№ 3569
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503451 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по описа на СРС,
138 с-в са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Ц. Й. К. с ЕГН **********, Г. Б. К. с ЕГН **********, и М. Б. М. с
ЕГН **********, обективно кумулативно и пасивно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като е:
Признато е за установено, че Ц. Й. К. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, сумата от 1 199,53 лева - главница за доставена в периода м.05.2020г. до
м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г. в
размер на 136,36 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
10,07 лева, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер
на 1,82 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав;
Признато е за установено, че Г. Б. К. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, сумата от 1 199,53 лева - главница за доставена в периода м.05.2020г. до
м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г. в
размер на 136,36 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
10,07 лева, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер
на 1,82 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав;
Признато е за установено, че М. Б. М. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, сумата от 1 199,53 лева - главница за доставена в периода м.05.2020г. до
м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.04.2023 г. в
размер на 136,36 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
10,07 лева, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на
вземането, както имораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер
на 1,82 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав.
Решението е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е обжалвано от ответниците Ц. Й. К., Г. Б. К. и М. Б. М. с изложени
доводи, че е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост.
Поддържат, че в производството не е доказано потребление на ТЕ в имота.
Поддържаните от ищеца фактически констатации, че в имота не е бил осигурен достъп
за отчет на уредите за индивидуално разпределение, респ., че не са налице такива
уреди са останали недоказани в производството. Като е приел противното, СРС е
постановил неправилно решение. В мотивите на последното не са били обсъдени
сочените възражения на ответниците, а извода на съда, че потреблението на ТЕ за БГВ
в имота е доказано се явява несъобразен с представените доказателства се явява
неправилен и необоснован. Не е установено в производството на какво основание и въз
основа на какви доказателства ищецът е начислил ТЕ за БГВ служебно за четири
обитатели при положение, че имота се обитава от един от ответниците.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца, в която е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за
потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответниците са съсобственици на имота при равни квоти – по 1/3
ид.ч., който имот представлява апартамент № 144, находящ се в гр.София, ж.к.**** с
аб.№ 104717, поради което са битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за
процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота – жилищен
обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена топлинна
енергия и такса за дялово разпределение. Приел е, че поради доказване размера на
потребеното количество ТЕ, предявените искове за заплащане на посочената стойност
следва да бъдат уважени като основателни.
Решението е неправилно в една част.
В производството не е спорно и от представите пред първата инстанция писмени
доказателства се установява, че ответниците са собственици на имот - апартамент №
144, находящ се в гр.София, ж.к.**** с аб.№ 104717 в гр.София, при дялове в
съсобствеността — по 1/3 идеална част за всеки от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Установено е чрез представените пред първата инстанция писмени
доказателства и констатациите на СТЕ, че описания имот е бил топлоснабден, а
сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са
оспорени от ответниците.
В производството не е спорно, че потребление на ТЕ в имота за посочените
периоди от м.05.2020г. до м.04.2023г. е било получено като услуга.
Доводите на въззивниците, че в производството не е доказано неосигуряване на
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, респ. че не е доказана липса на
водомер, чрез отчет на показанията на който да бъде установено количеството
потребена в имота ТЕ за БГВ за исковия период, съдът намира за неоснователни.
Чрез представените от подпомагащата страна индивидуални справки за
разпределеното количество ТЕ на абоната за този имот за исковия период се
установява, че имотът е без водомер. Така представените от ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД /фирма извършваща дялово разпределение на потребената ТЕ в сградата – ЕС/
частни удостоверителни документи не са оспорени в проведеното производство като
неверни по реда на чл.193 ГПК. Съответно, в производството не са представени от
ответниците доказателства за монтиране на средство за търговско измерване за
отчитане на потребената в имота вода, в т.ч. и за отчитане на потребената ТЕ за БГВ. С
оглед това, при съобразяване указанията на чл.154 ГПК, съдът намира за недоказани
сочените възражения на ответниците, които са изложени и като оплаквания срещу
постановеното от СРС решение. Съответно, чрез представените пред първата
инстанция доказателства не е установено, че по време на отчет на уредите за
индивидуално потребление в имота на ответниците не е бил осигурен достъп за отчет.
Констатациите на експерта в тази насока съдът намира за неверни предвид липсата на
ангажирани доказателства за съставени протоколи за неосигурен отчет с подпис на
лице от етажната собственост или на потребителя.
Доводите на въззивниците, че в производството не е установено имота да е бил
обитаван за исковия период от четирима потребители, съдът намира за основателни.
Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че стойността на потребеното в имота
за исковия период количество ТЕ е било определено съобразно действащата за това
4
време нормативна уредба. Вещото лице сочи, че в имота не е имало монтирани
отоплителни тела, поради което суми за потребена ТЕ не са начислявани. Според
експерта, в имота няма монтиран водомер, поради което количеството ТЕ за БГВ е
било изчислено на 4 бр.потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването/отм./.
