за учредено вещно право на ползване, а впоследствие подава коригираща декларация с посочени ползватели на същия имот Д.К. и Диана Кьосева, налага извод, че в случая правото на ползване, като право на едно лице - несобственик да ползва вещта, е учредено именно в полза на Д.К. и Диана Кьосева и по аргумент от чл. 11, ал. 3 ЗМДТ същите са задължени лица за ДНИ, съответно на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ са задължени лица за ТБО.

Съгласно приложимата към 2017 г. – 2018 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) - Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съгласно приложимата към 2019 г. – 2020 г. редакция на чл.62 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

С процесния АУЗД е определена ТБО относно трите компонента. От представените доказателства се установява, че дейностите за процесните периоди са извършени и имота попада в зоната на извършването им. Установено е извършване на:

сметосъбиране и сметоизвозване – представени са актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, протоколи за санкции, договор за събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на район „Приморски“, съгласно чл.6, ал.1 от този договор е възложено на изпълнителя по договора да осигури контейнери и други съдове за събиране на отпадъци /л.837-913, 943-984, 1044-1055/;

обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения – отчет за количеството приети отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци в с. Въглен, протоколи за реално приети количества отпадъци в депо за неопасни отпадъци с. Езерово и с. Въглен, фактури за преработка на отпадъци /л.55- 492, л.834-836/;

чистота на териториите за обществено ползване – представени са приемо – предавателни протоколи за почистване на уличните платна, площадите, парковете и други територии за обществено ползване, актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи относно посоченото почистване, обобщени констативни протоколи и санкции към обобщени констативни протоколи 2017 г. – 2020 г. /л.493-868, 913-942, 984-1038/.

Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ - Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като с ал.2 е определено, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга по чл. 62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.

На жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест за изложените в жалбата твърдения и има възможност да иска назначаването на експертиза за изясняване на въпроса относно начина на формиране размера на задълженията за ТБО за процесните периоди 2017 г. – 2020 г. Същият не се е възползвал от предоставената възможност.

От ответника е представена методика за изчисляване размера на ТБО по процесния АУЗД /л.19/, която не е оспорена от жалбоподателя.

Със Заповед № 3864/18.10.2016 г. на кмет на Община Варна са определени границите, в които през 2017 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата не териториите за обществено ползване, като район „Приморски“ е в обхвата на посочената заповед /л.33-38/. С Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна е определена таксата за битови отпадъци за 2015 г. на нежилищни имоти на физически лица в размер на 3,7 на хиляда пропорционално на дънната оценка на имотите изчислена по норми съгласно Прил. 2 от ЗМДТ, като по видове услуги е: сметосъбиране и сметоизвозване - 2, 00 на хиляда, обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0,55 на хиляда, почистване на териториите за обществено ползване - 1,15 на хиляда. /л.17-18/.

Със Заповед № 3660/30.10.2017 г. на кмет на Община Варна са определени границите, в които през 2018 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата не териториите за обществено ползване, като район „Приморски“ е в обхвата на посочената заповед /л. 20 – 32/.

За 2018 г. относно размера на ТБО е приложимо Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна за определя размера на ТБО.

Със Заповед № 3989/29.10.2018 г. на кмет на Община Варна са определени границите, в които през 2019 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата не териториите за обществено ползване, като район „Приморски“ е в обхвата на посочената заповед /л. 40 - 54/.

За 2019 г. относно размера на ТБО е приложимо Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна за определя размера на ТБО.

Със Заповед № 4500/24.10.2019 г. на кмет на Община Варна са определени границите, в които през 2020 г. Община Варна организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата не териториите за обществено ползване, като район „Приморски“ е в обхвата на посочената заповед /л. 47 - 54/.

За 2020 г. относно размера на ТБО е приложимо Решение № 1876-3/19.12.2014 г. на Общински съвет – Варна за определя размера на ТБО.

От Справка за начина на изчисляване на ДНИ и ТБО за имот находящ се в гр. Варна, бул. Приморски № 91 /л. 47-48 от адм. дело № 2209/2021 г. на Адм. съд- Варна/ се установява, че съгласно чл.4, чл.5, чл.8, чл.9 и чл.10 от Приложение №2 към ЗМДТ данъчната оценка за имота е за: 2017 г. – 171 896,10 лева, 2018 г.- 170 981,80 лева, 2019 г. – 170 067,40 лева и 2020 г. – 169 153,10 лева. На базата на ½ от данъчната оценка законосъобразно е изчислена ТБО дължима от жалбоподателя както следва: 2017 г. - 318,01 лева, 2018 г. - 316,32 лева, 2019 г. - 314,62 лева и 2020 г. - 312,93 лева и лихви към посочените суми. Следва че размера на ТБО 1261,88 лева – главница и 303,39 лева - лихва, общо 1565,27 лева е законосъобразно определен.

От представените доказателства се установява, че са извършени дейностите по трите компонента, поради което ТБО е определена за всяка от процесните години в съответствие с приложимата Наредба на Общински съвет – Варна за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Варна.

От изложеното следва, че оспорения АУЗД в частта за ТБО е законосъобразен, поради което следва да се отхвърли жалбата.

Относно разноските:

Материалния интерес по спора е в размер на 1565,27 лева. Минималното възнаграждение за адвокат спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 456,53 лева. От ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, процесуално представителство е извършено по делото. С оглед отхвърляне на жалбата, дължимото възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК е в размер на 456,53 лева, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати посочената сума в полза на Община Варна.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.Я.К. ЕГН ********** против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2499-1/12.07.2021 г., издаден от орган по приходите – инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2017 г. – 2020 г. в размер 1261,88 лв. - главница и 303,39 лв. – лихва, общо 1565,27 лева.

ОСЪЖДА Д.Я.К. ЕГН ********** *** сумата от 456,53 лева /четиристотин петдесет и шест лева, и петдесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: