Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 04.10.2019г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд първи състав в публично съдебно заседание на пети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Евелина Карагенова
при
секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от съдията грд.№811 по описа за 2018г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от адв.С.К.
от ВТАК
като пълномощник на Й.В. К., действащ
лично и със съгласието на своята майка Н.Х.К. против «Дженерали застраховане» АД гр. София. В исковата молба се посочва,
че на 01.04.2018г около 07.00часа на път от републиканската пътна мрежа 1-4 при
км.87+485 е реализирано ПТП като лек
автомобил марка „Фолксваген“модел „Пасат“ с рег. № ***, управляван от М.Б.М.с
ЕГН ********** напуска отредената му за движение птна лента и навлиза в
насрещната такава, където се реализира удар с автобус марка „Ивеко“ рег №***,
управляван от И.Г.Д.с ЕГН **********. В резултат на инцидента почива водачът М.М.. Съставен е КП
№***/01.04.2018г.от служители в РУ на
МВР гр.С. В автобуса се намирала група ученици от ПГАТ“ Ц.Ц.“ гр.П.,придружени
от своите учители и ръководители, пътуващи
към Република И. с ангажименти по програма „Еразъм“ на ЕС.Твърди се, че
при този удар са причинени травматични
увреждания на голяма част от пътниците, включително и на шофьора на автобуса,
като част от тях са посетили СМП и освен физическите травми имат и увреждане на психическото здраве.Твърди се,
че виновен за ПТП-то е водача на лекия автомобил, като поради неговата смърт,
не може да му се търси наказателна отговорност, но той с поведението си е
осъществил деликт, от който са настъпили вреди, подлежащи на обезщетение.Ответното
дружество е застраховател по застраховка ГО по издадена полица №***, валидна към датата на произшествието. Твърди се, че
ищецът е претърпял следните неимуществени вреди: : интензивни
болки в областта на лява ръка, лява
тазобедрена става, задната и лява част на главата, болки в продължение на една седмица, като през цялото време е бил
затруднен в движението на врата. Посетил
е лекар, който е поставил диагноза: остра стресова реакция, повърхностни рани
на неустановено ниво, с анамнеза: силно главоболие във фронталната част на
главата, болки във врата, първоначално силни при завъртане на главата, липса на
спомен,болки по цялото тяло, най-вече в лява ръка, тазобедрена област вляво, не
можел да спи, стряскал се от кошмари, бил нервен, напрегнат, хиперактивен,
бързо се разконцентрирал, с охлузна рана
на лява тазобедрена става. Посетил е лекар психиатър и му е поставена диагноза
“Посттравматично стресово разстройство“ като
е установено нарушение на съня,
флашбакс, вегетативни симптоми, психомоторно напрегнат, емоционално лабилен,
дистимен, споделял страх и невъзможност да пътува. Назначена е терапия-
психотерапия. Ищецът имал неспокоен сън с чести пробуждания, изпитвал трудности в
концентрацията в учебния процес, имал
понижено внимание и трудно се справял с поставените в училище задачи. В
исковата молба се твърди,че ищецът е отправил претенция към ответника по реда
на 380 и сл. от КЗ, по която е образувана щета №***/28.06.2018г като са му
изискани документи, които нямало как да представи и е налице отказ за заплащане
на обезщетение. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП-то в размер на 7000лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 01.04.2018г,
ведно със законната лихва, считано от 01.04.2018г. до окончателното изплащане.
С влязло в сила определение по делото е
прекратено производството за разликата
от 5250лв. до 7000лв. поради от поради оттегляне исковата претенция в
тази част. Претендира за направени по делото разноски. Посочва банкова
сметка ***: IBAN:***-специална
клиентска сметка с титуляр „Адвокатско дружество Й. Й., С.Я.“,с ЕИК *** със
седалице и адрес на управление гр.П.,пл.***
В дадения на ответника «Дженерали застраховане» АД гр. София срок, е постъпил писмен отговор.Твърди,че исковете са
недопустими, респективно неоснователни и недоказани. Не оспорва, че страните са в застрахователно ПрО
като ответникът е застраховател срещу риска ГО на водача на лекия автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ М.М. към датата на твърдяното ПТП. Твърди се,
че искът е недопустим, тъй като
застраховетелят е в неизпълнение
на своите задължения. Твърди, че при него е постъпила обща претенция за всички
,пътували в автобуса на процесната дата за неимуществени вреди от адв. К. от ВТАК с вх.№***/28.06.2018г и тъй
като липсвали данни относно механизма на ПТП-то, застрахователят е счел, че
претенцията е недоказана и не е я е
разглеждал в претендирания размер, като на основание чл.496 ал.1 от КЗ претенцията
е била отказана. Твърди, че ищецът е бил в забава за представяне на искани доказателства по
щетата и моли да бъде прекратено производството по делото. На следващо място
намира исковете за неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер.
Оспорва се изцяло описания механизъм на ПТП-то. Оспорва се твърдяната вина на
водача на лекия автомобил и твърди,че водачът на автобуса е управлявал с
несъобразена с пътните условия скорост, не е спазил правилата за движение да се
движи максимално вдясно на пътното платно, не е овладял превозното средство,
вкл.и при техническа неизправност, не е предприел своевременно спиране и/или
отклонение на автобуса вдясно, за да предотврати удара с лекия автомобил.
Евентуално твърди съпричиняване на вредоносния за ищеца вреден резултат, тъй
като шофьорът на автобуса не е спазил
правилата за движение-максималновдясно на пътното платно, не е овладял
превозното средство, не е предприел своевременно спиране/отклонение на автобуса
вдясно, за да предотврати удара с лекия автомобил.. Евентуално твърди изключителен
принос на шофора на автобуса за
ПТП. Оспорва факта, че ищецът е бил
пътник в автобуса,. Твърди,че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като не е
сложил обезопасителен колан, с който автобусът е оборудван, което би
предотвратило изцяло или намалило телесните повреди. Твърди, че
няма доказателства, че ищецът е пътувал в автобуса, че е бил увреден от
това ПТП, няма доказателства за механизма на настъпване на телесните повреди на
ищеца, които да са в причинно следствена връзка с поведението на водача на
лекия автомобил. Твърди,че не е налице съществено нарушено здраве на ищеца, тъй като първа помощ е поискана едва на 06.04.2018г,
посещението при лекар психиатър е на 12.04.2018г - дни след ПТП и не е налице
причинноследствена връзка на оплакванията на ищеца и ПТП. Счита за леки причинените увреди на ищеца, не е
доказано посттравматичното разстройство извън обичайното му проявление. Счита
претендираният размер обезщетение е завишен, неотговарящ на критериите по
ППВС4/68. По отношение на претенцията за лихви, счита,
че същата е неоснователна както поради неоснователност на главния иск, така и
поради приложимостта на забавата на засрахователя по чл.497ал.1
т.2 от КЗ, в сила от 01.01.2016г /
твърди, че застрахователят не е в забава, защото е изискал доказателства, които
още не са представени-причина за отказа да се плати застрахователно
обезщетение/, както и че законна лихва не следва да се претендира от датата на
ПТП-то.Твърди,че претенцията за разноски е неоснователна, тъй като ответника не
е дал повод за завеждане на иска. Претендира за направени разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ответната страна
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД гр.София е представил писмен отговор. Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерно завишен,
оспорва твърдението ищецът да е претърпял болки и страдания вследствие
процесното ПТП, тъй кто същият не фигурира в списъка на пострадали лица.
Твърди,че ищецът не е участвал в ПТП и че липсва причинна връзка между
твърдяните вреди и описаното ПТП.
