№ 1124
гр. Варна, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500519 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
С определение на ВРС-46с-в № 418/11.01.2023 по гр.д.№ 14457/2022
съдът е прекратил производството по делото, на осн.чл.118 ал.2 ГПК, като е
изпратено по компетентност на Бургаски РС
Недоволни от постановеното определение са останали и двете страни
по делото.
Подадената от ищеца А. Т. частна жалба вх.№ 6563/ 26.01.2023 е била
върната с разпореждането на ВРС-46с-в 3733/ 30.01.2023, което не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
От ответницата по иска А. КУНЕВА Т. ЕГН ********** с постоянен
адрес по л.к.: гр.Бургас ж.к.“Славейков“ бл.70 вх.1 ет.3 ап.9, настоящ адрес:
Германия гр.Глаухау ул.“Фейерабендхайм“№ 4, чрез адв.П. Ж.Х. от АК-
Бургас – той и съдебен адрес: гр.Бургас ул.Трайко Китанчев“ № 22 ет.1, е
подадена частна жалба вх.№ 8544/2.02.2023г срещу постановеното
определение от ВРС. Счита същото за неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
или необоснованост, като съображенията й са следните: действително, съдът
бил съобразил и обсъдил заявеното от нея възражение за липса на местна
подсъдност на РС-Варна да разгледа делото, но счита постановеното
определение за привидно правилно само в тази част. ВРС е приел, че отв.А. Т.
имала регистриран постоянен адрес в гр.Бургас - по документ за самоличност,
1
но е пропуснал обстоятелството, че в отговора на ИМ изрично е било
посочено, че нейният настоящ адрес е в Германия гр.Глаухау
ул.“Фейерабендхайм“№ 4, който е и настоящият адрес на децата, макар
временно да пребивавали в гр.Бургас при техните баба и дядо по независещи
от тях причини и против тяхната воля. С това счита, че съдът е извършил
неправилно тълкуване на наднационалното европейско приложимо право. За
да се произнесе или по-точно да избегне да се произнесе по направеното
възражение за липса на международна компетентност на българските
съдилища, РС счита, че съгл.чл.3 б.„б" от Регламент № 2019/1111 на Съвета
от 25.06.2019г относно компетентността, признаването и изпълнението на
решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност,
и относно международното отвличане на деца, компетентни да разглеждат
въпроси, свързани с развод са съдилищата на държавата-членка, чиито
граждани са двамата съпрузи, какъвто бил и настоящият случай. Този
цитиран извод на съда счита за частично правилен само относно частта за
развода, но не и относно родителската отговорност. Правилно бил посочен
приложимият Регламент № 2019/1111, но неправилно е бил прочетен и
приложен. Съгласно чл.3 от Регламента е част от гл.II р-л I „Развод, законна
раздяла и обявяване на недействителността на брака“, съгл.чл.3 б.„Б",
компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и
обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата
членка: чиито граждани са двамата съпрузи. Родителската отговорност
(предоставяне на родителските права, местоживеене на детето, издръжката
му, пътуване в чужбина и др.) и свързаната с нея международна
компетентност са уредени в чл.7 и сл. от Регламента. Съгл. §1 на чл.7 от
Регламента по въпросите, свързани с родителската отговорност са
съдилищата на държавата-членка, където детето има обичайното
местопребиваване към момента на сезирането на съда. По този въпрос вече
имало ясна дефиниция, дадена от съда на ЕС. Обичайното местопребиваване
на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му
присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със
социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или
случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда
/Решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С497/2010/. Освен това, намира,
че във висшия интерес на децата е делото да бъде разглеждано от немския
2
съд предвид трайната социализация на родителите и децата в Германия; там
са създадени най-добри условия делото да бъде изяснено изцяло и решено
правилно. Немският съд лесно можел да установи обстоятелства, които ще
затруднят сериозно българския съд. В делото, проведено там, ще бъдат
изследвани всички важни за развитието на делото въпроси - за родителския
капацитет на двамата родители, за техните социално-битови и материални
възможности, жилища и доходи, отношението на децата към родители,
справянето им в тамошните учебни заведения - училища и детски градини,
социализацията им сред връстниците им, ще се изисква информация от
местните социални служби, ангажирани с тези въпроси и пр. Нещо повече,
макар децата да са български граждани, предвид възрастта им и
продължителното пребиваване в Германия (близо 4г.), особено за по-малкото
дете, е важно производството, вкл. и провежданите евентуално с децата
мероприятия, свързани с подобен процес, да се водят на разбираем език, без
да се създава излишен стрес за децата. Както вече било посочено, и за децата
било в тежест, принудителното оставане в страната, а предвид
необходимостта от изслушване на голямото дете с оглед възрастта му, това
щяло да доведе до трудности и можело да се отрази негативно на психиката
му. Освен това, и двамата родители са носители на родителската отговорност
и имат обичайно местопребиваване в Германия, а децата нямат „основна
връзка с България". Макар ищецът по делото изрично да посочва и да набляга
на твърдението си, че има адрес в България, гр.Варна, това обстоятелство е
невярно и се използва само и единствено с цел провеждането на съдебен
процес тук, поставянето в икономическа и психическа зависимост на децата и
съпругата от него. Идването на семейството в България и оставането им тук,
без възможност да се върнат в Германия с майка си поради липсата на
международни паспорти, задържани от бащата, и липсата на съгласие за
пътуване, бил целен от ищеца резултат. Това си проличавало от факта, че
само два дни след пристигането им от Германия в България, ищецът подал
ИМ за развод по настоящото дело. Счита, че са налице предпоставките за
запазване на компетентността на немските съдилища по чл.9 от Регламента,
тъй като децата са неправомерно задържани в страната, против тяхното
желание, само с оглед осигуряване на местна и международна компетентност
от ищеца. Освен това, не са налице основанията по чл.10, тъй като и двамата
родители нямат обичайно пребиваване в България, не е постигнато съгласие
3
между страните и упражняването на компетентност в България не е във висш
интерес на децата. И последно, ВРС е направил неправилна преценка, като е
пропуснал да се произнесе или по-скоро е отказал да се произнесе по въпроса
за международната компетентност на българските съдилища. Преценката на
съда касаеща международната компетентност е първична и следва да бъде
извършена изначално, преди да се направи проверка относно местната и
подсъдност. В тази част счита, че чрез постановеното определение е налице
не само отказ от произнасяне, но и отказ от правосъдие.Правилата за
определяне на международна компетентност и подсъдност са наднационални,
произтичащи от ДФЕС и Регламента и се ползват с примат над националното
законодателство. Именно затова и сезираният съд следва първо да направи
самостоятелна преценка, след като съобрази разбира се становищата и на
двете страни, дали следва да разгледа делото или пък да прогласи, че не е
международно компетентен да разгледа исковата молба. Едва след
внимателен анализ, обсъждане и решаване на този въпрос може да се
пристъпи към разглеждане на последващите наведени възражения за липса на
подсъдност, в това число и местната Поради изложеното изложеното моли
за отмяната на постановеното определение и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се прогласи липсата на международна компетентност на РС-
Варна и на българските съдилища да разглеждат делото или да разгледат
делото в частта за родителската отговорност съгласно Регламент № 2019/1111
на ЕС.
