Решение по дело №3365/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260299/21.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На осми декември                                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3365 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите (ЗК).

                       Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от Р.М.В. с ЕГН ********** *** срещу Кооперация ППК „Бразди“ с ЕИК ********* с адрес с. Велино, общ. Шумен, ул.“Вела Пискова“ № 42, представлявана от Иван Любомиров Антонов.

В исковата молба се излага, че ищецът е бивш кооператор, който на 07.01.2019г. подал заявление, с което прекратил членството си с едномесечно предизвестие, което изтекло на 07.02.2019г. Твърди се, че дяловата му вноска представлявала 0.23675% от дяловия капитал на кооперацията. Вноските на бившите кооператори се изплащали след актуализирането им и приемането на годишния финансов отчет, като лицето е следвало да няма задължение към кооперацията. На 23.02.2019г. бил приет годишния финансов отчет за 2018г., като от него се установява, че чистата стойност на имуществото на кооперацията е 3 214 000 лв. Съобразно тази стойност кооперацията му дължи 9 320.60 лв. На 04.06.2019г. с уведомително писмо от ответника бил уведомен, че ще му бъде изплатена сума от 853.65 лв., без да е извършвана актуализация, като сумата постъпила по банковата му сметка на 10.06.2019г. Поради гореизложеното за ищеца възниквал правния интерес от водене на настоящото производство и  моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 8 466.95 лв., представляваща разликата между действително дължимия му и актуализиран размер на дялова вноска от 9320.60 лв. и изплатения от кооперацията размер от 853.65 лв.  Претендират се и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че искът е изцяло неоснователен. Сочи се, че дялово разпределение на вноската се прави по реда на Търговския закон при прекратяване участието на съдружник в Дружество с ограничена отговорност, като такова разпределение по Закона за кооперациите не се извършва. Смесват се понятията „дялова вноска“ и „имуществен дял“ и оттам се прави погрешния извод за дължимост на сумата в този размер.  Развиват се в пълнота изложените правни аргументи, като в заключение се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

В съдебно заседание за ищецът се явява упълномощения представител – адв. Г.Г. от ШАК. В първото по делото заседание е изменена обстоятелствената част на исковата молба, на базата на баланса на кооперацията към 28.02.2019г., когато е настъпило прекратяването на членственото правоотношение. Искът се поддържа в размера, както е предявен, като в представените по делото писмени бележки развива обстойни доводи за основателността на претенцията.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Светлана Митева от ШАК, която оспорва основателността на иска, сочейки подборни правни съображения в писмената си защита.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Членственото правоотношение между ищеца и ответната кооперация е възникнало 15.03.1997г., като встъпителната му вноска е 20 лв., а на 01.01.2004г. е внесъл  дялова вноска в размер на  853.65 лв.

От Заявление вх. № 1 от 07.01.2019г. подадено от Р.М.В. до Управителния съвет на ППК «Бразди» се установява, че ищецът дал едномесечно предизвестие за напускане на кооперацията и отправил покана да му бъде изплатена дяловата вноска актуализирана на базата на годишния финансов отчет за 2018г. Страните не спорят, а и видно от Протокол № 49 от 23.02.2019г. от проведено Общо годишно отчетно – изборно събрание ищецът бил освободен, като член кооператор на кооперацията, с което членствените му права били прекратени. По делото е представен счетоводен баланс на кооперацията към 31.12.2018г.

На 14.05.2019г. била връчена нотариална покана на председателя на кооперацията, с която ищецът поискал изплащането на дялова вноска в размер на 9 320.60 лв. С Уведомително писмо изх. № 51 от 04.06.2019г. бил уведомен, че сумата която ще му бъде изплатена е в размер на 853.65 лв. Сумата била приведена на 10.06.2019г., видно от представено извлечение от банковата сметка на ищеца (лист 17 от делото). 

Общото събрание, с което бил приет годишния финансов отчет за 2019г. е проведено на 12.09.2020г. (датата е посочена в обстоятелствената част на допълнителната счетоводна експертиза).

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която приема, че процентното съотношение на дяловата вноска на ищеца в капитала на ППК «Бразди» към 31.12.2018г. е 0.289879%, като стойността на дяловата вноска към така наречения имуществен капитал (чистата стойност на имуществото) на кооперацията е 9 317.12 лв. Сумата от 853.65 лв. е изплатена на 10.06.2019г. по сметката на ищеца. В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се сочи, че процентното отношение на дяловата вноска в дяловия капитал на кооперацията е 0.2919% към 28.02.2019г. (или 9 168.64 лв.), към 31.03.2019г. е 0.2917 %  (или 9 016.46 лв.), а към 31.12.2019г. е 0.3033 % (или 9 788.21 лв.). Предвид оспорването на експертизата, съдът е допуснал назначаването на тройна съдебно-счетоводна експертиза, като вещите лица по нея заключават, че размерът на дяловата вноска на ищеца е определена както следва: към 28.02.2019г. – 9168.64 лв., към 31.03.2019г. – 9016.46 лв. и към 31.12.2019г. е 9 788.21 лв. Съдът кредитира изцяло заключенията и по допълнителната единична и тройна експертизи, доколкото установените размери на дяловата вноска и по двете заключения съвпадат.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива.