Твърди,че изключителна вина за събието има водача на лекия автомобил, който без
основателна причина е навлязал в лентата за насрещно движение и е нарушил чл.16
от ЗДвП и станал причина за ПТП-то. Твърди,че ударът е бил непредотвратим, а
събитието-случайно, не е виновен водачът застрахованият при „ЗАД“Армеец“ водач, респективно
застрахователят му не може за носи
отговорност. Твърди,че липсва правно основание
за ангажиране отговорност на третото лице помагач. Оспорва твърдяните от
ищеца настъпили неимуществени вреди и че ако има настъпили болки и страдания,
те не отговарят на интензитета, посочен от ищеца. Твърди,че претендираните
неимуществени вреди са завишени по размер.
Счита, че твърдението за
претърпяно от ищеца посттравматично стресово разстройство вследствие ПТП е
неоснователено и недоказано.Твърди,че е налице съпричиняване от страна на
ищеца, който не е използвал предпазен колан, с който е оборудван автобуса и
така е способствал за настъпване на
вредоносния резултат, увеличаване размера на вредните последици както и че ищецът не е предприел навреме мерки за опазване и възстановяване на
здравословното си състояние непоследствено след ПТП, като се е явил на
преглед три дни след датата на ПТП.
Оспорва претенцията за законна лихва и оспорва размера на адвокатското
възнаграждение като прекомерно.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установно следното:
По делото е представено
удостоверение за раждане на ищеца и ксерокопие, заверено по ЗА от личната карта
на ищеца, от което е видно, че същият е
роден на ***г и е с родители майка Н.Х.К. и баща В. С. К., като е бил
непълнолетен към датата на произшествието.
Представен е констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № *** от 01.04.2018 год., издаден от РУ на МВР гр. С., от който
се установява, че на 01.04.2018 год., около 07:00 ч., на път от републиканската
пътна мрежа І-4, при км. 87+485, е настъпило пътно-транспортно произшествие
между следните превозни средства – лек автомобил с peг. № ***, марка
„Фолксваген", модел „Пасат", управляван от М.Б.М. от гр. В.и автобус
марка „Ивеко" с peг. № ***, управляван от И.Г. Д. от гр. П. В графата
„пострадали лица” на протокола са вписани водачът на лекия автомобил М.М.,
който е починал и още седем лица, сред които не е вписан ищеца.
Представена е
разпечатка за извършена справка за наличие на Застраховка «ГО» на официалната
интернет страница на Гаранционен фонд от 16.04.2018 г., съгласно която към
датата на настъпване на произшествието лек автомобил с peг.
№ *** има валидна застраховка «Гражданска отговорност» по издадена от
ответника-застраховател полица. Представен е амбулаторен лист № ***/12.04.2018г
от д-р Ал.Л. –психиатър за първично посещение с диагноза постравматично стресово
разстройство с данни от анамнеза:типична
стресова реакция след ПТП, тревожност, деприсивитет, нарушение в съня, с
флашбакс,вегетативни симптоми, психомоторно напрегнат, вегетативно и
емоционално нестабилен, дистимен, споделя страх и невъзможност да пътува като
му е предписана психотерапия. Представен е амбулаторен лист №***/06.04.2018г от
д-р А. К.- Й.-педиатър с отбелязване за първиченпреглед с оплаквания
главоболие,болки във врата,с момент на липса на спомен,болки по цялот тяло и
най-вече в лява ръка, тазобедрена област вляво,нарушение в съня. В момента на
плегледа е
хиперактивен,разконцентриран,с лека охлузна рана в лява тазобедрена става.
Издадена му е обикновена платена рецепта.
По делото са
приети писмени доказателства представени
от ищцовата страна талон за проведени профилактични прегледи от 05.10.2018г от
д-р П.Л.-личен лекар на ищеца, лична здравно-профилактична карта от 25.09.2017г
и от 05.10.2018г с отчитане, че ищецът е клинично здрав, с проведени имунизации
от д-р Пл.Л.-личен лекар на ищеца., карта от 3.10.2018г .Представени са две
етапни епикризи за период 12.03.2017г-31.03.2018г с отбелязано респираторно
заболяване и от 01.04.2018г-01.04.2019г
с отбелязване на остра стресова реакция,повърхностни травми на
тялото,контузия на коляното с назначена консултация по физикална и
рехабилитационна медицине и медикаменти.
Представено е
уверение от ПГАТ «Ц.Ц.» П., съгласно което ищецът е бил сред лицата, отпътували
на 01.04.2018 г. от гр. П. за П., И., с автобус„Ивеко – Маго 2” с рег. № ***,
собственост на ЕТ “С.- К.С.“ гр.П. с шофьор
И.Г.Д.и втори шофьор З.И.З. Представена е извадка от интернет страницата на ПГАТ „Ц.Ц.“ гр.П., от което видно ,че
на 28.11.2018г е отчетен проект „За моята успешна реализация на пазара
на труда - 2018г П., И. по програма „Еразъм+“. Представено е удостоверение от
03.05.2019г от ПГАТ „Ц.Ц.“ гр.П., от което е видно, че ищецът за периода
01.04.2018г-30.06.2018г е имал 25 отсъствия по уважителни причини и 5 отсъствия
по неуважителни причини-закъснения или неявяване в час като от
31.93.2018г-09.04.2018г включително учениците са бил в пролетна ваканция.
Представено е и
удостоверение за техническа изправност на автобуса, съгласно което същият е
преминал преглед на 01.02.2018 г., със срок на валидност до 01.08.2018 г.
Представени са застрахователна претенция,
вх. № ***/28.06.2018г., ведно с приложение № ***, от които е видно, че ищецът,
чрез пълномощника си адв. К. е предявил към ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП в размер на 7000лв. като е
посочил банкова сметка , ***-специална клиентска сметка на „Адвокатско дружество Й. Й., С.Я.“ гр.П. Представена е
справка от банка ДСК да открита банкова сметка ***.
С писмо от
„Дженерали застраховане” АД изх. № 31070193 от 27.09.2018 г. ищецът е уведомен,
че към момента ответникът не може да изплати обезщетение по щетата, тъй като не
е установено, че застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпване
на вредоносния резултат.
Представена е
разпечатка за извършена справка за наличие на Застраховка «ГО» на официалната
интернет страница на Гаранционен фонд от 21.01.2018 г., съгласно която към
датата на настъпване на произшествието
МПС с ДКН ***има валидна
застраховка «Гражданска отговорност» по издадена от застрахователя „ЗАД
Армеец“АД полица.
Представен е
препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 01.04.2018г от ст.разследващ полицай И.И. при РУ С..
Представено е постановление от 04.06.2019г за прекратяване на досъдебно
производство №***/2018г по описа на РУ С., водено по чл.343 ал.1 б „в“ вр.чл.342 ал.1 от НКна
основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 от НПК, тъй като вина за настъпилото ПТП на 01.04.2018г на
главен път С. –В. в землището на гр.С. вина имал единствено пострадалият,
М.Б.М., който е починал.
Представено е
удостоверение от ЕТ „С.-К. С.“, че на процесната дата-01.04.2018г автобус
„Ивеко“ рег №*** е бил оборудван с обезопасителни колани за
шофьорската седалка триточков колан и за
пътническите седалки с поясен колан.
По
делото по искане на ищцовата страна са допуснати гласни доказателства.
СвидетелятЛ.В.-учител
в ПГАТ“Ц.Ц.“ гр.П. и класен ръководител на ищеца дава показания, че е ищецът е много добро,
възпитано дете, получавал социална стипендия, редовно посещавал учебни занятия.
След инцидента по време на процеснат екскурзия, осъществена по време на
априлската ваканция, ищецът бил изплашен и притеснен, било му тежко да разкаже
за случая, после станал разсеян,понижил си успеха, престанал да получава
стипендия, която се дава на ученици с успех над 4.50., изпитвал страх от
пътуване.
Свидетелят Н.К.-
майка на ищеца дава показания, че преди инцидента синът й бил отворен,
общителен, а после се затворил в себе си, имал неспокоен сън, не искал да
излиза от къщи. Отначало не искал да споделя за инцидента, а после започнал да
говори като разказвал, че пътувал по следата на автобуса от вътрешната страна.
Бил със слушалки и видял как преното стъкло на автобуса става на „сол“ и всички
били на кълбо. Бил ударен отляво в коляното, тазобедрената става, изпитвал билки
в главата,ръцете му отляво били в синини. Посетили личен лекар, психиатър.
После 2-3 пъти на психолог, но понастоящем не са посещавали психолог.
По делото е допусната
съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Н.А. след оглед на
местопроизшествието и ползвайки материалите по настоящото дело и в ДП №
166/2018 г. на РУМВР С.. Посочва, че процесното пътно-транспортно произшествие
е протекло на 01.04.2018 г., окол 6,55 ч., в светлата част на денонощието, на
ГП 1-4, при километър 87+485, в землището на с. Б., общ. С..
Пътният участък в посока гр. С. е прав, с наклон при спускане 4,7%. Пътната
настилка към момента на произшествието е суха, нормално износена асфалтова
настилка, на прва пътен участък, при нормална, неограничена видимост и липса на
други ППС към момента на произшествието.Широчината на пътното платно е 8,20 м.,
разделено на две ленти с прекъсната разделителна линия тип „М3”, като северната
лента е с широчина 4,00 м. Автобусът „Ивеко – Маго 2” с рег. № *** се е
движил в посока към гр. С., от изток
към запад, а лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с
peг. № *** – в обратна посока към гр. В. Управляваният от М.М. лек
автомобил «Фолксваген Пасат» се движил със скорост от 103.8 км/ч. При това си движение автомобилът се отклонява от траекторията си
на движение наляво и навлиза в лентата за движение на автобуса, до около 1,2
км. на север от разделителната линия като отклонението
се осъществява без отлагане на следи от гуми - не са установени такива
при огледа, което определя, че отклоняването е започнало на повече от 53.38м.
Автобус „Ивеко“ се е движел със скорост 87км/ч,
а към момента на удара с лекия автомобил скоростта му е била 81км/чл Водачът на
автобуса възприема движението на лекия автомобил на разстояние
73,5 м. от мястото на последвалия удар, предприема спиране и отклоняване
на дясно. Към момента на реагиране на водача на автобуса за спиране, лекият
автомобил се е намирал на 92.7м. от мястото на
последвалия удар. Първоначално ударът настъпва между предната лява част на автобуса с предната
част на лекия автомобил на разстояние 1.45м от десен габарит. Ударът е челен,
кос, под ъгъл 1градус,нецентрален, ексцентричен, с предните челни леви части на автомобилите. В момента
на удара лекият автомобил се е движел със скорост 108.3км/ч, а автобуса –със
скорост 81км/ч. Мястото на удара е осъществено в
лентата за движение на автобуса, на разстояние 26,9 м на запад /в посока гр.
С./ и 3.5м на юг спряма ориентир1, което
на разстояние 1.20м на север от разделителната линия и е на разстояние 2.8м на
юг от северния край на платното за движение. От удара се деформират предните
леви части на автомобилите. Лекият автомобил се завърта по посока обратна на
часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, в резултат на което продължава
движението си напред и на дясно, пресичайки разделителната линия на
платното за движение и спира в южния му край с предна част, насочена в посока,
обратна на първоначалното си движение. Автобусът «Ивеко» първоначално
незначително изменя направлението си на движение надясно, като първоначално
предна дясна гума отлага къса следа и след кратко разстояние предните гуми
започват да отлагат дъговидни следи. От началото на следите автобусът извършва
плавен ляв завой, като пресича разделителната линия и навлиза в насрещната
пътна лента, излиза от нея, заорава в крайпътния банкет и силно деформира
крайпътна мантинела заедно поддържащите я колове. След крайпътния банкет
извършва свободно падане и като се обръща остава на лявата си страна, изразходил кинетичната
си енергия. В резултат на удара са нанесени щети на автомобилит, има постадали
и е починал водача на лекия автомобил.Вещото лице дава заключение,че
изчислените разстояния определят, че към момента на реагиране на водача на
автобуса, лекият автомобил е бил в началото на отклоняването си към лентата на
автобуса и от техническа гледна точка водачът на автобуса е реагирал
своевременно на начина на движение на лекия автомобил.Водачът на лекия
автомобил не е имал обективни причини за извършване на навлизането в насрещната пътна лента и е
могъл да предотврати произшествието като
управлявания от него автомобил се е движил в полагащата му се пътна лента.
Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на
автобуса в момент на отстояния между
двете превозни средства, които не позволяват на водача на автобуса да
предотврати удара както със скоростта, с която се е движил, така и с
разрешената за автобуса скорост от 80км/ч. Съдът
намира заключението на вещото лице за обосновано и правилно, тъй като е
подробно аргументирано и съответства на представените писмени и гласни
доказателства.
По делото е
допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена и поддържана в
съдебно заседание от вещото лице д-р Н.Г.-началник отделение по съдебна
медицина при МОБАЛ В.Т. Съгласно заключението на ищеца са причинени травма на
главата, придружена с главоболие , билки в шията и болки в цялото тяло, охлузна
рана в тазибедрена област, кръвонасядания, охлузвания, болки със лек към среден
интензитет с възстановителен период 20 дни. Няма данни за съпътстващи
заболявания. Получените травматични увреждания е възможно да са получени по начина, описан в исковата
молба.Получените травми е възможно да се получат и при поставен обезопасителен
колан, тъй като са сравнително леки. Съдът намира заключението на вещото лице
за обосновано и правилно, тъй като е подробно аргументирано и съответства на
представените писмени и гласни доказателства.
При така събраните
доказателства съдът прави следните
изводи:
Ищецът е предявил облигационен
иск против „Дженерали застраховане“ АД
гр.С., подпомагано от трето лице помагач „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД гр.София за
обезщетение за причинени от ПТП на 01.04.2018г неимуществени вреди в размер на
9 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2018г на Й.В. К. до окончателното изплащане – по чл.432 ал.1
от КЗ вр.чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД. Безспорно
по делото е наличието на застрахователно ПрО на ответното дружество
и водача на МПС лек автомобил марка
„Фолксваген“модел „Пасат“ с рег. № ***, издадената застрахователна полица №***/28.12.2017г, валидна от 04.01.2018г-03.01.2019г., т.е
качеството на ответника като застраховател и съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застрахователната полица,
както и че на 01.04.2018г е имало ПТП с процесните МПС.Спорни са механизма на ПТП, твърдяната
вина на водача на лекия автомобил,
причинените увреждания на ищеца, причинно-следстваната връзка между ПТП
и твърдяните вреди, наличието на съпричиняване –управление с несъобразена
скорост, закъсняла реакция на водача на автобуса, возене без предпазен колан от
страна на ищеца, късно потърсена медицинска помощ. Спорно е дали ищецът е бил
сред пътниците на автобуса, спорни са и твърдяните в исковата молба твърдяни
травматични увреждания във връзка с процесното ПТП.Съдът е разпределил на
основание чл.154 доказателствената тежест на страните като за да бъде уважен иска в тежест на ищеца
е да докаже при пълно и главно доказване твърденията в исковата молба: дали ищецът е бил пътник в
автобуса, настъпването на ПТП по
посочения в исковата молба начин, че
поведението на водача на лекия
автомобил е единствената причина за настъпилото ПТП, да докаже настъпилите увреждания, твърдяни в исковата
молба, причинно- следствената им връзка с ПТП-то.
Съгласно
чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора
по застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл.45
от ЗЗД, които пораждат основание за отговорност на прекия извършител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя
фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съответно, фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
две групи материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника-застраховател.Установено по делото е , че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, това деяние е причинило
вреди, които са в причинна връзка с деянието. Установи се безспорно, че на
01.04.2018г е реализирано ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, управляван от водача
М.М. и автобус „Ивеко – Маго 2” с рег. № ***, управляван от водач И. Д.