В срока по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба от А. Т. ЕГН
**********, пост.адрес: гр.Варна ул."Плевен" № 48, чрез адв.В. В. от АК-
Варна – той и съдебен адрес: гр.Варна ул."Поп Харитон" № 10 ет.1 ап.З, е
депозирал писмен отговор вх.№ 1870/10.01.2023г със становище за
неоснователност на подадената частна жалба и моли за потвърждаване
постановеното определение, с което ВРС е приел, че не е местно компетентен
да разгледа спора относно родителските права по арг. от чл.127 ал.2 СК, която
се определя от фактическото местопребиваване на децата и то към момента
на подаване на ИМ е в гр.Бургас, затова е прекратено производството, на
осн.чл.118 ал.2 ГПК и постановено изпращане на делото на местно
компетентния съд - РС-Бургас. Освен това, майката била адресно
регистрирана в гр.София. Излага още, че децата се върнали в България, тъй
като обучението им в Германия не било възможно - Денис повтарял две
4
години един клас, а Виктория повтаряла веднъж. Връщането на съпругата му
и децата било, за да бъдат записани на училище в България, по възможност
във Варна, където той бил взел за една година жилище, където да живеели
нормално, но тъй като съпругата му имала проблем със здравето, и други
проблеми, които възникнали с нейното психическо състояние /изнервена,
викове, крясъци, обиди към него и децата/, той я помолил или да си промени
поведението, или да живеят отделно; да се разведат и бащата да живеел
отделно с децата и да ги издържа, а тя да прецени дали да живее с тях или да
си потърси друг начин на живот, където решала. С идването им в България,
съпругата му започнала отново с проблемите, като поискала пари от него,
които той в момента не можел да даде, за да бъде купен апартамент в София
и да се устроели там, където били и преди.Това го мотивирало да подаде ИМ
и счита, че ако РС-Варна не бил компетентен, то не можело да бъде
компетентен и PC-Бургас, тъй като имало изразено становище, подадено до
PC-Бургас и същият бил преценил, че не бил компетентен за решаването на
споровете. След като в България компетентен съд не могат да бъдат ВРС и
БРС, делото следвало да бъде изпратено по компетентност в Софийски
градски съд, който е компетентен да разреши този проблем. От друга страна,
позовава се на практика на ВКС, II ГО-Опр.№ 185/23.04.201Зг по ч.гр.д.№
2198/2013г, според което компетентен да се произнесе по спора е съдът по
настоящия адрес на децата. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед
всестранна защита правата и интересите на децата, като в практиката на ВКС
е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където
фактически пребивават децата към момента на завеждане на делото. В тази
връзка се поддържа, че децата пребивавали в гр.Бургас, което означавало, че
компетентен да се произнесе е РС-Бургас. Поради изложеното моли за
оставяне без уважение подадената ч.жалба и за потвърждаване определението
на ВРС.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима, но
неоснователна по сл.съображения:
Производството е образувано по исковата молба на А. Т. с посочен
адрес гр.Варна, срещу А. К. Т. с посочен адрес гр.Бургас. С исковата молба е
предявен иск за развод, чието правно основание е в разпоредбата на чл.49 СК.
Съвместно с него, съгл.чл.322 ал.2 ГПК вр.чл.59 ал.2 СК, са предявените и
небрачните искове за родителската отговорност /т..е предоставяне
5
упражняването на родителските права и задължения по отношение на двете
малолетни деца Денис, род.2010г, и Виктория, род.2015, на бащата, при
когото за бъде определено и тяхното местоживеене; на майката да бъде
определен посоченият от него РЛО и същата да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 200лв за всяко от децата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор /л.114-I/ от
ответницата А. К. Т., както и е предявен насрещен иск за същото – за
прекратяването на брака по вина на мъжа, съвместно с всички небрачни
искове, касаещи родените от рака деца. С ПО е направено и възражение
за местната неподсъдност на делото, вкл. са изложени доводи и за липсата на
международна компетентност на българския съд да се произнесе по
въпросите за родителската отговорност.
За да прекрати производството пред себе си и изпрати на место
компетентния съд – РС-Бургас, правилно е прието от ВРС, че за иска за
развод по чл.49 СК законодателят не е предвидил местна подсъдност,
различна от общата подсъдност -съгласно нормата на чл.105 ГПК и затова
същият се предявява пред съда, в чийто район е постоянният адрес или
седалището на ответника. От данните по делото е видно, че отв.А. К. Т. има
регистриран постоянен адрес в страната - гр.Бургас кв.„Славейков" бл.70
вх.А, посочен от ищеца в ИМ. Затова и местно компетентен да се произнесе
по този иск е РС-Бургас.
Това е в съответствие и с нормата на чл.3 б.„б" от Регламент № 2019/1111
на Съвета от 25.06.2019г относно компетентността, признаването и
изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с
родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца,
съобразно която компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развода, са
съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. Такъв
е и настоящият случай.
С оглед разпоредбите на българското законодателство съдът, който е
компетентен да разгледа иска за развод, има задължението служебно да се
произнесе и по въпросите, засягащи родените от брака непълнолетни деца,
съгл.чл.322 ал.2 ГПК и чл.59 ал.2 СК. Съобразно това, РС-Варна правилно е
прекратил производството по цялото дело и го е изпратил на местно
компетентния съд – РС-Бургас.
6
На сл.място. По делото се съдържат противоречиви твърдения на двамата
съпрузи за това къде е било последното обичайно местопребиваване на двете
деца –в България или Германия: В обстоятелствената част на ИМ А. Т.
