№ 284
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100902021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е кредитор
на „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, спрямо когото има непогасени
изискуеми парични вземания, произтичащо от търговска сделка – по договор
за наем от 01.08.2023 г. в размер на общо 2 326 966,88 лева. Поддържа, че
длъжникът не е в състояние да престира, като последното плащане е на
09.02.2024 г., поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността му към тази дата и да открие за него производство по
несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, призован при
условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взима становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя.
От представените писмени доказателства се установява, че между
„Първа инвестиционна банка“ АД и ответника „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“
ЕООД, с предишно наименование „БЕРС ЛОДЖИСТИКС“ ООД са
възникнали облигационни отношения по договор за наем от 01.08.2023 г. на
поземлен имот 35239.6102.1342 и поземлен имот 35239.6102.202, заедно с
построената сграда с идентификатор 35239.6102.1342.1.
Срокът на договора е 4 месеца с крайна дата 30.11.2023 г. Месечната
наемна цена – 73 780,10 лева, без ДДС, дължим авансово – до 15-то число на
1
месеца, за който е дължим и депозит в размер на един месечен наем. В чл. 11.7
от договора е предвидено, че при продължаване ползването на наетия имот
след изтичане срока на договора наемателят дължи обезщетение в тройния
размер на месечния наем. Установява се от констативен протокол от
20.05.2024 г., че на тази дата, в присъствието на нотариус Д.Ж. и след
отправена покана до „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД да освободи наетия
имот, последният не е предал владението му на наемодателя „Първа
инвестиционна банка“ АД, като по външни признаци имотът /склад/ е бил в
експлоатация и в него е имало работници.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в
счетоводството на ищеца са осчетоводени следните изискуеми и непогасени
вземания към ответника: по фактура от 02.11.2023 г. – за месечен наем за м.
ноември 2023 г. – 51 214,73 лева, по фактура от 19.03.2024 г. – за обезщетение
за периода м. декември 2023 г. – м. февруари 2024 г. – за сумата в размер на
221 340,31лева; по фактура от 15.05.2024 г. - за обезщетение за периода м. м.
март - април 2024 г. за сумата в размер на 147560,21 лева; по фактура от
28.05.2024 г. – за обезщетение за м. май 2024 г. в размер на 736 780,10 лева; по
фактура от 11.09.2024 г. за префактурирана вода за периода 30.06 – 06.08.2024
г. – 648,80 лева; по фактура от 26.09.2024 г. – за префактурирана ел.енергия –
1383,70 лева; по фактура 01.10.2024 г. –префактурирана вода за м. 7 и 8. 2024
г.; по ДИ 0001150259306/25.10.2024 г. – корекция за префактурирана
ел.енергия за м. юли 2024 г. – 318,42 лева; по ДИ 0001150259401/25.10.2024 г.
– корекция за префактурирана ел.енергия за м. август 2024 г. – 236,47 лева; по
фактура от 25.10.2024 г. за префактурирана ел. енергия за м. септември 2024 г.
– 1192,97 лева; по фактура от 29.10.2024 г. – префактурирана вода за 31.08-
03.10.2024 г. – 594,07 лева; по фактура от 19.11.2024 г. - префактурирана вода
за 04.10 – 06.11.2024 г. – 99,49 лева; 25.11.2024 г. – префактуриране ел. енергия
за м. октомври 2024 г. – 1 353,16 лева; по фактура от 17.12.2024 г.
префактуриране ел. енергия за м. ноември 2024 г. – 2 475,68 лева.
От ищеца са издадени и кредитни известие за намаляване на сумите
дължими за консумативни разходи, както следва:
КМПЕЛ0000001920/25.10.2024 г. – компенсация ел.енергия – 320,57 лева; по
КМПЕЛ0000002041/25.10.2024 г. – компенсация ел.енергия – 252,89 лева; по
КМПЕЛ0000002166/25.10.2024 г. – компенсация ел.енергия – 87,63 лева; по
КМПЕЛ**********/17.12.2024 г. – компенсация ел.енергия – 697,80 лева.