Безспорно е, че към датата на произшествието за лекия автомобил е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника-застраховател.
От заключението на съдебната
авто-техническа експертиза по безспорен начин се установява, че причина за
настъпване на сблъсъка между двете превозни средства е безпричинното
отклоняване на лекия автомобил «Фолксваген Пасат» от лентата му за движение и
последващото му навлизане с висока скорост в лентата за движение на автобуса
«Ивеко». Това е станало в такъв период от време и при такова отстояние между
двете превозни средства, че водачът на автобуса не е имал възможност да извърши
маневра, чрез която да предотврати удара. Описаното поведение на водача на
лекия автомобил е противоправно, в нарушение на разпоредбата на чл. 16 ал. 1 т.
1 от ЗДвП, съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне.
От представения
списък на учениците, пътували в автобуса, изд. от ПГАТ «Ц.Ц.» гр. П., безспорно
се установява, че ищецът е бил сред пътувалите в автобуса лица, като това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на двамата разпитани свидетели.
Вследствие на сблъсъка ищецът е претърпял неимуществени вреди. По делото се
установи, че ищецът е получил травматични увреждания: травма на главата, придружена с главоболие , билки
в шията и болки в цялото тяло, охлузна рана в тазибедрена област,
кръвонасядания, охлузвания, болки със лек към среден интензитет с
възстановителен период 20 дни. Тези увреждания и състояния са свързани с процесното ПТП.След това ПТП
ищецът е получил “Посттравматично стресово разстройство“, тревожност,
страх, диссомния и вегетативни симптоми с назначена психотерапия. Събраните
гласни доказателства кореспондират с представените медицински документи и
заключение на СМЕ. Преживяното ПТП е причинило у ищеца чувство на страх и
представлява внезапно непредвидено събитие.Повлияло е на още неукрепналата
психика на непълнолетното момче.Налице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите, поради непоставен от ищеца
обезопасителен колан, съдът счита за неоснователно. Установи се, че дори и с
обезопасителен колан, ищецът би получил травматичните увреждания от ПТП.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП
ищецът е претърпял травматично увреждане на главата, краткотрайни болки и страдания, неприятни
емоционални изживявания, уплаха и безпокойство. Данните по делото водят съда до
извод, че травматичното увреждане е леко, претърпените от ищеца болки не са
били с голям интензитет и са отшумели бързо. Прегледът при лекар-психиатър е
извършен десет дни след инцидента и обективното констатиране на посттравматично
стресово състояние позволява на съда да заключи, че психологическият стрес на
ищеца е продължил поне толкова дълъг период. По делото не се установи, че е
поведена психотерапия, като съдът намира и с оглед ниската възраст на ищеца, че
психологическият стрес у него също не е бил с голям интензитет и е отшумял
сравнително бързо. Проведена е терапия с психолог. Липсват трайни последици
както за физическото, така и за психическото здраве на ищеца. Ищецът не е пътувал с проведената по-късно
екскурзия до И.
Направени са
възражения за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан от
страна на ищеца. С оглед заключението на вещото лице по СМЕ, че дори и да е бил
с обезопасителен колан, ищецът при настъпилото ПТП би получил гореописаните
травматични увреждания, то съдът намира, че не е налице спричиняване на
вредоносния резултат. Относно възражението за
наличие на съпричиняване на вредносния резултат поради неспазване правилата за движение от страна на
шофьора на автобуса , то такива не се установиха, а и
поведението на шофьора на автобуса не се отразява при отчитане за наличие на
съпричиняване по отношение на ищеца.
С оглед събраните
доказателства и гореизложените аргументи съдът намира, че следва да уважи
предявената претенция за неимуществени вреди в размер от 1300 лева, а за
горницата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Освен
претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с
нормата на чл.84 ал.3 от ЗЗ- при
задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка «ГО»
дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Видно от доброволната претенция приложена към исковата молба,
дружеството - ответник е било уведомено за процесното ПТП на 28.06.2018 г., от
която дата съдът ще уважи претенцията за присъждане на обезщетение за забава.