излага, че след като са били родени децата в гр.София /видно от у-я за
раждане/, цялото семейство заминало за Германия, където той имал изграден
живот, жилище и работа и където искали да градят семейството си. Устроили
се... Децата не посещавали училище, наложило се да повтарят клас. От
15.08.2021 били във фактическа раздяла. А в писмения му отговор срещу
настоящата ч.ж. са наведени фактически твърдения, различни от
гореизложените.
В ПО на отв.А. Т. /без да се налага неговото подробно възпроизвеждане/
се твърди, че са заминали за Германия основно поради желанието на съпруга
й да работи там, който й казал, че на нея нямало да й се налага да работи, а
само да се грижи за децата. Така от 16.04.2019г имали адресна регистрация в
Германия – гр.Глаухау, а през м.09.2019г придобили еднофамилна къща в
гр.Кримичау. През периода м.10.2020—03.2021г ответницата посещавала
курсове по немски език в гр.Цвикау, за да може по-добре да се адаптира към
новата среда. В Германия й били направени две хирургични интервенции на
сърцето - на 17.11.2020г и на 1.07.2021г, когато й била поставена механична
клапа на сърцето. На 15.08.2021 имало силен конфликт между двамата
съпрузи и по повод подаден от нея сигнал, дошли Полиция и линейка. Тогава
настъпила и фактическата раздяла между двамата. Ответницата с двете деца
продължили да живеят в гр.Глаухау на посочения в ПО адрес, като децата
били записани за учебната 2022—2023 в гр.Хохенстейн-Ернсттал. За
България заминали на 25.10.2022г, за да посети баща си, който бил сърдечно-
болен и бил настанен в болница. През това време децата имали есенна
ваканция и А. убедил съпругата си и децата, че престоят им в България ще
бъде за една седмица, така че няма да се налага да отсъстват от училище. До
България пътували с лек автомобил и под претекст, че задграничните
паспорти на двете деца са му необходими, за да ги представя по границите,
същият ги бил задържал след това и понастоящем не й ги бил предал. След
проведен разговор между тях на 1.11.2022, А. бил съобщил на съпругата си
А., че бил подал исковата молба за развод пред РС-Варна. На 6.11.2022г
ответницата се върнала в Германия поради здравословното си състояние, тъй
като там може да ползва здравните осигуровки и поради необходимостта да
7
вземе мерки против оставянето на децата в България. Твърди още, че
соц.служба в Германия е предоставила на нея децата, а бащата трябвало да
плаща издръжка в Германия. В тази връзка счита, че бащата е подал ИМ в
България ,тъй като не искал да заплаща издръжката за децата и за да можел
той да получава детските добавки в Германия. Твърди се още, че в България
няма къде да живее с децата; баща й е болен и в неговото жилище няма
условия за отглеждането на децата. Освен това, тя имала осигурена работа в
Германия, която би изгубила, ако не се върне своевременно.
Така, доколкото по делото се съдържат данни, че обичайното
местопребиваване на децата е било в Германия, то следва да се прецени дали
е налице трансграничен спор за родителска отговорност и съответно дали е
приложим Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019г на Съвета, относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, с който е отменен Регламент (ЕО) №
2201/2003, считано от 1.08.2022г, и който въвежда специална международна
компетентност на съдилищата, определена според тяхното обичайно
местопребиваване, което понятие се извлича от нормата на чл.7 от
Регламента. И доколкото в случая има данни за спор по фактите, относими
към предварителния въпрос, касаещ постоянното местопребиваване на
децата, то същият подлежи на обсъждане и преценка от местно компетентния
съд – РС-Бургас. Единствено той може да прецени дали делото му е подсъдно
и по отношение споровете за децата, т.е. да е и международно компетентен, а
в случай, че не е, следва да прогласи това изрично, съгл.чл.18 от
Регламента. По тази причина, макар и по други съображения, правилно ВРС
не е взел отношение по този въпрос.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС-46с-в № 418/11.01.2023 по
гр.д.№ 14457/2022, с което е прекратено производството по делото, на
осн.чл.118 ал.2 ГПК, и делото е изпратено на местно компетентния съд -
Бургаски РС.
8
Определението не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ВРС за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9