Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ….06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през
двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 10683 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 20.06.2020г. по гр.д.№ 1997/2019г. по описа на СРС, ГО, 170 състав е
осъден ответника „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на С.Г.Д., на основание чл. 432, ал.1
от КЗ, сумата 3 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето
от настъпило на 30.12.2017г. ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка ,,Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
иска за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Решението в отхвърлителната му част е
обжалвано от ищцата, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушение
на материалния закон, изразяващо се в несъблюдаване на принципа за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, както и на съдопроизводствени правила. Жалбоподателката
поддържа, че е претърпяла тежки травматични увреждания, изразяващи се в
сътресение на мозъка със загуба на съзнание, навяхване на шията и изтръпване на
двете ръце. Сочи, че след контролен преглед носенето на шийна яка е било
удължено значително. Твърди, че е имала силно главоболие, проблеми със съня,
гадене, замайване при рязко ставане от леглото.С оглед на това излага
съображения, че определеното от съда обезщетение е занижено и не отговаря на
пълния обем на претърпените вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като уважи изцяло предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна в депозиран отговор
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.
Решението в частта за уважаване на иска
е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението в атакуваната част е
валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е уважен
до размера на сумата от 3 000 лв. Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК,
решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно
установените със сила на присъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание
на исковата претенция, а именно реализирано на 30.12.2017г. в гр. София, жк
Люлин, ********, до Мега МОЛ, застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“
с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от
ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното
събитие.
Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по
който единствено съдът дължи произнасяне, е свързан с размера на следващото се на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и
психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката
му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити
за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са
пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните
обстоятелства, установени със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства /показанията
на свидетелите С.и А./: 1/ характера, вида и тежестта на претърпяните от ищцата
телесни увреждания от настъпилото пътно-транспортното произшествие, причинило
на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота – мозъчно
сътресение, протекло с количествена промяна в яснотата на съзнанието
/зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпило безсъзнателно
състояние /кома/ след травмата и дисторзио коли – множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб; 2/ продължителността
на възстановителния период - около 2-3 седмици за мозъчното сътресение и общо 1
месец, с назначена при прегледа от лекар в УМБАЛСМ „Н.А.Пирогов“ ЕАД шийна яка
за 7 дни, с по-интензивни болки през първите 15 дни; 3/ пълното възстановяване
на ищцата от физическата травма, без възникнали усложнения в здравословното й състояние,
като при прегледа от вещото лице е констатирано, че движенията в шийния отдел
на гръбначния стълб се извършват без функционален дефицит; 4/ начинът на
причиняване на телесните увреждания на ищцата – с ниска скорост на
управляваните автомобили, на кръстовище, 5/ възрастта на ищцата към датата на
ПТП – 34 години; 6/ обществено-икономическите условия в страната към настъпване
на застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд
намира, че сумата от 3 000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди.
Определянето на по-голямо по размер обезщетение, предвид относително лекия
характер на двете увреждания, които не са довели до трайно влошаване на
здравословното състояние на ищцата, относително бързото и пълно възстановяване
на здравето й, без създаване на значителни неудобства и без последващи
усложнения, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване. При определяне на обезщетението съдът взе предвид, че
по делото няма медицинска документация за прегледи, проследяващи състоянието на
ищцата по отношение на черепно-мозъчната травма /налице е единствен преглед в
деня на настъпване на ПТП/, а съгласно уточнение на вещото лице в о.с.з.,
препоръчителният период за носене на шийна яка в тези случаи е 5-6 дни. Предвид
изложеното, показанията на свидетеля Софрониев, включително и досежно носена от
ищцата яка в продължение на 1 месец, не налагат различен извод. С оглед
горното, оплакванията в жалбата за доказан по –висок размер на обезщетение, са
неоснователни.
При
така изложените съображения, предвид съвпадението на приетите от двете
инстанции крайни изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на
деловодни разноски разполага въззиваемата страна, на която следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата 50 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр.
чл. 25 от НЗПП, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 20.06.2020г. по гр.д.№ 1997/2019г. по описа на СРС, ГО, 170 състав в обжалваната част за
отхвърляне на исковете.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********
да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в осъдителната част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1
месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл.280, ал. 1
и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.