Следва да се отхвърли претенцията за лихва, считано от датата на ПТП-то до
датата на уведмяването.
Следва да се
отбележи, че решението се постановява при участието на трето лице помагач на
ответника и решението има установително действие в отношенията на третото лице
и насрещната страна на основание чл.223 ал.1 от ГПК., а на основание чл.223 ал.2 от ГПК мотивите на
решението за задължителни за третото
лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Разноски при този изход от спора се следват на двете страни. Основателна се
явява и претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съобразно Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно
от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
16.04.2018 г., ищецът е упълномощил редовно адвокат С.К. от ВТАК да го представлява
по настоящото дело и последната от своя страна е реализирала надлежно
процесуалното му представителство в съдебното производство. В договора за
правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна помощ се
оказва по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /безплатна
адвокатска помощ на материално затруднени лица/.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. Съдът определя възнаграждение за адвокат К. на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300лв. Ищецът е
направил разноски по делото от 210лв. платена ДТ, 190лв. платени депозити за
вещи лица.
Съобразно изхода на делото следва ответникът на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска
или да му заплати по посочената в исковата молба лична сметка на ищеца сумата
от 99.05лв. Следва ответникът да заплати
на адв.К. определеното от съда адвокатско възнаграждение на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът също
претендира присъждането на направени разноски по делото, изразяващи във
възнаграждение на представлявалия го юрисконсулт. На основание чл.78 ал.8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100
лв.Ответникът е заплатил и 5лв. за удостоверение и 210лв. за възнаграждение за
вещи лица. С оглед отхвърлителната част на исковата претенция и претенцията на
ответника за разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направени разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 233.24лв.
На основание чл.78
ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се приждат разноски.
Поради изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д., с процесуален
представител главен юрисконсулт М. М. да заплати на Й.В. К. с ЕГН**********,
действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Х.К. с ЕГН ********** ***
сумата от 1300лв./хиляда
и триста лева/ застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- травматично увреждане на
главата, болки и страдания, неприятни емоционални изживявания, посттравматично
стресово състояние в резултат на
настъпило на 01.04.2018 година пътнотранспортно произшествие
на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. 87+485 на територията на
Община С. поради противоправното поведение на застрахования при ответника водач
на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, ведно със законната
лихва считано от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане по лична сметка на
ищеца като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1300 лева до пълния предявен размер от 5250 лева, както и
заплащане на лихва върху обезщетението за периода от 01.04.2018г до 28.06.2018г
като неоснователен и недоказан.
Сумата да се
изплати по банкова сметка: ***:***-специална клиентска сметка с титуляр „Адвокатско
дружество Й. Й., С. Я.“,с ЕИК *** със седалице и адрес на управление гр.П.,пл.
***.
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, представлявано от винаги
заедно от двама от изпълнителните директори Д.Х. Д., Ж. М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д. да заплати на
С. Г.К. - адвокат от Адвокатска колегия ВТ, с адвокатска кантора в гр. П., пл.
***, с личен номер в ЕРАРБ ***, сумата 300лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважената част от иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ***, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните
директори Д.Х.Д., Ж. М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д. да
заплати на Й.В. К. с
ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Н.Х.К. с ЕГН **********о*** сумата от 99.05лв. /деветдесет
и девет лева и пет стотинки/ направени разноски съразмерно на уважената част от
иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.В. К. с ЕГН**********, действащ лично и със съгласието на своята майка
Н.Х.К. с ЕГН
********** *** да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ***, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните
директори Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д. сумата 233.24лв./ двеста тридесет
и три лева и двадесет и четири стотинки/
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на
иска, на
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД гр.София с ЕИК*** като трето лице – помагач на страна
на ответника ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр.София, ЕИК:***.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд ВТ в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
БН