Начислявана е ТЕ, отдадена от сградна инсталация за исковия период е било
извършено в сътветствие с чл.61, т.6.1.1 от Наредбата.
По силата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата, изразходваното количество гореща
вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Доказателства, удостоверяващи колко са обитателите на имота, респ, че
обитателите са 4 бр. за исковия период ищецът не е ангажирал. С оглед това и при
съобразяване признанието на факта на ползване на имота от един от съсобствениците-
ответници, съдът намира за неправилни констатациите на СРС, че правилно е била
начислена от ищеца ТЕ за БГВ служебно на база 4 бр. обитатели. С оглед това и при
недоказване на последния посочен факт, съдът намира че следва да определи
потребление на топла вода в имота на база един обитател. С оглед дадените
изчисления, съдът намира, че за исковия период стойността на потребена ТЕ за БГВ
възлиза на сумата 868.22 лв. според дадените констатации от СТЕ. Към нея следва да
бъде добавена стойността на ТЕ отдадена от сградна инсталация за исковия период
245.15 лв. или общо задължението на ответниците възлиза на сумата 1113.37 лв. до
който размер исковете следва да бъдат уважени за посочените суми- потребена в имота
ТЕ. Върху присъдените суми се следва и законна лихва за забава в размер на 189 лв.
общо, определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
Поради липса на изложени доводи срещу решението на СРС в частта на
претенциите за такса за дялово разпределение, съдът намира че следва да потвърди
като правилно същото.
С оглед така формираните изводи, поради частично съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно над
сумата 371.12 лв. –потребена в имота ТЕ от всеки от ответниците и над сумата 63 лв.-
законна лихва за забава върху сумата за ТЕ потребена в имота от всеки от ответниците
за исковите периоди.
В останалата част постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците
5
следва да бъде присъдена сумата 100.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по описа
на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ц. Й. К., ЕГН ********** дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, над сумата 371.12 лв. до сумата 1199.53 лв. /828.41 лв./-
главница за доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и над
сумата 63.00 лв. до сумата 136.36 лв. /73.36 лв./- мораторна лихва върху главницата за
потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС, 138 състав,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК ********* срещу Ц. Й. К., ЕГН ********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. Й. К. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД над сумата 371.12 лв. до сумата 1199.53 лв. /828.41 лв./- главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и над сумата 63.00
лв. до сумата 136.36 лв. /73.36 лв./- мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ
за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС, 138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по
описа на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ц. Й. К., ЕГН ********** дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, сумата 371.12 лв. - главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 63.00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до
26.04.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,07
6
лева, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер на 1,82
лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав.
ОТМЕНЯ Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по описа
на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г. Б. К., ЕГН ********** дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, над сумата 371.12 лв. до сумата 1199.53 лв. /828.41 лв./-
главница за доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и над
сумата 63.00 лв. до сумата 136.36 лв. /73.36 лв./- мораторна лихва върху главницата за
потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС, 138 състав,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК ********* срещу Г. Б. К., ЕГН ********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Г. Б. К. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД над сумата 371.12 лв. до сумата 1199.53 лв. /828.41 лв./- главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и над сумата 63.00
лв. до сумата 136.36 лв. /73.36 лв./- мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ
за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС, 138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по
описа на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г. Б. К., ЕГН ********** дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, сумата 371.12 лв. - главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 63.00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до
26.04.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,07
лева, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер на 1,82
лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав.
7
ОТМЕНЯ Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по описа
на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Б. М. с ЕГН ********** дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, над сумата 371.12 лв. до сумата 1199.53 лв. /828.41 лв./-
главница за доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и над
сумата 63.00 лв. до сумата 136.36 лв. /73.36 лв./- мораторна лихва върху главницата за
потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС, 138 състав,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Б. М. с ЕГН ********** искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М. Б. М. дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД над сумата 371.12 лв. до сумата 1199.53 лв. /828.41
лв./- главница за доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717,
ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както и
над сумата 63.00 лв. до сумата 136.36 лв. /73.36 лв./- мораторна лихва върху
главницата за потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС,
138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18163 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 44676/2023 г. по
описа на СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Б. М. с ЕГН ********** дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, сумата 371.12 лв. - главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ 104717, ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 63.00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за потребена ТЕ за периода от 15.09.2021г. до
26.04.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,07
лева, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер на 1,82
лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Ц.
Й. К. с ЕГН **********, Г. Б. К. с ЕГН **********, и М. Б. М. с ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 100.00 лв.-разноски за въззивната инстанция за
заплатена държавна такса.
8
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9