По допустимостта на иска: Предвид, че ищецът е с прекратени членствени права, то съдът намира, че е процесуално легитимиран да води делото, тъй като е притежател на материалното право, засегнато от спора, предмет на процеса. Поради това и искът е допустим и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

По основателността на иска по чл.14, ал.1 от ЗК: Съгласно чл.9, ал.1, т.7 от ЗК член – кооператорът има право да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл. 14 от ЗК. Начините на прекратяване на членството са изброени в чл.12, ал.1 от ЗК, като напускането е един от тях. За да бъде прекратено членството по този начин, не е необходимо изрично гласуване от общото събрание, тъй като е достатъчно едномесечно предизвестие от члена – кооператор отправено до кооперацията, освен ако в устава не е предвидено друго. В случая заявление за напускане е изпратено до кооперацията и получено на 07.01.2019г. или прекратяването би трябвало да настъпи на 07.02.2019г. Предвид обаче, че по делото не е представен Устава на кооперацията, то съдът не би могъл да извърши проверка дали това е предвидения за напускане ред. Затова възприема за релевантен моментът, когато Общото събрание е взело решение, с което ищецът е освободен от членството си в кооперацията, а именно 23.02.2019г., тъй като това е по-късната дата. Волеизвявление в този смисъл е направено и от ищеца в първото по делото съдебно заседание.

Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗК предвижда, че след прекратяване на членството на член-кооператор, същия има право на вземания за дялова вноска, допълнителни, целеви вноски, приспадащ се дивидент, както и предоставени на кооперацията заеми по реда на чл.31, ал.6 от ЗК, включително и приспадащи се лихви за тях. Тези вземания се изплащат след приемане на годишния финансов отчет на кооперацията и ако бившите кооператори са погасили всички свои задължения към кооперацията и в случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.

Въпросът за момента на възникване на изискуемостта на взиманията по чл.14, ал.1 от ЗК е решен с постановяването на Решение № 150 от 05.11.2010г. на ВКС по т.д. № 165/2020г., I т.о. В него се приема, че  изискуемостта на вземането на бившия член-кооператор за дяловата му вноска настъпва с приемане от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, а не от момента на напускането му. В този смисъл е и Определение № 517 от 04.08.2010 по т.д. № 195/2010 г. на т.к. на II т.о. на ВКС и др. В настоящия случай приемането на годишния финансов отчет за 2019г.  е извършено с провеждането на общо събрание на кооперацията, проведено на 12.09.2020г., видно от обстоятелствената част на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.  Поради това твърдението на ищеца, изложено в исковата молба, че събранието на 23.02.2019г. бил приет годишен финансов отчет е ирелевантно, защото дори и да е приет такъв, то той касае счетоводната 2018г., а не годината на напускането на кооператора – 2019г. В този смисъл възражението на ответника, че към момента на отправянето на поканата за плащане на дяловата вноска и към момента на депозиране на исковата молба в съда претенцията на ищеца е преждевременно предявена е основателно. Приемането на годишния финансов отчет обаче е факт, настъпил в хода на съдебното производство и съдът следва да го съобрази при постановяване на решението си, съобразно чл.235, ал.3 от ГПК. Или към момента на приключване на съдебното дирене, искът на бившия член-кооператор не е преждевременно заведен и съдът намира, че е налице предпоставката за възникване на изискуемостта на вземането за дялова вноска.

По въпроса за това дали се извършва и как се извършва актуализация на дяловата вноска е постановена съдебна практика. В Определение № 268 от 12.11.2015г. на ВКС по т.д. № 224/2015г., II т. о.  се излага, че при липса на  установен нормативен ред, посочен в чл.14, ал.1 от ЗК за методиката за актуализация на дяловите вноски, то следва съдебния състав да вземе предвид доказателствата, събрани в хода на производството и основно заключенията по назначените съдебно-счетоводни експертизи. Съдът намира, че следва да се приеме актуализирания размер на дяловата вноска към момента на прекратяване на членството на ищеца в кооперацията, която съобразно заключенията по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и това по тройната експертиза е в размер на 9 168.64 лв., въпреки, че вземането става изискуемо в по-късен момент. Същевременно е налице и третата предпоставка за основателност, тъй като по делото не е направено възражение от ответника, че ищецът има непогасени суми спрямо кооперацията или да е направено прихващане спрямо тях. Предвид, че сума в размер на 853.65 лв., представляваща дялова вноска внесена от ищеца 01.01.2004г. е приведена на ищеца преди образуване на производството, то същата следва да се приспадне от 9168.64 лв., като на ищеца следва да се присъди разликата от 8 314.99 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 8466.95 лв. искът следва да се отхвърли, като недоказан. Въведеното възражение от ответника, че ищецът не прави разлика между имуществена и дялова вноска е неоснователно. Понятието „имуществена вноска“ е използвано в ЗК преди промяната в закона през 2003г., но към момента разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗК е достатъчно категорична и ясна, за да се налага тълкуване на реда, по който се изплаща дяловата вноска на бивши член-кооператори, респективно техните наследници.

Искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането е въведено в производството за първи път в писмените бележки по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

Въведените твърдения и възражения на страните, свързани с Устава на кооперацията са несъстоятелни, доколкото такъв не е представен по делото от нито една от  тях.

Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1373.58лв., съобразно уважената част от иска, а ищецът дължи на ответника сума в размер на 23.51 лв., съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ППК „БРАЗДИ“ с ЕИК ********* с адрес с. Велино, общ.Шумен, ул.“Вела Пискова“ № 42, представлявано от Иван Любомиров Антонов да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.14, ал.1 от Закона за кооперациите сума в размер на 8 314.99 лв. (осем хиляди триста и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща разликата между актуализиран размер на дялова вноска от 9168.64 лв. и заплатена сума от 853.65 лв., като отхвърля иска за разликата до пълния му предявен размер от 8466.95 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ППК „Бразди“ с ЕИК ********* да заплати на Р.М.В. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1373.58 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в производството, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р.М.В. с ЕГН ********** да заплати на ППК „Бразди“ с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 23.51 лв. (двадесет и три лева и петдесет и една стотинки), представляваща направени от ответника разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска.

             Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

                                              

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: