№ 59
гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200016 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Е. Т., ЕГН **********, чрез адв. К. У. против
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТ.ЛЕНИЕ (НП) № 24-1818-000907/21.08.24. на началник
сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложена по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата си по изложените в нея искания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. Представя писмено сТ.ище с претенции за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на НП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, усТ.и:
На 29.04.2024 г. жалбоподателят Танев управлявал двуколесно пътно
превозно средство с място за сядане над 0.45 м от земята .
Около 10.05.ч бил забелязан от полицейски служители да се движи с
посоченото горе превозно средство по ул. „Ген. Гурко“ , но въпреки
предприетото преследване, поради маневреността на превозното средство ,
1
успял се отдалечи.
Впоследствие бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“
Пазарджик и да представи документи за превозното средство и такива,
легитимиращи го като водач. Документи за превозното средство не
представил, а служебно било усТ.ено, че не е регистрирано, а водачът не
притежава никаква правоспособност.
При тези данни му били съставени два АУАН : първият за нарушение по
чл.150 от ЗДвП и по чл.6 т.1 от ЗДвП и вторият - процесният - за нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП .
С мотивирана резолюция 24-1818-М00033/14.05.24г. на началник сектор
при ОД МВ Пазарджик е прекратено производството по съставения акт за
нарушението по чл. 140, ал.1 от НК и материалите са изпратени на прокурора.
С посТ.ление на прокурор при РП Пазарджик от 16.08.24г. е отказано
образуването на ДСП и материалите са върнати пре преценка относно
реализирането на административно-наказателна отговорност.
Така, на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН , е издадено процесното НП.
Правилно последното и актът, въз основа на който е издадено, се атакува
с доводи за процесуална порочност. Тя произтича от описанието на
нарушението. И дефицитът в описанието затруднява достатъчната
индивидуализация на превозното средство, необходима за да се проверят
елементите от състава на приписаното нарушение. Според изложените в акта
и издаденото въз основа на него НП обстоятелства нарушението е извършено
по отношение на „ППС с място за сядане видимо над 0.45м от земята ,
двуколесно, неусТ.ена марка и модел“. Ясно е, че при липсата на документи за
ППС възникват сериозни затруднения по отношение определяне на някои от
характеристиките му и тъй като водачът не представил такива, то той сам е
създал тези затруднения с неправомерното си поведение. Това обяснява
липсата на информация относно марка, модел за превозното средство , които
сами по себе си предпоставят възможност за последващо усТ.яване на
индивидуализиращи ППС белези.
В случая се вменява нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който въвежда
задължение към водачите на моторни превозни средства да ги управляват
само, ако са регистрирани. Нито в акта, нито в НП се твърди, че процесното
превозно средство е снабдено с двигател за придвижване, а по дефиниция (
т.11 на §6 ПР ЗДВП ) този критерий е определящ дали превозно средство е
моторно. Следователно, наличното описание на превозното средство е
напълно неясно. Тази неяснота е сериозна, като се има предвид
изключителното разнообразие в движението на (непознати допреди няколко
години) превозни средства ( двуколесни, триколесни) , ползването на които
2
отговори на нуждите за облекчаване на трафика с по-малките, по -евтини, по
-маневрени превозни средства. Затова и в последните няколко години в
движението по пътищата в градска среда зачести участието на такива
превозни средства, задвижвани с електрически двигатели ( тротинетки,
скутери) или задвижвани от собствена сила ( след които: тротинетки;
велосипеди, с място за сядане без педали, самобалансиращи).
При положение, че превозното средство е описано само като:
„двуколесно, с място за сядане над 0.45 см над земята“ може само да се
допусне , че се касае евентуално за индивидуално електрическо превозно
средство, каквото съгласно §6, т.18б - " е пътно превозно средство,
оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост,
надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R
(референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното
средство е с не повече от две колела или с височина на точка R,
ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 kg. Както обаче се посочи вече- липсва
твърдение за наличие на ел. двигател , а тъкмо това обстоятелство прави
превозното средство моторно и подлежащо на регистрация.
При наличното описание на превозното средство, с което е прието, че е
извършено нарушението, е трудно да се определи какъв вид е то,което прави
напълно невъзможна и преценката дали е извършено нарушението. Още
повече, че при наличното описание въобще не се сочи, че превозното средство
е снабдено с двигател, а изискването на възприетата като виновно нарушена
норма по чл. 140, ал.1 от ЗДвП усТ.ява на водача да управлява само
регистрирани моторни превозни средства .
Така, налице е абсолютно съществено процесуално нарушение,
обуславящо непреодолима процесуална порочност на НП изцяло.
Изводите са за незаконосъобразност на НП обосновават решението за
отмяната му, поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза
на ОД МВР Пазарджик. Основателна е тази на жалбоподателя, претендиращ
стореното адвокатско възнаграждение ( пълномощно и договор ) в размер на
400 лева, против които се прави неоснователно възражение за прекомерност.
Според разпоредбата на чл. 18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 /9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако
административното наказание е под формата на глоба, ...., възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба,
...“ , а препратката по чл. 18, ал.1 към чл. 7, ал.2, т1 и т.2 Наредбата налага
съобразяване на факта, че предмет на обжалване са две глоба. От друга страна,
като се има предвид процесната правна сложност на делото, както и
предписаното с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ,
3
дължимото възнаграждение следва да е в размер на договорените и
незавишени 400 лева , , които въззиваемата страна следва да заплати на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТ.ЛЕНИЕ (НП) № 24-1818-
000907/21.08.24. на началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с
което на С. Е. Т., ЕГН **********, е наложена по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 200 лева
ОСЪЖДА ОД на МВР — Пазарджик да заплати на С. Е. Т., ЕГН
********** сума в размер на 400 лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4