РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Русе, 28.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия
ДЯКОВА КАН
дело № 55
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Отдел „Оперативни дейности“
– Варна ГДФК при ЦУ на НАП – Варна, депозирана чрез процесуален представител –
ст. юрисконсулт Н.Т.,
против Решение № 260081 от 02.02.2021 г., постановено по АНД № 2018/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 540117-F544728 от 06.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна
в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д.В.“, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 600 лева и е осъдена НАП да заплати на
едноличния търговец сума в размер на 200 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. В жалбата се развиват съображения за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят претендира отмяна на решението и вместо него
да бъде постановено ново, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
в производството страна не взема становище по жалбата.
Становището
на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е неоснователна.
След
като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото липсват
безспорни доказателства за извършено от ответника по касационната жалба административно
нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Обосновано,
след правилна оценка на доказателствения материал по делото, районният съд е
приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП не са обосновани и не се подкрепят от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
В
оспореното пред РС – Русе наказателно постановление и в АУАН, въз основа на
който е издадено това НП, като доказателство за извършеното нарушение е посочен
съставеният на основание чл. 110, ал. 4, вр. с чл. 50 от ДОПК Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0387334 от 29.02.2020 г. Съгласно чл. 50 от ДОПК, протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В конкретния случай
с цитирания протокол действително са констатирани две групи факти – такива,
установени при извършена на 29.02.2020 г. в 11:00 часа проверка на документи в
търговския обект от органите на приходите А.М.В. и М.М.В. и такива, установени
на 29.02.2020 г. в 10:15 часа в автомивката от А.М.В.. Втората група
обстоятелства съставляват фактическото основание за издаване на АУАН и НП. В
тази част протоколът съдържа установявания, различни от събраните в хода на
съдебното следствие в проведеното въззивно производство гласни доказателства. В
протокола е посочено, че неиздаването на фискален бон е в присъствие на органи
по приходи, докато в свидетелските си показания В. сочи, че е бил сам. С
използване на множествено число на „органи по приходите“ се внушава безспорност
на извършеното нарушение /доколкото е установено от повече от един орган/,
докато останалите факти по делото сочат на друго – органът по приходите е бил
сам, като не е в състояние да посочи каквито и да било индивидуализиращи данни
за извършените услуги – от кого са заплатени, за кои МПС-та са предоставени.
Освен това установената разлика в касовата наличност от 8 лв. не сочи
непременно на три неиздадени фискални бона за три броя измивания, всяко на цена
15 лв., както твърди В. или на един неиздаден фискален бон за едно плащане, както
е посочено в протокола.
На
следващо място въпреки твърденията на свидетеля В., че е установил неиздаването
на фискалните бонове в хода на контролна покупка, съдът правилно е достигнал до
извод, че извършените от В. действия – наблюдение на плащане от страна на
клиенти на автомивката на извършени услуги и съответно неиздаване на касови
бележки за тези плащания, не съставляват „контролна покупка“ по смисъла на § 1,
т. 6 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно легалната дефиниция, „контролна покупка“ е тази, която се извършва от
или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол
за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по чл.
3 изискванията по
тази наредба за регистриране на продажби на
стоки или услуги с изискуемия документ за конкретния случай. Т.е. следва да е
налице една от двете хипотези – покупка, извършена от орган на НАП или покупка,
извършена при кумулативното наличие на две предпоставки – под контрол и под
наблюдение на приходен орган. В конкретния случай „контролна покупка“ ще е
покупката на услугата, която В. е извършил за собствения си автомобил и за
която му е издаден документ за извършеното плащане. Извършените и заплатени от
трети лица услуги не биха могли да съставляват контролни покупки, доколкото те
нито са извършени от органа по приходите, нито под негов контрол и наблюдение. Следователно простото
наблюдение на извършване на евентуално нарушение не е контролно действие,
респективно „контролна покупка“.
При
гореизложените фактически установявания първата съдебна инстанция формира правилен
и напълно обоснован извод от правна страна за липсата на категорични
доказателства в подкрепа на вмененото в тежест на санкционирания едноличен
търговец административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ, с оглед на което
незаконосъобразно и необосновано е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260081 от 02.02.2021 г., постановено по АНД № 2018/2020 г.
по описа на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.