Уговореното в чл. 11, 7 обезщетение в размер на трикратния размер на
дължимата наемна цена по естеството си представлява уговорка за
неустойката за неизпълнение на задължението за връщане на наетия имот след
прекратяване на договора.
С Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“ В мотивите на
решението е прието, че нормите относно нищожността на правните сделки са
императивни и съдът и при липса на направени от ответника
правоизключващи възражения за нищожност на сделка или отделни нейни
клаузи, може да не ги зачете, когато установи пороци, произтичащи пряко от
съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно
2
известни на съда факти. Предвид изложеното съдът служебно следва да се
произнесе по въпроса за нищожност на неустойката поради противоречието й
с добрите нрави.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009г. по търговско дело 1/
2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно задължителните указания, дадени в цитираното тълкувателно
решение, преценката за противоречие на клаузата за неустойка с добрите
нрави е с оглед следните критерии: размерът на задължението, което
обезпечава неустойката, наличието на други обезпечения, съотношението на
размера на уговорената неустойка с очакваните вреди от неизпълнението и
други с оглед фактите и обстоятелствата на конкретния случай.
Същевременно практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Решение № 4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК и др. е възприето, че
накърняване на добрите нрави като неписани правила по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, каквито са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване.
Съгласно чл. 236, ал. 2, вр . с ал. 1 ЗЗД ако след изтичане на наемния
срок наемателя продължи ползването на наетата вещ въпреки
противопоставянета на наемодателя, тъй дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Според постоянната и непротиворечива практиката на съдилищата
обезщетението се определя по пазарни наемни цени, а при липса на
доказателства за това то е равно на месечната наемна цена.
Настоящият съдебен състав намира, че неустойка за неизпълнение на
задължението за връщане на наетата вещ след прекратяване на наемния
договор, в размер равен на трикратния размер на месечната наемна цена
противоречи на принципите за добросъвестност, справедливост и
предотвратяване на неоснователното обогатяване.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса,
не се установява да е предал на ищеца държането на имота, предмет на
договора за наем.
Предвид изложеното съдът намира, че за периода м. декември 2023 г.
– м. септември 2024 г. е дължимо на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД единствено
обезщетение равняващо се на месечната наемна цена за този период в размер
на общо 737801,00 лева. От страна на ответника не се доказва плащане на
дължимите суми за остатък от наемна цена за м. ноември 2023 г. – в размер на
51 214,73 лева; за обезщетение за ползване след прекратяване на договора за
периода м. декември 2023 г. – м. септември 2024 г. в размер на 737801,00 лева,
както и за консумативни разходи общо в размер на 7336,47 лева и разходи за
нотариални покани в общ размер на 96,00 лева.
3
Относно неплатежоспособността и началната й дата.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това
състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в
причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид, което предвид посоченото по-горе е установено в
настоящия процес.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза
коефициентът за обща ликвидност на дружеството към 31.12.2020 г. е 0,99,
към 31.12.2021 г. е 1,21, към 31.12.2022 г. е 1,79 при референтна стойност 1.
Вещото лице сочи, че от страна на длъжника „МАЙНД
ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД не е осигурено съдействие във връзка с предоставяне
на документи от счетоводството му във връзка с икономическото състояние за
изследвания период.
За периода, за който са налице публикувани годишни финансови
отчети – 2020, 2021 и 2022 г., експертът сочи, че структурата на актива се
характеризира с изключителни ниски за дейността показатели, тенденцията е
към увеличаване финансовата задлъжнялост на дружеството, като около 50%
от целия актив са вземанията, за голяма част, от които е налице съмнение за
тяхната събираемост/ликвидност. Значителни по номинален размер са и
вземанията от свързани лица, което също поставя под съмнение добрите
коефициенти. В последния период – 2022 г. вземанията са 74% от актива на
фона на над двоен спад в оборота и отчитане на немалка загуба. Собственият
капитал също е с ясна тенденция към намаляване. Отрицателна е тенденцията
и във финансовите резултати.
Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2020 г. е 0,17, към
31.12.2021 г. е 0,17, към 31.12.2022 г. – 0,08, при референтна стойност 1, т.е.
коефициентите за задлъжнялост и финансова автономност сочат на ясна
тенденция на декапитализиране на дружеството.
Според допълнителната счетоводна експертиза тази тенденция се
запазва и през 2023 г., по данни от справки-декларации в НАП, като
финансовият резултат е загуба от 690 414,33 лева.
При липса на данни от счетоводството на ответника не може да се
даде отговор на въпроса относно общия размер на задълженията. Вещото лице
сочи, че по данни от НАП по изпълнително дело *********/2022 г.
дружеството има задължения в размер на 824 840,61 лева, а в счетоводството
на дружеството към края на 2022 г. са осчетоводени и икономическият анализ
е изготвен при задължения към НАП в размер на 318 000,00 лева, т.е. не е
взета предвид разлика от 507 000,00 лева. При допълнителните данни за 2023
г. вещото лице сочи, че показателите за ликвидност отново са задоволителни,
но дружеството със сигурност е декапитализирано поне към края на 2023 г. В
о.с.з., проведено на 24.01.2025 г. вещото лице сочи, че по всяка вероятност
дружеството е преустановило дейността си, тъй като през м. април или м. май
2024 г. е преустановило дейността си.
4
Поради липса на данни от счетоводството на ответника вещото лице
сочи, че не може да бъде даден отговор на въпроса кога е извършено от
ответника последното доброволно плащане.
Според заключението последното парична наличност, за която са
налице счетоводни данни, е за сумата от 123 000,00 лева към 31.12.2022 г.,
като нейната ликвидност е съмнителна.
От служебно изисканата информация за наличност по банкови сметки
се установява, че наличността по банкови сметки на ответника е в „ОББ“ АД –
4,59 лева и в „Българска банка за развитие“ – 104,56 лева, които сметки са с
наложен запор по изпълнително дело *********/2022 г. в полза на НАП на
18.12.2023 г.
Като се вземе предвид тенденцията за 2022 г. и 2023г., както и
извършената дерегистрация на дружеството по ДДС, може да се заключи, че
затрудненията на ответника не са временни, което по аргумент от чл. 631 ТЗ
сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната
дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен характер.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени
от него доброволни плащания на изискуеми задължения, поради което следва
да се приеме за дата на последно плащане, датата призната в молбата по чл.
625 ТЗ – 09.02.2024г.
Към 31.12.2023 г. дружеството е във влошено финансово състояние
предвид показателите за финансова автономност. Ответникът следва да
понесе последиците от неизпълнение на задължението му да представи
доказателства за икономическото му състояние, поради което на основание чл.
161 ГПК, съдът приема, че презумпцията по чл. 608, ал.3 ТЗ не е оборена.
Предвид изложеното най-ранната доказана дата, на която
едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер и
влошено състояние, следва да се определи датата 09.02.2024 г.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя сумата от 1250,00 лв.
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, както и сумата в размер
на 360,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
5
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“
ЕООД, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 09.02.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, ЕИК *********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ Е.Т.,
адрес гр. София, ул."****, ет. партер, тел. ****, при месечно възнаграждение в
размер на 1000,00 лв.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, че следва да предявят писмено своите вземания пред съда по
несъстоятелността в срок до един месец от вписване на решението в
търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, на
основание чл. 640, ал. 1 ТЗ, в 14-дневен срок от вписване на решението в
търговския регистър, да предостави на синдика и на съда: информация във
връзка с дейността на предприятието и имуществото си; списък на
плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са
извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността; списък на извършените плащания от длъжника на
свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на
неплатежоспособността; нотариално заверена декларация, в която посочва
отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на
длъжниците.
При неизпълнение на указанията към длъжника в срок съдът може да
наложи на отговорните лица глоба в размер от 500,00 до 1000,00 лева.
ОСЪЖДА „МАЙНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, разноски в
размер на 1610,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати за публикуване в регистъра по
несъстоятелност към Министерство на правосъдието.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6