Решение по дело №738/2017 на Районен съд - Плевен

 Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 12.04.2017г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 738 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството  е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор *** против С.Т.Д. с ЕГН**********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 319,32лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и лихва за забава върху главницата в размер на 54,49 лв. за периода от 04.01.2014г. до 19.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г.  не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 18291, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 319,32лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 54,49 лв. за периода от 04.01.2014г. до 19.10.2016г.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за  следните суми: 319,32лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и лихва за забава върху главницата в размер на 54,49лв. за периода от 04.01.2014г. до 19.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до окончателното изплащане на сумата.

           В о.с.з. на 07.04.2017г. ищецът, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

           Съдът констатира, че на ответницата С.Т.Д. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответницата не се явява и не се представлява от упълномощен  процесуален представител в о.с.з., за което е редовно призована. Не е направила и искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

           Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

           Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

           Предвид горното  следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.

           По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се установи в исковото производство, ответницата дължи част от тези разноски в размер на 63лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 75лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП  в размер на 100лв., или общо за исковото производство 175лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

           Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

                                                         

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  С.Т.Д. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 319,32лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и сумата от 54,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.01.2014г. до 19.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.10.2016г. до окончателното й изплащане, представляващи част от вземанията, за които е издадена Заповед №5058 за изпълнение на парично задължение от 01.11.2016г. по ***.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Т.Д. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 63лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 175лв., представляваща разноски в исковото производство.

          Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.

 

 

 

районен съдия: